№ 1658
гр. Варна, 26.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501796 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2-ро от ГПК
Въззивникът С. Х. А., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. И.Й., редовно преупълномощен от адв. Ю. Д., която е редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, редовно призована,
представлява се от Главен юрисконсулт Н.В., редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ПРОВАДИЯ, редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВАРНА,
редовно призована, представлява се от прокурор С.Д..
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
1
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Х. А. срещу Решение №
121 от 30.06.2023г. по гр.д. № 117/2023г. по описа на ДРС, IV-ти състав, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена
предявената от въззивника молба за допускане на промяна на бащиното и
фамилното му имена, които след промяната вместо „Х. А.“ да се четат „С.Д.“
поради трайно установена известност в семейството и в обществото с имената
В.С.Д..
Решението в частта, с която е допусната промяна на собственото
име на молителя от С. на В. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част,
като постановено в противоречие със съдебната практика и при неправилна
преценка на събраните доказателства. Съдържа доводи, че искането в случая
е молителят да върне имената, с които е роден и с които етнически се
самоопределя съобразно Акт за раждане от 26.07.1983г. – В.С.Д.. От
съвкупността на доказателствата по делото е установено, че родителите на
молителя при неговото раждане са избрали той да се казва В., като в графа
„баща“ са вписани имената на баща му – С. Д. Д., с които име и фамилия се
определял и родителят му. След смяна на имената в Акт за раждане от
29.12.1990г. по желание на родителите му, тъй като молителят към този
момент е бил на 7 години, избрали името С. Х. А.. Т.е. установено е, че в
различни периоди молителят е носил различни имена в резултат на станалата
не по волята му промяна. Същевременно от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че молителят се представя в обществото сред
приятели и познати с трите си български имена, тъй като социалният му кръг
се състои от българи. Последното е важно обстоятелство по смисъла на закона
налагащо исканата промяна. ДРС не се съобразил също, че по религиозни
2
причини и нежеланието на партньорката му и майка на детето му Д.Н., която
е православна християнка, тя не желае сключване на граждански брак с
молителя, докато той продължава да носи турските си имена, както и не
желае детето им Саня да се именува с турска фамилия. Именно разликата във
фамилното му име с това на членовете на семейството му; необходимостта да
се легитимира с различни фамилни имена в България и в Германия, където
партньорката и майка на детето му носи различна фамилия създава
затруднения при индивидуализацията му, неудобства при идентификация на
семейството, както на територията на ФРГ, така и в Република България;
създава също затруднения за сключване на брак, поради което съставлява
важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР даващо основание за
промяна на бащиното и фамилно имена. Немаловажно обстоятелство е също
субективното желание на въззивника да носи определено име по етнически
или религиозни съображения предвид гарантираното му право на свободно
самоопределяне по тези признаци, като исканата промяна няма за цел
въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
Отправя в тази връзка искане обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което се допусне исканата промяна на имената.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите страни Община
Вълчи Дол, Община Провадия и ВОП не са депозирали отговор на жалбата.
АДВ. Й.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени
искания. Не претендираме разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Оспорвам жалбата, нямам възражения по
доклада.
ПРОКУРОР Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните пълномощни, включително и това, представено с
молба от 24.10.2023г.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
3
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Й.: Моля да уважите въззивната жалба.
Молителят първоначално е записан в акта си за раждане с бащино име
С.ов и фамилно име Д., които всъщност са имената, които той иска да приеме.
И предвид изразеното негово желание да възстанови тези имена, дори само
това обстоятелство съставлява важно такова по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. В
случая трябва да се добавят и известността на лицето в обществото с име, с
което се идентифицира, и субективното желание на лицето да носи
определено име, когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер, с оглед правото му на свободно самоопределяне по тези
признаци, тъй като В. се счита за българин. Неговите семейни и религиозни
традиции в момента не се свързват с ислямската религия. Все пак и правото
на всеки да променя своите убеждения и религия е залегнало както в
ЕКЗПЧОС, така и в ХОПЕС. В решение № 342/2010г., постановено по гр.
дело № 80/2009г. на ВКС е прието, че е право на всяко лице да отстоява
индивидуалността на името си, индивидуалност, при която е отчетена и
етническата му, семейна и религиозна принадлежност.
По въпроса за самоопределянето. В Решение № 450/2012г., постановено
по гр. д. № 1777/2011г. ВКС постановява, че лично и обществено значимите
обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където
лицето се е установило да живее, не е известен етническия му произход и то
не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга
етническа група, в която е семейната му и обществена среда несъмнено са
свързани с личното и етническо самоопределяне на физическите лица. Затова
и мотив за исканата промяна и желанието да се осигури по- лесна интеграция
в обществения живот на Федерална Република Германия, където цялото
семейство пребивава, както на молителя, така и на детето, което той има от
партньорката си Д.Н.. Пречка за това, да сключат брак, са също настоящите
му имена, предвид, че Даниела е православна християнка и не желае нито тя,
нито детето им да приеме турско име. В контекста ще си послужа с един
пример и съдебна практика- Административен съд Кобленц по дело №
4
5К95708 посочва, че въпреки, че се иска промяна на ислямско име, което
показва принадлежността към ислямската общност, то звучи чуждо на
германския гражданин, трудно се произнася и подлага детето на присмех от
страна на съучениците му и съдът решава, че промяната на името ще помогне
на детето да се интегрира по- добре. От себе си бих добавил, че вероятно
няма по- висш израз на желанието за интеграция от това, човек да пожелае да
си промени името.
С оглед на всички тези доводи ви моля да отмените решението на
първоинстанционния съд, да приемете, че са налице важните обстоятелства
по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата промяна в бащиното и
фамилното име на молителя, а именно да се именува съответно В.С.Д.,
промяна, която цели и уеднаквяване на действителното с фактическото
правно положение, чрез възстановяване на рождените имена.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Моля да постановите решение, с което да
оставите в сила решението на първоинстанционния съд и да оставите без
уважение въззивната жалба.
Подробни доводи за неоснователност на искането за промяна на бащино
и фамилно име сме изложили още в отговора пред първоинстанционния съд,
тъй като не се доказа по безспорен начин наличие на важни обстоятелства и
не следва произнасянето на решението на съда да противоречи на закона.
Чл.13 и чл.14 ЗГР регламентират императивно по какъв начин се формира
бащиното и фамилно име на молителя. По отношение на доказателствата,
представени са доказателства, които по безспорен начин установяват, че
бащата на молителя е с турско име, както и фамилията му, поради което искът
е неоснователен и не следва да бъде уважен.
ПРОКУРОР Д.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Мотивите, които са посочени в него, са изключително
подробни.
Молителят /ищецът/ живее в Република Германия от 2012г. и едва
единадесет години по- късно той желае да смени имената си, което според
мен сочи на някакви други мотиви. Не считам, че именно запознанството му с
православната християнка, с която евентуално желае да сключи брак, е
основание за желанието му да смени имената си. Още повече, че в Германия
5
от десетки години е установена турска общност, която се ползва с уважение,
която е абсолютно интегрирана в немското общество и това, което е посочено
от молителя, че различните му имена пречат за неговата интеграция, не
отговаря на истината. Аз също многократно съм посещавала Република
Германия, общувала съм както с етнически немци, така и с немски граждани
от турски произход, които са доволни от пребиваването си там, живеят много
добре, интегрирани са, работят и няма абсолютно никаква разлика в
отношението към тях от страна на немското правителство. В този смисъл
моля да оставите без уважение въззивната жалба.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6