Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 27.01.2021 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет
и седми януари през двехиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН
САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Кина Иванова, като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева въз.гр. д. N 1
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260166/21.10.2020г. по
гр.д. № 101/20г. на СлРС, с което са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, с адрес на управление на дейността *********, против Л.Й.Р.,
ЕГН ********** ***, положителни установителни искове по чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за
установено между страните, че Л.Й.Р. дължи на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България сумите за които по ч.гр.д. № 4094/2019г. на СлРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2497 от 26.07.2019г. –
главница в размер на 987, 57 лв. по
„Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване н акредитна карта CREX-14030719, оторизационен код а55teaa9“ от 18.10.2016г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 25.07.2019г., 193, 86 лв. договорна възнаградителна
лихва от 01.08.2018г. до04.01.2019г. и 51,
78 лв. мораторна лихва от 04.01.2019г. до 11.07.2019г, и са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, с адрес на управление на дейността *********,
против Л.Й.Р., ЕГН ********** *** при условията на евентуалност обективно
кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 10 от ЗПК за осъждане на Л.Й.Р.
да заплати на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумите, за които по ч.гр.д. №
4094/2019г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 2497 от 26.07.2019г. – главница в размер на 987, 57 лв. по „Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване н акредитна карта CREX-14030719, оторизационен код а55teaa9“ от 18.10.2016г., заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410
от ГПК на 25.07.2019г., 193, 86 лв.
договорна възнаградителна лихва от 01.08.2018г. до04.01.2019г. и 51, 78 лв. мораторна лихва от
04.01.2019г. до 11.07.2019г.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС като
твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в
противоречие със събраните доказателства. Заявява, че от представените
доказателства се установяват твърдяните от него факти относно предоставянето на
заем под формата на револвиращ кредит, който е усвоен, установяват се и непогасените
задължения, установени с договора между страните. Заявява още, че е поискал
назначаване на ССЕ, която да отговори на въпроса усвоен ли е кредитът и какъв е
размерът на непогасената част, но съдът не е уважил искането и той го поддържа
пред тази инстанция.
С оглед изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло като неправилно атакуваното решение и постанови
ново, с което уважи предявените искове, претендира разноските за заповедното и
първоинстанционното производство съобразно списъка, както и направените за тази
инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
С определение от з.с.з.
съдът е оставил без уважение доказателственото искане.
В с.з. за въззивното
дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, подадено
е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и иска уважаване на исковете. Претендира
всички разноски, представя списък.
В с.з., въззиваемият, редовно призован, не се
явява лично, за него се явява особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6
от ГПК, който оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на атакуваното
решение.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си
към нея. Освен това споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Предявените установителни
искове имат за предмет установяване на парични задължения на ответника към
ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че
му се дължи сумата 987,
57 лв. главница, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, 193, 86 лв. договорна възнаградителна лихва от 01.08.2018г.,
51, 78 лв. мораторна лихва от 04.01.2019г. до 11.07.2019г, както и разноски по заповедното производство.
Източникът на облигационното отношение, което ищецът сочи в заявлението и
исковата молба е договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, сключен заедно с договор за кредит за
покупка на стоки или услуги.
Настоящият състав намира,
че успешно са доказани всички релевантни положителни факти, от чието
съществуване ищецът извлича основателността на претенциите си.
Посредством представените
от ищеца писмени доказателствени средства се установява, че на 18.10.2016г. е
сключен с ответника „Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване н акредитна карта CREX-14030719, оторизационен код а55teaa9“, при който са спазени всички изискуеми
условия, включително запознаването на кредитополучателя с общите условия, предоставянето
му на информация за ПК чрез одобрения европейски съртификат и придружаващите ги
съгласия, всички подписани от ответника. В договора, освен приложимите общи
условия, внедрени в съдържанието му, са посочени ясно и разбираемо размерът на
кредита и неговото предназначение, погасителният план с размера на вноските,
съответно - лимитът на кредита по кредитната карта, условията за ползване и
начинът на погасяване, както и отговорността при просрочие. Установява се, че
след активирането на MasterCard на 31.07.2017г., ответникът е започнал
плащания на вноските, което е преустановил на 01.08.2018г. С оглед уговорката
по чл. 20 от условията на договора, след неплащане на две погасителни вноски
ищецът е блокирал картата. Съгласно чл. 20 вр. чл. 3 от договора, е изпратил
при условията на фингирано връчване /доколкото в договора има такава клауза в
чл. 7/, уведомление от 11.01.2019г. до кредитополучателя, че обявява вземането
за изцяло предсрочно изискуемо, като го е поканил да заплати дължимия остатък,
описан в писмото – главница, договорна и наказателна лихви. Поради липса на
доброволно изпълнение,кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4094/19г. на СлРС.
Въззивният съд счита, че
съществуването, основанието и размерът на всяко от вземанията са безспорно
доказани. Представените писмени частни свидетелстващи документи от ищеца, макар
и изхождащи от него, не са оспорени и представляват годни доказателствени
средства за установяването на твърдяните факти. Това са извлечения от
електронния регистър на кредитодателя и той не разполага с други доказателства
за същите обстоятелства, поради което експертиза не е необходимо да бъде
назначавана, доколкото вещото лице ще се запознае със същите документи, които
са представени и пред съда. Писмените доказателства са годни и допустими, и
макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред,
поради което те служат за доказване на твърдените от него факти. Ето защо съдът
ги цени сами по себе си, като носители на информация относно правнозначимите
факти. С оглед това въззивният съд счита, че начисляването е точно и е отразено
надлежно в представените заверени копия от извлеченията за периода.
Доказателствената им сила
не е оборена чрез равно или с по-голяма
такава друго доказателствено средство от страна на ответника, той не е противопоставил възражение за
погасяване на задължението чрез плащане и не е доказал наличието на друг
правоизключващ, правопрепятстващ или правопогасяващ факт.
Поради изложеното този
въззивен състав счита, че всички описани в заявлението, съответно – в исковата
молба суми, се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е
издадена заповедта за изпълнение, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва.
Така установителните искове
се явяват изцяло основателни и доказани, както и по отношение на дължимостта на
сумата, представляваща направени разноски по заповедното производство в размер
на 75 лв., поради което следва да бъдат изцяло уважени.
Предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за същите вземания не следва да се разглеждат,
щом главните обективно съединени установителни искове са уважени, и по тях
произнасяне не се дължи.
Ето защо, щом правните
изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба се явява основателна
и следва да се уважи, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо това бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени. На ищеца
следва да се присъдят разноските за първоинстанционното производство в размер
общо на 525 лв. съгласно представения списък.
С оглед изхода на процеса в
тази инстанция отговорността за разноски за следва да бъде възложена на въззиваемия
и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззивника
в размер на 275 лв. – 75 лв. д.т., 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. възнаграждение за особен
представител.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
първоинстанционно решение № 260166/21.10.2020г. по гр.д. № 101/20г. на СлРС
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, с адрес на управление на дейността ********* и Л.Й.Р.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 и чл. 124
от ГПК, че Л.Й.Р. дължи на БНП
„ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., ПАРИЖ, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумите, за които по ч.гр.д. № 4094/2019г.
на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2497 от 26.07.2019г. – главница в размер на 987, 57 лв. по „Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване н акредитна карта CREX-14030719, оторизационен код а55teaa9“ от 18.10.2016г., заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410
от ГПК на 25.07.2019г., 193, 86 лв.
договорна възнаградителна лихва от 01.08.2018г. до04.01.2019г., 51, 78 лв. мораторна лихва от
04.01.2019г. до 11.07.2019г, както и 75 лв. разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА
Л.Й.Р. да заплати на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България направените
разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 525 лв. и за въззивното производство в размер на 275 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: