РЕШЕНИЕ
№260118
гр.Добрич, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на четиринадесети април през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №79 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№267638/16.12.2020г., подадена от "ДИ
ЕС ХОУМ" ООД, ЕИК *********, град Д., бул. „Д.“ №*, чрез адв.Е.Т., срещу
решение №260309/03.12.2020г.по гр.д.№1876/2020г.на РС-Д., с което се ОТХВЪРЛЯТ
предявените от дружеството срещу „УНИ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес управление: гр.Б., жк. „И." бл. ***, вх. *, офис ***, и С.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми:- 3 564,49 лева,
представляваща цена за закупени стоки по рамков договор от 16.04.2019г., по 9
фактури № **********/ 13.06.2019г.; №**********/13.06.2019г. ; №**********/14.06.2019г.; № **********
/19.06.2019г.; № **********/20.06.2019г.;
№**********/20.06.2019г.;
№**********/24.06.2019г.; № **********/ 26.06.2019г.; № **********/26.06.2019г.; -381,70 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главното задължение, начислена за
периода от 14.07.2019г. до 05.08.2020г.; и се осъжда за разноски.
Въззивникът изразява несъгласие с
извода на съда за приложението на чл.76 от ЗЗД относно реда за погасяване на
задължения, тъй като страните по рамковия договор били уговорили такъв ред и
законовите норми били неприложими. Позовава се на разрешенията по т.1 на ТР /3
от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Излага и, че с клаузата на чл.9 от рамковия
договор било договорено, че плащането на закупената стока се извършва в 30
дневен срок след издаване на първичния счетоводен документ. Съгласно постигната
договореност ответникът нямал право на избор кое задължение да погаси, а ако е
направил избор, той не обвързвал кредитора. Към момента на плащане на сумата от
6 278.91лева на 01.07.2019г. ответникът
дължал общо 9 843.40лева, от които 3 564.49лева по фактури за периода
02-09.05.2019г., които били с падеж 02-09.06.2019г. и 6 278.91лева по фактури
за периода 06-26.06.2019г., които са с падеж 06-26.07.2019г. Направеното
плащане на 01.07.2019г. било недостатъчно да погаси всички задължения и е
погасило първо задълженията , за които 30 дневния срок е изтекъл или наближава
да изтече. Просрочените задължения били тези по фактурите от м.май 2019г.
Приетото от кредитора частично плащане и отнасянето му към старите задължения,
спазвайки тяхната поредност било в интерес на длъжника предвид лихвоносния им
характер съгласно чл.14 от договора. Иска отмяна на решението и уважаване на
исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмени отговори по въззивната жалба са подали и двамата въззивници „УНИ
ИНВЕСТ" ЕООД и С.Г., чрез упълномощения от тях адв.Н.И., със становище за
неоснователност на жалбата, идентично аргументирано с доводи, свеждащи се до
изрично обективирана в платежния документ воля относно основанието за плащане,
а именно за погасяване на задълженията по фактурите от м.юни 2019г. В нарушение
на закона ищцовото дружество отнесло плащането за погасяване на други
задължения, вкл.по фактури, по които „УНИ ИНВЕСТ"ЕООД не било задължена
страна. Несъстоятелен бил довода, че ответното дружество нямало право на избор
кое задължение да погаси. Липсвала в договора уговорка , която да дерогира
законовата регламентация. От представената справка от електронната платформа
„е-фактура“ било и видно, че част от фактурите, сумите по които били покрити с
платеното на 01.07.2019г. не са били предявени на ответното дружество по
уговорения между страните ред за връчване на фактури чрез същата платформа,
нито по друг начин, поради което и не са намерили отражение в счетоводството на
ответното дружество. Представените в последното заседание писмени доказателства-банкови
извлечения и фактури, следвало да бъдат изключени от доказателствения материал,
тъй като е била преклудирана възможността за представянето им. Искат
потвърждаване на решението.
По повод жалбата Д.кият окръжен
съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
При данни решението да е съобщено
на въззивника на 07.12.2020г., въззивната жалба, депозирана в деловодството на
ДРС на 16.12.2020г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна-ищец
в първоинстанционното производство с право и интерес да обжалва неизгодното за
нея решение и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване от ответника
е решението в неговата цялост. Подадената жалба подлежи на разглеждане по
същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено право на иск от "ДИ ЕС ХОУМ"
ООД, ЕИК *********, гр.Д., бул. „Д.“
№*, срещу „УНИ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, гр.Б., жк. „И." бл. ***,
вх. *, офис ***, представлявано от С.Г.Г. и С.Г.Г., ЕГН **********,***, за сумата от 3 564,49 лева, неизпълнени
задължения, породени от рамков договор за покупко-продажба на строителни
материали от 16.04.2019г., за продажба на стоки, за които са издадени фактури №
**********/13.06.2019г. - за 953.48 лева, № **********/13.06.2019г. - за 946.08лева /фактурата е на обша стойност
2636,38 лв., от които са платени 1690.30 лв /, № **********/14.06.2019г. – за 188.38лева, № **********/19.06.2019г. - за 816.00лева, № **********/20.06.2019г .- за 81.60лева,
№**********/20.06.2019г. - за 6.91лева, №**********/24.06.2019г. – за 349.44лева, №**********/ 26.06.2019г.- за 59.40лева, № **********/26.06.2019г. - за 163.20лева; за
сумата от общо 381.70лева лихва за забава, от които 102.23лева
върху главницата от 953.48лева за периода от 14.07.2019г. до
05.08.2020г., 103.03лева върху главницата от 946.08лева за периода от 14.07.2019г. до
05.08.2020г., 20.20лева върху главницата от 188.38лева за периода от 15.07.2019г. до
05.08.2020г., 86.81лева върху главницата от 816лева за периода от 20.07.2019г. до
05.08.2020г., 0.73лева върху главницата от 81.60лева за периода от 21.07.2019г. до
05.08.2020г., 8.66лева върху главницата от 6.91лева за периода от 21.07.2019г. до
05.08.2020г., 36.69лева върху главницата от 349.44лева за периода от 25.07.2019г. до
05.08.2020г., 17.05лева върху главницата от59.40лева за периода от 27.07.2019г.
до 05.08.2020г., 6.20лева върху главницата от 163.20лева за периода от 27.07.2019г.
до 05.08.2020г.
Настоящата инстанция, обсъждайки
същите доказателства, обсъдени и от районния съд, приема за установени от
фактическа страна, установените и от районния съд обстоятелства за сключен на
16.04.2019г. между страните рамков договор за покупко-продажба на строителни
материали, по силата
на който ищецът-продавач се задължил да
продава на ответното дружество-купувач стоки от номенклатурата си, по заявки за
допълнително определяне на вида и количеството, на стойност 10 000лева с
ДДС/чл.1 от договора/, чиято цена, в размера посочен в издадения първичен
счетоводен документ/чл.2/, купувачът се е задължил да плати в 30 дневен срок
след предаване на стоката и /или на документите, даващи право да бъдат
получени/чл.9 от договора/. Договорена е неустойка за забава в размер на
законната лихва плюс 10 пункта върху неизплатените суми, считано от датата на
издаване на първичните счетоводни документи/чл.14/.
По волята на страните, сключили
правната сделка/рамковия договор от 16.04.2019г./, ответникът С.Г.Г. се е задължил да отговаря солидарно за всички парични задължения на
дружеството-купувач, възникнали от договора и за всички последици от
неизпълнението на възникналите парични задължения/чл.15 от договора/.
Не е спорно, че при условията на
договора са осъществени множество продажби. За осъществените през месец юни
2019г. продажби продавачът е издал фактури от различни дати в периода
06.06.2019-26.06.2019г., включая процесните № **********/ 13.06.2019г. за
953,48лв. ; №**********/13.06.2019г. за 2636,38 лв; №**********/14.06.2019г. за 188.38лева; № **********
/19.06.2019г. за
816.00лева; № **********/20.06.2019г. 81.60лева;
№**********/20.06.2019г. за 6.91лева;
№**********/24.06.2019г. за 349.44лева; № **********/ 26.06.2019г. за 59.40лева; № **********/26.06.2019г. за 163.20лева.
С платежно нареждане с референтен
номер 190701000000237 от 01.07.2019г. дружеството –купувач е извършило плащане
по банков път по сметка на дружеството –продавач на сумата от 6278.91лв . Като
основание за плащането в преводния документ е записано „по ф-ри м.юни“. Този
факт е установен и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е установило, че общата стойност на издадените в периода
06.06.2019-26.06.2019г. фактури е
6278.91лева. Вещото лице е установило разминаване в счетоводните
записвания в двете дружества относно изпълнението на договора за периода от
сключването му на 16.04.2019г. до 30.06.2019г. Осчетоводените от ищеца фактури
за периода са на стойност от 19 083.18лева, а платените суми в размер на
15 518.69лева. Осчетоводените от ответното дружество за същия период
фактури са на стойност 15 518.69лева, в който размер са и платените суми.
Разликата от 3564.49лева е от непредадени от „Ди Ес Хоум“ООД или неосчетоводени
от „Уни Инвест“ЕООД четири фактури от м.май 2019г.- една от 02.05, две от
07.05, една от 09.05.2019г. При проверка в счетоводствата на страните е
установило и, че платената от ответното дружество на 01.07.2019г. сума от 6278.91лева е осчетоводена от платеца за
погасяване на задълженията му по договора за м.юни 2019г./по фактури за периода
06-26.06.2019г./, а от ищеца е осчетоводена за погасяване на задълженията на
ответното дружество по фактури за месец май на 2019г., издадени за периода 09.05-31.05.2019г./табл.6
от ССЕ/ и по част от фактури за м.юни
2019г./фактури за периода 03.06-13.06.2019г.-табл.6 от ССЕ/. Конкретните погасени фактури за м.юни са: №
**********/03.06.2019г., за която с кредитно известие следва да се приспадне от
следващите задължения - /минус/18.47лева; №**********/ 06.06.2019г.- 8,06лева;
№ **********/ 07.06.2019г. -108,59лева; № **********/ 07.06.2019г. - 123.36лева № **********/10.06.2019г.- 388.73лева; №
**********/ 11.06.2019г. - 485.05лева; № **********/11.06.2019г.
-366.72лева; и №**********/ 13.06.2019г. -1233.91лева. С така извършеното
прихващане от ищеца са погасени задължения по издадени фактури в периода
09.05.2019г.- 31.05.2019г. и частично задълженията по издадени в периода
03.06.-13.06.2019г. фактури на стойност 2714,42лева. Останалите непогасени задължения
за м. юни 2019г. по процесните фактури възлизат на исковата сума от 3564.49лева
.
Нареденото
плащане на сумата от 6278,91лева според недвусмислено изявената воля на платеца
е за погасяване на задълженията по издадените от ищеца фактури за м. юни 2019г.,
вкл. процесните.
Доводите на въззивника, ищец в първоинстанционното
производство, за липса на право на избор у ответното дружество кое задължение
да погаси, респ. че изборът му не го обвързвал, поради недостатъчност на
изпълнението за погясяване и на съществуващи по-стари задължения за цена на
продадени стоки през м.май 2019г., не могат да бъдат споделени. Въззивната
инстанция споделя изцяло становището на районния съд за погасителния ефект на
направените от ответното дружество плащания спрямо задължението му по процесните
фактури.
Условието за прилагане на
правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е да съществуват няколко задължения, всяко от
които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. В случая са налице няколко еднородни задължения,
формирани от цената на доставени стоки. Няма фактурирани вземания вследствие на
забава. В договора не е предвидена уговорка относно реда за погасяване на
задълженията. Клаузата на чл.9 определя изискуемостта- когато трябва да се
извърши плащането на цената на стоките, а не реда за погасяване на
задълженията. При липса на уговорка относно реда за погасяване на паричните
задължения следва да се приложат правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.
76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор,
погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр.
3 ЗЗД. В мотивите на
ТР №3/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г. също е прието, че правилото
на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника и неговият избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай
кредиторът не може едностранно да прихване изпълнението с дълг, различен от
този, по който длъжникът е направил плащането.
В случая в платежното нареждане е
наредена сума за плащане по фактури от м.юни 2019г., като наредената сума от 6278,91лева
покрива изцяло задълженията по издадените фактури от различни дати в периода
06.06.2019-26.06.2019г., включая тези по процесните фактури. След като платецът
изрично е конкретизирал кои задължения погасява и предложеното изпълнение ги погасява
изцяло, то следва да намери приложение правилото на чл. 76, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Изборът на
длъжника кое задължение погасява
обвързва кредитора. Последният не е имал основание за прихващане на платената
сума с по-стари задължения от м.май 2019г.
При положение, че претендираните задължения за
м.юни 2019г., включително
процесните, са погасени изцяло, осъдителната претенция за главното вземане в
общ размер от 3 564,49 лева е неоснователена и подлежи на отхвърляне. Плащането,
погасяващо вземанията по процесните фактури е извършеното плащане 01.07.2019г.,
т.е. преди
настъпването на уговорения падеж -30 дневен срок след предаване на стоката и /или
на документите, даващи право да бъдат получени/чл.9 от договора/. Неоснователна
се явява и акцесорната претенция в общ размер от 381,70 лева лихва за забава за
периода от 14.07.2019г. до 05.08.2020г. и следва да бъде отхвърлена.
Обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК и с мотивите на районния
съд за неоснователност на исковете, към които съобразно чл.272 от ГПК
настоящата инстанция препраща.
С оглед изхода от спора, право на
съдебно деловодни разноски имат единствено въззиваемите, всеки от които е
удостоверил извършване на разходи във въззивната инстанция от по 300лева
адвокатско възнаграждение/договори за правна защита и съдействие от
25.01.2021г. на л.37 и л.40 от делото/, които седва да им се присъдат изцяло.
Водим от горното ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260309/03.12.2020г. по гр.д.№1876/2020г. на
РС-Д. .
ОСЪЖДА "ДИ ЕС ХОУМ"
ООД, ЕИК *********, град Д., бул. „Д.“ №*, да заплати на „УНИ
ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр.Б., жк. „И."
бл. ***, вх. *, офис ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 300лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ДИ ЕС ХОУМ"
ООД, ЕИК *********, град Д., бул. „Д.“ №*, да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
300лева адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1
от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.