Р
Е Ш Е Н И Е
14.07.2021 год.
Номер 260067 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 14 (четиринадесети) април Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 189
по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „***“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Р.И.А.-Х.–
управител, чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК срещу НП №27-0000424/13.04.2018 г.
издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.
В жалбата се
излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде
отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Отрича
се извършването на нарушението, като твърди други обстоятелства, че е имал
сключен граждански договор с посоченото, като работник лице, за извършване на
определена работа. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен
счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и
моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 24.02.2018
г. от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в обект на жалбоподателя – шивашки цех
в гр.***, ул.“***“№***, свидетелите С.К. и М.М.,
установили че лицето И.И.В. предоставя работна сила, както и другите работнички в цеха, като
„чистач на конци“, без жалбоподателя да
е сключил с нея трудов договор в писмена форма.
За проверката е съставен протокол №ПР1807771/24.02.2018 г. В писменото
си обяснение В. е посочила че работи на
граждански договор на инкриминираната дата в шивашкия цех, като чисти конци, работи от 8.00 часа до 17.00 часа от две
седмици, ползва почивки, заедно с другите работещи в цеха. Предвид установеното
нарушение при извършената проверка на
жалбоподателя е съставени АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, връчен на нарушителя.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложеното се установи от
показанията на свидетелите М. и К., които съдът кредитира изцяло, като
последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените
доказателства, като няма индиция за тяхната заинтересованост и от приетите писмени
доказателства.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното
постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на
акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
счита, че жалбата е неоснователна, поради
следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при съществуване на трудово
правоотношение между работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен
трудов договор.
Видно
от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства
– декралациии по
чл.402 от КТ, граждански договор, показанията на свидетелите М. и К. на
посочената
в акта за установяване на нарушение
и обжалваното
наказателно постановление дата в гр.***,
обл.***, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице – И.В.,
да сключи с него в трудов договор в писмена форма.
При проверката на дружеството на в Д“ИТ“ Шумен е
установено, че дружеството-работодател не е уредило отношенията си с работещата на 24.02.2018 г., в обекта И.В., с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в
писмена форма. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да
уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови.
Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно
задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за
предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай. Видно от
материалите по делото и от разпита на свидетелите в деня на проверката В. е била
в обекта, стопанисван от жалбоподателя и е престирала труд. Поради изложеното
съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа работника
И. В. без да е сключил с него
трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ
нарушение.
Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е
за съставомерността на деянието не се изследва субективната страна, не е
необходимо установяване на вина на определено длъжностно лице. От обективна
страна са доказани съставомерните признаци на нарушението, а именно допускане
до работа на работник, с определено работно време и място, без да е сключен
трудов договор в писмена форма, в нарушение на императивното изискване на чл.
1, ал.2, във вр. с чл. 62, ал.1 от КТ,
отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови
правоотношения с трудов договор в писмена форма.
Представеният от работодателя граждански договор е
сключен в нарушение на императивното изискване на чл. 62, ал.1 от КТ. Гражданският договор не може
да замести трудовия договор. Възложената работа има за предмет предоставяне на
работна сила, което изисква да се определи работно място и време, със сключен
писмен трудов договор по чл. 62, ал.1 от КТ, със съдържание по чл. 66 от КТ и регистрация по чл. 62, ал.3
от КТ в ТД на
НАП. Тези изводи не се опровергават от направеното възражение от работодателя,
че отношенията с лицето са гражданско правни, а не трудови, тъй като се касае
за изпълнение на поръчка в домашни условия. Безспорно се установи, че в деня на проверката
цехът е работил и И. В. е работила там, като е почиствала конци с предоставени от жалбоподотеля
инструменти.
Предвид събраните
по делото и кредитирани доказателства, съдът счита, че се касае за трудови
правоотношения, а и от приложеният по делото граждански договор е видно, че
същият не регламентира еднократно изпълнение, а визира многократно изпълнение
на трудовите операции в един продължителен период от време, без дължимият
резултат да е конкретизиран. Представеният граждански договор от жалбоподателя
е частен документ, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него
изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените
в същия обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з. гласни
доказателства и писмените в АНП, съгласно които отношенията между лицето И. В. и
работодателя са били уговорени като трудови и носят всички белези именно на
ТПО. В тази връзка следва да се отбележат и несъответствието между отразените в
КП месечно възнаграждение, работното време, дата на наемане и клаузите на
гражданския договор, като всички тези несъответствия водят до извод, че
реалните отношенията между страните не съответстват на отразените такива в
гражданския договор, напротив, напълно кореспондират с клаузите на сключения
след проверката трудов договор.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от
30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“,
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият
орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1 500 лв. Съдът
не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум,
с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган
е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№27-0000424/13.04.2018 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Шумен, с което на „***“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Р. И. А.-Х. –
управител, за нарушение по чл.414, ал.3 вр. с чл.62, ал.1 вр. с чл.1,
ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: