Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.11.2015 год.
гр. Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. с-в, в открито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева
при секретаря Й.Т., като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.д. N 998 по
описа за 2015 г. и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Г.Ю.К. ***, като майка и законен представител на детето М.М.К., ЕГН **********,
моли да бъде постановено решение, с което
да бъде постановено детето да живее при майка си на посочения адрес, да бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето на нея, а ответникът М.Ю.
Карахаил, с посочен адрес за призоваване гр. Асеновград, ул. „Сини връх“ № 38 да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за детето М. в размер на 300 лева, считано от
01.04.2015 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищцата
твърди, че с ответника са живели на съпружески начела, през 2012 г. по време на съвместният им живот е родено
детето М.. От 2004 г. до 2007 г.
страните са били съпрузи, като по това време е родено и детето Дениз, което
след развода също живее при ищцата, за които ответника е осъден да заплаща
издръжка в размер на 100 лв. месечно. След раздялата на страните ответникът не
се е грижил за децата, същия има фирма за внос на бяла и черна техника –
втора употреба, дохода които месечно реализира е висок, същия е закупил сгради
и магазин, поддържа висок стандарт, кара скъпи коли. Ищцата работи, реализира
месечен доход около 800-900 лв., плаща месечни вноски по два ипотечни кредита –
които е изтеглила за закупуване на жилище, сама се грижи за издръжката на
децата, детето Денис е ученик, а М. посещава детска градина. Твърди, че за
детето М. месечно са необходими около 350 лева, за да може да задоволи нуждите
и потребностите и изцяло. Ангажират
писмени доказателства, претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.Ю.К., с
които заявява че предявения иск е допустим. Заявява, че няма претенции относно
упражняване на родителските права по отношение на детето М., поддържа
становището на ищцата относно режима на лични отношения с детето - които да е
съобразен с определения режим на лични отношения с другото дето Денис. Счита
обаче, че претендираната издръжка е завишена – като изразява готовност да
заплаща издръжка в размер на 100 лв., тъй като няма възможност да плаща
посочената издръжка, плаща такава за детето Денис, а се осигурява като управител на 420 лева, посочените като
реализирани печалби на фирмата не са в големи размери. Твърди, че постоянно
купува подаръци за децата, дава той лично и родителите му пари за тях, той и родителите
му са осигурили лек автомобил на Гюлевер – за да води и взима децата, както и
те със собствени средства зареждат хладилника на ищцата с хранителни продукти
всяка седмица на стойност не по-малко от 100 лева. Ангажира доказателства, претендира за
разноски в производството.
Д“СП“
Асеновград изразяват становище в постъпилия социален доклад, че за децата са създадени условия на живот,
които осигуряват нормалното израстване, в дома на майката. Сочат, че майката на
децата се стреми да осигурява нужните потребности, за което е необходимо и
подкрепата от страна на другия родител. Бащата на детето М. притежава нужните
жилищни условия за нормално отглеждане на детето. Познава потребностите на
детето си само формално. Детето е в ниска възраст, която изисква специфични
родителски умения, като в тази връзка за М. се грижи нейната майка.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, Асеновградски районен съд намира за установено следното:
Не
е спорно по делото, че страните са родители на М.М.К., ЕГН **********, а и това
се установява от представените и приети по делото в заверен препис удостоверение за раждане, изд. въз основа АР № 0039/25.01.2012 г. на Община Асеновград.
Детето
М. посещава детска градина.
Бракът между страните Г.К. и М.К. е прекратен с решение на Асеновградския РС през 2007 г., като
упражняването на родителските права в/у другото дете на страните Дениз М.К. –
роден на *** г. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща
издръжка на детето в размер на 100 лева месечно и периодично.
От ищцата са представени: НА за покупко-продажба на недвижим имот в
Асеновград от 2011 г. и НА за учредяване на договорна ипотека в/у недвижим имот
от 2015 г. – Погасителни планове към
договори за кредит, Справка за лице от Служба по вписвания при РС Асеновград и
Годишна данъчна декларация.
От справка от Търговския регистър е видно, че ответника има регистрирана фирма „Евро лукс
84“ ЕООД, а от справка за съдимост е видно, че същия е осъждан. Ответникът е
представил годишен отчет на фирмата за
2014 г. /счетоводен баланс към 31.12.2014 г./. От удостоверение за декларирани
данни на името на М.К. е видно, че същия
през 2014 г. е декларирал: жилище, гаражи и земя; през 2015 г. е декларирал МПС
– лек автомобил, марка „БМВ“; през 2011 г. е декларирал МПС – товарен автомобил,
марка „Мерцедес“; а през 2012 г. е декларирал МПС – товарен автомобил, марка
„Мерцедес“, а на името на фирмата има декларирани три търговски обекта.
От удостоверение на „Евролукс-84“ ЕООД е видно, че М.Ю.К. има осигурителен
доход за периода от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г. в размер на 420 лв. месечно.
Майката Г. Карахалив работи в ДФ
„Земеделие“ и за периода м.септември 2014 г. - август 2015 г.
включително полученият от нея среден доход е в размер на по 1200 лв. месечно.
От
показанията на свид. Мелихат Керим Небихи - майката на ищцата, чийто показания
съдът прецени във връзка с всички останали ангажирани доказателства, се установява, че М. и Г. имат две деца:
Денис на 11 години и М. на 3 години, за които след раздялата на родителите се
грижи Г.. От началото на учебната година Г. се е преместила да живее с децата в
град Пловдив. Преди раздялата децата са живели много охолно, бащата ги е водил
на скъпи места, това лято ги е водил на море. Според свидетелката за издражката
на всяко от децата месечно са необходими около 300-400 лева. М. е предоставил
на Г. кола, за да води и взима децата. Г. е изтеглила два кредита и плаща
месечни вноски около 500-600 лв. М. има собствен бизнес: кара от Дания бяла и
черна техника – втора употреба, която продава в негови магазини. М. реализира
месечно високи печалби, благодарение на което живее охолно. Родителите на М. му
помагат, те работят при него на складовете и магазините. От както са разделени когато поиска М. вижда
децата, Денис ходи при него всяка седмици на всяко ходене му дават пари,
купуват му подаръци. До началото на м.септември 2015 г. /докато Г. ***/
свекърва и е плащала тока за жилището, зареждали са и хранителни продукти.
От
показанията на свид.Байрям Ю.М. – брат на ответника, които съдът кредитира се
установява, че М. е Г. от няколко месеца живеят разделени, след раздялата двете
деца: Дениз и М. са останали при майката. М. вижда често децата, на всяка среща
им дава различни суми пари, купува им подаръци. Родителите на М. подпомагат
финансово Г.: купуват дрехи за децата, плащат и тока, купуват храна, дават им
пари и подаръци. Тази и миналата година фирмата на М. не е добре финансово.
Жилището, гаражите и колата М. е закупил с финансова помощ от родителите и брат
си.
Изслушана по реда на чл. 59 СК ищцата заявява, че работи в ДФ „Земеделие“, месечно получава по 930 лв.,
а на тримесечие премия от 1800 лв. Няма други задължения, освен към децата си: М.
и Дениз. Теглила е кредит от Банка, като месечната вноска, която погасява е 600
лв. От М. и е осигурена кола, за да води и взима децата. В началото на учебната
година М. и родителите му са купили на децата дрехи, пари са получили от тях за
празниците – различни суми, свекърва и е плащала тока на жилището до скоро
/докато се преместят в Пловдив/. През
лятната ваканция детето Дениз един месец е бил в Дания при чичо си, същия
период ищцата е разбрала, че М. е бил дълго на лечение в болница.
Изслушан по реда на чл.59 СК ответникът заявява,
че месечно получава възнаграждение 500-600 лв., няма други задължения – освен
издръжката 100 лв. която плаща на голямото дете Дениз. Брат му живее и работи в
Дания – където има фирма, той го подпомага финансово, майка му е пенсионерка –
но работи сезонно в Германия. Родителите му са закупили жилището и двата гаража
на негово име.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените твърдения и
формулирания петитум, следва да се направи извод, че са предявени искове по реда на чл.127 ал.2 СК – за предоставяне
упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете,
определяне местоживеенето на детето, присъждане на издръжка и определяне режима на личните
отношения. Предявените искове са допустими. Безспорно се установи по делото, че
страните са разделени от пролетта на 2015 г., ответницата е живяла с децата в Асеновград, а от скоро се е преместила да
живее в Пловдив, както и че не могат да постигнат съгласие относно въпросите по
упражняване родителските права, издръжката, което обуславя интереса от
предявяване на настоящия иск. Разгледани по същество, исковете са частично основателни. Установи
се от ангажираните по делото доказателства, че ищцата има възможност и желание
да се грижи за децата, живее в собствено
жилище, работи в град Пловдив. Ответникът не претендира присъждане на
родителските права, напротив с отговора е изразил съгласие родителските права
по отношение на детето М. /която е на 3 годинки/ да се упражняват от майката,
както и режима на личните отношения между него и детето да е съобразен с
определения режим между него и другото дете на страните Дениз. Съдът намира с
оглед ниската възраст на детето М. /както и постигнатото съгласие между
родителите по този въпрос/, че е в
интерес на същото да бъде отглеждано и занапред от неговата майка, която
се грижи и за братчето и Дениз – като следва двете деца да продължат да живеят
заедно, отглеждани от майката. Ето защо
следва да се предостави упражняването на родителските права върху детето М.К.
на нейната майка, и да бъде определено местоживеенето на детето на посочения адрес на майката: гр. Асеновград,
ул. „ Александър ІІ” № 26 или град Пловдив, ул.“Братя Шкорпел“ № 15, ет.3, вх.Е.
Съдът намира, че не следва да бъде прекъсвана връзката между детето и бащата,
което е в техен интерес. Ето защо следва
да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето М. всяка първа
и трета събота от месеца, от 9.00 часа до 18.00 часа, както и
един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По
предявените искове за заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева за
детето М., начиная от 01.04.2015 г.: Установи се безспорно от ангажираните по
делото гласни доказателства/свидетелите:
Небихи и М./, че страните живеят разделени от месец април 2015 г. Ответникът
не ангажира доказателства, че в периода
на фактическата раздяла е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на
детето М. и в какъв размер, изключая установеното по
делото, че в периода от датата на фактическата раздяла до завеждане на иска
ответникът и родителите му са давали различни суми пари на децата, купували са
им дрехи, подаръци, а родителите му са плащали тока на жилището на ищцата,
купували са и хранителни продукти. Ето
защо следва да бъде осъден ответникът да заплати издръжка за детето М., начиная
от 01.04.2015 г. От представените по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът в
периода 2014 г.-2015 г. е получавал месечно възнаграждение в брутен размер на около 500-600 лв., както и че през този период и закупил: лек
автомобил, жилище и гараж – с финансовата помощ на родителите му и брат му.
Доказа се още, че ответникът - бащата плаща месечна издръжка на детето Дениз в
размер на 100 лв. Не се доказаха твърденията на ищцата за реализиран от
ответника висок месечен доход, поддържан висок стандарт и закупени скъпи
автомобили. Единствено в показанията на свид. Небихи /майка на ищцата/ се
съдържат данни за реализирани от ответника високи печалби, както и за поддържан
висок стандарт на живот. Установено е още, че ответникът живее в собствено
жилище, има декларирани 3 бр. автомобила /единия от които закупен през 2015 г./,
има магазини за техника – втора употреба. Майката също работи и следва да
осигурява част от издръжка за детето. Не се доказаха твърденията на ищцата за
ежемесечни разходи на детето М. в размер на 300-350 лева, както и изключителни
нужди на М. /разходи/, предполагащи търсената издръжка. Ето защо и като взе предвид възрастта на детето,
обстоятелството че посещава детска
градина, намира че за издръжката на детето М. са необходими 200 лв., от които 120 лв. следва да бъдат поемани
от бащата, а останалите 80 лв. – от майката, която да продължи да полага и
грижите за възпитание и отглеждане на детето. Съдът, за да определи размера на издръжката приема за установени доходите на бащата в размер на
600 лв. месечно, и липсата на
доказателства за получаван доход в твърдения в исковата молба размер. За минал
период – от 01.04. 2015 г. до 02.07.2015 г. , предвид обстоятелството, че в този период не е налице съществена промяна
във възрастта на детето, съдът намира че следва да бъде осъден ответникът да
заплати месечна издръжка за детето М. в същия размер 120 лева. До пълните
предявени размери от 300 лева, за периода 01.04.2015 г. – 02.07.2015 г., както
и в размер на 300 лв. за периода от 01.07.2015 г. до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване, исковете ще следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Ищцата е
освободена от заплащане на ДТ. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати 172.80
лева ДТ върху размера на уважената част на иска.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени направените
разноски съобразно уважената част на иска. Нормата на чл.78 ал.3 от ГПК, постановява, че
ответникът също има право на заплащане на направените разноски, съобразно
отхвърлената част на иска. Ето защо, предвид изхода на делото следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в производството /съобразно
уважената част на иска и представените доказателства за направени такива/ в
размер на 200 лева, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените разноски /съобразно, отхвърлената част на иска и
представените доказателства за направени такива/ в размер на 300 лева.
Мотивиран
от гореизложеното,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето: М.М.К.,
ЕГН ********** на нейната майка Г.Ю.К., ЕГН **********, с посочен адрес ***, ул.“Братя
Шкорпел“ № 15, ет.3, вх.Е, като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето в дома на нейната майка на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на детето:
М.М.К., ЕГН ********** с нейния
баща М.Ю.К., ЕГН **********,*** всяка
първа и трета събота от месеца, от 9.00 часа
до 18.00 ч., както и един месец през лятото който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.Ю.К., ЕГН **********,*** да заплаща на М.М.К., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Г.Ю.К., ЕГН ********** с посочен адрес ***, ул.“Братя
Шкорпел“ № 15, ет.3, вх.Е месечна издръжка в размер на 120 лева/сто и двадесет/, считано от 02.07.2015 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, и в
размер на 120 лева/сто и двадесет/
за периода 01.04.2015 г. – 02.07.2015 г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 300 лева/триста/, от 02.07.2015 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване,
и от 300 лева/триста/за периода 01.04.2015
г. – 02.07.2015 г.
ОСЪЖДА М.Ю.К., ЕГН **********,*** да заплати на Г.Ю.К., ЕГН **********, с посочен адрес ***, ул.“Братя
Шкорпел“ № 15, ет.3, вх.Е разноски по производството в размер на 200 лева /двеста/.
ОСЪЖДА
М.Ю.К., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград ДТ върху присъдената издръжка в размер на 172.80
лева/сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.Ю.К., ЕГН **********, с посочен адрес ***, ул.“Братя
Шкорпел“ № 15, ет.3, вх.Е да заплати на М.Ю.К.,
ЕГН **********,*** разноски по производството в размер на 300 лева/триста/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: