№ 166
гр. Варна, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20223000500410 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура - Варна, редовно призована, представлява се от прокурор
Станислав Андонов.
М. А. Й., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Д.
Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ПРОКУРОР АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
1
жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП –
Шумен против решение № 97/21.04.2022г. на ОС – Шумен, постановено по
гр.д. № 456/2021г. в частта, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРБ е
осъдена да заплати на М. А. Й., ЕГН ********** сумата от 20 000 лева,
представляваща претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК, по което е бил
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г.
до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на доводи за
неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно е приел за доказани всички твърдени от ищеца неимуществени
вреди, както и че същите са в причинна връзка с воденото наказателно
производство, по което е оправдан. В тази връзка се сочи, че не е отчетена
постановената осъдителна присъда по друго дело – НОХД № 107/2019г. на
ВС – Сливен, неправилно са кредитирани показанията на разпитаните по
делото свидетели, които като приятели на ищеца са заинтересовани от изхода
на делото, не е съобразено поведението на Прокуратурата, която не е
разгласявала информация за повдигнатите обвинения и продължителността
на процесното наказателно производство. Твърди се, че определеният от съда
размер на обезщетението, ако такова се дължи е завишен и не съответства на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Отправеното до настоящата инстанция искане
е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и
отхвърляне на предявения иск, евентуално присъждане на справедливо
обезщетение в по-нисък размер и съобразено с критериите, посочени в ППВС
№ 4/61г.
В срока по чл. 267 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
ищецът М. А. Й., който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Едновременно с отговора е подал и насрещна въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът му е
отхвърлен за горницата над присъдената сума от 20 000 лева до предявения
размер от 50 000 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на
изводите на съда относно справедливия размер на следващото му се
2
обезщетение. Твърди, че съдът не е отчел в пълна степен негативното
влияние, което наказателното производство е оказало на здравословното му
състояние и авторитета му, предвид заеманата длъжност и формирането на
общественото мнение в един малък град, какъвто е гр.Шумен, където живее и
работи. Иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и
присъди обезщетение в претендирания размер, ведно със следващата се
законна лихва, считано от 05.05.2021г. и съдебни разноски.
Срещу насрещната въззивна жалба не е подаден отговор.
Искания по доказателствата не са направени.
ПРОКУРОР АНДОНОВ: Поддържам изцяло въззивната жалба,
подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура - Шумен.
Оспорвам насрещната въззивна жалба, подадена от М. А. Й.. Няма да соча
други доказателства.
АДВ. Н.: Поддържам насрещната ни въззивна жалба. Оспорвам
въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна
прокуратура – Шумен. Няма да соча други доказателства. Представил съм
сметка-фактура с писмения отговор на въззивната жалба, подадена от
Прокуратурата на РБ.
ПРОКУРОР АНДОНОВ: Правя възражение за прекомерност на
размера на разноските, сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР АНДОНОВ: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да
уважите изцяло въззивната жалба на Прокуратурата на РБ на основанията и
по съображенията, изложени в нея и да оставите без уважение насрещната
въззивна жалба. Срещу М. Й. са водени в един и същ период две наказателни
производства – едното е за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие
или боеприпаси, за което той е оправдан и другото е за длъжностно
присвояване, за което той е осъден. Аз от мотивната част на
първоинстанционното решение не можах да разбера как съда е успял да
отсепарира вредата от едното дело и вредата от другото, така че да
остойности в крайна сметка причинените неимуществени вреди, както и да
3
отсепарира в каква степен тези вреди, които съдът твърди и е приел, че са
налични, и е обезщетил, са причинени не от друго, а от това дело, за което г-н
Й. е бил оправдан. В хода на съдебното дирене са разпитани само лица, които
са близки на ответната страна. Струва ми се, че съдът безрезервно и
безкритично, е приел всичките им показания за верни, за чиста монета. Въз
основа на думите, изречени от тях в съдебно заседание и твърденията на
самия г-н Й. е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение е приложено по делото, в която се сочи, че диагностичната
квалификация на установеното от експертизата психично разстройство на
ответната страна е „разстройство на адаптацията“ под формата на
„протрахирана депресивна реакция“. Когато прочетох симптоматиката за този
вид психично разстройство установих, че голяма част от описаните симптоми
срещам непрекъснато в ежедневието си, дори и сред колегите си т.е. там не се
съдържат някакви неща, които да сочат за тежки увреждания на психиката на
ответната страна. Пак стигаме до този въпрос: добре, имаме го налице това
разстройство, данни за лечение, че е търсено – няма по делото. Приемаме, че
е налице това разстройство и че то трябва да бъде възмездено. Отново
търсим генезиса: защо решаваме, че за много по-леко наказуемото
престъпление, за което е бил оправдан г-н Й., че всъщност то е причината за
появата на това психично разстройство, а не другото дело, водено за
длъжностно присвояване, за което му е наложено и по-тежко наказание.
Изхождайки от простата житейска логика съм убеден, че притесненията на
лицето идват точно от втората му присъда. Наложеното наказание не е малко,
обвинението не е за леко престъпление – за длъжностно присвояване и освен
всичко наказателният съд в осъдителната си присъда постановява и забрана за
г-н Й. 5 години да заема такава длъжност, каквато е имал, а именно
материално-отговорно лице. Питам се, не е ли това достатъчно основание за
притеснения у някой, който е работил в целия си съзнателен живот една
определена работа, мисълта, че от една страна е наложена забрана от съда той
да работи тази работа в продължение на 5 години, и от друга страна, че всеки
един работодател, който би поискал да ползва услугите на г-н Й., свързани с
неговата квалификация, би видял свидетелството за съдимост, което е
неизменна част от набора документи, нужни за започване на работа, че той е
осъждан за длъжностно присвояване. Оттам нататък следва и въпросът дали
ще ме вземе някой на работа с това свидетелство за съдимост. Няма спор и
4
фактите са налице: имало е такова обвинение, по което е оправдан в крайна
сметка подсъдимия и прокуратурата дължи обезщетение по ЗОДОВ.
Въпросът е тук размера да е определен по справедливост, защото в крайна
сметка това е целта на всеки един съдебен акт. Направи ми впечатление, че
делото в досъдебната му фаза е продължило само 4 месеца – това е
изключителна рядкост в наказателния процес. След това е продължило в
съдебната му фаза и е завършило с оправдателна присъда като общо това е
било една година и десет месеца. С оглед на всичко това считам, че
несправедливо е бил възмезден г-н Й. с така определената му от съда сума.
Считам за справедливо едно обезщетение в рамките на около 7000 лв., което
би означавало, че за всеки един месец от тези 22 месеца, за които е
продължило наказателното производство, той би получил една средна по
размер пенсия за страната. Моля за Вашето решение в този смисъл.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че
първоинстанционният съд добре е разгледал представените по делото
доказателства и ги е оценил правилно. В рамките на първата инстанция са
разпитани свидетели, извършена е СПЕ, която е установила, че действително
поради второто осъждане се е стигнало до това изменение в психиката на
клиента ми. В отговора на въззивната жалба и в насрещната жалба се сочи, че
всъщност наличието на второ осъждане е било преломния момент, след който
нещата са започнали да стават по-зле. В крайна сметка от доказателствата по
делото става ясно, че клиентът ми е обществена фигура и информация за
поредно дело срещу него допълнително подсилва влиянието върху психиката
му. Прокуратурата твърди, че обезщетението, което е дадено не е
справедливо. Считам,че не е справедливо по отношение на това, че е само
20 000лв., а не повече. Твърди се, че досъдебното производство било отнело
само 4 месеца. Именно това досъдебно производство, именно обвинителният
акт на прокуратурата е довело и до съдебното производство. Поради това не
считам, че това време от 4 месеца би следвало да е меродавно по отношение
размера на обезщетението, което първоинстанционният съд е приел и
постановил правилно. По отношение на разпитаните свидетели: доколко те са
близки или не по отношение на факта, че клиентът ми е обществена фигура и
познава много хора, е спорен въпрос. В крайна сметка, когато някой е
известен в обществото и в средата, в която работи и е добър специалист в
това, което прави, а именно преподавател по история, би следвало и хора,
5
които се занимават в същата сфера да го познават. Това не обуславя по
никакъв начин допълнителна близост, която да опорочи дадените от тях
свидетелски показания. По тази причина считам, че първоинстанционният
съд правилно е отчел и необходимостта от обезщетяване, и представените
пред него доказателства, като единствено размерът на обезщетението не е
предвидило нанесените щети и претърпени душевни болки и страдания от
страна на клиента ми във връзка с уронване на доброто му име, на
професионалната му чест и на начинът, по който изглежда в обществото. По
тази причина, Ви моля да постановите решение, с което да увеличите размера
до размера на исканото на първа инстанция. Считам, че доказателствата,
събрани по делото, са достатъчни и е ясно, че следва да се обезщети в
търсения от нас размер.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Й.: Искам само да вметна, че ако това, че на делото в
Окръжен съд – Шумен присъстваха само мои свидетели влияе нещо, то би
трябвало да гледаме, че в двете дела, които са водени, присъстваха само
свидетели на прокуратурата. Що се касае до причината, че може би съм
разстроен от това, че няма да заемам длъжност като материално-отговорно
лице: аз никога не съм бил МОЛ с изключение на дните преди
престъплението. Тогава да, може би, но такава длъжност в гарнизона, в града,
във формированието, няма. Длъжност, за която те ме съдят няма, не съм
получавал възнаграждение за длъжността си. Това дело, за което гледаме днес
решението на съда, се произнесе съдия Георгиев първо преди онова, което ми
беше заведено преди него т.е. изведнъж то трая толкова малко, защото
нямаше и досъдебно производство там. Казаха, че има такова престъпление,
заведоха дело и започнаха. Още при завеждането аз казах, че това обвинение
не е вярно, защото аз съм получил дарението с разрешение на началника си, с
негово знание, и подпис имах, което въобще не се взе предвид. След като това
не беше взето предвид нито в мотивите, нито в решението, аз разбрах, че
Военният съд няма да произнесе и другото дело правилно. Рухнах, не защото
няма да заемам длъжности, аз съм на 70 години и оттук нататък кариера няма
да правя, моето време изтече. Бях ръководител на много обществени
организации, подадох си оставката, защото в част от тях се вземаше решение
за разпределяне на публични средства т.е. държавна субсидия и за да не
злепоставям решенията на тези органи си подадох оставката оттам, което
обаче може би беше един акт, който накара хората да се отделят малко от
6
мен. Знаете, че когато има такава присъда хората си казват: ами ако го е
направил, което ме огорчи. Не знам как се оценяват тези неща, но за мен е
много загубената вяра, за мен е много счупеният ми живот, защото цял живот
съм получавал награди за това, което правя включително и министерски,
включително и на преките си командири и началници, и изведнъж стана така,
че хора, които дори не ме познават, от един факт, който е повече основан на
предположения отколкото на истинските факти, всичко замина на вятъра.
Всичко, до което съм се докоснал и направил с желание, доброволно и по
съвест, се е счупило, замина. За това искам обезщетение. Аз съм възпитаван,
че офицерът оръжието си не дава. Така беше навремето, от това поколение
съм, но за съжаление това дело ми отне оръжието т.е. не ми дадоха
разрешение и още до края на пробацията сигурно няма да получа такова
разрешение. Да, взел съм мерки да го съхраня и да си го получа след това, но
дали ще доживея незнам.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7