Р Е Ш Е Н И Е
№2018
31.12.2019 г., град Перник
Пернишкият районен съд, Х – ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа гр. д. № 07759 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ленно“ АДс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1000, район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ №2, ет. 5, със законен представител Изпълнителния директор А.Г.Т. чрез юрк. М.М., което е предявило против Г.И.Д.Г.И.Д., с ЕГН **********,***, осъдителен иск, като първоначално в исковата молба е посочено, че искът е предявен в хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 3 ГПК за сумата от 440 евро, предадена като главница по договор за заем, 29,94 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2018г. до 18.10.2018г., 210,93 лв. – възнаграждение за събиране на просрочено вземане, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и осъдителен иск за сумата от 105,75 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от недобросъвествно водене на преговори.
Ищецът твърди, че на 29.03.2018 г. платил на ответника сумата от 508,20 лв. като част от договорен заем между страните за сумата от 440 евро, за който ответникът поел ангажимент да му изпрати в оригинал договор с нотариална заверка на подписите. Твърди, че оставащата част от заетата сума в размер от 180,16 евро превел като застрахователна премия в полза бна трето за спора лице в изпълнение на договора за заем. Твърди, че ответникът не изпълнил поетото задължение да изпрати в оригинал на ищеца договора за заем, поради което и същият не породил правните си последици между страните, с което възникнало задължение за ответника да върне цялата главница по договора за заем като платена на неосъществено основание. Поддържа, че наред с това ответникът му дължал и законна лихва за забава върху главницата от 440 евро в размер от 10,47 евро за периода от 29.03.2018г. до 03.07.2018г. и платено възнаграждение за събиране на просрочено вземане в размер от 210,94 лв. Поддържа, че поканил ответникът да плати доброволно всичко дължимо на 12.04.2018г., но и към настоящия момент това не се е случило Сочи, че с недобросъвестното си поведение при воденето на преговорите по сключването на договора за заем Г.Д. му нанесъл имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от възнаградителната лихва, която ищецът би получил при заемането на процесната сума, в размер от 105,75 лв.
Ответникът, черз назначения му особен представител- адв Б., в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска като недопустим с оглед противоречието между изложените фактически твърдения и формулирания петитум. Оспорва да е реализиран фактическия състав на неоснователното обогатяване, както и да е настъпила изискуемостта на вземанията по договора за кредит. Оспорва истинността на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
С оглед на изложените в исковата молба противоречиви твърдения и преди определяне на точната правна квалификация на предявените претенции, на ищеца, проекто-доклада си по делото, съдът е указал на ищеца,да уточни дали основава иска си за връщане на платената сума на твърденията за сключен действителен договор за заем, който е бил развален, т.е. платена сума на отпаднало основание, или на твърденията за липса на основание за плащане на сумата, доколкото такъв действителен договор за заем не е бил сключен.
С постъпила по делото молба от „Ленно“-АД, чрез юк М. от 14.08.2019 г. е посочено, че се прави уточнение на петитума на исковата молба, като се сочи, че се моли съдът да осъди ответника да заплати процесните суми на основание чл. 55 ЗЗД, поради липса на основание за плащане. Описано е, че твърдяният договор не е подписан от двете страни, както и че по него не са настъпили договорни последици. Изложени са допълнителни аргументи.
В проведеното по делото съдебно заседание от 23.10.2019 г. по делото, съдът е докладвал постъпила по делото два броя молби от „Ленно“-АД, чрез юк М. молби по емайл и в оригинал, с идентично съдържание от 22.10.2019 г., респективно 23.10.2019 г., с които процесуалният представител на ищцовото дружество уведомява съда, че на 6.08.2019 г. в офиса на дружеството е пристигнало съобщение от ПРС по отношение на делото. Със същото е било изпратено определението на съда от 25.07.2019 г., с което съдът се е произнесъл по допустимостта на двата кумулативно предявени иска, указвайки на ищеца да конкретизира правната си претенция. С молбата ЮК М.М., позовавайки се на чл. 238, ал. 2 от ГПК, моли делото да се гледа в отсъствие на процесуален представител на ищеца, като относно доклада на съда, моли, съдът да предостави срок на ищеца да вземе становище след провеждане на първото по делото съдебно заседание. В случай, че ответникът направи възражения, относно правно релевантни факти за решаване на делото в хода на заседанието и по същество на спора, моли съдът да му даде подходящ срок за реплика от страна на ищеца. Заявява, че желае да се ползва от всички писмени доказателства по делото. Съдът докладва и постъпила молба, преди посочените, с рег. № 22967 от 14.08.2019 г., в която е посочено, съгласно чл. 101, ал. 2 от ГПК, уточнение на петитума на молбата, с която съдът е сезиран, с която ищецът сочи, че моли да се постанови съдебно решение за поисканите с исковата молба парични претенции, като основанието на иска позовава на разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД, а именно поради липса на основания за плащане и ненастъпили договорни последици. Поддържа искането си за разпит на свидетел, излага доводи за същото.
По делото се явява назначеният особен представител на ответника-адв. Б., които моли да се даде ход на делото, но възразява, че с уточняващата молба отново не е уточнена напълно исковата молба, защото сочи, че има разминаване между обстоятелствената част на молбата и петитума, поради което отправя искане, исковата молба, отново да бъде оставена без движение като нередовна такава.
Съдът, след като запознаване с постъпилите и докладвани в съдебно заседание молби от страна на ищеца, и съобразявайки и, че предходният съдия-докладчик по делото е постановил определение от 25.07.2019 г., с което е посочил, макар и насрочвайки делото за датата и часа на съдебното заседание, е отчел, че в исковата молба са изложени противоречиви твърдения, възпрепятстващи определяне точната правна квалификация на предявените претенции от страна на ищеца, като е указал на ищеца да уточни иска си за връщане на платената сума, на твърденията за сключен действителен договор за заем, който е бил развален, тоест платена сума на отпаднало основание или на твърдения за липса на основания за плащане на сумата, доколкото такъв действителен договор за заем не е бил сключен. Указал е на основание чл. 101, ал. 1 ГПК 156 ал.2 ГПК на ищеца да приведе искането си за допускане до гласни доказателства в съответствие с изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК, и в едноседмичен срок от получаване на определението, да уточни на какви претенции основава искането си. Така постановеното определение било връчено на процесуален представител на ищеца 06.08.2019 г., като по делото е постъпила молба на 14.08.2019 г., докладвана в съдебно заседание от 23.10.2019 г. Същата е постъпила по пощата, като видно от товарителницата е депозирана на 13.08.2019 г. Видно от същата молба и от съдържанието й изложено и по – горе, то съдът е счел, че ищецът е направил нови уточнения в исковата си претенция, като претендира сумите на база липса на основание за плащане, тъй като се сочи, че договорът не е бил подписан от двете страни, не са настъпили договорни последици, които да отпаднат. Същевременно в съдебно заседание, процесуален представител на ищеца не се явява.
Съдът е заключил, вземайки предвид и възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, поддържани от явяващия се в съдебно заседание процесуален представител на ответната страна, че исковата молба страда от нередовности по смисъла на чл.127 ГПК. Посочил, е че макар и с молбата си от 14.08.2019 г. ищецът да е опитал да внесе яснота досежно обстоятелствената част и петитума на исковата молба, то указанията на съда не са били изпълнени в цялост, поради което и исковата молба се явява нередовна и като такава, съдът с нарочно протоколно определение, я е оставил без движение по реда на чл. 127-129 ГПК. Указал е, че ищецът следва да се посочи, като ищецът в уточнителната си молба посочва, че претендира процесните суми на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, а именно, че същите са получени от ответника без основание, тоест, че не е бил сключен твърдяният договор, по който се сочи че са били преведени процесните суми. Същевременно, видно от исковата молба, както и от уточнението на същата, се посочва, че се претендират следните суми: EUR 440 главница по смисъл за Договор за потребителски кредит № 5840 от 29.03.2018 г.; EUR 10,47 законна лихва за забава бърху главницата за всеки ден на забава от 29.03.2018 г. до 03.07.2018 г.; 210,94 лв. възнаграждение за събиране на просрочено вземане, съгласно Фактура № 8 от 29.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден на забава от 03.08.2018 г. до пълно изплащане на вземането, в това число и разноски по делото. При така изложената претенция, макар и да се сочи, че същата се претендира на неосъществено правно основание, то съдът е намерил, че отново не става ясно при положение, че сумата се претендира на преддоговорни отношения и нереализирала се облигационна връзка между страните, на какво основание се претендира сумата от 210,93 лв. – като получена от ответника или в същото време се твърди, че същата се явява неоснователно обогатяване. В този смисъл следва да се конкретизира основанието, на което се претендира тази сума, при положение, че първите две суми се претендират на база несключен договор като главница и законна лихва за забава. На ищеца изрично следва да бъде указано, да конкретизира основанието, на което претендира сумата от 210,93 лв., за да се твърди неоснователно обогатяване, при положение, че в исковата молба е посочено, че сумата е по просрочено вземане, съгласно цитираната фактура в исковата молба, като се твърди фактурата да е заплатена евентуално от ищеца. В случай, че не е получено от ответника, въз основа на какво правно основание се твърди и на какво основание се търси репариране на посочената сума от страна на ответника – имуществени вреди, направени разходи, спестени разходи и прочие. В този смисъл, съдът е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности като е дал изричен срок на същия да стори това- в едноседчичен срок, от получаване на указанията, да депозира писмена молба до съда, в която да отстрани констатираните нередовности, съобразно протоколното определение на съда, като посочи и на какво основание се претендира сумата от 210,93лв като съдебния състав съобрази, че с уточнителната молба досежно другите две суми, ищецът е посочил, че ги претендира на основание чл.55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД на неосъществено правно основание. Съдът е указал, че при неизпълнение в срок на указанията, производството ще се прекрати в съответната част и исковата молба ще бъде върната.
ПО делото в указания срок е постъпила нова уточнителна молба от 12,11,2019 г., която е била докладвана в последното по делото съдебно заседание от 04.12.2019 г., разгледано отново в отсъствие на процесуален представител на ищеца, като по делото се е явил само особения представител на ответника.
Съдът по хода на делото е докладвал молбата, с рег.№33863 от 25.11.2019г., подписана от юк М., с която ищецът, съобразно дадени указания на съдебния състав от предходното съдебно заседание посочва, че моли съда да приеме за заявена претенцията за сумата от 440 евро (като главница в петитума на исковата молба) за получена от Г.Д. на липсващо основание за плащане. Посочено е, че сумата е заплатена, с оглед обстоятелството, че са водени разговори за сключване на договор за заем с ответника, но не е подписан и от двете страни по делото и не е породил правни последици и липсва облигационно отношение между страните. Ищецът е превел 440 евро, съгласно твърденията в молбата на липсващо основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД. На следващо място, в молбата е посочено, че досежно пункт 2 от петитума на исковата молба за сумата от 24.94 евро, то същата е съгласно молбата, сума за законната лихва върху главница от 29.3.18г. до 18.10.18г. датата, от която започва да се начислява законната лихва е посочено, че е тази, тъй като от този ден нататък ответникът се е обогатил неоснователно.
На следващо място е описано, че на основание чл. 82 ЗЗД вр. 12 ЗЗД се претендира сумата от 105,75 лв - сума за пропуснати ползи във вр. с недобросъвестно поведение на ответника по повод на преддоговорни отношения на страните да се прекрати делот в частта за сумата от 210,93лв., тъй като не са изпълнили указанията на съда от предходно съдебно заседание и не стана ясно за какво се претендира тя.
Съдът след като е изслушал становището на процесуалния представител на ответника и като е взел предвид, че с протоколно определение от 23 октомври 2019г., е оставил без движение исковата молба, като е дал указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съдебния акт, ищецът следва да приведе исковата си молба в редовен вид, съобразно мотивната част на определението на съдебния състав в предходно съдебно заседание и изрично му е било указано, че при неизпълнение на указанията ще прекрати производството в съответната част и че идно от докладваната молба, ищецът продължава да претендира сумата, като главница и лихва, така, както са заявени в исковата молба. Поддържа исковата претенция за сумата от 105,75 лв. посочена, като представляваща пропуснати ползи за ищеца, във връзка с несъстоялото се облигационно отношение. Същевременно съдът е указал на ищеца да конкретизира основанието, на което претендира сумата 210,93лв., за твърдяно неоснователно обогатяване, при положение, че в исковата молба е посочено, че сумата е по просрочено вземане, съгласно цитираната фактура в исковата молба, като се твърди фактурата да е заплатена от ищеца. Дадените ущазания в тази им част съдът намира, че не са били изпълнение от ищеца и с нарочно протоколно определение, съдебният състав е прекратил производството по делото в частта, за сумата, за заявена претенция 210,53лв., като възнаграждение за събиране за просрочено вземане, поради неизпълнение в срок на указаните от съда в протоколно определение 23 октомври 2019 указания, като същото не е било обжалвано и е влязло в сила.
По делото по същество адв. Б. е отправил искане за отхвърля не изцяло иска за претенцията, като напълно недоказан, поради неангажирани на писмени и гласни доказателствени средства, като сочи, че по делото не е било доказано, че сумата е получена от ответника и че заем е бил осъществен.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото, видно от гореизложеното след многократни уточнения на първоначално подадената искова молба и след частичното прекратяване на производството, съдът е счел, че е сезирал с иск по чл. 55, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбите на чл. 154 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. “първо” ЗЗД.
Заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства и неколкократните уточнание след това, представляващи основание на иска, сочат, че претенцията на ищеца има своето правно основание в чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, доколкото ищецът поддържа, че е налице плащане на процесните суми в полза на ответника, при първоначална липса на основание (тъй като договорът не е бил подписан от двете страни) - т.е. твърди се обогатяване от т.нар. престационен тип, което по смисъла на ППВС № 1/79 г. осъществява фактическия състав на предл. първо на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Според чл. 55, ал.1, пр.І ЗЗД "който е получил нещо без основание..., е длъжен да го върне". На връщане в хипотезите на чл. 55, ал.1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал.1, пр.І ЗЗД ищцовата страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната-основанието за нейното плащане, ако твърди наличието на такова основание. В случай, че доказването от страна на ответника е успешно, то ищецът следва да докаже репликата си, че това основание не се е осъществило или че е отпаднало (в този смисъл Решение № 29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящата хипотеза, както основателно възразява ответната страна още в отговора на исковата молба и поддържа възраженията си през време на цялото производство по делото, то не са ангажирани каквито и да било надлежни доказателства, първо относно реалното разместване на посочените блага- в случая процесните суми, описани в исковата молба, нито по какъвто и да било начин е доказано, че същите са влезли в патримониума на ответника, и същият е се е обогатил по този начин, като в посочения смисъл, съдът намира, че не са били ангажирани надлежни нито писмени, нито гласни доказателства. Следоватолено, не е налице още първият правопораждащ фактичесик елемент от състава на цитираната правна норма. Същевременно, както също се възразява основателно в отговора на исковата молба, то няма данни ответникът по делото, по какъвто и да е било начин да е бил уведомен да дължи на дружеството процесните суми, като описаното в исковата молба уведомление няма данни въобще да е достигнало до ответната страна. Поради което от правна страна, не може да се приеме, че такъв факт въобще се е осъществил в правния мир. В тежест на ищцата е да установи наличието на разместване на имуществени блага, т. е. заплащането на сумите по твърдяния за несключен договор, както и че сумите реално да са били получени от ответника. Съдът намира, че в тази насока по делото ищцовата страна, в чиято доказакателствена тежест, видно от гореизложеното са процесните факти, не е ангажирало нито едно надлежно доказателства в тази насока, поради което и искането на ответната страна за отхвърляне на иска, като недоказан и неоснователен е основателно. Следователно, след като съдът достигна до извод, за липса на доказване по делото на елементи от правопораждащия фактически състав на нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, то искът следва да бъде отхвърлен само на това основание без да се навлиза в обсъждане на по-нататъчни доводи по същество.
„Ленно“ АД е предявило против Г.И.Д. осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 440 евро, предадена като главница по договор за заем, 29,94 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2018г. до 18.10.2018г., като за сумата от 210,93 лв. – възнаграждение за събиране на просрочено вземане, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и осъдителен ис, делото е било прекратено. Налице е след внасяне на уточненията на исковата молба и заявена искова претензия цза сумата от 105,75 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от недобросъвествно водене на преговори ПО ЧЛ.82 от ЗЗД, вр . чл.12 ЗЗД, като и тази претенция, предвид недоказване на основната такава, че въобще са се водили преговори за сключване на процесния договор и че е било налице разчестване на имуществени блага в полза на ответника се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед на всичко дотук изложено, исковите претенции се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
С оглед изхода на делото разноски възникват в полза на ответната страна, като същата не е реализирала такива, предвид което и разноски не следва да й бъдат присъждани.
Предвид изложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените на основание чл. 55, ал. 1, предл първо от ЗЗД
осъдителни искове за осъждане на Г.И.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „Ленно“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1000, район
Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ №2, ет. 5, със законен представител
Изпълнителния директор А.Г.Т. чрез юрк. М.М., сумите от 440 евро, претендирана като главница по несключен договор за заем, сумата
от 29,94 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 29.03.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 105,75 лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от недобросъвествно
водене на преговори, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: