Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 07.V.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Харманли в открито заседание на шести
април, две хиляди два-десет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева с участието на
прокурора ..........................., като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело № 622 по описа на съда за 2020г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявен е
иск за установяване съществуване на
вземане, с правно
основание чл.422 от Гражданско
процесуалния кодекс .
В исковата молба се твърди, че между ищцовото
дружество „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК …. и ответника Б.Ж.Й. ***, на 24.ІІІ.2017г.
бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Интернет 3500“ и
стандартен месечен абонамент в размер на 14.99лв. /12.49лв. без ДДС/.
Ответника не изпълнил задълженията си по договора в
общ размер 45.20лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25. ІV.2018г. - 24.VІІ.2018г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 37.47лв., равна на три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура № 7278567 496/25.ІХ.2018г.
На същата дата - 24.ІІІ.2017г. и по повод
горепосочения договор, мобилни-ят оператор предоставил на ответника устройство
марка TABLET Alcatel Pixi4 7 3G Black. Вследствие на неизпълнението по договора
за мобилни услуги, Й. дължал сума в размер на 63.52лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при
предоставяне на устройството преференциална сума и на-числена във фактура №
**********/25.ІХ.2018г.
Твърди се, че на 03.ХІ.2017г. между ответника и ищцовото дружество, било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +……за срок от 24 месеца по план
„Тотал 30.99 промо 2000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99лв.
/25.82лв. без ДДС/. Й. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ
размер 88.57лв., представлява-щи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.ІV.2018г. - 24.VІІ.2018г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор" и КЗП, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 77.46лв., равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/25.ІХ.2018г.
На 03.ХІ.2017г. и по повод посоченото споразумение,
мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател,
Договор за лизинг, с кой-то лизингодателят предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black. По договора за
лизинг ответника дължал заплащане на сума в общ размер на 333.03лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 25. ІV.2018г. - 24.ІХ.2018г., подробно
описани в исковата молба.
Твърди се, че по отношение на посочените задължения за
лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на
Договора за лизинг, по-сочен в чл.2 от същия. Въпреки неизплатената обща
лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.
В исковата молба се твърди , че вследствие на
неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +….,
ответника дължал сума в размер на 132.86лв., начислена във фактура №
**********/25.ІХ.2018г., представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор
за лизинг.
Твърди се ,че на 24.ХІ.2017г. между ответника и ищеца
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +….. за срок от 24
месеца по план „Джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор“ и
стандартен месечен абонамент в размер на 7.99 лв. /6.66 лв. без ДДС/. Й. не
изпълнил за-дълженията си по договора в общ размер 23.97лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.ІV.2018г. - 24.VІІ.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в
размер на 19.98лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура № 72785674 96/25.ІХ.2018г.
На 24.ХІ.2017г. и по повод горепосочения договор,
мобилният оператор предоставил на Й. устройство марка KIDS WATCH MyKi Kids
Watch Blue. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, ответника
дължал сума в размер на 61.16лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството
преференциална сума и начислена във фактура № **********/25.ІХ.2018г.
В исковата молба посочените по-горе задължения за
предпочитани номера подробно са описани, като са индивидуализирани по фактури
както следва :
- фактура № **********/25.05.2018г. за отчетен период
25.ІV.2018г. - 24.V. 2018г., срок за плащане - 09.VІ.2018г., издадена за сумата
от 103.78 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингова вноска;
- фактура № **********/25.VІ.2018г. за отчетен период
25.V.2018г. - 24.VІ. 2018г., срок за плащане - 10.VІІ.2018г., издадена за
сумата от 73.55лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова
вноска;
- фактура № **********/25.VІІ.2018г. за отчетен период
25.VІ.2018г. - 24. VІІ.2018г., срок за плащане - 09.VІІІ.2018г., издадена за
сумата от 73.55лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова
вноска;
и
- фактура № **********/25.ІХ.2018г. за отчетен период
25.VІІІ.2018г. - 24. ІХ.2018г., срок за плащане - 10.Х.2018г., издадена за
сумата от 666.71лв., представлява-ща неплатени лизингови вноски, неустойки и
суми за мобилни устройства.
В исковата молба се твърди , че на 20.V.2017г. между ответника
Й. и ищцовото дружество бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +…… за срок от 12 месеца по план „Тотал 18.99“ и стандартен месечен
абонамент в размер на 18.99лв. /15.82лв. без ДДС/. Й. не изпълнил задълженията
си по договора в общ размер 661.39лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.ІV.2018г. - 04.VІІ.2018г.
Тези задължения били индивидуализирани в фактури както
следва :
- фактура № **********/05.V.2018г. за отчетен период
05.ІV.2018г. - 04.V. 2018г.. срок за плащане - 20.ІV.2018г., издадена за сумата
от 265.07лв„ представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +…. / Фактурата се претендира в размер на 258.34лв., поради
извършено частично плаща-не от 6.73лв./;
- фактура № **********/05.VІ.2018г. за отчетен период
05.V.2018г. - 04.VІ. 2018г„ срок за плащане - 20.VІ.2018г., издадена за сумата
от 384.02лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +…..;
и
- фактура № **********/05.VІІ.2018г. за отчетен период
05.VІ.2018г. - 04. VІІ.2018г., срок за плащане - 20.VІІ.2018г., издадена за
сумата от 19.03лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +359893 746318.
Твърди се, че на 31.І.2020г. „Теленор България"
ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Районен съд гр. Харманли срещу Б.Ж.Й., в което се претендирала сума в размер на
1544.61лв. - главница и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане
на вземането. По Заявлението било образувано
е ч.гр.д. № 157/2020г. по описа на Районен съд гр. Харманли. Издадената Заповед
за изпълнение, била връчена на длъжника при условията чл. 47 ал. 5 от ГПК. Това
обосновало правния интерес у ищцовото дружество от предявява-не на настоящата
искова претенция.
Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор България“ ЕАД
има следните вземания срещу Б.Ж.Й.: суми в общ размер на 1 544.61лв., представляващи неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +……; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +…и
неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него; неплатени
абонаментни такси, сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +…; неплатени абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +……, ведно със законна лихва,
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
Претендира се присъждане на разноски както по
заповедното, така и по исковото производство .
Ответника Б.Ж.Й., не е открит на установените по
делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл.131 от ГПК.
Из-пълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 260075/ 07. Х.2020г. за
особен представител на ответника е назначен адв. П.К. ***.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба , в който е
застъпено становището че предявения иск е допустим, но неоснователен и
недоказан.
Особения представител на ответника счита, че към
исковата молба изобщо липсват доказателства относно твърденията на ищеца, че
съществува вземане по издадената заповед за изпълнение. За основателността на
предявените искове, ищцовото дружество следвало да установи настъпването на
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства ,а именно: твърдяната форма
на неизпълнение, довела до едностранно прекратяване на договора от негова
страна, а доказателства в тази насока липсвали.
Неясен бил момента на преустановяване на плащане от
страна на абоната по процесиите договори. Ищцовото дружество не ангажирало
доказателства, че процесиите фактури се отнасят именно към процесиите множество
договори ,като изрично във фактурите не се сочело, кои суми и по кои фактури
-кои договори касаят. В тази връзка, само по себе си наличието на фактури ,дори
и удостоверяващи претендираните суми ,не можело да обоснове извод за тяхната
дължимост, тъй като фактурата не била източник на задълженията на получателя по
нея, а само ги обективирала.
Особения представител счита че е неясен и факта дали
са прекратени процесните договори и многобройните приложения към тях и относно
момента на прекратяването, което правило невъзможна преценката дали са
настъпили положителните условия за възникване на задължението в тежест на
ответника да заплати на ищеца договорена неустойка в претендирания размер.
Лисвали данни относно датата, на която до-говорните отношения с ответника са
били прекратени предсрочно, а и липсват изобщо твърдения в исковата молба в
тази връзка .
В отговора са изложени съображения, че претендираната
неустойка се явя-ва изцяло недоказана по основание и размер. Общите условия действали
към датата на под-писване на договора ,нямали пряко обвързващо страните по
делото и договора действие, което да поражда соченото от ищеца задължение за
ответника за заплащане на неустойка, т.к. те не са били индивидуално договорени
от страните при подписване на същия и конкретно от ответника и той не е могъл и
не е бил в състояние да влияе по никакъв начин върху тях. Клаузата в Общите
условия, се явявала неравноправна ,с оглед наличие на предпоставките визирани в
чл.143 т.5 от ЗЗП. Сочи разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП, съгласно която неравноправните
клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли
предявения иск като недоказан и неоснователен.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:
Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника
са сключени договори за мобилни услуги както следва : Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359*********; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с пред-почетен номер +…., Договор за
лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +… и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +…….
В изпълнение на задълженията си по договорите,
дружеството е предоставило съответните
мобилни услуги и предоставило на ответника мобилни устройства: марка TABLET
Alcatel Pixi4 7 3G Black, марка SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black и марка KIDS
WATCH MyKi Kids Watch Blue.
За ползваните от ответника мобилни услуги и устройства
ищцовото дружество е издало процесните фактури: Фактури: № **********/25.V.2018г.,
№ 7274 463948/25.VІ.2018г., № **********/25.VІІ.2018г., №**********/ 25.ІХ.2018г., №72721 94654/05.V.2018г.,
№**********/05.VІ.2018г. и
№**********/05.VІІ.2018г. – приобщени като доказателства по делото
заверени (заверени препис ксерокопия).
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото
дружество предсрочно прекратило процесните
договор за мобилни услуги и устройства - по негова вина, като била издадена
фактура № **********/25.ІХ.2018г. за отчетен период 25.VІІІ.2018г. -
24.ІХ.2018г., срок за плащане - 10.Х.2018г. , включваща задължение за неустойка
за предсрочното прекратяване, в размер от 392.45лв.
В хода на настоящото исково производство е изискано и
приобщено ч.гр.д. №157 по описа на Районен съд Харманли за 2020г. От него се
установява, че е издадена Заповед за изпълнение №79/10.ІІ.2020г. срещу длъжника
Й. за сумата от 1544.61лв. – главница, дължима по : Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +…..; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +…. и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +…. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +….,
ведно със законната лихва от 31.І.2020г. до изплащане на вземането и разноски в
размер на общо 390.89лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в
1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителния
иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по
заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични
вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказа и от приложеното ч. гр.д.№ 157 по описа на РС Харманли за 2020г., по
което има издадена срещу ответницата Заповед № 79/10.ІІ.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1544.61лв. – главница, дължима
по горепосочените договори за мобилни услуги и предоставяне на мобилни
устройства, ведно със законната лихва от 31.І.2020г. до изплащане на вземането
и разноски в размер на общо 390.89лв. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по предявения иск по чл.422
от ГПК следва да се докаже валидното възникване на задължението на ответника,
размера на същото и основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите
си възражения.
От приобщените по делото доказателства: Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +….; Допълнително споразумение към Договор
за мо-билни услуги с предпочетен номер +….., Договор за лизинг към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +……; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +…. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +…., се установява, а
и не се оспорва от ответната страна, че между страните са сключени посочените
по-горе договор за мобилни услуги и устройство .
Ищецът претендира главница в общ размер на 1544.61лв. –
главница, дължими по процесните договор.
Не се оспорва ,че ответника има непогасени задължения спрямо ищцовото дружество,
възлизащи в общ размер на 1152.16лв. – по Фактури: № **********/ 25.V. 2018г.,
№ **********/25.VІ.2018г., № **********/25.VІІ.2018г., №**********/ 25.ІХ. 2018г., №**********/05.V.2018г.,
№**********/05.VІ.2018г. и №**********/05.VІІ. 2018г. -за процесните отчетни
периоди. Тези фактури са с настъпил
падеж към датата на заявлението по чл.410 ГПК.
Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на
ответника. В негова тежест е да докаже
плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства в тази насока
не са ангажирани, поради което иска за сумата в размер на 1152.16лв. включваща:
използвани мобилни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски, като основателен
следва да се уважи, доколкото падежът по горепосочените фактури е настъпил,
т.е. вземанията са изискуеми, а плащане не е последвало от страна на ответника.
Гореизложеното обосновава уважаването на исковете по
чл.422 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на далекосъобщителни услуги в
размер на 1152.16лв. като доказани по основание и размер.
Като законна последица и доколкото е отправено такова
искане следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
По отношение на иска за неустойка по чл.422 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД следва да се посочи, че принципно липсва нормативно ограничение и
в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните
по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по воля-та, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение
№ 1/ 15.VІ.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Т.е. уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26 ал.1 пр.3 от Закона за
задълженията и до-говорите. В този
смисъл е налице и константната практика на ВКС.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото, както е в случая. Следователно и доколкото преценката
за нищожността на клаузата за неустойка следва да се направи към момента на
сключване на договора, а не към настоящия момент, то имайки предвид всичко
изложено до тук, следва да се приеме, че процесната неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и не поражда задължения за ответника. Това обуславя отхвърляне на иска за
неустойка за сумата от 392.45лв. (посочена във фактура № 72785 67496/25.ІХ.2018г.)
- претендирана като част от цялата сума от 1544.61лв. като неоснователен.
С оглед указанията дадени в т.11 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.VІ. 2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в
настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе
и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за
същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват
в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърляне-то на иска. Предвид това и
съответно на уважените искове, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 390.89лв.
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково
производство разноски също съответно на уважените искове в размер на общо 769.01лв.
за държавна такса, особен представител,депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение- съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б.Ж.Й. ЕГН ********** ***, че
вземането на „Теленор България” ЕАД ЕИК
…., гр. София , за сумата от 1152.16лв. включваща: използвани мобилни услуги,
абонаментни такси и лизингови вноски по фактури: № **********/25.V.2018г., №
7274 463948/25.VІ.2018г., № **********/25.VІІ.2018г.,№**********/ 25.ІХ.2018г.,
№ 72721 94654/05.V.2018г., №**********/05.VІ.2018г. и №**********/05.VІІ.2018г.
, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на заявлението
- 03.ІІ.2020г. до окончателното изплащане на вземането – включени в издадена Заповед № 79/ 10.ІІ. 2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа на
РС Харманли за 2020г., СЪЩЕСТВУВА .
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор
България” ЕАД ЕИК ….., гр. София, против Б.Ж.Й. ЕГН ********** *** иск
по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането
за сумата от 392.45лв. - претендирана като част от цялата сума от 1544.61лв.
неустойка по Договор за мобилни услуги (посочена във фактура №**********/25.ІХ.2018г.),
включена в издадена Заповед № 79/10.ІІ. 2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа
на РС Харманли за 2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.Ж.Й. ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД ЕИК …., гр. София,
разноските по настоящото дело в общ размер на 769.01лв.: държавна такса, особен
представител и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Ж.Й. ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД ЕИК ……., гр.
София, разноските по ч.гр.д. № 157 по описа на РС-Харманли за 2020г. в общ
размер на 390.89лв.- внесена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: ........................