Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. В., 12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието
на секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11976/2020година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Е.- П. П.” АД, ЕИК***** със
седалище и адрес на управление *** против
М.Л.Т. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 278,50лева, представляваща цена на консумирана и неплатена
електрическа енергия за остойностяване, за която са издадени фактури в периода
19.07.2018г. до 21.08.2018г., за аб. № ****
и кл. № ****, за обект находящ се в гр. В., бул.“Вл.В.“ ****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 26.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 40,44лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 10.08.2018г.-07.02.2020г., за което вземане е
издадена заповед № 1181/27.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2766/2020г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава
исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си
молба: С ответникът
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същият има качество на
потребител аб. №**** и кл. №****, за
обект находящ се в гр. В., бул.“Вл.В.“****. Отношенията между страните се
регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание
чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната
страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за
заплащане на потребената ел. енергия, за което са издадени три фактури в периода
19.07.2018г. до 21.08.2018г. на обща стойност 278,50лева. Съгласно чл. 38
ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. За събиране на
вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. 2766/2020г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника чрез адв. М.П., назначен като особен представител
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. С него искът се оспорва като неоснователен.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В с.з. представител на ищцовото дружество не се
представлява, направено е искане делото
да се гледа в тяхно отсъствие, като се поддържа исковата молба. Отговорът също
се поддържа.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на
исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия. Правният интерес от
търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство
по ч.гр.д. № 2766/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в
доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответникът има качество на потребител по договор за доставка на електроенергия
в посочения обект на потребление и за посочения период; че ищецът в качеството
му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел.
енергия, което е отчетено при изправност на средството за търговско измерване и
че фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и
потребено; размер на тази цена и
изискуемост на задължението за плащането й, както и размер на мораторната лихва
върху главниците. Ответната страна следва да докаже
своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби” АД, приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР,
издадените от ищеца общо 3броя фактури, както следва: с № **********/19.07.2018г.
за сумата от 132,95лева, №**********/20.08.2018г. за сумата от 144,05лева и №
**********/21.08.2018г. за сумата от 1,50лева, за обект находящ се в гр. В.,
бул.“Вл.В.“ ****, справка потребление и извлечение от сметка към 27.08.2020г., протокол
за монтаж на СТИ и Протокол за въвод във владение на недвижим имот.
Процесуалният представител на ответника е оспорил
неговата пасивната пр. легитимация, респ. че същият е имал качество на
потребител на доставяна от ищеца ел.енергия в обект на потребление гр. В., бул.“Вл.В.“
****.
От представените писмени доказателства от ищеца, се
установява, че същият е титуляр на абонатен номер № **** , съответен на този
обект на потребление, съвпадащ и с вписания като постоянен и настоящ адрес на
ответникът в Национална база данни население. Отделно от това ищецът е
представил и справка Служба Вписвания и Протокол за въвод, видно от които до 08.08.2018г., когато в процесния
имот е въведен нов собственик след проведен публичен търг, притежател на обекта
е бил именно ответникът. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител
на енергия” се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот,
което ползва ел. енергия за домакинството си. Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната
разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се
установи, че СТИ е било метрологично годно и че е отчитало редовна консумация на
електроенергия, като съобразно
чл.17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната ел.
енергия и дължимата сума за извършения пренос. Съгласно чл.18а от ОУ дължимите
от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да
съдържа изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на плащане.
Така, вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на
определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период
са издадени 3 бр. фактури с № № **********/19.07.2018г. за сумата от
132,95лева, **********/20.08.2018г. за сумата от 144,05лева и **********/21.08.2018г. за сумата от 1,50лева.
Или общо на стойност 278,50лева.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за
плащане. Затова и искът за главница се явява доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението
си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл. 18а ОУ в издаваната от
ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното плащане. Или,
страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като
определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода,
считано от падежа на всяка фактура до 07.02.2020г. в размер на 40,44лева, който
е съответен за периода, изчислен от съда чрез програмен продукт „Апис Финанси“.
Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 655лева, от които 100лева юк. възнаграждение, 75лева платена ДТ, 180лева
депозит вещо лице, 300лева депозит за особен представител. Съобразно изхода на
спора, посочените разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство от 75лева. От тях 25лева платена ДТ и
50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Е.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** съществува
вземане срещу ответника М.Л.Т. ЕГН********** с адрес *** за
сумите както следва: сумата от 278,50лева,
представляваща цена на консумирана и неплатена електрическа енергия за
остойностяване, за която са издадени фактури в периода 19.07.2018г. до
21.08.2018г., за аб. № **** и кл. № ****,
за обект находящ се в гр. В., бул.“Вл.В.“ ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 40,44лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 10.08.2018г.-07.02.2020г., за което вземане е издадена заповед №
1181/27.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
2766/2020г. на ВРС, 19 състав, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***** сумата от 655лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *****
сумата от 75лева, представляващи направени в
производството по ч.гр.д. ч.гр.д.№ 2766/2020г. по описа на ВРС съдебно -
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: