№ 32951
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20221110115507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 58233/24.03.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу
Р. Р. П. . Претендира се вземане в размер на 485,99 лева – главница по
Договор за паричен заем № ........... от 27.03.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на заявлението – 24.03.2022 г. до изплащането на вземането, 40,01
лева – възнаградителна лихва за периода от 27.03.2021 г. до 06.09.2021 г.,
202,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение, 48,50
лева – обезщетение за забава за периода от 01.06.2021 г. до 01.03.2022 г.,
125,00 лева – неустойка за забава начислена еднократно на 01.08.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се
отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
(чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК).
Досежно уговореното в чл. 6 от договора за заем задължение за
заемателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение под формата на поръчител, които да отговарят на
посочени в договора изисквания или банкова гаранция. За неизпълнението на
това задължение е уговорена неустойка в размер на 276,32 лева, платима на
части – заедно с всяка от погасителните вноски. Това допълнително
задължение има за цел да се възстанови основния дълг /главница и
възнаградителна лихва/ от трето платежоспособно лице по един относително
по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса
на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска
дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои
задължения, поради което да претърпи загуби /обезщетения или лихви, в
1
случай че набави средствата от другаде/; второ, необходимост да се
предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо
имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно
могат да бъдат възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна
сметка, независимо от номинално съществуващото основно задължение на
потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се
приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на
задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни
последици; в действителност то единствено парира възможен механизъм за
тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил изначално
несигурен – кредиторът сам е поел риск да отпусне реално необезпечен, а
само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че неустойката служи за покриване
на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност са
типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането и
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг,
каквото също е начислявано, води до превишаване на законовия максимум на
вземанията при просрочие /чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК/. Извън него кредиторът би
имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия
основен дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора
е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са
претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно
обезщетение, което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира,
че клаузата противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Отделно от
това, кредиторът се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр. съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и
С не следва да се отпускат предварително необезпечени кредити на
некредитоспособни длъжници.
Настоящият съдебен състав счита, че задължението за заплащане на
неустойка за забава се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно
с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на
задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за
неустойка, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи
срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да
обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на практика е уговорена
неустойка за забавено изпълнение. В случая е налице заобикаляне на чл. 33
ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато се
претендира в настоящия случай.
Съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които
се предвиждат гореописаните неустойки за неизпълнение на различни главни
или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод
2
се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези
каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви
иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 58233/24.03.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу Р. Р. П. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 202,00 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение по Договор за паричен заем № ........... от
27.03.2021 г., и сумата 125,00 лева – неустойка за забава начислена
еднократно на 01.08.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3