Определение по дело №13298/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         №                      13.09.2021 год.              гр. Варна

 

Варненският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в следния състав:

                 

                                                                                  Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 13298 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава „Тринадесета” от  ГПК.

            Образувано е въз основа на искова молба подадена от С.С..

            Съдът е констатирал наличието на хипотезата по чл. 47 ал. 6 ГПК, поради което с разпореждане от 26.07.2021г. на ищеца било указано в законоустановения срок по чл. 129 ал. 1 ГПК да представи доказателство за внесен депозит за назначения особен представител.

            Указани били на ищеца и законоустановените последици при неизпълнение на указанията в срок. Разпореждането на съда било редовно връчено на ищеца на 02.08.2021г.

            В съответствие с чл. 63 ГПК е постъпила молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите или евентуално за освобождаване от държавна такса. Доколкото не били посочени никакви обстоятелства по чл. 83 ГПК, молбата била разгледана и уважена в частта за продължаване на срока с определение от 10.08.2021г. и срокът бил продължен с две седмици, като съобразно изричната норма на чл. 63 ал. 2 ГПК се счита, че тече от изтичането на първоначалния, т.е от 09.08.2021г. В т.см. трайната практика на ВКС – пр. постановено по реда на чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК Определение с № 193/11.04. 2011г. по ч. гр. д. № 103 /2011г. на ВКС.

            Препис от това определение съдът няма задължение да връчва на страната /освен за сведение или като в настоящия случай предвид нередовното искане на ищеца за  освобождаване от такси и разноски, което съдът му е дал възможност да уточни/ - в т. см. е трайната практика на ВКС – пр. Определение с № 297/15.04.2013 по гр. дело №1810/2013 на ВКС, Определение с № 385 по ч.гр.д.№ 37 /2010 год. на ВКС, Определение с № 193 по ч.гр.д.№ 103 / 2011 год. на ВКС, Определение с № 408 по ч.т.д. № 339 / 2011 год. на ВКС и др.   

            Така продължения срок изтекъл на 23.08.2021г., в който дадените с разпореждане от 02.08.2021г. указания не били изпълнени, като вместо това на 23.08.2021г. по имейл е постъпило ново искане за продължаване на срока, което отново било уважено. До изтичането на последно продължения срок на 01.09.2021г., указанията посочени в разпореждане от 02.08.2021г. отново не били изпълнени.

             Въз основа на гореизложеното, и като взе предвид, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 47 ал. 6 ГПК, което не е сторено и към настоящия момент и с това се препятства развитието на производството, съдът намира, че тя следва да бъде върната.

            Мотивиран от горното, ВРС

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

           

            ВРЪЩА на основание чл. 129 ал.3 от ГПК искова молба с вх. № 274421/20.10.2020г. на ВРС въз основа на която е образувано гр.д. № 13298 по описа на ВРС за 2020г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................