Решение по дело №14889/2010 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 14 889 по описа за 2010 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Н.М.Н.:

- 3 000,00 лева обезщетение на основание чл. 49 от Закона за задълженията (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 11.05.2009 г. до окончателното изплащане;

- 490,25 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Н.М.Н.:

1.             исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу М.Р.М., Д.И.И., А.И., Б.Г.Ж., Ю.Г., В.А.В., В.И.П., Г.А.Ш. и С.Ц.Х.;

2.             исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу М.НА П., Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на вътрешните работи – Варна, Главна дирекция „Охрана“ към М.НА П.;

3.            иска по чл. 49 от ЗЗД срещу П. на РБ за разликата над 3 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева;

4.            иска по чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ) срещу държавата.

 

[3] ОСЪЖДА Н.М.Н. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следните суми:

1. на П.НА Р.Б.- 265,39 лева юрисконсултско възнаграждение;

2. на всеки от ответниците М.НА П., Главна дирекция «Охрана» към М.НА П. и Министерство на финансите по 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако П.НА Р.Б.обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 60,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако адвокат Н. обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 460,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако страна обжалва частично решението, тя следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] Адвокат Н.Н. заявява в искова молба от 27.12.2010 г., че той е дългогодишен борец против мафията и корупцията в България и известен правозащитник. Той е бил отвлечен в изпълнение на мръсна поръчка на мафията, докато е изпълнявал задълженията си като адвокат на частен тъжител и граждански ищец по наказателно дело на Районен съд-Варна (РС-Варна). За вредите от това той е подал искова молба, по която е било образувано гр. д. 16 637/2007 г. на СРС. Ответници по делото са били ОДМВР-Варна и негови служители.

 

[7] За да бъде навредено на адвокат Н., през 2009 г. Районна прокуратура-Варна (РП-Варна) чрез ответницата Д.И., евентуално А.И., незаконно е образувала преписка 5913/2009 г. за престъпление по чл. 286 от НК. Целта на образуването на преписката е била да се повлияе върху съдебния състав и свидетелите по гр. д. 16 637/2007 г. и така противозаконно да се избавят от отговорност ответниците по него, както и да се попречи адвокат Н. да бъде избран за депутат, евродепутат и съдия. 

 

[8] Псевдоповод за образуване на преписката е бил писмен донос от ответника М.М.. Към този момент той е бил директор на Областна дирекция „Охрана“ при М.НА П.. Така М.М. е злоупотребил с длъжността, която е заемал в М.НА П., и с контактите и привилегиите, които е създал поради длъжността, която е заемал.

 

[9] Преписката е била образувана незаконосъобразно, защото описването на непозволено увреждане пред съд, а не пред прокуратура, и то не от евентуалния извършител, а от негов процесуален представител, не би могло да съставлява престъпление по чл. 286 от НК. Дори да е имало такова основание, преписката е следвало да бъде образувана от СРП.

 

[10] След образуването на преписка 5 913/2009 г. ответниците Д.И. и А.И. са изпратили писмен документ изх. номер 5913/07.09.2009 г., а ответникът Б.Ж. е изпратил писмени документи с изх. номера 20 590/03.06.2009 г. и 23 152/19.06.2009 г., с които те са оказали неправомерен натиск върху съдията, разглеждащ гр. дело 16 637/2007 г. За да попречат на нормалното развитие на гр. д. 16 627/2007 г., те също са започнали да изискват писмени документи от него, като така са злоупотребявали с правомощията си.

 

[11] Ответникът Б.Ж. е оказвал неправомерен натиск и е шантажирал свидетели по гр. д. 16 627/2007 г., а именно Р.Р. и В. С., като е започнал да ги призовава лично или чрез други полицаи по негово възлагане и да ги разпитва с подвеждащи и провокиращи въпроси. От май до декември 2010 г. ответниците Д.И., евентуално А.И., и Б.Ж. са разпространявали позорното и невярно твърдение, че срещу адвокат Н. се е водило наказателно производство за умишлено престъпление.

 

[12] През 2009 г. адвокат Н. е спечелил конкурс за съдия. За да осуетят избора на адвокат Н. за съдия, ответникът В.В., евентуално ответникът В.П., са издали и предоставили на ответника Г.Ш. документ с изх. номер 1913/21.07.2009 г., който е бил с невярно съдържание. Ответникът Ю.Г., като служител на П., е издал документ с изх. номер 216/22.07.2009 г., който е бил с подобно невярно съдържание.

 

[13] На 29.07.2009 г. ответникът Г.Ш. като председател на Комисията по предложенията и атестациите на ВСС е заявил невярното обстоятелство, че във Варна срещу адвокат Н. е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 286 от НК. Така той умишлено е внушил на членовете на ВСС, че адвокат Н. е бил компрометиран престъпник. В резултат адвокат Н. не е бил назначен на съдийска длъжност, а на такива са били назначени юристи с многократно по-ниски образователни и професионални качества.

 

[14] Адвокат Н. е обжалвал отказа на ВСС да бъде назначен за съдия. По неговите жалби са били образувани седем дела пред ВАС. При разглеждането на делата, като процесуален представител на ВСС по тях е участвала ответницата С.Х.. За да дискредитира адвокат Н., ответницата С.Х. е представила документ 5913/21.07.2009 г. на РП-Варна както и документ 216/22.07.2009 г. на П., въпреки че е знаела, че отразеното в документите не е отговаряло на истината, както и стенографския протокол с изказването на ответника Г.Ш.. Така тя е заблудила няколко съдебни състава и е компрометирала адвокат Н.. Пред голям и неограничен кръг от лица тя също е разпространявала, че адвокат Н. не е следвало да бъде назначаван за съдия понеже е бил извършил престъпление по чл. 286 от НК.

 

[15] Вследствие на всички тези действия на ответниците, е било опозорено доброто име на адвокат Н., сринат е бил авторитетът му, провалено е било издигането му на висши държавни длъжности. Неговата чест и достойнство са били унижени. Провалена е била професионалната и адвокатска кариера на ищеца, реализацията му като общественик и правозащитник.

 

[16] Адвокат Н. оценява на 2 500 000,00 лева вредите, които е претърпял. Ответниците не са му заплатили обезщетение. Затова той моли съда да ги осъди солидарно да му заплатят 26 000,00 лева обезщетение, като част от общо претърпените вреди за 2 500 000,00 лева (исковата молба, том I, л. 1-8; молбата, том I, л. 11; молбата, том I, л. 281; протокола от с. з. на 07.02.2014 г., том I, л. 282-294; молбата, том I, л. 296-300; заявлението, том I, л. 343-345; заявлението, т. II, л. 7-9).

 

2. На ответниците

 

2.1. На ответника М.НА П.

 

[17] М.НА П. (МП) е подало писмен отговор. То е заявило, че не е противоправно действие съобщението по чл. 208 от НПК за извършено престъпление, подадено от ответника М.М., а представлявала упражняване на възможност, призната от закона. Също така не е налице пряка причинна връзка между подаването на съобщението от М.М. и вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, защото прокурорът преценява дали да образува наказателно производство.

 

[18] Ищецът не е заявил как е завършило производството по преписка 5913/2009 г., но дори той да е бил оправдан, това не означава, че М.М. е действал противоправно. МП също твърди, че евентуалната отговорност на ответниците не е солидарна, защото се твърди извършването на различни неправомерни действия. МП е заявило също, че Главна дирекция „Охрана“ разполага със самостоятелен бюджет и тя евентуално следва да отговаря по предявените искове. Затова МП моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, т. I, л. 145-148, молбата, л. 305-307).

 

2.2. На ответника С.Х.

 

[19] С.Х. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че искът спрямо нея е недопустим, защото тя се е явявала като процесуален представител на ВСС по четири от общо седемте дела на ищеца пред ВАС, образувани по негови жалби срещу решения на ВСС той да не бъде избран за съдия. По тези четири дела ВАС ѝ е указал да представи документ 216/2009 г., което тя е направила. Ето защо тя не би могла да отговаря за неправомерни действия, тъй като е действала като представител на ВСС и е изпълнила указание на съда. С.Х. също е заявила, че искът е неоснователен, защото не е налице вреда, виновно поведение и причинна връзка между тях. Затова тя моли съда да прекрати производството по иска срещу нея или да отхвърли исковете (писмения отговор, т. I, л. 163-165).

 

2.3. На ответника съдия Г.Ш.

 

[20] Съдия Г.Ш. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че искът е недопустим, защото той е действал не в лично качество, а като член на ВСС. Според него искът е и неоснователен, понеже не е налице вреда, виновно поведение и причинна връзка между тях. Затова той моли съда да прекрати производството по иска спрямо него или да го отхвърли (писмения отговор, т. I, л. 224-225).

 

2.4. На ответника М.М.

 

[21] М.М. е оспорил предявения иск. Той не спори, че е бил и е Директор на Областна дирекция „Охрана-Варна“ и, че е подал до председателя на Адвокатска колегия-Варна и до Районна прокуратура сигнал за проверка етичността и правомерността на действията на ищеца при упражняване на процесуални права по гр. д. 16 637/2007 г. Той заявява, че не е участвал в сговор за увреждането на ищеца, както и, че не е извършвал неправомерно деяние, от което да са последвали вреди за ищеца. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, т. I, л. 150-153).

 

2.5. На ответника Б.Ж.

 

[22] Б.Ж. е подал писмен отговор. С него той е оспорил предявения иск. Той заявява, че не е извършвал противоправни действия спрямо ищеца, от които ищецът да е претърпял вреди. Затова Б.Ж. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, т. I, л. 250-251).

 

2.6. На ответника ОДМВР-Варна

 

[23] ОДМВР-Варна е оспорил предявения иск. Той е заявил, че негови служители не са извършвали противоправни действия срещу ищеца. Затова ОДМВР-Варна моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, т. I, л. 265-266).

 

2.7. На ответника МВР

 

[24] МВР е оспорил предявения иск. Той е заявил, че по иска следва да отговаря ОДМВР-Варна, защото служителите, от чиито противоправни действия ищецът твърди, че е претърпял вреди, са били такива на ОДМВР-Варна, който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. МВР също твърди, че негови служители чрез свои противоправни действия не са причинявали вреди на ищеца. Затова МВР моли съда да прекрати производството по иска срещу него или да отхвърли иска (писмения отговор, т. I, л. 142-143).

 

2.8 На ответника П.НА Р.Б.(П.)

 

[25] П. оспорва предявения иск. Тя твърди, че Д.И. и В.В. *** към момента на извършването на твърдените противоправни деяния. Затова искът е недопустим. П. твърди и, че Д.И. и В.В. не са извършвали противоправни действия, от които да са настъпили вреди за ищеца. Затова тя моли съда да прекрати производството по иска или да го отхвърли (писмения отговор, т. I, л. 245-248).

 

2.9. На ответника държавата

 

[26] Държавата е оспорила предявения иск. Тя заявява, че искът спрямо нея е недопустим, евентуално неоснователен, защото за евентуалните противоправни действия следва да отговарят извършителите им и лицата, за които са работили, понеже държавата е създала механизми за защита срещу такива действия (писмения отговор, т. I, л. 125-129).

 

2.10. На ответника ГД „Охрана“ при МП

 

[27] Ответникът ГД „Охрана“ при МП (ГД „Охрана“) оспорва предявения иск. Тя заявява, че към момента на извършване на твърдените противоправни действия от М.М., работодател на последния е бил МП, а не ГД „Охрана“. Затова евентуално за действията на М.М. следва да отговаря МП. ГД „Охрана“ също заявява, че не е налице противоправно действие на М.М., от което ищецът да е претърпял вреда. Затова ГД „Охрана“ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, т. I, л. 309-311). 

 

2.11. На ответника прокурор В.П.

 

[28] Прокурор В.П. е заявил, че в периода, за който се твърди, че той е извършил противоправно действие спрямо ищеца, той е бил заместник-главен прокурор. Затова той се е ползвал с имунитет, освен за умишлено престъпление от общ характер, за което няма доказателства. Затова той моли съда да прекрати производството по делото спрямо него. Дори той да е извършил противоправно действие отговорността за това е на държавата чрез П.. Отговорността според него не може да бъде и солидарна. Затова той моли съда да прекрати производството по иска спрямо него или да го отхвърли (писмения отговор, т. I, л. 312-316).

 

2.12. На ответника Ю.Г.

 

[29] Ю.С.Г. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че дори евентуално той да е извършил неправомерно действие, отговорността следва да бъде за държавата чрез П.. Той е възразил и, че ответниците не биха могли да отговорят солидарно (писмения отговор, т. I, л. 564-567).

 

2.13. На ответника прокурор Д.И., прокурор В.В. и прокурор А.И.

 

[30] Тези ответници не са подали писмен отговор.

 

3. Насрещни твърдение на ищеца

 

[31] Адвокат Н.Н. е оспорил писмените отговори. Той е заявил, че:

1.            исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим;

2.            държавата следва да отговаря по предявения иск, защото не е създала необходимите правни механизми за защита на правата му;

3.            МП следва да отговаря за неправомерните действия на своя служител М.М.;

4.            С.Х. е целяла да го увреди, като е разпространявала неверни твърдения за него;

5.            съдия Г.Ш. отговаря за вреди от административната дейност, извършвана от него;

6.            П. следва да отговаря за неправомерните действия на ответниците по делото, работили за нея. Затова адвокат Н. моли съда да уважи предявените искове (заявлението. т. I, л. 362-371).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[32] През 1988 г. адвокат Н. е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Св. Климент Охридски“ с успех от следването отличен 5,90, а от държавните изпити отличен 6,00 (диплома, т. I, л. 405). Не се спори, а и на съда е служебно известно че в периода 1990-1995 г. адвокат Н. е бил районен прокурор на гр. Златоград, а след това и на гр. Сливен[1]. По това време са били публикувани статии в местния и националния печат, коментиращи положителната работа на Н.Н. в борбата с престъпността (т. I, л. 379-404).

 

[33] Не се спори, че след 29.09.1995 г. адвокат Н.Н. е започнал да работи като адвокат (удостоверение, т. I, л. 373). Освен това той е участвал в избори за кмет, общински съветник и народен представител (удостоверения, т. I, л. 408-410).

 

[34] На 25.07.2007 г. адвокат Н. е подал в СРС искова молба срещу МВР, МП, М.М., Г. Ж., Окръжна следствена служба – Търговище, Д.М., ОДП-Варна, ОДП-Шумен и държавата. В нея той е твърдял, че на 15.01.2007 г., докато е защитавал свой клиент по н.ч.х.д. 1240/2005 г. на РС-Варна, той е бил незаконно задържан вследствие на действия на част от ответниците, от което той е претърпял вреди. С исковата молба адвокат Н. е търсил обезщетение за тези вреди (исковата молба, т. III, л. 553-556). По тази искова молба е било образувано гр. д. 16 637/2007 г. на СРС (пак там).

 

[35] На 12.02.2009 г. прокурор в СРП е внесъл в СРС обвинителен акт срещу адвокат Н.Н. по сл. д. 22/2008 на СтСлС, пр. пр. 5002/2007 г. на СРП. Обвинението е било за престъпления по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК (т. I, л. 168-189). С разпореждане от 08.05.2009 г. СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на П. за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила (т. I, л. 190-195)

 

[36] На 24.04.2009 г. М.М., като началник на Апелативен район – Варна към ГД „Охрана“, е подал сигнал до председателя на Адвокатска колегия – Варна (АК-Варна), с копие до РП – Варна. В него той е заявил, че адвокат Н. е подал искова молба, по която е било образувано гр. д. 16 637/2007 г. на СРС. В нея адвокат Н. е написал откровени лъжи, чрез които е вменявал на М.М. вина по повод на негови действия на 15.01.2007 г. спрямо адвокат Н., с които му е нанесъл вреди. Това поведение на адвокат Н. е довело до притеснения, разконцентриране и неудобства за М.М.. Затова той е поискал от председателя на АК-Варна да бъдат взети адекватни мерки по съответния ред (сигнала, л. 154-155 от копието на пр. пр. 5913/2009 г., което е приложено към т. I, част 1-ва от делото).

 

[37] Въз основа на този сигнал прокурор А.И. е образувала прокурорска преписка 5913/2009 г. на РП-Варна. На 11.05.2009 г. прокурор А.И. е постановила да се извърши проверка по преписката, като се изискат документи, включително и копия от исковата молба и протоколите от откритите съдебни заседания, проведени по гр. д. 16 637/2007 г. на СРС, както и да бъдат снети обяснения от присъствалите на случилото се на 15.01.2007 г. (постановлението, л. 153 от копието на пр. пр. 5913/2009 г.; молбата, т. V, л. 2485-2486).

 

[38] Тези действия са били извършени от ответника Б.Ж., който е работил за ОДМВР-Варна, сектор „Икономическа полиция“. Той е изискал и събрал: заверени копия на протоколи от заседанията по н.ч.х. д. 1240/2005 г. и по гр. д. 16 637/2007 г.; исковата молба по гр. д. 16 637/2007 г. и доказателствата, представени по делото (писмо изх. номер 20590/03.06.2009 г., л. 150; писмо изх. номер 23 152/19.06.2009 г., л. 72; писмата на л. 151-152 от копието на пр. пр. 5913/2009 г.; документите на л. 100-149 от копието на пр. пр. 5319/2009 г.). Той е снел обяснения и от М.М., В. С., Р.Р., Д.К., К.А.(л. 22-29 от копието на пр. пр. 5913/2009 г.).

 

[39] На 21.07.2009 г. Ю.Г. е изпратил писмо изх. номер 216/2009 г. до прокурор Енева от РП-Варна. С него той е поискал уточнение кога е била образувана пр. пр. 5913/2009 г. на РП-Варна, по какъв повод и с оглед на какви престъпления, извършени от Н.Н. (писмото, л. 4 от копието на пр. пр. 5913/2009 г.). Към този момент Ю.Г. е бил прокурор във ВКП и ръководител сектор „Кадри и квалификация“ в отдел „Административен“ на ВКП (заповедта, т. II, л. 239).

 

[40] В същия ден ВКП е получила писмо от прокурор В.В. в отговор на писмото на Ю.Г., че пр. пр. 5913/2009 г. на РП-Варна е била образувана по жалба срещу адвокат Н.Н.. В жалбата са били описани действия на адвокат Н., които са представлявали престъпление по чл. 286 от НК (писмо, т. I, л. 196; молбата, т. V, л. 2485-2486).

 

[41] На 22.07.2009 г. заместник-главният прокурор В.П. е изпратил писмо до ВСС, с което е уведомил ВСС, че срещу адвокат Н.Н. е било образувано наказателно производство по сл. д. 22/2008 г. на СтСлС, бил е внесен обвинителен акт в СРС, но делото е било върнато за доразследване. Със същото писмо той е уведомил ВСС, че в РП-Варна е имало образувана пр. пр. 5913/2009 г. за престъпление по чл. 286 от НК, извършено от адвокат Н.Н.. Писмото е било изпратено във връзка с участието на адвокат Н. в конкурс за първоначално назначаване в окръжни и районни прокуратури, и окръжни и районни съдилища (писмо, т. I, л. 167). Безспорно е, че прокурор В.П. е изпратил писмото без да е имало искане от ВСС (определението, т. II, л. 267). Към този момент заместник-главният прокурор В.П. е ръководил дейността на П. по отношение на кадрите и тяхната квалификация (заповедта, т. II, л. 247-248).

 

[42] На 28.07.2009 г. Комисията по предложения и атестиранията на ВСС е внесла във ВСС предложение за назначаване на съдии в окръжните и районните съдилища. Между тях е бил адвокат Н.Н. (предложенията, т. I, л. 414-415).

 

[43] На следващия ден, 29.07.2009 г. ВСС е провел заседание. В него съдия Г.Ш. е докладвал писмото от заместник-главния прокурор В.П., в което е изложил факти относно допуснатия кандидат Н.Н.. По-точно, че:

1. срещу Н.Н. е било образувано наказателно производство и е бил изготвен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 от НК. Делото е било внесено в съда, който го е прекратил на процесуално основание и то е било на етап досъдебно производство;

2. е имало данни и за образувано производство по чл. 286 от НК, като на 11.05.2009 г. прокурор от РП е образувал преписка по чл. 286 от НК срещу Н.Н.. При гласуването на кандидатурата на Н.Н., той не е имал необходимите гласове на членове на ВСС, за да бъде избран за съдия, и той не е бил избран (стр. 129-132 от протокола, т. II, л. 219-232).

 

[44] Не се спори, че Н.Н. е обжалвал пред ВАС решението на ВСС. Не се спори, че по образуваното дело ответницата С.Х. е представлявала ВСС и тя е представила писмото от Ю.Г. до прокурор Енева от РП-Варна, писмото от прокурор В.В. до ВКП и писмото от прокурор В.П. до ВСС. Не се спори, че тя е представила тези писма и по други дела, образувани от ВАС по жалби на адвокат Н.Н. срещу решения на ВСС.

 

[45] В периода 17.11.2009 г.-01.12.2009 г. по пр. пр. 5913/2009 г. ответникът Б.Ж. е снел обяснения от М.М., В. С., Р.Р., Д.К., К.А.(л. 22-29 от копието на пр. пр. 5913/2009 г.). От тези лица К.А., Р.Р. и В.Й.са били разпитани по гр. д. 16 637/2007 г.- съответно на 27.04.2009 г. и на 19.04.2010 г. Между обясненията им по пр. пр. 5913/2009 г. и показанията им по гр. д. 16 637/2007 г. няма разминавания, а показанията са по-подробни от обясненията (т. III, л. 836 и л. 938-940). Не се спори, че по-късно РП-Варна е изпратила на СРП пр. пр. 5913/2009 г.

 

[46] През януари 2010 г. адвокат Н. е участвал в изборите за председател на Адвокатския съвет на АК-Варна (решението и протокола, т. II, л. 179-184). На събранието са били показани писмaта от заместник-главния прокурор В.П. и от прокурор В.В. *** (показанията на свидетеля Н., т. II, л. 351-355). Адвокат Н. е спечелил седем гласа, а другият кандидат адвокат Д.П.е спечелил 246 гласа. Затова за председател е бил избран адвокат Д.П.(решението и протокола, т. II, л. 179-184).

 

[47] На 03.05.2010 г. прокурор от СРП е отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 286 от НК по пр. пр. 5913/2009 г., защото от самия сигнал, по който тя е била образувана, е ставало ясно, че адвокат Н. не е могъл да извърши престъплението. Прокурорът от СРП е изпратил преписката на РП-Варна по компетентност за преценка дали да се образува досъдебно производство за друго деяние на лице, различно от адвокат Н. (постановление, т. II, л. 568-570). На 16.07.2010 г. прокурор Енева от РП-Варна е отказала да образувана наказателно производство (постановленията, т. V, л. 2504 и л. 2503; молбата, т. V, л. 2485-2487; справката, т. V, л. 2488-2489).

 

[48] Писмата на заместник-главния прокурор В.П. и прокурор В.В. *** са станали известни и на други лица, включително и на политически партии (показанията на свидетеля Н., т. II, л. 179-184). Имало е случаи на отказ на негови клиенти от услугите му (пак там; вж. и показанията на свидетелката Б., т. II. л. 320-323).

 

[49] На съда е служебно известно, че на 14.10.2010 г. СРП е прекратила частично наказателното производство по сл. д. 22/2008 г. на СтСлС – само за престъплението по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Прекратяването е било поради това, че деянието не е съставлявало престъпление[2].

 

[50] На 26.02.2016 г. е влязло в сила определение на СРС, с което той е прекратил наказателното производство по обвиненията срещу адвокат Н. за престъпления по чл. 209 и 210 от НК, предмет на сл. д. 22/2008 г.^[3]. Съдът е постановил определението, защото е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване (определението, т. II, л. 18-20).

 

[51] Адвокат Н. е заплатил: 1 040,00 лева държавна такса (т. I, л. 10); 121,85 лева разноски за свидетели (т. I, л. 537 и т. 2, л. 189); 2 987,00 лева за адвокат (т. II, л. 262); 100,00 лева за преписи, т. II, л. 368). Общо разноските му са за 4 248,85 лева. Липсват доказателства останалите ответници да са направили разноски по делото. Затова съдът приема, че те не са направили такива. Ответниците П., МП и държавата са били представлявани от юрисконсулт, а ГД «Охрана» от експерт-юрист.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[52] Ищeцът е предявил искове с три иска правни основания. Те са по чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД и чл. 7 от Конституцията. Основателен е единствено искът по чл. 49 от ЗЗД срещу П.. Всички останали искове са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

5.            По исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу М.М., прокурор Д.И., прокурор А.И., Б.Ж., Ю.Г., прокурор В.В., прокурор В.П., съдия Г.Ш. и С.Х.

 

[53] Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е извършил виновно противоправно действие; 2. чрез това свое противоправно действие той да е увредил ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[54] Съдът не установява виновно противоправно поведение на ответниците М.М., Ю.Г., прокурор В.В., прокурор В.П., съдия Г.Ш. и С.Х.. М.М. е реализирал свое законно право. Ответниците Ю.Г., прокурор В.В., прокурор В.П., съдия Г.Ш. и С.Х. са изпълнили свое законно задължение, като са предали и използвали информация, която към онзи момент е била истинска. Предаването на информация от прокурорите Д.И. и А.И. за образуваната пр. пр. 5913/2009 г. също не е противозаконно, защото такава преписка е съществувала към онзи момент.

 

[55] Противозаконни са били действията на прокурор А.И. по образуването и воденето на пр. пр. 5913/2009 г. За тези нейни противозаконни действия обаче, отговорността е на П. (по-долу пар. 60-62).

 

[56] Не са налице две от предпоставките за уважаването на тези искове. Затова съдът ги отхвърля.

 

2. По исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу ОДМВР-Варна, МП, МВР, ГД „Охрана“ и П.

 

[57] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[58] Уважаването на иска спрямо ОДМВР-Варна, МП, МВР и ГД „Охрана“ зависи от установяването на противозаконно виновно поведение на М.М. и Б. Ж.. Съдът обаче, не установи такова поведение. Ето защо исковете спрямо тези ответници са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

[59] Искът срещу П. се основава на действията на прокурорите А.И., Д.И., В.В., Ю.Г. и В.П.. Съдът приема, че е налице противоправно поведение единствено на прокурор А.И., която е образувала пр. пр. 5913/2009 г. и е разпореждала извършването на действия по разследване. Останалите прокурори са изпълнили своите служебни задължения. Затова съдът приема, че техните действия не са били противоправни.

 

[60] Съдът приема, че действията на прокурор А.И. по образуването и воденето на пр. пр. 5913/2009 г. са противоправни и виновни поради следното: правото относно състава на престъплението по чл. 286 от НК е ясно. За да е налице набедяване, то трябва да е извършено пред надлежен орган на власт (чл. 286 от НК). Надлежен орган е само този, който може да възбуди срещу набедения наказателно преследване (решение на ВС 277-1975-I Н. О. по н. д. 244/1975 г.).

 

[61] В случая в самия сигнал на М.М. ***, чието копие е било изпратено до РП-Варна, е било описано, че адвокат Н. е извършил евентуални действия чрез искова молба, подадена пред СРС. Съдът не е орган, който може да възбуди наказателно преследване. Ето защо от самия сигнал е било напълно ясно, че адвокат Н. не би могъл да е извършил престъпление по чл. 286 от НК, като е подал искова молба срещу М.М.. Въпреки това прокурор А.И. е образувала пр. пр. 5913/2009 г. и в продължение на почти година е разпореждала извършването на действия по разследване по нея. Това е било противозаконно. Това е приел и прокурорът от СРП, който е отказал да образува наказателно производство по пр. пр. 5913/2009 г.

 

[62] Съдът установи, че наличието на пр. пр. 5913/2009 г. срещу адвокат Н. е станало известно на прокурори от ВКП, членове и служители на ВСС, съдии от ВАС, адвокатурата, политически партии, клиенти на адвокат Н., което е повлияло на психическото му състояние. Следователно е налице и вреда от противозаконните действия на прокурор А.И.. Тя е служител на П. и затова П. следва да отговоря за вредите, причинени на адвокат Н.. П. не е изплатила обезщетение на адвокат Н. за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

 

[63] Съдът приема, че 3 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от адвокат Н.. При определянето на този размер на обезщетение съдът отчита, че ищецът е адвокат. Предвид естеството на професионална дейност на адвокатите и магистратите, е от особена важност тяхното добро име в професионалната общност и обществото. Съдът също така отчита обаче, че по същото време срещу адвокат Н. е имало разглеждано наказателно производство, което е било прекратено през 2016 г. поради изтекла абсолютна давност. Ето защо съдът осъжда П. да заплати на адвокат Н. 3 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 26 000,00 лева.

 

[64] Съдът не приема, че вследствие на образуваната пр. пр. 5913/2009 г. адвокат Н. не е бил избран за съдия, председател на АС на АК-Варна. Съдът не приема това, защото към момента на тези избори срещу адвокат Н. е било разглеждано наказателно производство по сл. д. 22/2008 г., а наличието му би могло да обоснове неизбирането на адвокат Н. на посочените длъжности.

 

[65] Съдът не приема и, че пр. пр. 5913/2009 г. е била използвана да се повлияе на съдията и свидетелите по гр. д. 16 637/2007 г. на СРС. Доказателства за такова повлияване липсват. Липсват и доказателства действията на ответниците физически лица да са били съгласувани и целта им да е била да увредят адвокат Н..

 

2. По разноските

 

[66] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 4 248,85 лева.

 

[67] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска само срещу П. за 3 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда П. да заплати на адвокат 490,25 лева разноски по делото.

 

[68] Ответниците П., МП и държавата са били представлявани от юрисконсулт, а ГД «Охрана» от експерт-юрист. Те търсят разноски.

 

[69] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля частично и иска срещу П. – за 23 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Съдът отхвърля изцяло исковете срещу МП, ГД «Охрана» и държавата. Затова съдът осъжда адвокат Н. да заплати на П. 265,39 лева юрисконсултско възнаграждение, а на всеки от МП, ГД «Охрана» и Министерство на финансите по 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: