Р Е Ш Е Н И Е
№ 1698/23.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14091 по описа за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.П.Г.-ЧСИ с peг. № *, район на действие
Окръжен съд - В., ЕГН **********, адрес: ***, офис 1 срещу А.С.М., в качеството ѝ на ЕТ
„А.С.Х.", ЕИК *********, с адрес на управление:***, с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане към ответника по заповед за изпълнение № 5914/01.08.2017г. издадена по ч.гр.д. № 10683 по описа на ВРС за 2017
г. за сумата в размер на 2302,69 лв. (две
хиляди триста и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща дължима
сума за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20157160400003,
за което е издадена фактура № **********/26.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда.
Излага се в исковата молба, че Ищецът
Н.Г.осъществява дейност като частен съдебен изпълнител под № * на КЧСИ с район
на действие ВОС. По молба с вх. № 102/09.01.2015 г. на „Кредитекс"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** /партер/, е образувано изп. дело № 20157160400003 въз основа на издаден в полза на
кредитора изпълнителен лист от 22.12.2014 г..
С разпореждане на ЧСИ изпълнителното производство е
образувано на 12.01.2015 г. На основание чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят
е посочил в молбата си за образуване на делото способ за изпълнение - възбрана на
конкретни недвижими имоти - собственост на длъжника, както и запор върху
банкови сметки, а при наличие на собственост върху МПС и налагане на запор
върху него.
С постановление на ЧСИ от 29.01.2015 г. са приети
дължими от взискателя авансови такси и разноски по изп. дело съгласно ТТР към ЗЧСИ, които взискателят
по изп. дело „Кредитекс"
ООД е заплатил авансово начислените и приети с горепосоченото постановление на
ЧСИ такси. Веднага след образуване на изп. дело е
извършено имуществено проучване на длъжника със справки в съответните масиви.
Изискани са и приложени по делото нотариалните актове за собственост на
недвижимите имоти на длъжника, в т.ч. и като физическо лице, и са наложени
възбрани на недвижими имоти собственост на длъжника и е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка" АД.
На 18.02.2015 г. е изготвена Покана за доброволно
изпълнение /получена от длъжника на 05.03.2015 г./, в която е посочено, че към
18.02.2015 задължението по изпълнителното дело е в размер на 26237,26 лв., от
които: главница - 21122.96 лв. /със законна лихва в размер на 1940.94 лв. за
периода 25.03.2014 п-18.02.2015 г./; 844.92 лв. присъдени разноски; 30 лв.
разноски по изп.дело; 2298,44 лв. такси по Тарифата
към ЗЧСИ /общо 26237.00/, като ПДИ е получена от съпруга на длъжника на
05.03.2015 г., който се е задължил да му я предаде.
На 16.03.2015 г. А.М.е депозирала в кантората на
ищеца молба, в която изразява учудването си от факта, че е била осъдена да
заплати сумата по изп. лист, предлага на взискателя сключване на споразумение за разсрочено плащане
на задължението. На 17.03.2015 г. ЧСИ е изпратил молбата на взискателя
за становище. На 24.03.2015 г. взискателят „Кредитекс" ООД депозира становище по молбата, в което
изразява мнение, че посочения от А.М.начин на плащане цели не разсрочване на
задължението, а неговото отлагане и е неизгоден за кредитора тъй като не
включва законната лихва до окончателното заплащане на дълга. Процесуалният
представител на взискателя предлага на длъжника
изготвен от него погасителен план, в който е посочен падежа на всяка една
месечна вноска, като тези вноски да бъдат заплащани не по специалната сметка на
ЧСИ, а по сметка на взискателя. Съдебният изпълнител
изпраща становището на длъжника, който на 25.03.2016 г., връща /отговор на
електронната поща на ЧСИ, в който посочва: „Харесвам начина на плащане и съм
склонна да премина към изпълнението му".
Твърди се, че преводите на уговорените между
страните в изпълнителното производство суми не са извършвани по сметка на ЧСИ и
същият е бил в обективна невъзможност да проследи какви суми и на кои дати
длъжникът превежда по сметка на взискателя.
На 27.10.2016 г. взискателят
„Кредитекс" ООД депозира молба по изпълнителното
дело, с която е поискал прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 ГПК и заличаване на наложените обезпечителните мерки.
С резолюция от 01.11.2016 г. ЧСИ е разпоредил
уведомяването на взискателя да предостави по делото
заверени копия от постъпилите по неговата банкова сметка *** „А.С. - Б.Х."
но от постъпил на 11.11.2016 г. отговор от взискателя, бил уведомен че искането за прекратяване на
делото е продиктувано от „отпаднал интерес за извършване на изпълнителни
действия". При проведен разговор на ЧСИ с длъжника, А.М.заявява, че с
платила пълният размер на задължението по сметка на „Кредитекс"
ООД, поради което не дължи нищо повече и не желае да бъде безпокоена занапред.
На 25.01.2017 г. е депозирана молба от взискателя по
делото, с която оттегля искането си за прекратяване на изп.дело
като посочва, че повод за това е неудовлетвореният остатък от вземането му по
делото и изразява нежеланието си да опрости предварително уговорени между
страните суми. В молбата изрично е поискано наложените обезпечителни мерки да
не бъдат заличавани.
На 13.01.2017 г. А.М.представя доказателства за
всички платени извън изпълнителното производство суми, по повод на които ЧСИ
изготвя ново постановление от 16.02.2017 г., с което прецизира дължимите от
длъжника такси и разноски по делото.
С писмо от 16.02.2017 г. длъжникът е уведомен лично
за оставащото непогасено задължение по делото като отново му е предоставен срок
за доброволно изпълнение, след изтичането на който ще се премине към
принудително изпълнение.
В отговор на това писмо, на 21.03.2017 г. длъжникът
депозира молба, в която излага, че е заплатил единствено исканата от взискателя и по негова банкова сметка ***.00 лв. Отказва да
заплати дължимите такси и разноски по изп. дело.
На 27.02.2017 г. ЧСИ е изпратил молбата на длъжника
до взискателя с искане за становище по нея и потвърждаване
на извършеното плащане, като отговор не е получен.
На 26.05.2017 г. ЧСИ е изготвил уведомление до
длъжника ЕТ А.С. - Б.Х." с приложена към него фактура № 7393/26.05.2017 г.
за размера на задълженията му за такси и разноски по ИД в размер на 2302,69 лв.
с ДДС, с които той се е запознал лично и е отказал да получи.
През месец юли 2017 г. с оглед липсата на
потвърждение от взискателя за получената сума, както
и твърдението на длъжника, че е заплатил всички дължими суми, ЧСИ, поканва взискателя да внесе по сметка на съдебния изпълнител
получените от него суми представляващи такси и разноски по изп.дело,
които се дължат от длъжника на ЧСИ. В отговор на тази покана „Кредитекс" ООД изпраща писмо, в което твърди, че
длъжникът не с извършвал такива плащания по сметка на търговското дружество и
прилага описание на всички извършени от ответника плащания, с които са
удовлетворени единствено неговите вземания.
Моли за постановяване на решение с което съдът да
уважи предявените искове, претендира разноски, както в настоящото, така и в
заповедното производства.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като
неоснователен.
Прави възражение за плащане на претендираните
суми. Не спори, че на 24.03.2016 г. взискателят „Кредитекс" ООД е депозирал становище, по
изпълнителното дело, с което не се е съгласил, с предложения от ответницата
начин на погасяване на задължението и предложил негов такъв, че е получила това
предложение и на 25.03.2016 г., че е върнала отговор на електронната поща на
ЧСИ, с който се съгласила, с този начин на плащане.
Излага, че с преводи по банковата сметка на взискателя е погасила пълния размер на договореното плащане,
като в общата сума от 26 419.35 лв., е включена и сумата от 2322.58 лв.,
представляваща такси и разноски по изпълнителното дело и е изплатена от
ответницата.
Моли съдът да отхвърли иска и да присъди в нейна
полза направените по делото разноски.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № № 10683 по описа на ВРС за 2017 г. по
подадено от ищеца срещу ответника заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение № 5914/01.08.2017 г. за заплащане от ответника на претендираните по иска суми. По издадената заповед за
изпълнение длъжникът и ответник в настоящото производство е направил възражение
в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът
предявил настоящия иск.
С молба с вх. № 102/09.01.2015 г. на „Кредитекс"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** /партер/ (л. 8) и с
разпореждане на ЧСИ от 12.01.2015 г. е образувано изпълнителното производство
изп. дело №
20157160400003 по описа на частен съдебен изпълнител под № * на КЧСИ с район на
действие ВОС. На основание чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят
е посочил в молбата си за образуване на делото способ за изпълнение - възбрана
на конкретни недвижими имоти - собственост на длъжника, както и запор върху
банкови сметки, а при наличие на собственост върху МПС и налагане на запор
върху него.
С молба от 16.03.2015 г. (л.10) А.М.е предложила на взискателя
сключване на споразумение за разсрочено плащане на задължението.
С разпореждане на ЧСИ от 17.03.2015 г. молбата е изпратена на взискателя за становище.
На 24.03.2015 г. взискателят „Кредитекс" ООД депозира становище по молбата (л. 11),
в което предлага на длъжника изготвен от него погасителен план, в който е
посочен падежа на всяка една месечна вноска, като тези вноски да бъдат
заплащани не по специалната сметка на ЧСИ, а по сметка на взискателя.
С разпореждане на ЧСИ от 25.03.2015 г. становището е изпратено на
длъжника, който на 25.03.2016 г., връща отговор на електронната поща на ЧСИ, в
който посочва: „Харесвам начина на плащане и съм склонна да премина към
изпълнението му" (л. 12).
С уведомление до длъжника ЕТ А.С. - Б.Х." от 26.05.2017 г. ЧСИ е
изготвил с приложена към него фактура № 7393/26.05.2017 г. за размера на
задълженията на длъжника за такси и разноски по изп.
дело № 20157160400003 по описа на частен съдебен изпълнител под № * на КЧСИ с
район на действие ВОС в размер на 2302,69 лв. с ДДС. Видно е от положената на
гърба на уведомлението бележка, е че сътрудникът на ЧСИ е запознал лично
длъжника със съдържанието на уведомлението и фактурата, но последният е отказал
да ги получи (л. 13).
По делото е изслушана ССЕ,която съдът изцяло кредитира и от която се
установява, че назначеният експерт се е запознал с документите по делото, както
и с предоставена му от ищеца преписка по и.д. № 20157160400003, запознал се е и
с извлечение на сметка клиенти, ан. партидата на Кредитекс и А.С. - Б.Х. ЕТ, както и с Дневниците за
продажби за м.02.2015 г., м. 05.2015 и м. 05.2017г..
Установено е от вещото лице, че по повод извършени от ЧСИ изпълнителни
действия с Постановление за такси и
разноски от 16.02.2017 г. е издадена Сметка № **********/26.05.2017 г. по смисъла
на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ и данъчна фактура № **********/26.05.2017 г. за плащане
на такси и разноски по и.д. 20157160400003, за сумата от 2 302,69 лв., с
включен ДДС, в т.ч. и за т. 26 - Изпълнение на парично вземане от ТТРЗЧСИ в
размер на 2081,89 лв. с РКЛ. ДДС или 1734,91 лв. без ДДС, изчислена върху
материален интерес 26 075,21 лв..
Вещото лице установява, че с извършените от ответницата плащания същата
е погасила целия свой дълг към взискателя,
включително и дължимите лихви и разноските по изпълнението които са авансово
внесени от него по банков път директно по банкова сметка ***.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че начислените с данъчна
фактура № **********/26.05.2017 г. такси и разноски по и.д. 20157160400003, за
сумата от 2 302,69 лв., с включен ДДС по никакъв начин не са заплатени от
ответницата. Същите не са включени и в погасителния план предложен на
ответника–длъжник от взискателя „Кредитекс"
ООД, съответно представените към отговора по исковата молба платежни документи
не установяват плащането на сумата по фактура, а само плащанията по
погасителния план. По настоящото дело и по изпълнително дело № 20157160400003
вещото лице не е установило наличие на доказателства, от които да се
установява, че търсената сума е директно заплатена от ответника на ЧСИ.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Въпросът за дължимостта на таксите и
разноските в изпълнителното производство е подчинен на общия принцип за
реализиране на отговорността за разноски, според който същите се възлагат на
страната станала причина за образуване на делото. Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ГПК по правило разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение. Последният няма да
отговаря за разноските, когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди образуване на изпълнителното дело т.е. не
е причина за завеждането му и когато изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или отменени от съда т.е. това не се
дължи на неговото поведение. Отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство се реализира без значение дали са внесени авансово
таксите от взискателя. Ако те са внесени съответната
сума се събира и предоставя на взискателя, а ако
дължимата авансова вноска не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа
от съдебния изпълнител. В този смисъл е константната практика на ВКС с Р №
266/19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г., IV г.о.; Р № 640/4.10.2010 г. по
гр.д. №920/2009 г., IV г.о.; Р № 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. IV
г.о.; Р № 251/04.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г. на IV г.о.; Р №
640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г.о. и др. постановена по реда
на чл. 290 ГПК.
В разглежданата хипотеза това означава, че ответникът по делото дължи
плащане на начислените със сметката по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, незаплатени от взискателя такси по ТТРЗЧСИ, независимо че сумите за
удовлетворяване на взискателя не са събрани директно
от ЧСИ, а чрез извънпроцесуални действия на длъжника
по изпълнителното производство. Същественото и относимо
обстоятелство случая се изразява в това, че взискателят
е удовлетворен в хода на висящо дело за принудително изпълнение, образувано по
молба на взискателя преди извършване на плащанията
към него. Погасяването на дълга на ответника към взискателя
в хода на изпълнителния процес не само не е спорно, но и се твърди от страните
по делото. Същото обстоятелство се установява и от доказателствата събрани в
хода на процеса. След като до момента на образуване на изпълнителното
производство не е било извършено плащане и е започнато изпълнение се приема, че
длъжникът е станали причина за образуване на изпълнителното производство,
поради което следва да понесе отговорността за разноските по него, включително
и таксите по ТТРЗЧСИ за извършените изпълнителни действия, които не са били
предварително заплатени от взискателя. В тази връзка
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК посочва изрично, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, ако плащането е направено след започване
на принудителното изпълнение.
По изложените съображения съдът
намира иска за доказан по основание и размер.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството в размер на
46,05 лв. за заплатената държавна такса, в размер на 150,00 лв. за вещо лице и
на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представените писмени
доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част от
исковете предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., т. 12, в размер на 46,05 лв. за заплатената държавна такса и на
190,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
По делото не е събран дължимия депозит за изготвеното заключение по ССЕ,
който размер възлиза на 50,00 лева, представляващи разликата между внесения и
окончателно определения с протоколно определение от 23.03.2018г., който следва
да бъде възложена на ответника, с оглед изхода на делото, по аргумент на чл. 77
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.М., в качеството ѝ на ЕТ
„А.С.Х.", ЕИК *********, с адрес на управление:*** ДЪЛЖИ на Н.П.Г.- ЧСИ с peг.
№ *, район на действие Окръжен съд - В., ЕГН **********, адрес: ***, офис 1,
по заповед за изпълнение на парично задължение с № 5914/01.08.2017г. издадена по ч.гр.д. № 10683 по описа на ВРС за 2017
г., по описа на ВРС сумата в размер на 2302,69
лв. (две хиляди триста и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
дължима сума за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело №
20157160400003, за което е издадена фактура № **********/26.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2017 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.М., в качеството
ѝ на ЕТ „А.С.Х.", ЕИК *********, с адрес на управление:*** да
заплати на Н.П.Г.- ЧСИ с peг. № *, район на действие Окръжен съд - В., ЕГН
**********, адрес: ***, офис 1 сумата 236,05
лева (двеста тридесет и шест лева и 05 ст.), представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 10683/2017 г. на ВРС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.М., в качеството
ѝ на ЕТ „А.С.Х.", ЕИК *********, с адрес на управление:*** да
заплати на Н.П.Г.- ЧСИ с peг. № *, район на действие Окръжен съд - В., ЕГН
**********, адрес: ***, офис 1 сумата в размер на 596,05 лева (петстотин деветдесет
и шест лева и 05 ст.) разноски по настоящото дело, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.М., в качеството
ѝ на ЕТ „А.С.Х.", ЕИК *********, с адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд (депозити вещи лица) сумата от 50,00
(петдесет) лева, представляваща депозит за изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, на основание чл. 77 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: