№ 164
гр. Ловеч, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500318 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.432,чл.380 от КЗ, вр.с чл.51,ал.2,чл.52 от ЗЗД.
С Решение № 23/23.04.2021г.,пост.по гр.д.№ 728/2020г. РС-Троян е осъдил на
осн.чл.432,ал.1 от КЗ, във вр. с чл.498,ал.3 от КЗ и чл.45,ал.1, вр.с чл.52 от ЗЗД,
АРМЕЕЦ"АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни директори, да заплати
на Д. К. С. с ЕГН ********** от гр.*******, сумата 2000/две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност", а именно –
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило на 14.09.2016 г., около 16.45 часа, на
път П-35, на км.71+800 в гр.Троян, община Троян, обл.Ловеч, ул. Васил Левски", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 731.00 /седемстотин тридесет и един/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „ВАЗ 2101", с рег.№ ******, в
следствие на ПТП, настъпило на 14.09.2016г., ведно със законна лихва от 13.03.2019г. -
датата на изтичане на тримесечния срок за доброволно плащане на претенцията до
1
окончателно изплащане на сумата. „АРМЕЕЦ"АД с ЕИК ******* е осъдено да заплати на
осн.чл.432,ал.1 от КЗ, вр. с чл.498,ал.3 от КЗ, чл.45,ал.1 и чл.52 от ЗЗД, на ЕВД. М. С. с ЕГН
********** от гр.**********, сумата 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност", а именно-
ПТП, настъпило на 14.09.2016 г., около 16.45 часа, на път П-35, на км.71+800 в гр.Троян,
ул.“ Васил Левски", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. На основание чл.78,ал.1 от ГПК „АРМЕЕЦ"АД
с ЕИК *******, е осъдено да заплати на Д. К. С. с ЕГН ********** и ЕВД. М. С. с ЕГН
**********, сумата 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева - съдебно-деловодни разноски по
гр.д. № 728/2020г. по описа на Районен съд – Троян.
Постъпила е въззивна жалба от „Армеец"АД с ЕИК *******,със седалище и адрес
на управление в гр.***********, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К.-
М.а,чрез юрисконсулт Д.З. срещу решението. Моли да се отмени изцяло и се постанови
друго, като се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани и се
присъдят разноските за първоинстанционното и въззивно производства.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Счита, че в производството пред РС-Троян не са ангажирани доказателства за
наличието на виновно и противоправно поведение на водача на мотоциклета С.М.И..
Напротив, от приетото допълнително заключение на вещо лице- автоексперт е видно, че
водачът С. управлявал л.а.„ВАЗ" е имал техническата възможност да възприеме лекия
автомобил и да предотврати удара. Вещото лице категорично е посочило, че причина за
настъпване на пътния инцидент е поведението на водача С., който е имал видимост към
мотоциклета от 264 м и въпреки това не е предприел маневра за спиране. Следва да се има
предвид и факта, че образуваното по случая наказателно производство пред ОС-Ловеч
срещу водача С., от мотивите на която е видно, че същият е нарушил разпоредбите на ЗДвП
и с поведението си се явява единствена причина за настъпилото ПТП, като в същото е
причинена и смъртта на водача на мотоциклет „Ямаха“ С.И.. Безспорно е установено, че
същият не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклетист, като не е спрял на
пътен знак Б2. Безспорно е, че мотоциклетът е бил видим за водача на лекия автомобил,
независимо от начина на движение на мотоциклета и водачът на л.а.„ВАЗ“ е имал
техническата възможност да възприеме мотоциклета като местонахождение, форма и
посока. В тази връзка единствена причина за настъпване на трагичния инцидент са
субективните действия и възприятия на водача С..
Сочи, че при преценка дали е налице виновно и противоправно поведение на
водача и съответно, нарушение на правилата за движение по пътища, винаги трябва да се
изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на
пострадалите с оглед възможността обективно и субективно дадено препятствие да бъде
възприето като опасност за движението. Необходимо е да се даде обоснован отговор на
2
въпроса дали водачът е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя, съобразно
конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е от обективна и
субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има нарушение на
конкретни правила за движение.
Възразява,че по неизвестни причини РС-Троян избира да не се съобрази със
събраните доказателства и приема, че „произшествието е причинено от водача С.И.".
Първоинстанционният съд не посочва кои разпоредби от ЗДвП са нарушени от водача, нито
в какво се съдържа противоправността на неговото поведение. Извършените от водача С.
нарушения на правилата за движение по пътищата са многобройни и тежки, като сочат на
едно явно незачитане на закона и небрежно отношение към собствения живот и здраве, като
същевременно, водачът Иванов не е допуснал каквито и да било нарушения и единственият
му принос към настъпване на ПТП е, че се е намирал на неподходящо място в момент,
когато другият водач е решил или допуснал да наруши правилата за движение по пътищата.
Не приема и извода на РС-Троян, че „с поведението си водачът С. не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата". Подобен извод е изцяло немотивиран,
противоречи изцяло на събрания по делото доказателствен материал, както и на правната и
чисто житейска логика.
Твърди,че при постановяване на решението си съдът е нарушил принципа на
справедливостта и оттам чл.52 от ЗЗД. Не са съобразени съдържащите се в ППВС № 4/1968
г. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва
да бъде конкретизирано дължимото на увредените обезщетение, за да съответства на
установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Счита, че даденото от
първоинстанционния съд разрешение при определяне на справедливо обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди, в размер на сумата от по 2000 лева,
противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена както в задължителното за
съдилищата ППВС №4/1968г., така и в съобразеното със същото решение на ВКС
№749/05.12.2008г., по т.д.№ 387/2008 год.,ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК,
според което справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното увредено
лице от смъртта на негов близък. В обжалвания съдебен акт е вложено различно от
съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД,
разбиране за „справедливост", като критерий, по който следва да бъде определен
необходимият и достатъчен за възмездяване на причинените на увредените лица морални
вреди, размер парично обезщетение, като заместваща поправянето им облага.
Счита,че при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение РС-
Троян е нарушил задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в
ППВС № 4/1968г., според които понятието „справедливост" по вложения от законодателя
смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи
3
обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност, както и
със съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане
на справедливостта на даден етап от развитието на обществото в конкретната държава.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за обема на
претърпените от ищците болки и страдания и тяхното репариране, в следствие на което
неправилно е определен и размерът на присъденото обезщетение.
При неправилно очертан от решаващият състав обем на релевантните за
определянето на обезщетението обстоятелства, първоинстанционният съд неточно е
приложил въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост.
Твърди,че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е
приложил неправилно материалния закон и трайната тълкувателна съдебна практика,
определяща критериите за обезвреда на претърпените неимуществени вреди и е присъдил
обезщетение, което е прекомерно завишено, с оглед принципа за справедливо обезщетяване.
С присъденото на ищците обезщетение не е постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. не е спазен
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В резултат на това дължимото на ищците
обезщетение се явява прекомерно завишено.
Сочи,че установеният от чл.432,ал.1, във вр.с чл.429 от КЗ принцип на пълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице за вредите, претърпени в следствие на
деяния, за които застрахованото лице е отговорно към него, в границите на определената с
договора застрахователна сума, следва да бъде съчетаван при прилагането му с принципа за
забрана на неоснователното обогатяване на пострадалите, като преценката на съда за
размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде
безгранична и безконтролна (Реш. № 1172/13.10.08 г. по гр. дело № 5426/07 г.,V ГО на
ВКС).
Счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение РС-Троян не е
изложил съображения, обосноваващи подобен висок размер на обезщетението за
неимуществени вреди, който представлява отклонение от обичайно присъжданите от
съдилищата обезщетения за аналогични случаи. Обезщетението в случая е предназначено да
покрие една загуба, която е неизмерима в пари, поради което се изследват редица
обстоятелства, освен нормалните близки отношения между родител и дете. Определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 2 000 лева, е завишено, същото не
е съобразено с обществените критерии за справедливост завишено е и в противоречие с
практиката на ВКС за размера на дължимите обезщетения при неимуществени вреди.
Постъпил е отговор от Д. К. С. и ЕВД. М. С.-двамата от гр.Ловеч, чрез адв.В.И.-
К.-ЛАК.
Счита жалбата за допустима, но неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно.
Оспорва твърдението, че по делото не са ангажирани доказателства за виновно и
4
противоправно поведение на водача С.М.И.. По делото е приета и неоспорена съдебно-
автотехническа експертиза. Видно от изводите на вещото лице, поведението на водача
С.М.И. е причина за настъпване на ПТП, поради управлението на мотоциклет със скорост
много над разрешената за участъка. Следва да се има предвид, че влязлата в сила присъда
по отношение на Д.С. не се ползва със задължителна сила по отношение на приетите
заключения от експертизи и събрани доказателства. Непосредствено възприетата от съда
експертиза, по която и двете страни са задали своите въпроси, е категорична, че основната
причина за настъпване на ПТП е управлението с превишена скорост на водача на
мотоциклета - 153,9 км/ч. Счита, че именно това поведение е тежко и сочи на явно
незачитане на закона и небрежно отношение към собствения живот и здраве на водача. От
друга страна, в заключението е отразено, че отстоянието на мотоциклета до мястото на
удара към момента, в който автомобилът навлиза върху пътното платно, е било 315,86
метра, т.е., в този момент водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
възприеме мотоциклета. При движение с тази висока скорост, водачът на мотоциклета
много бързо се е приближил до лекия автомобил и го е ударил.
Поради тези изводи и съдът правилно е приел, че водачът на мотоциклета в
нарушение на разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, а не както неправилно посочва
жалбоподателят - без да посочи кои законови разпоредби е нарушил, с поведението си е
станал причина за ПТП.
По отношение на направените възражения за размера на присъдените
обезщетения, счита че са справедливо определени при спазване на дадените указания от
ВКС и съблюдаване нормата на чл. 52 от ЗЗД.
По същество счита, че решението на PC-Троян е правилно и законосъобразно в
неговата цялост и не са налице основания за отмяната му. Моли жалбата на ЗАД „Армеец"
АД да се остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно по отношение на присъдените обезщетения. Моли да се присъдят и
направените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Поддържа въззивната
жалба с писмено становище.
Въззиваемите не се явяват, представляват се от адв.И. К.-преупълномощена от
адв.В.И.-К., двете от АК-Ловеч.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№ 728/2020г.по
описа на РС-Троян и при съобразяване на становищата на страните, преценени поотделно и
в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е представен и отговорът на
5
въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
По делото не се оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена между „Армеец" АД и собственика на мотоциклет „Ямаха
ТДМ" с per.№ ***** - С.М.И., която е била валидна за периода 25.08.2016г. до 24.08.2017г.
Това застрахователно правоотношение е основанието за ангажиране отговорността на
ответника по реда на чл.432 от КЗ, с оглед твърдението на ищците-сега въззиваеми, че ПТП
е причинено от действията на застрахования С.М.И.-б.гр.,поч.14.09.2017г., че той е
извършил деликтът, от който са им причинени неимуществените и имуществени вреди,
предмет на настоящето производство.
Не се спори, че ищците са предявили претенция по реда на чл.380 от КЗ-с вх.
№100-4271/13.12.2018г.са сезирали „Армеец“АД с искане за определяне и изплащане на
обезщетение за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди от процесното
ПТП. В законовия 3-м.срок /чл.496,ал.1 от КЗ/ застрахователят не е отговорил. Приложени
са платежни нареждания от 08.04.2018г. за изплатени на пълномощника им адв.Ваня К. с
две преводни нареждания суми от по 250лв. В съдебното заседание на 15.12.2020г.
пълномощникът им призна, че са получени, като приемат, че се отнасят за претендираните
неимуществени вреди.
Ответникът твърди, че е изплатил и сумата 160лв. като обезщетение за
имуществените вреди, но не представя доказателства. Ищците отричат да са получавали
обезщетение на имуществените им вреди.
За обосноваване на неимуществените си вреди ищците представят медицински
документи.
От Епикриза на „МБАЛ“Проф.д-р П.Стоянов“-АД-Ловеч се установява, че Д. К.
С. е пролежал в Първо вътрешно отделение в периода от 11.10.2016г. до 16.10.2016г., с
диагноза „РПН. Пристъп на предсърдно мъждене. Медикаментозно верзио“. Към този
момент е имал и следните придружаващи заболявания- Артериална хипертония II ст.
Умерена степен. Дислипидемия. Изписан е с възстановен медикаментозно синусов ритъм.
Следващото постъпване в болница е на 05.12.2017г., с диагноза „ Стенокарден
синдром аневризма на аорта асценденс. Хиертонична болест III ст.пароксимална
предсърдно мъждене-извън пристъп. СН II Ф.К. умерено тежка митрална регургитация
от пролапс на задно митрално платно“. Епикризата е издадена от „УСБАЛ по
кардиология“-Плевен. Изписан е на 07.12.2017г. в стабилен кардиопулмонален статус.
6
Следва болнично лечение в „Аджи Бадем Сити Клиник-Болница Токуда“, където
е приет на 16.03.2018г. , с диагноза „МКБ 10 I71.2: Аневрицма на възходяща аорта.Пролапс
на митрална клапа.Умерена към високостепенна митрална инсуфициенция. Диастолна
дисфункция .Проксимално предсърдно мъждене-извън пристъп.Хронична застойна
сърдечна недостатъчност- II ф.кл.по NYHA. Артериална хипертония III ст.
Дсилипидемия.“ Изписан е на 21.03.2018г. с подобрение.
Приложена е рецепта за изписано лекарство на 13.06.2018г.,но не се пояснява за
лечение на какво заболяване е предназначено. Ищецът не ангажира доказателства в тази
насока.
От изисканата справка от НЗОК от медицинското досие на Д. К. С. става ясно, че
сърдечното му заболяване „Хипертонична болест на сърцето“ е с предхождаща ПТП
давност-поне от 2013г.,като здравословното му състояние е редовно проследявано от личния
лекар, изписвани са съответните медикаменти, правени са прегледи, консултации,
изследвания. Преди ПТП е имал две пролежавания в болница, но не са свързани със
сърдечното му заболяване.
Приложено е съдебно-медицинско свидетелство №155/2016г.на д-р М.Г., с
освидетелстване на Д. К. С. във връзка с ПТП на 14.09.2016г., с констатация за причинено
кръвонасядане на меките тъкани на дясната подбедрица, които са му причинили болка. При
прегледа не са установени данни за разстройство на здравето временно опасно за живота
или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
За ЕВД. М. С. се установява, че на 09.05.2017г. е приета в „УМБАЛ по
Кардиология“-Плевен, с диагноза „СП.Умерена митрална регургитация. Хипертонина
болест III степен. ОХСН III Ф.К. Захарен диабет тип 2. Дислипидемия. ХОББ.Хроничен
бронхит.Бъбречно-каменна болест“. Извършено й е „СКАГ на лява и дясна коронарни
артерии“ с констатации за липса на стенози. Изписана е на 11.05.2017г. с подобрение и без
усложнения. Приложена е рецепта за изписано лекарство на 15.07.2018г.,но не се пояснява
за лечение на какво заболяване е предназначено.
От изисканата справка от НЗОК от медицинското досие на ЕВД. М. С. става ясно,
че сърдечното й заболяване „Хипертонична болест на сърцето“ е с предхождаща ПТП
давност-поне от 2009г.,като здравословното й състояние е редовно проследявано от личния
лекар, изписвани са съответните медикаменти, правени са прегледи, консултации,
изследвания. Преди ПТП е имала пролежавания в болница по повод Бъбречно-каменна
болест.
Приложено е съдебно-медицинско свидетелство №154/2016г.на д-р М.Г., с
освидетелстване на Е.М. С. във връзка с ПТП на 14.09.2016г., с констатация за причинен
подкожен хематом в областта на десния крак, който е причинил временно неопасно
разстройство на здравето. При прегледа не са установени данни за разстройство на здравето
временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не
се очакват трайни последици от тази повреда. Д-р Г. е дала заключение, че установените
7
изменения са от травматично естество и могат да се получат по време и начин, съобщен от
С.-ПТП.
Приложено е и свидетелство за регистрация на МПС Част I на л.а.с марка „ВАЗ
2101“ с д.к №******* ,върху което е изписан текст „Прекратена регистрация. Съхранение в
частен имот 18.10.2018г.“
По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза на в.л.инж.Н.Колев, с
изготвено основно и допълнително заключение. Експертът дава заключение за механизма на
настъпване на ПТП, който не се различава от установения в наказателното производство.
Определя скоростта на движение към момента на настъпване на ПТП на л.а.„ВАЗ 2101“ с
д.к.№ ******* - 31 км/ч., а на мотоциклета "Ямаха ТДМ 850" с д.к.№ *****- 153,9 км/ч.
Заключението му е, че основната причина за настъпване на ПТП е движението на
мотоциклета със скорост трикратно надвишаваща тази за движение в населено място- 50
км/ч. Сочи също, че и водачът на л.а.„ВАЗ" преди навлизане в източното пътно платно на
ул."Васил Левски", е трябвало да се огледа повторна надясно за движещи се в посока -
Ловеч МПС и да спре, за да пропусне мотоциклета, което би предотвратило ПТП.
Категоричен е, че водачът на мотоциклет "Ямаха" е имал техническа възможност да
предприеме спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП, ако се е
движел със скорост от 50 км/час и по-малка от нея. Движейки се със скорост значително по-
голяма от разрешената за движение в населени места сам се е поставил в невъзможност да
предотврати сблъсъка. При отчитане на ниската скорост на движение на л.а.“ВАЗ“ от
7.06км./ч водачът му също е имал възможност да спре преди навлизане в източното пътно
платно на ул.“Васил Левски“, така да пропусне мотоциклета и предотврати ПТП.
Определя, че към момента, когато от състояние на покой е навлязъл в западното
пътно платно на ул.“Васил Левски“, водачът на лекия автомобил е имал видимост към
мотоциклета на разстояние от 264м. Отстоянието на мотоциклета до мястото на удара към
момента, в който автомобилът навлиза върху пътното платно на ул. "Васил Левски", е било
315,86м, т.е., в този момент водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
възприеме мотоциклета.
По отношение на предпазните колани експертът дава заключение, че л.а.„ВАЗ
2101“ е снабден с обикновени /не инерционни/ обезопасителни колана, които не се
самозатягат при напън на тялото. Ударът за автомобила е бил тилен, при което пътниците
му не биха имали голяма полза от поставените обезопасителни колани. Обяснява, че
коланите имат значение при движение на телата напред, когато може да получат някакви
травми по лица и гърди, които правилно поставените обезопасителни колани могат да
предотвратят. В случая са получили наранявания в долните крайници, което е обяснимо с
повдигане на краката при удара отзад и получен от ударния импулс въртящ момент около
центъра на тежестта на седналите и присвити тела, довело до удряне на краката в
арматурното табло/волан за водача/ или корите на вратите.
Експертът сочи, че в зоната на ПТП няма пътни знаци или маркировка,
забраняваща маневрата на водача на л.а.“ВАЗ“, нито движението на мотоциклета в
8
източното платно на ул.“Васил Левски“. Единственото ограничение е на скоростта- 50км/ч,
която е максимално допустима за движение в населено място, като ПТП е настъпило в
чертите на гр.Троян.
Експертът дава заключение, че сумата за възстановяване на щетите на л.а.„ВАЗ",
модел 2101, с per. № *******, собственост на Д. К. С., съгласно Наредба № 24/08.03.2006г.
за задължителното застраховане (ДВ бр.25/24.03.2006г.) е 987,60 лв. Щетите по автомобила
са в пряка зависимост и в причинно-следствена връзка от възникналото ПТП на 14.09.2016г.
и са съответни на установения механизъм на настъпване. Според вещото лице стойността на
щетата е по-висока от застрахователната стойност на автомобила, която е 497лв.,т.е.касае се
за т.н.икономическа „тотал щета". Определя пазарната стойност на МПС след приспадане на
запазените части на 731лв.
Съставът приема заключението на съдебната експертиза, с изключение
констатациите за причината за настъпване на ПТП, които противоречат на приетото в
наказателното производство, в частта, където заключава, че основна причина е движението
на мотоциклетиста.
Ищците ангажират и показания на свидетели. Разпитани са св.В.в. и Г.в.а, които
са близки родственици /зет и дъщеря на ищците/. Свидетелят В.в. обяснява ,че след
катастрофата ищците започнали „да излизат от ритъм“- първо Е.С., а след това и Д.С..
Това била причината да постъпят в болница. Счита, че появата на тези здравословни
проблеми се дължи на преживения след ПТП стрес. Обяснява, че когато говорят за
катастрофата започват да треперят и се травмират. По принцип успяват да се справят сами и
не се нуждаят от непрекъсната помощ. Свидетелят ги транспортира до болница и за
пазаруване. Преди инцидента не са имали проблеми и са се справяли сами.
Свидетелят Г.Д.в.а твърди, че психическите травми при майка й все още не са
отшумели. Баща й също все още не е преработил стреса, не може да преживее случилото се.
След инцидента за първи път видяла баща си да плаче- „..и до ден-днешен все още си плаче,
защото не може да преживее това нещо, което се случи.. Баща ми не може да преживее
случая от катастрофата, това за него е травма, която преживява все още ,това е
главната причина. Всички тези събития, които са станали по време на катастрофата,
както и последиците от нея, т.е. смъртният случай на мотоциклетиста..“. Обяснява, че
преди инцидента са били „спокойни пенсионери“, не са имали психически проблеми.
Болката си изживяват вътрешно, не комуникират и не споделят тези преживявания.
Въпреки, че са близки роднини на ищците, свидетелите са обективни в
показанията си, не изразяват явно пристрастие, не се откриват противоречия с останалите
събрани доказателства. С оглед на това съдът ги кредитира при произнасянето си по
въпроса за обема на претърпените неимуществени вреди.
На основание чл.146,ал.1,т.4 от ГПК,вр.с чл.300 от ГПК съставът приема за
ненуждаещо се от доказване приключилото наказателно производство, по което е
постановена Присъда №13/05.06.2018г.,пост.по НОХД №613/2017г.на ОС-Ловеч,с която Д.
9
К. С. е признат за виновен за това, че на 14.09.2016г.,в гр.Троян, на ул.“Васил Левски“, път
ІІ-35, на км.71+800, при управление на МПС- л.а.“ВАЗ 2101“ с д.к.№ ОВ 5634 АН, негова
собственост, е нарушил правилата за движение- чл.50,ал.1 от ЗДвП- на кръстовището на
ул.“Васил Левски“,път ІІ-35,км.71+800 и път от Гробищен парк на гр.Троян, при което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство-този по ул.“Васил Левски“, не е
пропуснал движещият се мотоциклет с м.“Ямаха“ ТДМ с д.к.№ *****, собственост и
управляван от С.М.И. от гр.Троян, който се движел по пътя с предимство, като при
потегляне след пътен знак „Б2“ не го пропуснал и по непредпазливост причинил смъртта на
С.М.И. с ЕГН **********,от гр.Троян, поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“,вр.с
чл.342,ал.1,пр.3,вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК,вр.с чл.50,ал.1 от ЗДвП, му е наложено наказание 1
година лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за срок
от 3 години от влизане в сила на присъдата.На основание чл.343г от НК на Д. К. С. е
наложено наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 година от влизане
в сила на присъдата или от отнемане на свидетелството за управление. Присъдата е влязла в
законна сила на 21.06.2018г. като необжалвана.
При така установената фактическа обстановка, съставът приема, че е сезиран със
субективно съединени искове с правно основание чл.432,вр.с чл.380 от КЗ, вр.с чл.45,чл.52,
чл.51,ал.2 от ЗЗД- предявени са претенции за присъждане на обезщетения за претърпени от
ищците неимуществени вреди, от причинените им в резултат на настъпилото на 14.09.2016г.
ПТП-на Д. К. С.- кръвонасядане на меките тъкани на дясната подбедрица, които са му
причинили болки и страдания, като последица сочи и започнали прояви на сърцебиене,
недостиг на въздух, причина за хоспиталицазии в лечебни заведения. На ЕВД. М. С. е
причинен хеатом на десния крак, довел до временно и неопасно разстройство на здравето й,
като последица и изживян силен стрес и започнали прояви на стягане в гърдите, довело до
хоспитализация през 2017г. Претендират обезщетение в размер на по 2000лв. за всеки от
тях. От Д. К. С. е предявена и претенция за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 731лв., представляваща стойността на автомобила, който с
оглед повредите е отписан от регистрация поради наличие на т.н.“тотал щета“.
Искът е предявен срещу ответника „Армеец“АД, тъй като към ПТП (14.09.2016г.)
отговорността на водача на мотоциклета, когото ищците сочат за виновен в причиняването
на ПТП, е била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател.
Предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по претенция с правно
основание чл.432 от КЗ, са да се докаже наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, настъпване
на застрахователно събитие и наличие на пряка причинно-следствена връзка на
деятелността на застрахования водач с настъпване на ПТП. Известно е, че отговорността на
застрахователя е производна на тази на деликвента. Доказването на деликта е предпоставка
за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съдът намира, че е доказана първата предпоставка- наличие на валиден
10
застрахователен договор, покриващ към момента на ПТП отговорността на водача на
мотоциклета с м.“Ямаха“ ТДМ с д.к.№ *****, собственост и управляван от С.М.И., по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Доказано е и настъпването на застрахователното събитие- претърпените
имуществени вреди на ищците, изразяващи се в невъзможност за ползват собственото им
МПС, което с оглед настъпилите щети е следвало да бъде отписано от регистрация като
негодно. Вещото лице определя, че стойността на автомобила, след приспадане на
запазените части е в размер на 731лв.
По отношение на неимуществените вреди съставът приема, че е доказано, че
травмите на Д. К. С. и ЕВД. М. С. съответстват на механизма на причиняване на
катастрофата и е налице причинно-следствената връзка. Макар да не се касае за травми,
водещи до разстройство на здравето, те са с достатъчен интензитет, за да предизвикат болки
и страдания във възстановителния процес. При съобразяване на свидетелските показания и
медицинските документи за времето след катастрофата, съдът приема, че с голям интензитет
са били психическите им травми от факта на претърпяване на катастрофата. Ищците са
изживели и сериозен негативен стрес и продължителни притеснения. Макар и двамата преди
ПТП да са диагностицирани със здравословен проблем на сърцето, видно е, че редовно са
проследявани и не е имало случаи да постъпват в болница заради тези оплаквания. За
разлика, непосредствено след катастрофата Д. К. С. е постъпил в болница за хоспитализация
поради влошаване на сърдечното му заболяване. Видно е, че след това периодично- всяка
година се е налагало да постъпва в болница, отново с този проблем. Идентично е и при Е.С.-
макар преди ПТП да е постъпвала в болница само поради бъбречно-каменна болест, след
ПТП и тя е получила усложнения и в сърдечното заболяване. Установява се,че все още не са
превъзмогнали притесненията си, тази тема ги травмира, затворили са се и са ограничили
социалните си контакти,независимо от изминалото време.
При тези данни съставът приема, че ищците са изживели уплаха, притеснения,
негативен стрес от ПТП и от възстановителния период, допълнително отрицателните
емоции са засилвани и от факта на настъпилата смърт на другия участник, поради което
следва да се приемат за доказани твърденията им за претърпени неимуществени вреди в
резултат на катастрофата.
Доказана е и претенцията им за претърпени имуществени вреди в размера на
стойността на автомобила им, след приспадане на запазените му части, а именно 731лв.
Следващата предпоставка е да се установи чие е виновното противоправно
/нарушаващо общата забрана да не се вреди другиму/ действие или бездействие, причинило
катастрофата.
Ищците твърдят, че това е главно деятелността на водача С.М.И., управлявал
мотоциклет с м.“Ямаха“ ТДМ с д.к.№ *****.
Съдът не споделя тази теза.
На първо място следва да се съобрази наличието на влязла в сила присъда, която е
11
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, за
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца-чл.300
от ГПК. Този окончателен съдебен акт има доказателствено значение и за механизма на
настъпване на ПТП и конкретно на поведението на двамата участници. Влязлата в сила
присъда ангажира гражданския съд с приетото за виновността на дееца Д. К. С.,
противоправността и деянието, за което му е било наложено наказание. Предмет на
изследване в наказателното дело е било поведението на увредителя, затова приетото от този
съд за извършеното от него е задължително за гражданския, разглеждащ
гражданскоправните последици от престъплението-тук деликт. С оглед на това деятелността
на Д. К. С. не може да бъде преразглеждана и да се игнорира постановената присъда. Затова
съставът счита за неправилно приетото от РС-Троян, че „с поведението си ищецът Д.С. не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата на движение..“. Неправилно е прието също, че са спорни
обстоятелствата по механизма на ПТП и вината. Тези обстоятелства са установени с влязла
в сила присъда.
Преценка на поведението на другия участник в ПТП- починалият С.М.И., е
допустима тук, тъй като макар в наказателното производство то да е било изследвано, не е
включено като елемент от състава на престъплението, за което деецът С. е бил признат за
виновен. Затова е допустимо да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство,
при заявеното твърдение от ищците, че е налице съпричиняване и от негова страна в
причиняването на деликта(Реш.№55/30.05.2009г.,пост. по т.д.№728/2008г., I ТО на ВКС).
Тук следва да се установи имат ли съпричастност действията/бездействията на С.М.И. в
настъпването на ПТП, в каква степен, и да се направи извод допринесъл ли е за настъпване
на вредоносния за него резултат. Фактите, свързани със съпричиняване на вредоносния
резултат са релевантни за спорното право, тъй като имат значение за определяне размера на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
При съобразяване на установената от САТЕ деятелност на С.И. в ПТП, съставът
намира, че и той с допуснатото управление на мотоциклет с несъобразена скорост- 153км/ч,
която е трикратно над разрешената за движение на мястото - 50км/ч, е допринесъл за
причиняване на ПТП. Макар да се е движел по път с предимство, е нарушил нормата
чл.21,ал.1 от 3ДвП. С тези си действия сам се е поставил в невъзможност да спре и
предотврати удара с включилия се в движението лек автомобил.
Експертът е категоричен, че и двамата водачи са имали възможност да
предотвратят катастрофата, ако са спазвали правилата за движение по пътищата. Водачът на
лекия автомобил, при ниската скорост, с която се е движел, е имал възможност, а е бил и
задължен с оглед навлизането му в път с предимство /чл.50 от ЗДвП/, да се огледа и
пропусне движещото се този приоритетен път МПС. При спазване на тези правила е щял да
предотврати настъпването на катастрофата. От своя страна и мотоциклетистът е могъл да
предотврати ПТП, ако се е движел в границите на разрешената за участъка скорост. Тогава
би имал възможност своевременно да предприеме спиране и да спре до мястото на удара и
12
така да го избегне. При тези констатации и с оглед задължителната сила на присъдата по
чл.300 от ГПК, съставът намира, че причина за настъпването на деликта са действията и на
двамата участници, поради което степента на съпричиняване следва да се определи 50 / 50.
Първоинстанционният съд правилно е посочил,че дължимото в тези случаи
обезщетение се подчинява на принципа на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД,изразяващ
се в адекватност на сумата за възмездяване с обема на претърпените вреди. При формиране
на критерия за справедливост следва да се съобразяват както фактите за причинените вреди-
имуществени и неимуществени, така и да се отчитат конкретните икономически условия
към настъпването на застрахователното събитие.
Съдът намира, че обемът, интензитетът и влиянието на преживените от ищците
негативни емоции следва да се определи в стойностно изражение на 2000 лв. за всеки от тях.
Не се установява различие в отражението на това травмиращо събитие при някой от тях и
това е обяснимо с зрялата им възраст, с обстоятелството, че са семейство и преживяват тези
емоции заедно, съответно присъствието на тези травмиращи спомени е ежедневно.
С оглед признаването на Д. К. С. за виновен в извършване на престъплението и
приетата в настоящето производство съпричастност за настъпването му и на другия водач,
дължимото на ищците обезщетение следва да се намали с ½, или следва да се признае за
доказан размер от по 1000лв. на всеки от тях. От тази сума следва да се приспадне и
изплатената от застрахователя сума от по 250лв.,при което полагащата се на всеки от тях
сума следва да е 750лв. В същото съотношение следва да се намали и дължимото
обезщетение за претърпените от Д. К. С. имуществени вреди, а именно 365 лв. /731:2/.
Ответникът не доказа твърдението си, че е изплатил и 160лв. от тази претенция, поради
което сумата не следва да се ревизира.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че Решение
№23/23.04.2021г.,пост.по гр.д.№728/2020г.на РС-Троян, е неправилно в частта, с която
претенциите на ищците за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени
за сумата над 750лв. до пълния претендиран размер от 2000лв., също и в частта, с която
претенцията на Д. К. С. за имуществени вреди е уважена за сумата над 365лв. до пълния
претендиран размер от 731лв. В тази част решението следва да се отмени и вместо него се
постанови отхвърляне на претенциите до пълния им претендиран размер. В останалата част,
с която исковете са уважени до размера на по 750лв. обезщетение за всеки от ищците за
неимуществените вреди и до размера на 365лв. за имуществените вреди, решението е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход на спора решението следва да се ревизира и в частта на
разноските.
По правилото на чл.78,ал.1 от ГПК ищците имат право на възстановяване на
направените разноски, съразмерно с уважената част от иска. В първата инстанция са
представени са доказателства за реално направени разноски за- държавна такса- 50лв.,
депозит за призоваване на свидетели- 40лв., за съдебни експертизи-250лв.,или общо 340лв.
13
С оглед степента на уважаване на иска на възстановяване подлежи сумата 136лв. Следва да
се определи възнаграждение на пълномощника им адв.Ваня К. с оглед цената на исковете и
по правилото на чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3 от ЗАдв., чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за представителството на Д. К.
С.-670лв./ 370лв. за неимуществените и 300лв. за имуществените вреди/ и на ЕВД. М. С. -
370лв.-за неимуществените вреди,или в общ размер на 1040лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на възстановяване на
направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представени са
доказателства за внесена държавна такса за САТЕ от 150лв. и 5лв.за съдебно удостоверение.
Ответникът не е внесъл определената от съда в съдебното заседание на 26.02.2021г. сума за
доплащане от 100лв. Следва да се определи и възнаграждение за юрисконсултската защита,
в размер на 200лв., съгласно чл.25 от НПП, като с оглед отхвърлената част на следва да се
присъди сума в размер на 120лв.,съгл.чл.78,ал.8 от ГПК. Ответникът следва да се осъди да
внесе по сметката на РС-Троян сумата 100лв.,представляваща доплащане за допълнителна
САТЕ.
Разноските във въззивната инстанция.
Въззивникът е внесъл 95лв.-държавна такса, следва да се определи и
възнаграждение за юрисконсултската защита, в размер на 120лв.,съгласно чл.25 от НПП и
чл.78,ал.8 от ГПК. С оглед изхода на спора въззиваемите следва да се осъдят да заплатят на
„Армеец“АД сумата 129лв.
Въззиваемите също имат право на възстановяване на направените разноски.
Такива са единствено дължимите се на адв.К. адвокатски възнаграждения в общ размер на
1040лв.
По изложените съображения и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №23/23.04.2021г.,пост.по гр.д.№728/2020г.на РС-Троян, в
ЧАСТТА, с която са уважени претенциите на Д. К. С. с ЕГН **********, от гр.*******, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди- за размера над 750лв., за
имуществени вреди-за размера над 365лв.,както и претенцията на ЕВД. М. С. с ЕГН
**********, от гр.Л********, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- за размера над 750лв., както и в частта на разноските, като неправилно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. К. С. с ЕГН **********, от гр.*******, срещу
„АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М. -изпълнителни директори, с правно
основание чл.432,вр.чл.380 от КЗ,вр.с чл.45,чл.52, чл.51,ал.2 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпилото застрахователно събитие
14
по договор за застраховка „Гражданска отговорност", а именно – пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 14.09.2016 г., около 16.45 часа, на път П-35, на км.71+800 в
гр.Троян, ул.“Васил Левски", за размера над 750/седемстотин и петдесет/ лева до пълния
претендиран размер от 2000/две хиляди /лева, както и за обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени на л.а. „ВАЗ 2101", с рег.№ ******, в следствие на ПТП,
настъпило на 14.09.2016г.,за размера над 365/триста шейсет и пат/ лева, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕВД. М. С. с ЕГН **********, от гр.**********, срещу
„АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни директори, с правно
основание чл.432,вр.чл.380 от КЗ,вр.с чл.45,чл.52, чл.51,ал.2 от ЗЗД, за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от настъпилото застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност", а именно – пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 14.09.2016 г., около 16.45 часа, на път П-35, на км.71+800 в гр.Троян,
ул.“Васил Левски", за размера над 750/седемстотин и петдесет/ лева до пълния претендиран
размер от 2000/две хиляди /лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ******, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М. -изпълнителни директори
да заплати на Д. К. С. с ЕГН ********** и ЕВД. М. С. с ЕГН **********-двамата с
адрес- гр.**********, сумата 136 /сто трийсет и шест/ лева, представляваща разноски по
съразмерност, дължими по гр.д.№728/2020г.на РС-Троян.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ******, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни
директори, да заплати на адв.В.И. Иванова- К.-ЛАК, на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3
от ЗАдв., общ хонорар от 2080лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ******, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни
директори, да заплати по сметката на РС-Троян сумата 100/сто/ лева, представляваща
доплащане за допълнителна САТЕ.
ОСЪЖДА Д. К. С. с ЕГН ********** и ЕВД. М. С. с ЕГН **********-двамата
с адрес- гр.**********, да заплатят на „АРМЕЕЦ"АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. ******, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -
изпълнителни директори сумата 249 /двеста четирийсет и девет/лева, представляваща
разноски по съразмерност, от която за гр.д.№728/2020г.на РС-Троян- 120лв. и за в.гр.д.
№318/2021г.на ЛОС- 129лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/23.04.2021г.,постановено по гр.д.
№7280/2020г. на РС-Троян, в останалата част, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска на
основание чл.280,ал.2 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16