Присъда по дело №3443/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 150
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 10 август 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330203443
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 150
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
СъдебниВесела Борисова Страшникова

заседатели:Калин Йорданов Калинов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Мирослав Д. Спасов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело от
общ характер № 20225330203443 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. П. В. Т. – роден на *** г. в ***, с постоянен адрес
в ***, понастоящем в ***, ***, български гражданин, неженен, с основно
образование, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 04.10.2021 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от
НК, чрез използване на техническо средство – клещи и макетно ножче, и
специален начин – покатерване по стълба, е отнел чужди движими вещи – 150
линейни метра кабел тип „CBT – C 3x10 Б 0.6/1 KV“, на обща стойност 675
1
лева, от владението на „Ди Ес Ел Електрик“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и 3-то вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“
от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2-ро и 3-то вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК вр. с чл.
58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ, като НАМАЛЯВА така определеното
наказание с ЕДНА ТРЕТА и го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното на подс. П. В. Т. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА
наказанието на подс. П. В. Т., наложено със Споразумение № 634/26.01.2022
г. по НОХД № 339/2022 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на
26.01.2022 г., а именно една година и четири месеца, и наказанието по
настоящото НОХД № 3443/2022 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ н. с., а
именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ , като
ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б”
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така определеното
на подс. П. В. Т. едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което подсъдимият е изтърпял
наказанието си по НОХД № 339/2022 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в
сила на 26.01.2022 г., а именно осем месеца и деветнадесет дни.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство – 1 брой компактдиск с
марка „Sony”, с фабричен № ULN708270308F05, съдържащ записи от камери
за видеонаблюдение – на л. 50 от делото, ДА ОСТАНЕ в кориците на делото
за срока на неговото съхранение.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства:
1 брой текстилна раница с надпис „Beckman of Norway” - на съхранение
2
при домакина на 04 РУ – Пловдив;
1 брой текстилна блуза с надпис на гърба й „Vans off the wall” - на
съхранение при домакина на 04 РУ - Пловдив;
ДА СЕ ВЪРНАТ на правоимащото лице, а именно подс. П. В. Т.,
след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства:
2 броя фасове от цигари, бели, с надпис „King” - на съхранение при
домакина на 04 РУ – Пловдив;
1 брой кабел с дължина 20 см., с черна външна обвивка - на съхранение
при домакина на 04 РУ – Пловдив,
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. В. Т. да
заплати направените разноски по делото в размер на 276 лева по сметка на
ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 3443/2022г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия П. В. Т. – роден на *** г. в ***, с постоянен адрес в ***,
понастоящем в ***, ***, български гражданин, неженен, с основно
образование, не работи, осъждан, ЕГН ********** за това, че на04.10.2021 г.
в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК, чрез
използване на техническо средство – клещи и макетно ножче, и специален
начин – покатерване по стълба, е отнел чужди движими вещи – 150 линейни
метра кабел тип „CBT – C 3x10 Б 0.6/1 KV“, на обща стойност 675 лева, от
владението на „***“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, без съгласието на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и 3-то вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Т. и неговият защитник - адвокат П.
са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В
хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е
заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното
самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е
извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
1
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението спрямо подс.
П. Т., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро
и 3-то вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като посочва, че
направеното от подсъдимия самопризнание напълно кореспондира със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, и в тази връзка
обвинението е безспорно доказано. Предлага, при постановяване на крайния
съдебен акт, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът да отчетете
признанието за извършеното деяние в хода на досъдебното производство и
съдействието за разкриването на обективната истина по случая, а като
отегчаващи такива - множеството предходни осъждания на подсъдимия,
предимно против собствеността, извън тези, обуславящи квалификацията на
настоящото деяние като такова, извършено при опасен рецидив. Още
предлага да бъде отчетено, че престъплението по настоящото дело е
извършено около година и половина след изтърпяване на предходно
наложено наказание „Лишаване от свобода“, което сочи, че подсъдимият е
личност с трайно изградени престъпни навици, и че наложените му наказания
до момента не са постигнали целения резултат същият да се поправи и да се
превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. В тази връзка взема
становище, че приложение на чл. 55, ал. 1 от НК не е обусловено и предлага
съдът да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение
и да му наложите наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно
„Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, като приложите разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК и намалите така определеното наказание с 1/3, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
строг режим. Относно веществените доказателства по делото – 1 брой
текстилна раница и 1 брой текстилна блуза, предлага да се върнат на
правоимащото лице –подсъдимия, веществените доказателства – 2 броя
фасове и 1 брой кабел – да се унищожат като вещи без стойност,
вещественото доказателство – 1 брой компактдиск, съдържащ записи от
видеокамери – да остане по делото. Още предлага направените по делото
разноски в размер на 276 лева за експертизи да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия, дължими по сметка на ОДМВР – Пловдив.
Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат П. взема становище, че предвид
процедура и събраните в хода на досъдебното производство материали, няма
спор относно механизма и начина на извършване на престъплението, както
подсъдимият е съдействал изцяло на разследващите органи, което до голяма
степен е довело до пълното и обективно разкриване на деянието. Предлага
съдът да наложи едно наказание, ориентирано към минимума, макар и
подсъдимият да е многократно осъждан и степента на обществена опасност
да се извежда от разпоредбите на закона, доколкото целта на извършване на
настоящото престъпление не говори за висока обществена опасност, предвид
мотивът му, който е чисто житейски, битов, просто с цел прехрана и
битуване. Още сочи, че макар подсъдимият да е многократно осъждан, явно
не са прилагани от страна на държавата програми за ресоциализиране след
2
излизане от пенитенциарното заведение и това го поставя в състояние на
лице, оставено на без доходи и без професионална възможност за реализация,
без помощ от държавата. Предвид това сочи, че може да се наложи едно
справедливо наказание, ориентирано към минимума, предвиден за деянието, а
по отношение на веществените доказателства и разноските се солидаризира с
представителя на държавното обвинение.
Подсъдимият Т. сочи, че е съгласен с казаното от защитника си,
признава се за виновен и иска да се приложи чл. 55 от НК, както и иска
минимално наказание.
В последната си дума заявява, че съжалява за извършеното.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П. В. Т. е роден на *** г. в ***, с постоянен адрес в ***,
понастоящем в ***, ***, български гражданин, неженен, с основно
образование, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият П. Т. бил осъждан многократно, като от значение за
квалификацията на деянието по настоящото производство са следните
осъждания:
Със споразумение, одобрено с Определение № 681/14.09.2016 г. по
НОХД № 5708/2016 г. на РС - Пловдив, влязло в законна сила на 14.09.2016 г.,
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр. с чл.18, ал.1 от НК, на
подсъдимият Т. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, за деяние извършено на 29.08.2016 г.,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието било
изтърпяно на 24.02.2018 г.
С присъда № 69/27.02.2019 г. по НОХД № 8015/2018 г. на РС - Пловдив,
влязла в законна сила на 15.03.2019 г., за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и
б. „Б“ от НК, на подсъдимият Т. било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, за деяние извършено на 09.05.2018 г.,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието било
изтърпяно на 02.03.2020г.
Съдът приема за установено, че подсъдимият Т. бил безработен и имал
нужда от парични средства, които решил да си набави по престъпен начин,
като извърши кражба. Вниманието му, в тази връзка, било насочено към
новострояща се офис сграда, находяща се в гр.Пловдив, на ул. „Цар Борис III
Обединител“ № 161. Същата все още не била остъклена и подсъдимият успял,
при преминаването си в близост до същата, да забележи, че по стените й
имало поставени кабели, последните собственост на „***“ ООД, гр.Пловдив,
3
част от които решил да отнеме.
В изпълнение на така взетото решение, около 19:50 часа на 04.10.2021
г., подсъдмият Т. отишъл до посочената сграда, , находяща се в гр.Пловдив,
на ул. „Цар Борис III Обединител“ № 161. Облечен бил с текстилна блуза с
дълъг ръкав, с надпис на гърба й „Vans off the wall”. В поставена на гърба си
текстилна раница в сиво - лилав цвят, с два джоба в предната й част и с
пришита върху единия от тях кръгла емблема с надпис „Beckman of Norway”,
носел предварително закупени от него клещи и макетно ножче. Строителният
обект бил ограден с метални модули, с цел ограничаване на достъпа на
външни лица в близост до същия, които били свързани помежду си с панти.
Подсъдимият Т. хванал с ръце в долната му част и повдигнал един от
модулите, като по този начин успял да го откачи от пантата, свързваща го със
съседния такъв, отместил го назад и влязъл в строителния обект през
образувалия се отвор. Огледал строящата се офис сграда и установил, че от
подземното помещение на същата, пригодено за паркинг, до последния й
етаж, имало монтиран щрангов електрически кабел тип „CBT - C 3x10 Б 0.6/1
KV“, който преминавал по етажите, чрез поставени технологични отвори на
междуетажните бетонови плочи. Същият бил захванат към поставени в
стените на съответните помещения дюбели, с помощта на връзки, тип
„свинска опашка“. След това подсъдимият Т. се насочил към последния седми
етаж на обекта, като посредством висока стълба, оставена на място от
работниците в сградата, се покатерил до горната част на стената /в близост до
тавана/ на едно от помещенията на етажа, където монтираният електрически
кабел бил захванат за същата. С помощта на носените от него клещи, Т.
отрязал връзката, тип „свинска опашка“, която го прикрепяла, след това
преминал по всички етажи на сградата, където отново използвайки клещите,
отрязал и всички останали свински опашки, прикрепящи монтирания кабел.
Стигайки до подземния паркинг на сградата, подсъдимият хванал с ръце
щранговия електрически кабел и го дръпнал. Тъй като вече нищо не го
прикрепяло към стените на помещенията, през които преминавал, същият се
свлякъл в цялата си дължина от 150 линейни метра. Подсъдимият Т. извадил
от раницата си носеното от него макетно ножче, с помощта на което обелил
изолацията на електрическия кабел, с оглед по - лесното му изнасяне от
обекта, след това навил същия, поставил го в раницата си, излязъл от сградата
и бързо се отдалечил със същия. На следващия ден Т. посетил неустановен в
хода на разследването пункт за изкупуване на метали, където предал отнетия
от него предходния ден кабел, за което получил сумата от 200 лв.
След като извършената кражба била установена, свидетелят Й. Ф. - *** на
дружеството „***“ ООД, гр.Пловдив, подал сигнал в полицията.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия Т. цялостно
признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
4
акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
следва:
Признанието на фактите от страна подсъдимия се подкрепя от
показания на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а
именно – Й. Х. Ф., И. С. А., Я. Д. Д. и Г. А. С., които непротиворечиво
описват механизма на осъществяване на деянието, съгласно описаната от съда
като възприета фактическа обстановка.
В този смисъл от показанията на свидетеля Ф. /л.31, л.36, л.37 от ДП/ -
***я на ощетеното юридическо лице, се установяват данни относно сградата,
от която е извършено деянието и нейното състояние, както и се
индивидуализира отнетия кабел, както и механизма, по който е демонтиран.
От показанията на свидетеля И. С. А. /л.38 от ДП/ - служител на ОД
МВР – Пловдив, се установяват единствено производни данни относно
обяснения на обвиняемия по ДП Т., които обяснения обаче не са дадени по
реда на НПК, съответно – не мога да бъдат ценени от съда.
От показанията на свидетеля Я. Д. Д. /л.40 от ДП/ се установява, че на
обекта е имало камери, както и начина на приобщаване записите от същите.
От показанията на свидетеля Г. А. С. /л.41 от ДП/ се данни относно
сградата, от която е извършено деянието и нейното състояние, както и
относно отнетия кабел.
Съдът намира показанията на същите свидетели за последователни,
логични, непротиворечиви и добре кореспондиращи както по между си, така и
с останалата доказателствена съвкупност, поради което и възприема същите
като истинни.
Признанието на фактите от страна подсъдимия се подкрепя от
приложените по делото писмени доказателства – фактура от 30.03.2021г. /л.32
от ДП/ и приемно – предавателен протокол от 30.03.2021г. посредством които
се внасят данни за инкриминираната вещ.
Съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-техническа (видеотехническа) експертиза /л.59 – л.64
от ДП/ с обект - диск „DVD - R” диск, марка „Sony”, с фабричен №
ULN708270308F05. Съгласно същото заключение - дискът съдържа два броя
видеофайлове, записани във формат „mp4“, без звук. Същите представляват
цифров презапис от оригинален файл, на записан върху твърдия диск на
видеоохранителна система видеозапис. В рамките на записания интервал от
време има вкопиран таймкод - за дата, ден, време и наименование на камера.
Възпроизвежданият от плейъра времеви интервал на записите не прекъсва.
Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса, при записаната
информация. След извършен преглед, в изследователската част на протокола
са експортирани снимкови кадри на заснетото лице от мъжки пол. Заключено
е от вещото лице, че резултатът от извършения сравнителен анализ позволява
5
да се направи извод, че е възможно лицето от видим мъжки пол, заснето на
видеофайловете, да е обвиняемия П. Т.. В изследователската част на
протокола е описано и сходството, което се наблюдава в облеклото на
заснетото лице - раница и блуза, с предадените доброволно такива от
обвиняемия в хода на разследването, а именно:
- при блузите е установено сходство в следните елементи: дълги ръкави,
кръгъл отвор около врата и надпис на гърба им „Vans off the wall”;
- при раниците е установено сходство в следните елементи: форма, два
джоба отпред и две отделения зад тях, закопчаване на всички джобове с цип,
наличие на кръгъл елемент върху първия джоб.
Съдът приема заключението на последната експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява възможността заснетото на
видеозаписа лице да е именно подсъдимият Т., което изцяло подкрепя
неговото признание в този смисъл.
Съдът още взе предвид и заключенията на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-стокова експертиза /л.62 от ДП/, съгласно
което стойността на отнетите 150 линейни метра кабел тип „CBT - C 3x10 Б
0.6/1 KV“, към датата на деянието била 675 лв.
Съдът приема заключението на последната експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява стойността на предмета на деянието.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия подсъдимият П. В. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и 3-то вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от
НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 04.10.2021 г. в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на техническо
средство – клещи и макетно ножче, и специален начин – покатерване по
стълба, е отнел чужди движими вещи – 150 линейни метра кабел тип „CBT –
C 3x10 Б 0.6/1 KV“, на обща стойност 675 лева, от владението на „***“ ООД –
гр. Пловдив, ЕИК *********, без съгласието на ръководството на
6
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимият Т. при
условията на опасен рецидив, доколкото същият е осъждан многократно, като
от значение за квалификацията на деянието по настоящото производство са
следните осъждания:
1.Със споразумение, одобрено с Определение № 681/14.09.2016 г. по
НОХД № 5708/2016 г. на РС - Пловдив, влязло в законна сила на 14.09.2016 г.,
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр. с чл.18, ал.1 от НК, на
подсъдимият Т. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, за деяние извършено на 29.08.2016 г.,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието било
изтърпяно на 24.02.2018 г.
2.С присъда № 69/27.02.2019 г. по НОХД № 8015/2018 г. на РС -
Пловдив, влязла в законна сила на 15.03.2019 г., за извършено престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, на подсъдимият Т. било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, за деяние извършено на
09.05.2018 г., което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието
било изтърпяно на 02.03.2020г.
Горните осъждания определят деянието, извършено от подсъдимият П.
Т. по настоящото наказателно производство като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Също от обективна страна се установява,че деянието е извършено чрез
използване на техническо средство – клещи и макетно ножче, съгласно
описаната като възприета от съда фактическа обстановка.
Още от обективна страна се установява, че деянието е извършено от
обвиняемия Т. по специален начин – покатерване по стълба, както беше
описано в посочената от съда като възприета фактическа обстановка. В този
смисъл следва да се отбележи, че съгласно установеното, се каса за
покатерване по висока стълба до тавана на помещението и осъществяване
дейност на последното място, то защо може да се счете, че въпросната
дейност се отличава своите психофизични белези по смисъла на ТР 54-89-
ОСНК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Т. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва да се посочи, че
самият характер на дейността на Т., които се отличават със съвсем
елементарен характер, а именно – същият отнема чужда вещ за която знае и
7
не може да не знае, че не принадлежи нему.
Ето защо, съдът призна подсъдимия П. В. Т. – роден на *** г. в ***, с
постоянен адрес в ***, понастоящем в ***, ***, български гражданин,
неженен, с основно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2021 г. в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на техническо
средство – клещи и макетно ножче, и специален начин – покатерване по
стълба, е отнел чужди движими вещи – 150 линейни метра кабел тип „CBT –
C 3x10 Б 0.6/1 KV“, на обща стойност 675 лева, от владението на „***“ ООД –
гр. Пловдив, ЕИК *********, без съгласието на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и 3-то вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия Т. за виновен по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 вр. с чл.194, ал.1 от НК, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия, които
са извън горепосочените, квалифициращи деянието като такова, извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от
НК, които го разкриват като личност със завишена степен на обществена
опасност. Като смекчаващи такива се отчитат – не особено високата стойност
на предмета на деянието, възрастта и социалното положение на подсъдимия,
признанието на вината и изразеното съжаление, както и оказаното съдействие
в хода на разследването, във фазата на досъдебното производство.
Предвид горното съдът намери, че е налице един значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, най-вече – не голямата стойност
на предмета на деянието, както и възрастта и социалното положение на
подсъдимия,поради което на подсъдимия Т. следва да бъде определено едно
наказание, равно на предвидения от законодателя минимум.
Въпреки горното, съдът намери, че не се констатираха многобройни
или изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК.
Изключително смекчаващо обстоятелство по делото очевидно не се
констатира. Що се отнася до смекчаващите такива – макар да се отчете техен
превес, то в никакъв случай не би могло да се направи заключение за наличие
на такава съвкупност от смекчаващи обстоятелства, която да направи и най-
лекото предвидено наказание несъразмерно тежко. Отново следва се
припомни, че се касае за личност със завишена степен на обществена
8
опасност, осъждан многократно, включително – търпял не веднъж наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл.66 от НК,
поради което и предвиденото наказание съгласно чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е
напълно адекватно на обществената опасност на изследваното обществено
деяние, както и на дееца.
Предвид това, съдът при условията на чл. 54 от НК определи и наложи
на подсъдимия П. В. Т. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ТРИ ГОДИНИ, като намери същото за справедливо, съответстващо на
извършеното престъпление и че ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и
принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във
вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1
от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ
подсъдимия П. В. Т. на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на
ДВЕ ГОДИНИ.
Също така съдът намери, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС така наложеното на подс. П. В. Т. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Същия режим се явява единствено възможен,
като предвид вече посочената висока степен на обществена опасност на
подсъдимия, изцяло липсва възможност за приложение реда на чл.57, ал.3 от
ЗИНЗС.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РЕДА НА ЧЛ. 25, АЛ. 1 ВР. ЧЛ. 23, АЛ. 1 ОТ
НК.
На следващо място съдът намери, че в случая са налице основанията на
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на така наложеното наказание
от „Лишаване от свобода” за срок от две години с наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от една година и четири месеца, наложено на подсъдимия по
със Споразумение № 634/26.01.2022 г. по НОХД № 339/2022 г. по описа на РС
– Пловдив.
Така установява се, че двете гореописани осъждания касаят
престъпления, извършени съответно – по настоящото дело на 04.10.2021г. и
по НОХД № 339/2022 г. по описа на РС – Пловдив – на 06.11.2021г..
Следователно установява се, че и двете престъпления са извършени преди за
което и от тях да има влязла в сила присъда, доколкото Споразумение №
634/26.01.2022 г. по НОХД № 339/2022 г. по описа на РС – Пловдив е влязло в
сила на 26.01.2022г., а настоящата присъда, към момента на нейното
произнасяне, също не е в сила.
Ето защо, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът
ГРУПИРА наказанията на подс. П. В. Т., наложени със Споразумение №
9
634/26.01.2022 г. по НОХД № 339/2022 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в
сила на 26.01.2022 г., и наказанието по настоящото НОХД № 3443/2022 г. по
описа на РС – Пловдив, ІХ н. с., а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ.
Също така съдът намери, че на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така
определеното на подс. П. В. Т. едно общо най-тежко наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият е изтърпял наказанието си по НОХД №
339/2022 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на 26.01.2022 г., а именно
осем месеца и деветнадесет дни – съгласно приложената по делото справка.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
I.Съдът намери, че приложеното поделото веществено доказателство – 1
брой компактдиск с марка „Sony”, с фабричен № ULN708270308F05,
съдържащ записи от камери за видеонаблюдение – на л. 50 от делото, следва
ДА ОСТАНЕ в кориците на делото за срока на неговото съхранение,
доколкото се касае за оптичен носител на цифрови данни, който макар да
няма характер на документ, възпроизвежда цифрови данни и съхранението му
по делото няма да представлява значителна трудност.
II.На следващо място съдът намери, че веществените доказателства:
- 1 брой текстилна раница с надпис „Beckman of Norway” - на съхранение
при домакина на 04 РУ – Пловдив;
- 1 брой текстилна блуза с надпис на гърба й „Vans off the wall” - на
съхранение при домакина на 04 РУ - Пловдив;
следва ДА СЕ ВЪРНАТ на правоимащото лице, а именно подс. П. В. Т.,
след влизане на присъдата в сила.
Липсва основание за отнемане същите вещи в полза на държавата на
законовите основания в този смисъл. Също така, съдът счете, че
необходимостта от съхранение на същите веществени доказателство е
отпаднала, с оглед приключване на наказателното производство.
III.Също така съдът счете, че веществените доказателства:
- 2 броя фасове от цигари, бели, с надпис „King” - на съхранение при
домакина на 04 РУ – Пловдив;
- 1 брой кабел с дължина 20 см., с черна външна обвивка - на съхранение
при домакина на 04 РУ – Пловдив,
следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
В този смисъл съдът намери, че необходимостта от съхранение на
същите веществени доказателство е отпаднала, с оглед приключване на
10
наказателното производство. Последните, предвид своя характер, са очевидно
вещи без стойност, поради което и не следва да бъда обсъждан въпроса за
тяхното отнемане в полза на държавата или връщане на правоимащо лице.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия П. В. Т. за виновен в извършено
престъпление по престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2-ро и 3-то вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК съдът счете,
че на основание чл.189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да
заплати направените разноски по делото в размер на 276 лева по сметка на
ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
Същите разноски са направени по досъдебното производство за
изготвяне на съдебно – оценъчна експертиза – 78 лева /л.63 от ДП/ и видео-
техническа експертиза – 198 лева /л.65 от ДП/. Същите експертизи са от
значение за установяване фактите във връзка с обвинението, по което
подсъдимия бе признат за виновен, а именно – за установява стойността на
инкриминиранта вещ, както и извършване деянието от страна на подсъдимия.


По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни