РЕШЕНИЕ №
260017
гр.
Кюстендил,
29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря Л. Николова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №538/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх. №11265/21.08.2019г. от Й.В.като
председател на Районна потребителна кооперация „Рила“ ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „***“ №***, чрез пълномощника С.Е., съдебен адрес: ***, офис 5, против
решение №464/09.07.2019 г., постановено по гр. д. №1543/2018 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
С атакувания
първоинстанционен акт е осъдена Районна потребителна кооперация „Рила“ ЕИК:*** да заплати
на „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление:
гр. Рила, ул. „***“ №***, сума в размер на 6 890 лв. – главница, 3 107, 44 лв. –
мораторна лихва и законна лихва от датата на завеждане на иска в РС- Дупница –
27.07.2018г. до окончателното изплащане, както и за 710 лв. – деловодни
разноски.
Въззивникът обжалва изцяло решението
на ДРС, намирайки го за неправилно, при постановяването му бил нарушен
материалния закон, допуснати били съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
съдебният акт бил необоснован. На първо място жалбоподателят счита, че липсват
мотиви в решението. Намира, че не били обсъдени събраните пред съда
доказателства, това било съществено нарушение на съдопроизводствени правила и
основание за отмяна на решението. Сочи се, че по делото било установено,
че между страните на 31.05.2013г. бил сключен договор за наем
на недвижим имот. Съгласно чл.2, ал.2 от него наемателят бил длъжен да провери
състоянието на имота и да направи пред наемодателя своите възражения, а такива
липсвали при подписване на договора. На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 5б
от договора, наемателят нямал право да извършва реконструкции в наетия имот,
без предварително писмено съгласие на наемодателя и решение на управителния
съвет на кооперацията. Твърди се, че било уговорено в договора всички ремонти и
реконструкции в обекта да бъдат съобразени със законовите технически изисквания
и да се извършват след разрешение на компетентните органи. Сочи се, че ищецът
не е уведомил УС. Отделно чрез нотариус от ищцовото дружество били връчени
документи, включително договор за
строителство и анекс към същия. Съгласно договора възложител на определени СМР
била кооперацията, а анекса за възложител бил подписан от възложителя. Анексът
бил с дата 23.10.2013г., според въззивника това било 2 седмици след посоченото
от ищеца писмо от 08.10.2013г., като този период не позволявал свикване на УС
на кооперацията относно вземането на решение за ремонт и реконструкция, нито за
одобряване на строителни книжа и издаване на строително разрешение.
Жалбоподателя намира, че с оглед информацията в протокол образец 19 от
20.11.2013г., приложен към исковата молба, то било налице реконструкция на
покрива по смисъла на §5, т.44 от ЗУТ, а не ремонт. Намира че реконструкцията
на покрива е извършена без строително разрешение, т.е. незаконно строителство и
било възможно кооперацията да бъде принудена да направи разходи по
възстановяване на съществуващото положение преди СМР. Считат, че доколкото е
незаконно строителство, то не следва да се дължи заплащане. На следващо място
ищцовото дружество било получило финансиране от европейските фондове, поради
което за едни и същи дейности претендирало заплащане още веднъж. Твърди се,
че ищецът е представил пред Община Рила
документи за наетото помещение и направените разходи от ищеца в него били
покрити от оперативните програми. Излагат се доводи, че в Община Рила била
образувана преписка относно законосъобразността на извършената реконструкция на
покрива. В тази преписка се съдържало изказване от ищеца, че не били извършвани
никакви дейности, касаещи съществуващата конструкция на покрива от дървени
греди и колони. Това изявление било в противоречие с протокол обр. 19. Сочи се,
че съдът не бил обсъдил доводите и доказателствата. Не било вярно посоченото в съдебния акт, че фактурата била
осчетоводена от ответника. Фактурата била връчена, но не била осчетоводявана.
На тази база се иска отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения двуседмичен срок, съгласно чл.263,
ал.1 от ГПК, въззиваемото „Рила Ферм“ ЕООД, ЕИК:***, е предявил отговор на въззивната
жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно, при спазване на материалния и
процесуалния закон. Изтъква, че съгласно договора за наем на недвижим имот
„Рила Ферм“ ЕООД е наела втори етаж от
търговска сграда, собственост на РПК „Рила“. Ищецът в първоинстанционното
производство с писмо с вх. №4/08.10.2013г. твърди, че съгласно чл.9, ал.8 от
раздел V от договора
бил уведомил наемодателя за повреди в покрива. Били приложени и снимки, както и
проект на приемно-предавателен протокол. Твърди се, че РПК „Рила“ не била
изпълнила задължението си, произтичащо от договора, да предаде владението на
имота чрез съставяне на протокол, което било напомнено с писмо с вх. №4/08.10.2013г. Въззиваемият
твърди, че доколкото наемодателят не взел мерки за отстраняване на посочените
му повреди по покрива, то наемателят ги отстранил за своя сметка, за което била платена сума в размер
на 6890 лв. с ДДС. За стойността на вложените труд и материали бил съставен
протокол образец 19 и същият бил предоставен на кооперацията. Ремонтът, твърди
се, бил извършен от „М-Стронг“ ЕООД по силата на сключен Договор за
строителство от 08.07.2013г. и два анекса, Анекс 1 от 05.08.2013г. и Анекс 2 от
23.10.2013г., за периода 23.10.2013г. – 20.11.2013г. Твърди се, че вещо лице Л. Велинов
бил извършил оглед на конструкцията, при който се констатирало, че има течове.
От друга страна, сочи се в отговора на въззивната жалба, че според клаузи в
договора за наем наемателят можел сам да отстрани повредите като за това
извърши прихващане със стойността на сторените разходи. В тази насока
въззиваемият твърди, че е уведомил председателя на на УС на РПК. В тази насока наемателят
продължил да плаща пълна наемна цена. Изтъква се в отговора, че от заключение
на в. л. ставало ясно, че ремонтът на покрива на процесната сграда по характера
си бил текущ и попадал в хипотезата на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ и за такъв тип
ремонт не се изисквало разрешение. В преписката, образувана в Община Рила нямало
данни за незаконно строителство и не бил съставян АУАН в тази насока. Това на
свой ред водело до неоснователност на възражението за прихващане, направено от
„Рила Ферм“ ООД, касаещо разноски за поправяне на стореното от ищеца и стойност
на унищожени покривни материали. Твърди се, че в договора за наем на недвижими
имоти не съществува клауза за връщане на демонтирани материали или тяхно
съхранение. Сочи се още, че изводимо от преписката в Община Рила сградата
предмет на наемно правоотношение била построена през 1960 г. това водело до
извод, че амортизационната стойност на
сградата била нулева, включително демонтираните материали. На следващо място въззиваемият
изтъква, че „Рила Ферм“ ООД има договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., от което приложение 1 към този договор
следвало, че одобрените разходи касаят само тези за технологично оборудване,
разработване на технологичен проект и бизнес план. Коментира се, че в тази
връзка останали недоказани твърденията
на ответника, че „Рила Ферм“ ООД е ползвало финансиране от европейски фондове
по отношение на извършения ремонт на покрива, съответно че за една и съща
дейност не били получени два пъти средства. Твърди се, на последно място,
че съгласно СТЕ наемателят бил изпълнил
всички свои задължения по договора, но наемодателят не признал разходите и ги
приспаднал. Молят за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се И. Иванов – управител
на въззиваемото дружество „Рила Ферм“ ООД. Заявява, че поддържа писмения
отговор на въззивната жалба, иска да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд. Въззивникът депозира молба, с която се настоява за
отмяна на решението на ДРС и присъждане на разноски по делото, за което е
приложен и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
На
31.05.2013г. между „Районна потребителна кооперация „Рила“, ЕИК:***, като наемодател и „Рила Ферм“ ООД, ЕИК:***, като наемател е сключен договор за наем на недвижим
имот – втори етаж от двуетажна търговска сграда, находяща се в гр. Рила, ул. „***“ №1. В чл. 6, ал. 3 от договора за наем е
уговорено, че наемодателят ще отстрани за своя сметка всички повреди, които не
са причинени виновно от наемателя и не се дължат на обикновено ползване на
имота. Ако той /наемодателят/ откаже да изпълни това си задължение наемателят
има право да отстрани сам повредите с грижата на добър стопанин, като прихване
стойността на направените разходи или да развали договора. На 08.10.2013г. е
изпратено съобщение от „Рила Ферм“ ООД до „РПК „Рила“ / л.10 от гр. д.
№1543/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница/ относно спешната необходимост
от ремонт на помещението, предмет на договора за наем. Посочено е в писмото, че
при бездействие от страна на наемодателя, то наемателя с грижата на добър
стопанин ще извърши неотложни ремонтни дейности на покрива на помещението. На
17.02.2014г. е изпратено отново писмо от наемателя до РПК „Рила“, с което се
уведомява последния, че е извършен ремонт на помещението, за което е приложена
фактура №191/25.11.2013г. от „М-стронг“ ЕООД на стойност 6 890 лв. с ДДС. Управителят на РПК „Рила“ е изпратил до наемателя отговор, с
който заявява, че наемодателят не се ангажира с направените от „Рила Ферм“
разходи за ремонт и счита наемодателя за изправна страна. Допълнено е в
отговора, че в случай, че наемателя не плати
наемната цена договорът ще бъде прекратен. На 27.02.2014г. наемателя е изпратил ново писмо до РПК „Рила“
за това последният да извърши префактуриране, с оглед направените разходи за
ремонт на помещението, предмет на договора за наем. Сочи се, че характерът на
ремонта не били свързани с разрешение за строеж №31 от 26.09.2012г. за
преустройство и промяна на предназначението на ресторант „Мусала“. На
25.03.2014г., видно от обратна разписка /л. 24 от първоинстанционното дело/
наемодателят е получил покана за доброволно изпълнение, подадена от „Рила Ферм“
ООД, с което се иска РПК „Рила“, доколкото намира предложението за извършване
на прихващане между наемната цена с извършване на ремонт, то наемодателят да изпълни в срок до 27.03.2014г.
сумата в размер на 6 890 лв. Отправено е
поредно писмо от наемателя до управител на РПК „Рила“ / с вх.
№08/03.05.2017г./, което да се счита за покана за доброволно изпълнение като е
даден срок до 17.05.2017г. за изплащане на сумата 6890 лв., ведно със законна лихва в размер на
2247, 56 лв., считано от 17.02.2014г. до 03.05.2017г. На това писмо
наемодателят е отговорил с уведомление, изх. №8/15.06.2017г., в което сочи, че
счита ремонтът за извършен без строително разрешение. На 18.06.2018г. е връчена
нотариална покана на РПК „Рила“ за това последният да изплати сума в размер на
61 218, 54 лв. на наемателя. За връчването е изготвен констативен
протокол. По делото е представен договор за строителство от 08.07.2013 г. между
„РПК „Рила“, представлявано от „Рила Ферм“ ООД, възложител, и „М-стронг“ ЕООД,
ЕИК:*********, изпълнител, с предмет изпълнителят да извърши
строително-монтажни работи на строеж в УПИI-563,
кв. 35, по плана на гр. Рила, находящ се в гр. Рила, ул. „***“ №***. Приложена е
количествено-стойностна сметка - л. 45 от първоинстанционното дело, в която е отразена
крайна сума 44 163 лв. към същия договор е изготвен Анекс №2 от 05.08.2013г., с който „Рила Ферм“ ООД се
договаря „М-стронг“ ЕООД да извърши
ремонт на покрив на сградата, находяща се в гр. Рила, ул. „***“
№***. По делото е приобщен приемо-предавателен протокол
от 07.06.2013 г., видно от който имотът, предмет на договора за наем е предаден
в състояние, което отговаря на целите, за които е нает и не съдържа скрити
недостатъци. Отразено е също, че наемателят е установил теч на покрива в
задната страна на сградата при съсед на имота С.К., както и паднала мазилка на
същата стена.
По
делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Л.В.– л.76-77 от делото пред ДРС. Съгласно заключението ремонтът е бил
неотложен, което се установявало от
приложения към молбата CD-диск, съдържащ
20 снимки, отразяващи ремонтни дейности. При огледа на място вещото лице констатира, че са подменени
плоскости на окачения таван, но се забелязвал теч и паднала мазилка. Справка в
Община Рила сочела, че за ремонта не е издадено строително разрешение.
Установено било, че „Рила Ферм“ ООД имала сключен договор №10/121/06085 от
08.08.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. В приложение към този договор
била налична таблица за одобрени разходи, в която единствено били описани
разходи за технологично оборудване, разработване на технологичен проект и бизнес-план.
Кметът
на Община Рила е издал заповед №РД-01-04-278 от 18.11.2019г., с която се
нарежда на „Рила Ферм“ ЕООД да премахне незаконен строеж - „реконструкция на
част от покрива на сграда – цех за производство на бяло саламурено сирене,
кисело мляко и кашкавал, извършен през периода 23.10.2013г. – 20.11.2013г.,
находящ се на административен адрес: гр. Рила, ул. „***“
№***. Видно от удостоверение с изх. №123 от 3.02.2020г.,
издадено от Административен съд – Кюстендил /л.56 от настоящото дело/ в АС-
Кюстендил е било образувано адм. д. №12/2020г. срещу заповед
№РД-01-04-278/18.11.2019г. на кмета на Община Рила, като страни в
производството са „Рила Ферм“ ЕООД и Кмета на Община Рила. По делото е
представено и прието като доказателство решение №183 от 04.08.2020г.,
постановено по адм. д. №12/2020г. по описа на АС- Кюстендил, влязло в сила
на 18.09.2020г., с което е отменена
атакуваната заповед на Кмета на Община Рила.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и след заплащане на дължимата държавна
такса, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на
нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На основание чл. 269, изр. второ от ГПК
въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
По
оплакването за извършване на реконструкция и преустройство в наетия имот:
Между страните
не е спорно, а и от представения договор / л.7-9 от първоинстанционното дело/ е
се установява, че между въззивника и въззиваемия е сключен на 31.05.2013г.
договор за наем на недвижим имот. С
решение №183 от 04.08.2020 г., постановено по адм. д. №12/2020г. по описа на
АС-Кюстендил, влязло в сила на 18.09.2020г., е отменена заповед
№РД-01-04-278/18.11.2019г. на кмета на
Община Рила, приемайки в мотивите си, че по отношение на ремонта на процесния
имот, не е налице незаконно строителство по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Извършените дейности съставляват текущ ремонт на част от покрива на сградата.
Действително сила на пресъдено нещо се формира единствено от диспозитива на
съдебното решение, но доколкото се отмяна въпросната заповед на административния
орган, а решението на АС-Кюстендил е приет като писмено доказателство по
делото, то за настоящата инстанция е безалтернативен извод, който се подкрепя и
от заключението на в. л. по назначената съдебно-техническа експертиза пред ДРС,
че не е налице незаконно строителство в обекта от наемателя. Доводът, че при
приемане на имота към датата на сключване на договора за наем не е имало
възражения по състоянието на имота, не е верен, тъй като в същия, макар и
неподписан от страните по наемното правоотношение, е видно, че наемателят е
посочил теч на покрива в задната страна на сградата при съсед на имота
Серафимка Клинчева, както и паднала мазилка на същата стена. По отношение на
посочената клауза в договора за наем – чл. 9, ал. 5, относно задължаването наемателят
да не извършва реконструкция и преустройство в наетия имот, без предварително
писмено съгласие на наемодателя и решение на УС кооперацията следва да се
изтъкне, че както е отразено в решение №183 от 04.08.2020 г., постановено по
адм. д. №12/2020г. по описа на АС-Кюстендил, извършените в процесния имот
действия имат характер на текущ ремонт, а не на строеж по смисъла на пар. 5, т.
38 от ДР на ЗУТ, нито пък незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
също така не е налице и реконструкция по смисъла на пар. 5, т. 44 от ДР на ЗУТ.
Що се касае до предварителното уведомяване на наемодателя, то по делото са
събрани писмени доказателства – частни документи, касаещи уведомяване на
наемодателя от страна на „Рила Ферм“ за нуждата от спешен ремонт на покрива на
наетото помещение - на 08.10.2013г. е изпратено съобщение от „Рила Ферм“ ООД до
„РПК „Рила“ / л.10 от гр. д. №1543/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница/. В
този смисъл неоснователно е оплакването, релевирано във въззивната жалба, че
въззиваемият е осъществил незаконен строеж и за това пространно е отговорено в
решението на Адмиминистративен съд – Кюстендил.
По
отношение довода за липса на уведомяване на управителния съвет на „РПК „Рила“:
Оплакването
е неоснователно, доколкото в подписания договор в чл. 9, ал. 5 е установено,
че наемателят следва да не извършва
реконструкции и преустройства в имота,
без предварително писмено съгласие на наемодателя и решение на управителния
съвет. От една страна, както вече се посочи, извършеният текущ ремонт от
дружеството наемател не представлява нито реконструкция, нито преустройства в
имота. От друга страна, за наемателя не съществува задължение да уведомява
управителния съвет за тези намерения, а има задължения да уведоми наемодателя,
а той на свой ред да организира вземането на решение от управителния съвет на
дружеството. В този смисъл, за извършване на текущия ремонт не е било нужно
предварително писмено съгласие от наемодателя /то е нужно само в случай на
реконструкции или преустройства/, освен това ирелевантно е колко време
технически е необходимо на дружеството от получаване уведомлението за нуждата
от ремонт до потенциално вземане на решение от управителния съвет. В договора и
особено в чл. 9, ал. 5 от същия не е уговорен срок между получаване на
уведомление от наемателя до предприемане на действия от наемателя. Правно
неотносими са доводите кога е сключен анексът към договора за възлагане и кой е
подписал договора за възложителя, тъй като действията съставляват текущ ремонт,
а не реконструкция или преустройство в сградата, предмет на договора за наем. В
случая може да се приеме, че е настъпило условието по чл. 6, изречение второ от
договора – отказ от наемателя да изпълни задължението си да отстрани повреди в
имота, които не са вследствие виновно поведение на наемателя и не се дължат на обикновено ползване на
имота.
По оплакването от въззивника, че не дължи
претендираните суми, доколкото наемателят е ползвал финансиране от европейските
фондове:
Същото е неоснователно, тъй като съгласно
заключението на вещото лице Л. В. по назначената пред ДРС съдебно-техническа
експертиза е, че „Рила Ферм“ ООД
имала сключен договор №10/121/06085 от 08.08.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. В приложение към този договор
била налична таблица за одобрени разходи, в която единствено били описани
разходи за технологично оборудване, разработване на технологичен проект и
бизнес-план. Изводът е, че финансовата помощ не обхваща ремонтни дейности и
въззиваемият не е получил средства, с които да е реализирал текущия ремонт,
посочен в исковата молба.
По довода за липса на осчетоводяване на
фактура №25 от 17.02.2014г. от РПК „Рила“:
Оплакването
е основателно и по делото действително
липсват доказателства, от които да се установява, че цитираната фактура е
осчетоводена в дружеството въззивник. Това обаче не разколебава извода, че
претендираната сума се дължи от въззивника, тъй като между страните е налице
валидно облигационно отношение. По силата на същото в чл. 6, ал. 3 е уговорено,
че наемодателят е длъжен да отстрани за своя сметка повреди, които не са по
вина на наемателя и не са вследствие на обикновено ползване на имота. Доказано
е по делото, че наемателят е уведомил неколкократно РПК „Рила“ за недостатъците
в имота и след като е получил явен отказ от наемателя, както за извършване на
ремонт, така и за съгласие за извършване на прихващане на наемната цена е
осъществил текущия ремонт. Доколкото
между страните по спора е налице договор за наем претенцията на наемателя не
може да се квалифицира като гестия / водене на чужда работа без пълномощие/, то
е налице искане за изпълнение по договор.
По оплакването за недоказаност на
претенцията по размер:
Доводът е
частично основателен, тъй като, макар главницата от 6890 лв. да се установява от писмените
доказателства по делото, най-вече фактура №191 от 25.11.2013г., издаден от
изпълнителя по договора за строителство
- „М-стронг“ ЕООД, то мораторната лихва е определена неправилно.
Посоченият за нея период е от 17.02.2014 г./датата на издаване на фактура №25
от „Рила Ферм“ ООД/ до 27.07.2018г. – датата на депозиране на исковата молба в
ДРС/. В случая периодът, през който тече мораторната лихва е 04.03.2014г.,
когато РПК „Рила“ е получила известието, съдържащо цитираната фактура и това е
моментът, в който за нея е възникнало задължението за плащане по нея, до
26.07.2018г. – денят предхождащ предявяване на иска /, а не 27.07.2018г., от
който пък може да тече законна, а не мораторна лихва/. По начина на формиране
на претенцията за крайния срок на мораторната лихва се получава, че в един и
същи ден / 27.07.2018 г./ тече едновременно мораторна и законна лихва, което е
недопустимо. При използване на виртуален лихвен калкулатор, базиран на
интернет-страницата на Националната агенция по приходите за коригирания период
за мораторна лихва сумата е в размер на 3076, 76 лв., за която сума ще бъде
уважен, а до пълната претенция от 3107, 44 лв. ще бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди частично
решение №464/09.07.2019
г., постановено по гр. д. №1543/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.
По
обжалваемостта:
Предмет
на спора е неизпълнение по търговска сделка, сключена между търговци, във
връзка с осъществяваната от тях търговска дейност, което определя, че
настоящото дело е търговско. Доколкото размерът на иска е сумата от 6 890 лв.
главница и 3 107, 44 лв. мораторна лихва, както и законна лихва, т.е. обща сума
по-малка от 20 000 лв., по аргумент
от нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ от ГПК, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
По разноските:
С отговора на въззивната жалба е
направил искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК на въззиваемия следва да му бъдат
присъдени разноски, за чието присъждане е направено искане, от една страна, а
от друга – да са налице доказателства, че такива са сторени. Доколкото липсва
второто, съдът няма да присъжда разноски на въззиваемия за настоящата
инстанция. Доколкото настоящият акт има отменителна част, то въззиваемият ще
бъде осъден да плати разноските на въззивника за двете съдебни инстанции в размер определен като пропорция между
уважената и отхвърлена част от исковете. Тази сума е в размер на 3,14 лв.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №464/09.07.2019 г.,
постановено по гр. д. №1543/2018г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта
с която е осъдена РПК „Рила“, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „***“ №***, да плати на „Рила Ферм“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „***“ №***, главница в размер на 6890 лв.,
представляваща неизпълнение по договор за наем на недвижим имот – втори етаж от
сграда, находяща се в гр. Рила, ул. „***“ №***,
от 31.05.2013 г., мораторна лихва в размер на 3076,76 лв. за периода
04.03.2014г. до 26.07.2018г., ведно със законна лихва за периода от 27.07.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение №464/09.07.2019 г.,
постановено по гр. д. №1543/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта
с която РПК „Рила“, ЕИК:***, е осъдена да плати на „Рила Ферм“ ЕООД, ЕИК:***, деловодни
разноски за сумата над 707, 20 лв. до определения размер от 710 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Рила Ферм“ ЕООД,
ЕИК:***, срещу РПК „Рила“, ЕИК:***, по
договора за наем на недвижим имот – втори етаж от сграда, находяща се в гр.
Рила, ул. „***“ №***, от
31.05.2013 г. относно мораторната лихва за сумата над 3 076, 76 лв. до пълната
претенция от 3 107, 44 лв.
ОСЪЖДА
„Рила Ферм“ ЕООД, ЕИК:***, да плати на РПК „Рила“, ЕИК:***, сума в размер на 3, 14 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.