О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
град
София, 17.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 26 състав, в закрито
заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
като
разгледа гр. дело № 3647 по описа на
съда за 2019 година,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен с искова молба на „Ц.к.б.“ АД против Г.И.Г. и Н.Т.Б.
иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че солидарно дължат сумата от 118 466,78 лв. (сто и осемнадесет хиляди
четиристотин шестдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) дължима по
Договор за предоставяне на кредит овърдрафт, обезпечен с ипотека на недвижим
имот №01
100РО-АА-0075/22.05.2006 г. и договор за поръчителство и сключени Анекс № 1,
Анекс № 2 и Анекс №3, ведно със законната лихва от 31.01.2011 г.
до изплащане на вземането; просрочена лихва - 29 750,06 лв. (двадесет и девет
хиляди седемстотин и петдесет лева и шест стотинки) считано от 22.07.2009 г. до
27.12.2009 г. и разноски - 4 896,51 лв., от които: 2 964,34 лв. - държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и 1 932,17 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от
03.02.2011 г. по ч.гр.д.№3918/2011 г. на CPC, 62 състав и изпълнителен лист.
В исковата молба са изложени твърдения,
че вземането на „ЦКБ“АД
към Н.Т.Б. и Г.И.Г., произтичащо от Договор за кредит овърдрафт, обезпечен с
ипотека на недвижим имот№ 01100РО-АА-0075/22.05.2006 г., съответно
№01100КР-АА-3014/22.05.2009 г. е придобито „И.А.“ЕООД по силата на Договор за цесия от
28.12.2010 г. С молба за образуване на изпълнително производство, с
вх.№.04569/15.09.2011 г.на Частен съдебен изпълнител Н.П., с рег.№ 847, с район
на действие Софийски градски съд, „И.А.“ ЕООД образувало изп.д.№ 719/2011 г.
срещу длъжниците, на които били връчени покани за доброволно изпълнение с изх.№00906/07.02.2012
г. на 09.02.2012 г. и на Г.И.Г., ПДИ с
изх.№00907/07.02.2012 г. връчено на 10.02.2012 г., заедно с преписи от подлежащия на принудително
изпълнение акт и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Твърди се, че в
двуседмичен срок от датата на получаване на ПДИ не са подадени възражения от
длъжниците Н.Т.Б. и Г.И.Г. и заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е
стабилизирана и влязла в сила. С молба за новообразуване на изпълнително
производство, с вх.рег.№00103/14.01.2019 г. на ЧСИ Н.П., с рег.№847, „Финанс И.А.“ЕООД,
ЕИК *******е образувало изп.д.№6/2019 г. срещу Н.Т.Б. и Г.И.Г., за което им
били изпратени нови съобщения.
С разпореждане №9247/2019 г. на съдията-
докладчик по настоящето дело исковата молба е оставена без движение, с
конкретни указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства, че са подадени възражения против вземанията предмет на заповедта
по чл.417 от ГПК, както и доказателства за датата на връчването на съобщение с
указания от съда и спазването на срока за предявяване на иска, с оглед
извършване на преценка за допустимостта му (спрямо длъжника Г.Г.) и са му
указани последиците от неизпълнението им. С молба с вх.№47006/2019 г. в
указания срок ищецът отново е поддържал твърденията си в исковата молба, че
правото на възражение на длъжника против заповедта за изпълнение е преклудирано,
тъй като е бил уведомен за издаването й с поканата за доброволно изпълнение на 10.12.2012 г. и същото е
подадено след изтичане на двуседмичния срок, като в подкрепа е представил
писмени доказателства описани под т.1-7.
При тези данни, Софийският градски съд,
за да се произнесе прие от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по настоящето дело и
съдържащите се в приложено в цялост ч.гр.д.№ 3918/2011 г. по описа на СРС, ГО
62 състав е видно, че издадената по ч.гр.д.№ 3918/2011 г. по описа на СРС, ГО
62 състав заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е съобщена на длъжника Г.И.Г. на
10.02.2012 г., а на длъжника Н.Т. П.– на 09.02.2012 г., с връчването на ПДИ по
изп.дело № 20118470400719 по описа на ЧСИ Н.П.с рег. № 847 на КЧСИ по реда на
чл.46, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК. Следователно срокът за възражения против
заповедта за изпълнение е изтекъл още през 2012 г. и тъй като такива не са
подадени, то заповедта е влязла в сила.
Пред заповедния съд е подадено
възражение с вх.№3007359 от 29.01.2019 г. от длъжника Г.И.Г., че не дължи
сумите по издадения възоснова на същата заповед за изпълнение изпълнителен лист
и образуваното изп.дело № 20198470400006 по описа на ЧСИ Н.П.с рег.№ 847 на
КЧСИ. С възражението е приложено копие от покана за доброволно изпълнение по
посоченото изпълнително дело и копие от изпълнителния лист. С разпореждане от
31.01.2019 г. заповедният съд е приел възражението на солидарния длъжник, като
е дал указания на взискателя да предяви установителен иск за вземанията. Разпореждането
е връчено на заявителя на 15.02.2019 г. С молба с вх. № 3013319 от 19.02.2019
г. същият длъжник е заявил, че оттегля възражението си. Съгласно разпореждане
на съда от 20.02.2019 г., заявителят е бил уведомен за оттеглянето на
01.03.2019 г.
В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК – на 15.03.2019 г., „ЦКБ“ АД е подало настоящата искова молба с искане за
установяване съществуването на вземането по заповедта по чл.417 от ГПК спрямо
двамата солидарни длъжници и за пълния размер на вземанията. В самата исковата
молба – както и молбата за уточнение
съгласно дадените с разпореждане на съда указания, обаче се твърди, че
възражение против заповедта за изпълнение е подадено само от единия длъжник,
както и че същото е оттеглено с депозираната в СРС молба.
При това положение, съдът намира, че исковата
молба е нередовна, тъй като не съдържа изложение на фактически основания
обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск за вземанията
против сочените ответници, както и че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Въпреки указанията, с
исковата молба не са изложени твърдения и не са представени доказателства за
подадено в срок от длъжниците по заповедта възражение, с което вземането се
оспорва и което е предпоставка за съществуването на правото на иск. Нещо повече
– още в самата искова молба се твърди, че подаденото извън срока възражение от
единия длъжник е оттеглено с надлежна молба до съда, с което са отпаднали
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
установителния иск. Правен интерес от предявявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник,
оспорил вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници, вкл.
солидарни, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в
сила (чл.
416, предл.1 ГПК). Съгласно дадените задължителни указания
на съдилищата с т.5в от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, солидарните
длъжници имат самостоятелно материалноправно положение, и спрямо всеки от тях
кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си, поради което
те не са необходими другари в исковото производство, и произнасянето на съда за всеки от тях може да е различно. Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск не са налице в
хипотезите, в които съгласно изричната разпоредба на чл. 416 от ГПК, настъпват
последиците на влизане в сила заповед за
изпълнение. С
оглед горното, допустимо е подаването на установителен иск по чл. 422
от ГПК само срещу част от длъжниците по заповедта за изпълнение, които са
подали възражения, но не и по отношение на другите от тях, спрямо които заповедта
за изпълнение е влязла в сила.
С оглед разясненията дадени в т.5а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС при предявен иск по чл. 422 ГПК, исковият съд на общо основание
следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на
подадено в срок възражение от длъжника, без да е
обвързан от преценката на заповедния съд. Следователно
преценката на съда в заповедното производство относно срочността на
възражението, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл.415 от ГПК,
не обвързва съда разглеждащ установителния иск. Съгласно разясненията, дадени в
т.10а от същото тълкувателно решение, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента
на оттегляне на възражението, с което настъпва последицата по чл.416, предл.2
от ГПК. За настъпването на тези последици е без
правно значение кога е предприето оттегляне
на възражението по чл.
414, ал.1 ГПК и доведено ли е до
знанието на заявителя (в този см.Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№
468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т.
д. № 910/2012 г., II т. о., ТК).
С оглед на изложеното предявяването на
иска против Н.Т.Б. е недопустимо, тъй като същата въобще не е подавала
възражение против заповедта за
изпълнение и влизането й в сила при хипотезата на чл.416, предл.1 от ГПК. Искът
спрямо ответника Г.Г. не е надлежно предявен, а освен това е недопустим поради липса
на правен интерес в хипотеза на подадено извън срока възражение по чл. 414 ГПК, респ. на оттеглянето му в срока за предявяване на иска от заявителя.
По тези съображения, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната и
производството по настоящето дело прекратено.
Неоснователно ищецът претендира присъждане
на разноските, направени в настоящето исково производство, тъй като при
прекратяване на производството по делото не се дължат разноски на ищеца.
Последиците по чл.416 от ГПК настъпват с изтичане на срока за възражение, респ.
с отправяне на надлежно изявление от длъжника до съда и не е необходимо
разпореждане на заповедния съд. Така че от този момент за ищеца вече не е бил налице
правен интерес от предявяване на установителния иск и необходимост от
извършване на разноски, поради което неоснователно ги претендира.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 35946/2019 г. от „Ц.к.б.“
АД и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 3647 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско
отделение-първоинстанционни състави, 26 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: