М О Т И В И

към присъда № 144 от 13.07.2017 година, по н.о.х.дело № 941/2017 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият М.И.В. – роден на *** ***, ромски произход, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 11.10.2016 година в град Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Алфа Ромео” с регистрационен № РВ 3907 ВН, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му административен ред, за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, наложено с наказателно постановление № 14-1228-003446/05.01.2015 година, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР град Стара Загора, връчено на 29.08.2016 година, влязло в законна сила на 08.09.2016 година – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, както и че на същата дата и място противозаконно пречил – осуетил извършването на проверка, чрез активно бягство, неподчинявайки се на издадените разпореждания със звуков и светлинен сигнал, и устно разпореждане на орган на властта – С.П.С., старши полицай във Второ РУ на МВР град Стара Загора и К.Х.Л., старши полицай във Второ РУ на МВР град Стара Загора, да изпълняват задълженията си – да извършат проверка на моторното превозно средство и лице при полицейски наряд, осъществяващ патрулно постова дейност за опазване на обществения ред и разкриване и предотвратяване на престъпления – престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

                        В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като пледира на подсъдимия, за първото престъпление да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим, както и „глоба” в размер около средния предвиден в закона. По отношение на второто престъпление предлага на съда да наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим. На основание чл.23, ал.1 от НК намира, че на подсъдимия следва да се наложи едно общо наказание, а именно по тежкото от двете – „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което наказание да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения.

                        Подсъдимият М.И.В., не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Изтъква доводи, че не той е управлявал автомобила. Защитника на подсъдимия В. – адвокат А.А. ***, поддържа така заложената защитна теза и иска от съда подзащитния му да бъде оправдан по повдигнато обвинение. Излага доводи, че автомобила е управляван от сина на подсъдимия, както и че в показанията на полицейските служители имало противоречия, поради което не следвало да бъдат кредитирани от съда при постановяване на съдебния акт. Подробни съображения за това са изложени, в хода на съдебните прения.

                        Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

                                                ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        Подсъдимият М.И.В. е неправоспособен водач на моторно превозно средство. Същият никога не е притежавал свидетелство на правоуправление на моторно превозно средство. Въпреки това В. системно управлява моторно превозно средство, като системно извършва нарушения по Закона за движението по пътищата. В тази връзка спрямо него са издадени над 34 влезли в законна сила наказателни постановление, за извършени от него административни нарушения по Закона за движението по пътищата и множество фишове /Виж справка за нарушител лист 8 и следващите от досъдебното производство/. Спрямо подсъдимия М.В. има и 11 влезли в законна сила присъди постановени от съда да извършени от него престъпления по чл.343в, ал.2 от НК /Виж свидетелството за съдимост на подсъдимия/. Това го охарактеризира, като личност с изключително висока обществена опасност.

                        От доказателствата по делото се установява, че с наказателно постановление № 14-1228-003446/05.01.2015 година, издадено от Началник  група  към ОДМВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, на подсъдимия В., за пореден път му е било наложено административно наказание „Глоба”, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП – за управление на моторно превозно средство /МПС/, без да е правоспособен водач на моторно превозно средство и без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Наказателното постановление е било връчено на 29.08.2016 година лично на подсъдимия и е влязло в законна сила на 08.09.2016 година.

                        От друга страна свидетелите С.П.С. и К.Х.Л. са служители във Второ РУ МВР град Стара Загора, на длъжността старши полицай. При изпълнение на своята патрулно постова дейност в наряд, свидетелите  С. и Л. изпълнявали длъжностните си задължения на длъжността старши полицай залегнали в типовата длъжността характеристика, както и функционалните си задължения, произтичащи от ЗМВР, Разпореждане за разстановка на силите и средствата, изпълняващи патрулно постова дейност на територията обслужвана от Второ РУ МВР – Стара Загора и други нормативни и ненормативна актове на МВР – охрана и опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления на обслужваната територия, обход, извършване на проверки на лица и моторни превозни средства, издаване на разпореждания и други. На 11.10.2016 година, за времето от 20,15 часа, до 08,15 часа на 12.10.16 година свидетелите Л. и С. били назначени в екип, в наряд. Преди това на всички екипи бил проведен инструктаж, като били поставени конкретни задачи, сред които и проверка на лица и моторни превозни средства, по повод зачестили грабежи и кражби на моторни превозни средства и на части от тях.

                        По това време на 11.10.2016 година, около 21.25 часа в град Стара Загора, подсъдимият В., без да е правоспособен водач на моторно превозно средство и без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, за пореден път управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН. Подсъдимият се движел из град Стара Загора, като управлявал посоченото моторно превозно средство по бул.„Ген. Столетов“ в посока запад – изток, като заедно с  него в лекия автомобил се возили и приятелите му свидетелите Е.И.М., Р.М.И. и С.А.Б..

                        Както бе посочено и по – горе на 11.10.2016 година свидетелите Л. и С., били на работа и съгласно план разчет били назначени в екип в наряд, като извършвали обход патрулирайки със служебен автомобил. Около 21,25 часа свидетелите Л. и С. *** в посока – север, като на кръстовището с бул.“ Ген. Столетов“ завили на ляво, за да продължат  движението по бул. „ Ген. Столетов“ в град Стара Загора в посока  запад. В този момент на същото кръстовище  свидетелите Л. и С. забелязали  лекия автомобил,  марка „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН, управляван от подсъдимият В., със запален мотор, изчаквайки зелен сигнал на светофара на същото кръстовище на бул.“ Ген. Столетов“ в град Стара Загора, насочен за движение в посока изток и решили да му извършат проверка. Свидетелят Л., разпознал водача – подсъдимия В., тъй последния предвид многобройните си нарушения по ЗДвП, бил познат на органите на полицията, като системен нарушител. Свидетелите Л. и С. предприели маневра обратен завой. В този момент действията на полицейските служители Л. и С. били видени от подсъдимият В.. Последният не притежавал съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което решил да осуети  извършването на проверката, като избяга чрез управляваното от него моторно средство. В резултат на намеренията си, подсъдимият В., като  водач на л.а марка „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН преминал през въпросното кръстовище на град Стара Загора на червен сигнал на светофара и продължил да се движи  по бул.“ Ген. Столетов“ в посока изток. Полицейският автомобил тръгнал след него, като свидетелите Л. и С. пуснали светлинен и звуков сигнал /синя лампа и сирена/ на служебния автомобил, за да спрат водача на л.а. марка „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН за проверка. Въпреки тази сигнализация, подсъдимият не се подчинил., напротив същия увеличил скоростта на управлявания от него автомобил и продължил движението по бул.„Ген. Столетов“ на гр. Стара Загора в посока изток, като несъмнено целял да избегне проверката на служителите на полицията. Предвид на това полицейският автомобил, започнал да се движи плътно зад него със пуснати сигнали - звуков и светлинен, като от момента на започване на преследването полицаите нито за един момент не изгубили управлявания от подсъдимия автомобил от полезрението си, както и кой е водача му. Въпреки това, подсъдимият отново не се подчинил и не преустановил движението на управлявания от него лек автомобил марка  „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН. Подсъдимият много добре съзнавал, че е многократно осъждан за същото престъпление и че установяването му ще доведе до ново досъдебно производство срещу него. Ето защо упорито продължил да се опитва да избяга, като на  кръстовището с  улица „Княз Ал. Батенберг“ завил наляво, продължил движението си в посока север по улица „Княз Ал. Батенберг“, град Стара Загора, след което на следващата пресечка, завил на ляво по улица „Пейо Яворов“, град Стара Загора, като продължил движението си в посока на запад. През цялото това време, без да губят визуален контакт служителите на полицията с полицейският автомобил се движили плътно зад него – на не повече от 10 метра разстояние, при това със пуснати звуков и светлинен сигнал. При това гонене на  улица „Пейо Яворов“ в град Стара Загора, до № 30, управляваният от подсъдимият В. автомобил бил застигнат от полицейския автомобил, поради което и преустановил движението си. Свидетелите Л. и С., излезли от служебния автомобил и съобразно вътрешните си правила застанали от двете страни на преследвания автомобил, като разпоредили на водача на л.а м. „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН да остане вътре в автомобила, за да му извършат проверка, но подсъдимият отново не се подчинил на устните полицейските разпореждания. Отворил вратата си - предна лява, станал от шофьорската седалка и се опитал да напусне мястото, като избутал близко стоящия полицейски служител, но не успял, тъй като полицейските служители поради поведението на подсъдимия, и познавайки неговите трайни престъпни навици, използвали помощни средства, като поставили белезници на водача – подсъдимия В.. След това надлежните органи на властта се обадили за съдействие на дежурния служител от сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Стара Загора. На място пристигнал, свидетеля Б.К. – младши автоконтрольор, служител в сектор Пътна полиция към ОД МВР Стара Загора, който установил, че водач на  л.а „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН  е подсъдимия М.И.В. ЕГН ********** и че не притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, че не е  правоспособен водач на моторно превозно средство, което управлявал. След това надлежният орган на властта К., в рамките на своите законови правомощия, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 180783 серия Г/ 11.10.2016г. на подсъдимия. Подсъдимият В.  подписал акта без възражения, не е споменал, че друго лице у управлявало автомобила, нито е възразил в тази насока. От друга страна, в изпълнение на служебните си задължения си свидетеля Л. изготвил и доклад за проверени лица и превозни средства, за дейността на служителите във Второ РУ МВР Стара Загора за времето от 20,15 часа на 11.10.16 година до 08,15 часа на 12.10.16 година /лист 86 от досъдебното производство/. От същия е видно, че на 11.10.16 гоидина в град Стара Загора е било проверено моторно превозно средство л.а „Алфа Ромео“ с рег.№ РВ 3907 ВН с водач подсъдимия М.И.В.,  ЕГН**********, както и пътуващите с него в автомобила, три лица Е.И.М., Р.М.И. и С.А.Б.. Няма отбелязване на пето лице в автомобила. В доклада са отразени и други извършени по време на наряда проверки от страна на полицейските служители.

                        Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Е.З.Х., К.Х.Л., С.П.С. и Б.Н.К., справката за нарушител от региона, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 180783 серия Г/ 11.10.2016 година, наказателно постановление № 14-1228-003446/05.01.2015 година, справката за съдимост, доклад за проверени лица и превозни средства /лист 86 от ДП/ и други писмени доказателства по описа на делото.

                        По така отправеното обвинение подсъдимия не се признава за виновен и намира, че не осъществил фактически състав на престъпление, тъй като не е управлявал той. В тази насока са доводите и на защитника по делото – адвокат А.А. подробно изложени в хода на съдебните прения. Съдът намира, това за една защитна теза която обаче не намира приложение в настоящия казус и опора  в събраните по делото доказателства.

                        За съда е безспорно, че подсъдимият М.И.В. е неправоспособен водач на моторно превозно средство. Същият никога не е притежавал свидетелство на правоуправление на моторно превозно средство. Въпреки това В. системно управлява моторно превозно средство, като системно извършва нарушения по Закона за движението по пътищата. В тази връзка спрямо него са издадени над 34 влезли в законна сила наказателни постановление, за извършени от него административни нарушения по Закона за движението по пътищата и множество фишове /Виж справка за нарушител лист 8 и следващите от досъдебното производство/. Спрямо подсъдимия М.В. има и 11 влезли в законна сила присъди постановени от съда да извършени от него престъпления по чл.343в, ал.2 от НК /Виж свидетелството за съдимост на подсъдимия/. Това го охарактеризира, като личност с изключително висока обществена опасност. По делото защитата на подсъдимия заема позиция, че не той е управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата, а неговият син – свидетелят И.М.В.. Предвид това намира, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Съдът намира тази позиция за една защитна такава, която обаче не намира опора в събраните по делото доказателства. Напротив, от показанията на свидетелите Л., С. и К. по един несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил, осуетил е полицейска проверка и в последствие е установен. Защитата намира показанията на свидетелите за вътрешно противоречиви, нелогични, поради което и предлага на съда да не ги кредитира с доверие. Съдът обаче намира, че показанията на полицейските служители са напълно логични, непротиворечиви, последователни и съдът ги кредитира с доверие. От показанията на свидетеля К.Л. се установява по един безспорен начин, че на инкриминираната дата, при извършване на своите служебни задължения свидетелят Л. е забелязал подсъдимия В. да управлява лек автомобил. Тук следва да се отбележи, че подсъдимият В. е добре познат на органите на полицията, включително и на свидетеля Л., тъй като е системен нарушител по Закона за движение по пътищата, за което са му съставени над 34 броя наказателни постановления и са му налагани наказания по 11 н.о.х. дела, свързани с извършено престъпление, идентично на това, за което е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело. Това, че подсъдимият В. е бил познат на свидетеля Л. като лице от криминалния контингент с трайно изградени престъпни навици, не може да доведе до поставяне под съмнение показанията на полицейския служител – свидетеля К.Л.. Същият към момента на установяване на престъплението е извършвал своите служебни задължения, в които е включено и това същият да предотвратява извършването на престъпления на територията на град Стара Загора. Именно по силата на тези си задължения свидетелят Л. е забелязал, че подсъдимият В., въпреки че никога не е бил правоспособен шофьор за пореден път погазва нормите на закона и управлява лек автомобил, поради което и свидетелят Л. е преценил, че следва да извърши проверка на подсъдимия с оглед установяването му като водач на моторно превозно средство към инкриминирания момент. В тази насока са и показанията на свидетеля С.С., за които, както съдът посочи по-горе, кредитира изцяло с доверие като последователни, логични и отразяващи обективната действителност. Въз основа на показанията на тези двама свидетели съдът приема за безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимият В. е управлявал лекият автомобил и след като е забелязал полицейските служители е решил, с оглед трайните изградени у себе си престъпни навици, да осуети извършването на проверка спрямо него, като въпреки това, че полицейският патрул го е подгонил със съответния звуков и светлинен сигнал, до спирането на автомобила, управляван от подсъдимия, последният е имал една единствена цел – да избяга на полицейския патрул, ясно осъзнавайки, че за пореден път върши престъпление по НК. Както бе посочено по-горе, защитата излага доводи, че синът на подсъдимия – свидетелят И.В. е управлявал лекия автомобил. От показанията на полицейските служители се установява, че от първоначалното забелязване на лекия автомобил с водач подсъдимия до неговото спиране и извършване на проверка на лицата, намиращи се в автомобила на подсъдимия, не са губили визуален контакт и поради което са категорични, че от колата не е излязло лице, на което те да не са установили самоличността. В тази връзка в съставения доклад за проверени лица и превозни средства за времето от 20:15 часа на 11.10.2016 година до 08:15 часа на 12.10.2016 година, изрично е отбелязано, че в лекия автомобил, управляван от подсъдимия, са присъствали четири лица, в това число и подсъдимия, като при установяване на лицата в автомобила на подсъдимия след неговото спиране не е било установено лице на име И.М.В.. Съдът приема за достоверен посочения доклад за проверени лица, който изцяло подкрепя твърденията на полицейските служители. Ето защо за съда се налага категоричният извод, че на инкриминираната дата в автомобила, управляван от подсъдимия, не се е намирал свидетелят И.В., както и че преследваният автомобил се е управлявал именно от подсъдимия М.В.. За изясняване на така възприетата от съда фактическа обстановка допринасят и показанията на свидетелите Е.Х. и Б.К.. Въз основа на тях се установява, че на подсъдимия е съставен съответния АУАН, касаещ управлението му на моторно превозно средство без свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и това, че същото е извършено за пореден път, обуславящо наличието на престъпен резултат по чл.343в, ал.2 от НК. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите С.Б., И.В., Е.М. и Р.И.. Тези четирима свидетели твърдят, че преследваният автомобил се е управлявал от сина на подсъдимия. На първо място, тези свидетели се намират в близки отношения с подсъдимия, запознати са с неговото криминално минало и търпените наказания, както и че същият е неправоспособен водач. Съдът намира, че са заинтересовани от изхода на делото, което поставя под съмненост достоверността на техните показания. Ето защо съдът не ги кредитира. От друга страна от събраните по делото доказателства се установява по един несъмнен начин, че свидетелят И.М.В. на инкриминираната дата и по време на проверката не е бил в автомобила на подсъдимия М.В., което още веднъж поставя под съмнение показанията на останалите трима, посочени по-горе свидетели. Ето защо съдът при формиране на вътрешното си убеждение се позовава на показанията на свидетелите Х., Л., С. и К., като намира същите за напълно достоверни и непротиворечиви и ги кредитира с пълно доверие.

                       

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        От събраните по делото доказателства, съдът несъмнено достига до извода, че по описания начин с деянието си, подсъдимият, при условията на идеална съвкупност, е извършил две отделни престъпления, а именно това по чл.343в, ал.2 от НК и чл.270, ал.1 от НК. С оглед на това съдът приема, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК,тъй като на 11.10.2016  година, в град Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с регистрационен № РВ 3907 ВН, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление – с Наказателно постановление №14-1228-003446/05.01.2015 година, издадено от Началник  група  към ОДМВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“-Стара Загора, връчено на 29.08.2016 год. и влязло в сила на 08.09.2016 година.

                        От обективна страна, подсъдимият, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с горепосоченото влязло в сила наказателно постановление за управление на моторно превозно средство/МПС/, на 11.10.2016 година отново, за пореден път е управлявал МПС – в случая лек автомобил, марка „Алфа Ромео“ с рег. № РВ 3907 ВН. Подсъдимият напълно е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по административен ред за такова деяние и не само по административен път но и с присъди но 11 н.о.х.дела за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК. Следва да се има предвид, че подсъдимия никога не е притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вина – последният е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. От друга страна с оглед изложеното с деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК, тъй като на 11.10.2016 година, в град Стара Загора противозаконно пречил – осуетил извършването на проверка, чрез активно бягство, неподчинявайки се на издадените разпореждания със звуков и светлинен сигнал, и устно разпореждане на орган на властта - С.П.С.  старши полицай във Второ РУ МВР град Стара Загора и К.Х.Л. старши полицай във Второ РУ МВР град Стара Загора, да изпълняват задълженията си – да извършат проверка на моторно превозно средство и лице при полицейски наряд, осъществяващ патрулно постова дейност за опазване на обществения ред и разкриване и предотвратяване на престъпления. От обективна страна, за да е налице осъществен състав на престъплението по  чл. 270, ал.1 от НК е необходимо, деецът да е пречил противозаконно на орган на властта да изпълни задълженията си. Това предполага активно поведение от страна на извършителя. Същият следва да е създал едно или повече препятствия за дейността на съответния орган. В настоящия случай изпълнителното деяние се изразява на първо място в неспирането на подсъдимият на подадения му сигнал звуков и светлинен да спре за извършване на рутинна проверка. Впоследствие изпълнителното деяние се е развило в ускоряване скоростта на моторното превозно средство, бягство с помощта на автомобила, което пък от своя страна е провокирало преследване от страна на патрулната кола, няколкократно подаване на звукови и светлинни сигнали да спре, след това неподчинявайки се на устно разпореждане и опит да избяга със същата цел – препятстване извършването на проверка. Несъмнено конкретното деяние притежава по-висока степен на обществена опасност от подобното предвидено в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Несъмнено за тази преценка допринася и високата обществена опасност на дееца, предвид трайно изградените му престъпни навици. Тъкмо затова същото е пристъпно. С израза „противозаконно пречене на орган на властта”, употребен в разпоредбата на  чл.270 от НК, за разлика от този, използван в цитирания текст на ЗДвП „отказ да бъде извършена проверка”, законодателят е подчертал по-високата степен на обществената опасност на деянието, описано в престъпния състав на  чл. 270 НК и подчертава спецификата на противоправното поведение на дееца, предполагащо поначало активно действие. Същото се изразява в препятстване на проверка, в противозаконно пречене, а не просто в отказ да бъде извършена такава. В конкретния случай, подсъдимият е бил през цялото време активен в своето поведение. Същият с действията си е положил усилия да възпрепятства органите на властта да изпълнят задължението си. Последният съзнателно се опитал да създаде препятствия за дейността на полицейските служители, да упражнят властническите си функции. Престъплението по  чл. 270, ал.1 от НК предполага от обективна страна лицето, на което е попречено да изпълни задължението си, да има качество орган на властта. Такива съобразно разпоредбата на чл.93, т.2 от НК са органите на държавна власт, органите на държавно управление, на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. За да има подобно качество, е необходимо съответното длъжностно лице да влиза в структурата на законодателната или изпълнителната власт или на съдебната такава, както и да разполага с правомощия да издава задължителни предписания към неограничен кръг лица. Видно от приложените по делото копия от типова длъжностна характеристика, свидетелите  Л. и С. са служители на МВР, старши полицаи във Второ РУ МВР град Стара Загора. При изпълнение на патрулно постовата си дейност, същите са изпълнявали задълженията, залегнали в типовата длъжностна характеристика, както и функционалните такива, произтичащи от ЗМВР, Инструкцията за патрулно- постовата дейност, и от останалите нормативни и ненормативни актове, касаещи охраната и опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и извършване на проверки на лица и МПС.Предвид горното,  свидетелите  Л. и С.  имат качеството на орган на властта, визирано в разпоредбата на  чл.270, ал.1, във връзка с чл.93, т.2 от НК. От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вина – последният е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

                        Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочените по-горе правни квалификации.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидените за гореописаните престъпления наказание “лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

                        В тази насока съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства касателно подсъдимия и за двете престъпления.

                        Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – многократните нарушения по ЗДвП и осъждания по НК по чл.343в, ал.2 от НК, проявеното упорство в извършването им, трайно изградените престъпни навици. Въпреки наложените наказания, дееца не е положил усилия да поправи своето поведение. Изтърпените наказания не са възпрели дееца да продължи своята упорита престъпна дейност. Това го охарактеризира, като личност с изключително висока обществена опасност.

                        За престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и „Глоба” в размер от петстотин до хиляда и двеста лева. Предвид на изложените съображения за високата степен на обществена опасност на подсъдимия и трайната му упорита престъпна дейност /над 34 влезли в сила наказателни постановление с наложени наказания по ЗДвП, въпреки че същия е неправоспособен водач и никога не е бил, и 11 наказания наложени за извършени деяния по чл.343в, ал.2 от НК/ съдът и при съобразяване и със събраните по делото доказателства определи на подсъдимия М.И.В., при приложение разпоредбата на чл.54 наказание „Лишаване от свобода”, към предвидения максимален размер, а именно за срок от две години и шест месеца, което наказание предвид предишните му осъждания следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, както и „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева. Както бе посочено видно от справката на подсъдимия за административни нарушения по ЗДвП, същият е системен нарушител и въпреки наложените му административни наказания не е променил своето отношение към това. От друга страна подсъдимия е освобождават от наказателна отговорност и му е налагано административно наказание за деяние по чл.343в, ал.2 от НК, като впоследствие 10 пъти е осъждан за същото деяние с влезли в сила присъди. Както бе посочено, това налага извода, че В. е лице с много висока обществена опасност, с изградени навици за трайно незачитане на правовия ред на страната. Ето защо съдът намери, че наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и размера на „глобата”, ще изиграе своята превъзпитаваща и възпираща роля спрямо поведението на дееца – подсъдимия В.. Наложените до този момент наказания не са изиграли своята роля спрямо демонстрираното от дееца поведение – продължил е да извършва престъпления по НК и нарушения по ЗДвП.

                        За престъплението по чл.270, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” в размер от петстотин до две хиляди лева. Предвид на изложените съображения за високата степен на обществена опасност на подсъдимия и трайната му упорита престъпна дейност /над 34 влезли в сила наказателни постановление с наложени наказания по ЗДвП, въпреки че същия е неправоспособен водач и никога не е бил, и 11 наказания наложени за извършени деяния по чл.343в, ал.2 от НК/ съдът и при съобразяване и със събраните по делото доказателства определи на подсъдимия М.И.В., при приложение разпоредбата на чл.54 наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година което наказание предвид предишните му осъждания следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим. По делото се наложи извода, че В. е лице с много висока обществена опасност, с изградени навици за трайно незачитане на правовия ред на страната. Ето защо съдът намери, че наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, ще изиграе своята превъзпитаваща и възпираща роля спрямо поведението на дееца – подсъдимия В.. Наложените до този момент наказания не са изиграли своята роля спрямо демонстрираното от дееца поведение – продължил е да извършва престъпления по НК и нарушения по ЗДвП. В тази насока, съдът намери, че алтернативно предвиденото наказание „Глоба” не би изиграло превъзпитаваща и възпираща роля върху поведението на В..

                        На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия М.И.В. едно общо наказание, а именно най – тежкото от тях „Лишаване от свобода”, за срок от две години и шест месеца, което наказание следва да се изтърпи при първоначален „Строг” режим, като на основание чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини, към така определеното общо наказание и наказанието „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, която глоба, следва да се внесе в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт.

 

                        ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание, незачитане и системно нарушаване на установения правов ред и разпоредбите на Закона за движение по пътищата, лошите характеристични данни и правно съзнание.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: