Определение по дело №89/2021 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.С., 15.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на петнадасети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                   ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                        ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 89 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.П.Н. срещу определение № 264017 от 10.09.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2020 г. на Ботевградски районен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото по предявения от „С.” АД срещу В.П. Н. и П.Ц.П. иск по чл. 135 от ЗЗД, до приключване на гр.д. № 74864/2018 г. на Софийски районен съд.

В жалбата се сочи, че връзка на преюдициалност между двете дела не е налице, доколкото активната легитимация, произтичаща от качеството на кредитор на ищеца по настоящото дело по предявения от него иск по чл. 135 от ЗЗД следва да съществува към датата на предявяване на този иск, а не да възникне в бъдеще от евентуално положително решение по посоченото гр.д. № 74864/2018 г. на СРС. Навежда довод, че доколкото предявеният от ищеца иск, по който е образувано посоченото дело, е основан на извъндоговорен източник – чл. 59 от ЗЗД, това изключва наличието на каквото и да било правоотношение между страните към датата на сключване на сделката, която е предмет на иска пред РС-Ботевград. Сочи също, че в подадената искова молба ищецът е изброил и други висящи дела между страните, но в  петитума същият не е посочил във връзка с кое свое конкретно вземане претендира прогласяване на относителна недействителност на сделката, поради което съдът неоснователно е проявил служебно начало, без да е конкретно сезиран от ищеца. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

Отговор на частната жалба е постъпил от „С.” АД, с който същото излага становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно и настоява същото да бъде потвърдено. Сочи, че производството относно вземането му срещу ответницата В.Н. е приключило на първа инстанция с решение № 164787/30.07.2020 г., с което последната е осъдена да заплати на „С.” АД сумата 11423,73 лева, което не е влязло в сила.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 281/2020 г. на Ботевградски районен съд е образувано по искова молба, подадена от „С.” АД, с която срещу ответниците В.П.Н. и П.Ц.П. е предявен иск за обявяване за относително недействителен на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 80, т. V, рег. № 5888, дело № 805/21.12.2018 г. на нотариус Д. Главинов с район на действие РС-Ботевград, с който първата ответница е дарила на втората ½ ид. части от недвижим имот – УПИ І-1398 по плана на с. Т., с площ 598 кв.м., заедно със сграда, лятна кухня и стопанска сграда.

В исковата молба ищецът твърди, че има вземане срещу първата ответница В.Н. в общ размер 13 379,93 лв. за неплатени наем и консумативи за собствено на ищеца жилище, находящо се в гр. С., район „В.”, ж.к. „С.”, ул. 64, № 9, ап. 18, а именно: неплатена сума за ел. енергия в размер на 101,20 лв. за периода от 04.01.2018 г. до 02.03.2018 г.; неплатена сума за вода в размер на 206,42 лв. за периода от01.01.2028 г. до 01.08.2028 г.; неплатена сума за газ в размер на 750,59 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 01.06.2018 г.; неплатен наем в размер на 12321,72 лв. за периода от м. януари до м. септември 2018 г. Ищецът твърди, че за тези негови вземания срещу първата ответница с правно основание чл. 59 от ЗЗД е заведено гр.д. № 74864/118 г. на СРС, което е обявено за решаване. Твърди, че срещу тази ответница има заведено и гр.д. № 50520/19 г. на СРС с правно основание на иска чл. 59 от ЗЗД, за сумата 9770,21 лв. за неплатени консумативи и наем на жилището. Ищецът твърди, че процесния договор за дарение, сключен между двете ответници, го уврежда, тъй като с него длъжникът В.Н. е намалила имуществото си и възможностите му да се удовлетвори от него.

С исковата молба е представено копие от искова молба вх. № 2031982/23.11.2028 г. на СРС, подадена от „С.” АД срещу В.П.Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 13379, 93 лева, представляваща общ размер на дължимите от ответницата суми за консумативи за гореописания собствен на ищеца недвижим имот, а именно: 101,20 лв. за ел. енергия за периода от 04.01.2028 г. до 02.03.2018 г., 206,42 лв. за вода за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.208 г.; 750,59 лв. за газ за периода от 01.2028 г. до 06.2018 г.; сумата 12321,72 лв. за наем за имота за периода от м. януари до м. септември 2018 г., изчислена на база 700 евро наем на месец. В посочената искова молба ищецът твърди, че ответницата без правно основание е ползвала посочения имот в периода след 01.04.2018 г., поради което дължи на ищеца посочените суми за консумативи във връзка с ползването на имота и наем за ползването на същия, в общ размер 13379,93 лева. По посочената искова молба вх. № 2031982/23.11.2018 г. е образувано гр.д. № 74864/2018 г. на Софийски районен съд, производството по което не е приключило в влязъл в сила съдебен акт /видно от извършена от съда електронна справка/.

С обжалваното определение от 10.09.2020 г. районният съд е спрял производството по делото до приключване на горепосоченото гр.д. № 74864/2018 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Приел е, че е налице връзка на преюдициалност между висящото производство с предмет вземанията на ищеца срещу първия ответник и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като с тези вземания същият обосновава качеството си на кредитор по предявения Павлов иск. За да направи този извод, съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 2/09.07.2029 г.  по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД е качеството на ищеца на кредитор на прехвърлителя по сделката, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена. Съществуването на действително вземане на ищеца следва да произтича от твърдените в исковата молба факти относно основанието и размера на вземането, без кредиторът да е длъжен при условията на пълно и главно доказване да установява изискуемостта и ликвидността на това вземане. Предмет на иска не е вземането на кредитора, а потестативното му право за обяви сделката или друго действие на длъжника за относително недействителна, с които го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато искът по чл. 135 от ЗЗД е съединен с иск за вземането. Когато, обаче, вземането на кредитора /независимо дали се основава на договорно или извъндоговорно основание/ е съдебно предявено в друго производство, решението по висящия спор относно това вземане е обуславящо за изхода по предявения Павлов иск – ако със сила на пресъдено нещо бъде отречено вземането, подлежи на отхвърляне и иска по чл. 135 от ЗЗД. Поради това между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК. В случая, вземането, с което ищецът по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД се легитимира като кредитор на първата ответница, е предмет на висящо производство по гр.д. 74864/2018 г. на СРС, поради което изходът по него има преюдициално значение за решаването на спора по Павловия иск – налице е основанието по чл. 229, ал. 1, т 4 от ГПК за спиране на обуславящото дело относно вземането, съобразно горепосоченото Тълкувателно решение.

 Всички направени с частната жалба възражения са неотносими към преценката за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на обуславящия спор относно вземането. За пълнота в отговор на тези възражения следва да се посочи следното: Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелството, че вземането на ищеца се основава на извъндоговорен източник, е без значение, тъй като законът не въвежда ограничения относно основанието, от което  произтича на вземането на ищеца по този иск.  Без значение също е обстоятелството, че в исковата молба ищецът е посочил, че срещу първата ответница е заведено и друго дело /гр.д. № 50520/19 г. на СРС/ за друго негово вземане срещу нея, след като за вземането, на което основава качеството си на кредитор, правопораждащите факти на които са подробно описани и същото е надлежно индивидуализирано по основание и размер, е налице висящ съдебен спор. Що се отнася до направеното с частната жалба възражение, че с постановеното спиране на делото искът ще се обуслови от евентуално възникване или не на качеството кредитор на ищеца в бъдещ момент, следва да се посочи, че времето на възникване на вземането /преди или след извършване на увреждащото действие/ е от значение само за субективната страна на фактическия състав на иска и стои в основата на разграничението между хипотезите на чл. 135, ал.1 и ал. 3. Отделен е въпросът, вземането възниква с настъпването на съответните правопораждащи го факти, а не с влизането в сила на решението, с което същото е признато.

С оглед на горното, обжалваното определение, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

             

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 264017/10.09.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2020 г. по описа на Ботевградски районен съд.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при предпоставките  на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.