Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. *, 03.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ
като разгледа докладваното от съдия
ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 1/2019г. по описа на съда
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХXI
от НПК.
С Присъда №88/12.11.2018г.,
постановена по НОХД №1470/2018г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия А.В.Ш. за ВИНОВЕН в извършване на
две престъпления : за това, че на 20.04.2018г. в гр. *, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
"Лишаване от свобода" не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – пари в размер
на 50 лева, от владението на С.Н.Г., с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила, за което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4, вр.
чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; за това, че на 21.04.2018г. в гр. * е използвал
(извършил е безконтактно плащане на цената на закупена в търговски обект стока
– на сума 4,68 лева) платежен инструмент – дебитна карта № *, издадена от „*“
ЕАД, без съгласието на титуляра – С.Н.Г., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, за което и на основание чл. 249 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е
наложил наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е
определено едно общо, най-тежко наказание в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединено наказанието
ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева. Съдът е определил, на основание чл. 57 ал. 1
т. 2 б.“а“ от ЗИНЗС, наложеното общо, най-тежко наказание в размер на ДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да се търпи при първоначален СТРОГ режим, като от
наказанието е приспаднат периода, през който Ш. е бил задържан под стража.
Окръжният съд се е разпоредил с приложеното по делото веществено доказателство
по делото – компактдиск, който е постановил да остане по делото, а в тежест на
подсъдимия е възложил направените по делото разноски в полза на органите на
съдебната власт, които са ги направили.
Недоволен от постановената присъда,
подс. А.Ш., чрез депозирана саморъчно изготвена жалба, е атакувал същата с единствено
наведено оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания, които
счита за „увеличени“ и моли размерът им да се намали.
В съдебно заседание подсъдимият се
представлява от упълномощен защитник, който прави две искания, в условията на
алтернативност – отмяна на присъдата и постановяване на нова, изцяло
оправдателна, поради недоказаност на обвиненията, предявени на подс. Ш., или
изменение на съдебния акт със съществено намаляване размера на наложените с
него наказания.
В последната си дума подсъдимият А.Ш.
моли да се намали размера на наложените му наказания.
Представителят на Апелативна
прокуратура - Пловдив в съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, като
намира атакувания съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован, а
наложените с него наказания счита за справедливи и съобразени с всички относими
към индивидуализиране на наказанието обстоятелства. Поради изложеното моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й части.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като
се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността
и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество – частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Ш. до момента е осъждан многократно, като с влязло в
законна сила на 18.09.2015г. определение
по НОХД № 5956/2015г. по описа на
РС Пловдив е било одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно
което подсъдимият е признат за виновен за
извършено в периода от
02.07.2015г. до 03.07.2015г. престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 пр.1, вр. с чл.195, ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1, вр.
с чл.29 ал.1 б“а“ от НК и при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание една година и три месеца
лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим. Наказанието е изтърпяно на 08.12.2016г., видно от справка
на МП, ГД“Изпълнение на наказанията“.
На 20.04.2018г. около 20,30 часа С. Г.излязъл от дома си, находящ се в
гр.*, ул. „*“ № 1 и тръгнал към близкия
супермаркет от търговската верига „Т.“. През рамо бил преметнал мъжката си
чанта, в която носел: портфейл, съдържащ банкнота от 50 лв. и документи за
самоличност - лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно
средство, три контролни талона, свидетелство за регистрация на МПС, талон за
удостоверение за психологическа годност, две клиентски карти, дебитна карта № *,
издадена от „*“ ЕАД на името му, с прикрепено на нея листче с ПИН кода й и два
талона, свързани с качеството му на банков клиент. Вървял към супермаркета,
напряко, по пътека, през неподдържано игрище, когато бил забелязан от подс. А.Ш..
Последният решил да отнеме със сила намиращи се в чантата на Г.вещи, поради
което се приближил незабелязано зад свидетеля и го ударил с ръка отзад по главата, а след това му
нанесъл удар и в лицето. В резултат на
ударите, С. Г.паднал на земята, без да губи съзнание, като изпуснал чантата си,
от която изпаднали намиращи се в нея предмети, включително и портфейла с парите
и документите му.
Подсъдимият А.Ш., възползвайки се от липсата на съпротива от страна на Г.,
след употребената спрямо него физическа сила, взел портмоне, заедно с
паричната сума от 50 лв. и описаните по-
горе документи, сред които била и
дебитната карта, към която имало прикрепено листче с изписан ПИН код за достъп
и се отдалечил.
Пострадалият Ст.Г.се опитал да последва подсъдимия, но физическото му съС.ие
не му позволило да го настигне и след няколко крачки се отказал, след което
подал сигнал за случилото се в * РУ на
МВР гр.*.
Отнетата парична сума подсъдимият изразходвал за свои нужди, а на
следващия ден - 21.04.2018г., макар и да съзнавал, че не е титуляр на дебитната
карта, решил да я използва. С тази цел посетил супермаркет „Т.“, находящ се на
ул. „*“ № 10 в гр.*и около 18,12 часа
платил на ПОС терминала на касата, където работела св. М.А., с банковата карта
на пострадалия закупена от него бира. Цената на покупката възлизала на 4,68 лв.
Стойността на покупката била под 25 лева, което позволило разплащането да бъде
безконтактно, т.е., не било необходимо подсъдимият
да въведе ПИН - кода на дебитната карта,
с който разполагал.
На 05.05.2018г. подс. Ш. отишъл в *
РУ на МВР гр.* и предал на постовия полицай – св. М.Б., отнетите от С. Г.вещи.
За същите обяснил, че ги бил намерил на 01.05.2018г., което и било записано в
протокола за доброволно предаване.
По-късно от * РУ гр.*се обадили на Г.и го уведомили за предадените в
участъка негови вещи. На 08.05.2018г.
той отишъл до полицейското управление и седнал на пейка пред него, докато чакал
да се срещне със служител на реда. Междувременно там бил и подс.Ш., който бил извикан от полицейския
служител Л.Н.за снемане на допълнителни обяснения по случая, заедно с брат му -
св. С. Ш.. Подсъдимият видял Г.и седнал
до него, казал му, че той му е намерил документите и поискал да го почерпи.
Разговорът им бил прекъснат от Н., който извикал подсъдимия вътре, после го
изпратил и отишъл до св. Г., на когото казал, че ще му върнат документите, след
като получат разрешение от прокуратурата. Тогава пострадалият казал на
служителя на реда, че всъщност лицето, което е предало в полицията документите
и другите вещи, е човекът, който преди няколко дни го нападнал и му ги е взел.
С оглед получените сведения полицаят тръгнал след подс. Ш. и го извикал обратно
в полицейското управление, след което бил задържан.
По образуваното досъдебно производство, чрез протокол за доброволно
предаване бил приобщен оптичен носител, съдържащ записи от 20.04.2018г. и
21.04.2018г. от охранителните камери на намиращия се в кв. „И.“ магазин „Т.“.
На 10.05.2018г. бил извършен оглед на веществено доказателство (л.15 от ДП),
при който били документирани действията на
подсъдимия при извършеното
плащане на стока с дебитната карта на св. Г..
Тези записи били прегледани и от оперативния работник св. Д.Б., който
веднага разпознал подс. А.Ш., известен му и с прякора „*“, като лицето, което е
използвало чуждия платежен инструмент.
В рамките на производството разследващият орган с разписки (л.35 и л.50)
върнал на св.Г.вещите му.
На 06.06.2018г. било извършено разпознаване, при което С. Г.посочил подс. А.Ш., като лицето, което
го ударило и му отнело портфейла, документите и дебитната карта /л.51 от ДП/.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена стоково -
оценъчна експертиза, според заключението
на която стойността на 2 бр. ключодържатели, 2 бр. ключове за врати, чипове и
тефтер за документи е 56 лв.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно,
поради което се споделя почти изцяло от този съдебен състав. Налага се
минимална корекция в приетата за установена от окръжния съд фактическа
обстановка, която формално възпроизвежда тази, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, без окръжният съд да съобрази обема на
доказателствата, приобщени по разписаните в НПК правила в хода на съдебното
следствие. Така, след установеното по категоричен начин, че пострадалият Г.е
починал, съдът по инициатива на прокурора е пристъпил към прочитане на неговите
показания, депозирани в хода на разследването, но са прочетени и приобщени
единствено тези показания, дадени в процедура по чл.223 от НПК – пред съдия, но
не и депозираните преди това пред разследващ орган показания на пострадалия. В
надлежно приобщените показания на С. Г./ л.55 – л.57 от дос. пр./ се сочи, че в
обхвата на приложената спрямо него принуда – сила, влиза нанасяне на само един
удар в тилната област на главата, в резултат на което Г.паднал на терена,
охлузвайки бузата и носа си. При тази доказателствена база следва да се приеме,
че единствено в посочения един удар се е изразила приложената спрямо
пострадалия сила, а не както е прието във фактическата обстановка, че са
нанесени два последователни удари – освен в задната част на главата и по лицето
на пострадалия. Тази минимална корекция не е съществена и не води до промяна на
следващите се от фактите правни изводи, но за коректност следва да се отбележи
от този състав, а и е резонно посоченото да се отчете в процеса по
индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за
извършения от него грабеж.
С оглед наведените възражения от защитата на подсъдимия за недоказаност
на предявените на подс. Ш. обвинения и за проверка версията на последния за
случилото се на инкриминираните дати, изнесена в обясненията му, настоящият
състав също проведе съдебно следствие. В неговите рамки бяха депозирани
допълнителни обяснения от подс. Ш. и изискана и получена официална информация и
документи, надлежно приложени по делото. Извличащото се от тях не води до
промяна в приетите от окръжния съд за установени релевантни факти, напротив,
потвърждава същите и допринася за формирането на съдийското убеждение по изискуемият
се в чл. 303 ал.2 от НПК начин.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна
и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания
при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото, чрез предвидените в
НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата и на обвиняемия тогава Ш.,
и на пострадалото от деянията лице. Обвинителният акт отговаря на изискванията
на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за
вменените във вина на подс. Ш. деяния от обективна и субективна страна, а и възражения
за годността на процесуалния документ в проведеното разпоредително заседание не
са навеждани от подсъдимия и неговия защитник.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната жалба и в
пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в
хода на съдебното следствие процесуални нарушения. И служебно не се откриват
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива, които да са
съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда
покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да
реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да
упражни контрола, дължим по смисъла на закона. От изразеното по съществото на
делото становище от защитника на подсъдимия може да се изведе единствено
оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания
доказателствен материал, чиято процесуална годност също се поставя под съмнение,
но такова нарушение не се установи да е допуснато. Окръжният съд е обсъдил,
анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на
доказване, не е придаден смисъл, които
да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно,
превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.
Възразява се на първо място от защитника на подсъдимия срещу решението
на окръжния съд да даде пълен кредит на доверие на заявеното от пострадалия Г.при
разпита му пред съдия в процедура по чл.223 от НПК, като се изразяват резерви
относно обективността и достоверността на изложените от Г.факти. Тези
оплаквания не могат да се споделят и с основание окръжният съд се е доверил на показанията
на пострадалия, надлежно приобщени по делото по предвидения за това в НПК ред. Процедурата
по чл.223 от НПК е проведена по разписаните в този текст от кодекса правила, като
за извършването на разпита е бил надлежно призован подс. Ш. и представлявалия
го към онзи момент защитник, а последният е присъствал на разпита и е имал
неограничена възможност да поставя конкретни и имащи отношение към предмета на
делото въпроси към Г.. Пред съдия, С. Г.е депозирал подробни, последователни,
логически свързани показания, в които е изложил хронологията на събитията,
случили се на инкриминираната дата 20.04.2018г. и след това. Без никакво
съмнение е установено в хода на съдебното следствие, че Г.е починал, поради
което не е проведен непосредствен и устен разпит на пострадалото лице, но е
ползвана процесуалната възможност на чл.281 ал.1 т.4 от НПК и показанията му,
дадени в хода на разследването са приобщени по изискуемия се ред и процесуална
пречка, както за приобщаването им, така и за използването им при формиране на
вътрешното убеждение на съда, не се открива да е налице.
От факта, че С. Г.се явява пострадал от деянията, предмет на предявените
обвинения, не следва автоматично извод за заинтересованост от изхода на делото
и че воден от тази заинтересованост Г.е депозирал неверни показания. Качеството
му на пострадал наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка
достоверността на заявеното от този свидетел и да го съпостави с останалите
доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността му обаче и при
съзвучие на изложените от него факти с извличащите се от останалия
доказателствен материал, показанията на Г.следва да се кредитират, така, както
правилно е сторил окръжния съд. А заявеното от този свидетел кореспондира с
показанията на св. Б. – полицейския служител, на когото подсъдимият е предал
доброволно част от вещите, собственост на пострадалия, за които Г.твърди, че са
му отнети принудително, със съставения по този повод протокол за доброволно
предаване на тези вещи, а частично и с обясненията на подс. Ш. и на брат му –
св. С. Ш., които не отричат, че във владение на подсъдимия са били вещите на
пострадалия, в това число и инкриминирания платежен банков инструмент. Заявеното
от пострадалия за мястото и времето на нападението над него кореспондира с
обясненията на подсъдимия и показанията на брата на последния относно това, че
са били на същото място и по същото време, когато е извършен грабежа и където,
според тях са „намерили“ вещите на Г.– в кв. И., близо до супермаркет „Т.“ и
неподържано игрище, както и за това какво е било „намерено“, като вещите / без
50лв./ са върнати именно от подс. Ш.. С. Г.е заявил, че е получил есемес известяване
от банката, издала банкоматната му карта за опит да се извърши теглене на
100лв. и за извършено теглене на малка парична сума, което също намира
потвърждение в приложената от „*“ ЕАД официална справка / л.66 от дос. пр./. Заявеното
в показанията от този свидетел за начина, по който първоначално е разпознал
нападателя си – пред * районно управление на МВР, и е съобщил за това на
полицейския служител кореспондира с обясненията на подсъдимия, с показанията на
св. С. Ш., с приложената по делото заповед за задържане от дата 08.05.2018г.
/л.31 от дос. пр./. Или, всеки един от заявените от пострадалия факти намира
своята опора и кореспондира с останалите доказателства и поради това основания
за съмнения в обективността на показанията му липсват.
Пред съда Г.е бил категоричен и за това, че е възприел нападателя си от
непосредствена близост, като посочва негови характерни външни белези, изразява
увереност, че може да го разпознае и действително при проведеното разпознаване
/протокол - л.51 от дос. пр./ е посочил подс. А.Ш. като лицето, което го е нападнало,
ударило и отнело вещите му. Именно такива вещи / без паричната сума от 50лв./
подс. Ш. е предал доброволно в районното управление с протокол от 05.05.2018г.
Не може да се сподели становището на защитника на подсъдимия, че са допуснати
съществени нарушения при извършеното разпознаване, които опорочават резултатите
от него до такава степен, че протокола за разпознаване на лица да не се ползва
от съда като годен доказателствен способ. Процесуалното действие е извършено в
съответствие с изискванията, визирани в чл.169 и сл. от НПК – в присъствието на
поемни лица, след като свидетелят е заявил, че може да разпознае нападателя си,
а след като го е разпознал, измежду четири предоставени за разпознаване лица, Г.е
посочил по какви конкретни външни белези е индивидуализирал подс. А.Ш. като
лицето, извършило посегателството над него. Вярно е, че една от посочените от Г.особености
на нападателя му е неговата височина и че другите три лица, осигурени за
нуждите на разпознаването, са видимо с по-нисък ръст от подс. Ш., но това не е
бил единствения белег, по който подсъдимият е бил разпознат от С. Г.. Впрочем,
на извършването на процесуално – следственото действие е присъствал и защитник
на подс. Ш., който не е имал никакви възражения за начина на извършване на процесуалното
действие. Не без значение за извода относно обективността на споделените от Г.факти
и категоричното му становище, че подс. Ш. е извършител на грабежа, е и
установяващото се от неговите показания, от обясненията на подсъдимия, от показанията
на брата на подсъдимия – св. С. Ш. и от приложената по делото заповед за
задържане на подс. Ш. за 24 – часа. Според извличащото се от тях пострадалият Г.още
на 08.05.2018г. пред полицейското управление без колебание е разпознал подс. Ш.
като негов нападател, който с прилагане на сила на 20.04.2018г. му е отнел
вещите и това е съобщил на полицейския служител, а заявеното е послужило като
основание Ш. да бъде задържан. Тази последователност и категоричност в
пострадалия, който не един път, а два пъти е посочил именно подсъдимия Ш. като
извършител на грабежа, преценена в контекста на признанието от страна на
подсъдимия, че отнетите вещи са били в негово владение и то не един или два
дни, а най – малко от 21.04.2018г., когато признава, че е ползвал платежния
инструмент с титуляр Г.и синхрона на тези гласни показания с останалите
доказателства – писмени и веществени, мотивира и този съд да се довери изцяло
на показанията на починалия вече пострадал. Всъщност и житейско обяснение не
може да се намери в тезата, че С. Г.държи на всяка цена да уличи в извършване
на престъпление точно подс. А.Ш., при липсата на данни да го познава преди
инкриминираните дати, да има негативно лично отношение към него и под угрозата
да понесе наказание за депозиране на неверни показания или за набедяване на
невинен човек в извършване на престъпление, да даде лъжливи показания, без да
се установява логична причина и мотив да
се дадат такива.
Показанията на св.А., работеща в магазин „Т.“, в който е направена
покупка с инкриминирания платежен инструмент, не са източник на факти от
особено значение за предмета на делото, тъй като, независимо, че през нея като
касиер е минала покупката, не е запомнила нито подсъдимия, нито картата, с
която е станало заплащането и това е
житейски обяснимо, предвид множеството хора, пазаруващи в магазина.
Показанията на св.Б.съда е
ползвал като косвено подкрепящи обвинението. Този свидетел в качеството си на
полицейски служител познава подс. Ш. като лице от криминалния контингент и при
преглед на представения запис от охранителната камера, поставена в магазин „Т.“
е познал подсъдимия като лицето, извършващ покупката с платежен инструмент на
инкриминираната дата. Този свидетел е полицейски служител, който не е работил
по случая и действията му не се вместват в ограниченията, визирани в чл.118 от НПК, тъй като той не е извършвал действия по разследване в досъдебната фаза, не
е имал друго процесуално качество в наказателното производство. Поради това
процесуална пречка да бъде разпитан като свидетел не съществува, а възприятията
му са непосредствени и той ги възпроизвежда добросъвестно, без да се сезира
предубеденост и недостоверност на заявените факти. Б. по молба на свой колега е
присъствал при прегледа на записа от охранителната камера и пред него, а и пред
съда е заявил своето виждане за това кое е лицето, заснето на този запис.
Свидетелят не е участвал в разпознаване по реда на чл.169 от НПК, за да се
изисква то да е извършено по разписаните в процесуалния закон правила, а само е
свидетелствал за личните си възприятия от този запис, изразил е личното си
мнение за отразеното на него лице. Заявеното от този свидетел не влиза в
противоречие с обясненията на самия подсъдим, който признава, че на
инкриминираната дата и място действително е извършил покупка от магазина, която
е заплатил с платежен инструмент, чийто титуляр е С. Г..
За другия полицейски служител –
св. Б. също не съществува пречка по смисъла на чл.118 от НПК да бъде разпитван
като свидетел по делото. Неговите
показания са ползвани относно установяване на начина на доброволното предаване
на вещите от подс. Ш., а заявеното в разпитите му / пред съда и приобщените по
реда на чл.281 от НПК/ кореспондира напълно със съставения протокол за
доброволно предаване от 05.05.2018г. и с обясненията на подсъдимия, поради
което няма основание за съмнение в обективността и достоверността на показания,
дадени от този свидетел.
На обясненията на подсъдимия А.Ш., представляващи основно доказателствено
средство, но и средство на защита, окръжният съд е отдал нужното внимание, чрез
анализ на съдържащото се в тях през призмата на процесуалното качеството на
подсъдимия и оценявайки съответствието, респективно, противоречието на
заявените факти с извличащите се от останалите доказателства. И пред тази
инстанция подсъдимият даде идентични обяснения по предявените му обвинения, в
които признава, че е ползвал чужд платежен инструмент, но отрича това ползване
да е било умишлено, както и отрича по насилствен начин да се е снабдил с
банковата карта на Г., както и с останалите вещи и пари на пострадалия. Правилен
и законосъобразен е изведения от първостепенния съд извод за недостоверност на
защитната версия за случайно намиране на вещите на пострадалия и за
непреднамерено използване на платежния инструмент, поради заблудата, че се
ползва собствена банкоматна карта. Тази теза противоречи на показанията на
пострадалия от деянията, които по изложените вече мотиви се кредитират изцяло и
на установяващото се по категоричен начин от писмените доказателства, приобщени
по делото, видно от които, независимо, че към инкриминираната дата подсъдимият
е притежавал две банкоматни карти, на които е бил титуляр, е ползвал тази на
пострадалия, която по външни белези значително се отличава от неговите платежни
инструменти и то нееднократно. Подсъдимият е заявил и че документите на
пострадалия е намерил два – три дни преди да ги предаде в районното управление,
което се оборва от извлечението от сметката на Г.и установяващото се от него,
че още на първата инкриминирана дата – 20.04.2018г. с тази карта е извършвана
операция по проверка на баланса по сметката, а на 21.04.2018г. посредством нея
са платени покупки, направени от подс. Ш. в магазин „ Т.“, което по категоричен
начин сочи, че вещите на Г.са били във владение на подс. Ш. още на
20.04.2018г., а не са намерени 2 – 3 дни преди предаването им на 05.05.2018г. в
06 районно управление на полицията. В останалата им част обясненията кореспондират
с другите, събрани по делото доказателства и поради това правилно са ползвани
при постановяване на присъдата като достоверни в тази им част.
По идентични съображения, поради противоречието им с останалите
доказателства – показанията на пострадалия, извлеченията от банковата сметка на
Г., протокола за доброволно предаване на вещи и показанията на св. Б. - правилно
съдът не се доверил на показанията на св. С. Ш., в частта им относно версията,
че вещите на пострадалия са намерени случайно през месец май 2018г., няколко
дни преди да бъдат предадени доброволно в полицията. Заявеното от свидетеля
влиза частично в противоречие дори с обясненията на подсъдимия, както правилно
е посочил и окръжния съд. С. Ш. свидетелства, че вещите са намерени случайно
през месец май, като преди намирането им са отишли в магазина с подсъдимия,
купили са си бира и едва след това в близост до игрище и до магазина са открили
разпръснати лични документи. Подсъдимият дава обяснение, че документите и
банкоматната карта са открили преди да посетят магазин „Т.“, от където е купил
бира, ползвайки без умисъл картата на пострадалия, поради заблудата, че плаща с
платежен документ, чийто титуляр е той. За
С. Ш., предвид близката родствена връзка с подсъдимия, е логичен и извода, че свидетелят
има пряк и личен интерес от изхода на делото и при депозиране на показанията е
воден от желанието да облекчи процесуалното положение на брат си.
Изготвената в досъдебната фаза
стоково – оценъчна експертиза не е била обект на коментар и оценка по реда на
чл.154 от НПК от окръжния съд и с основание, тъй като заключението й няма
отношение към предмета на повдигнатите обвинения, в обхвата на които не са
включени вещите, оценени с тази експертиза.
На базата на правилно установени релевантни за предмета на доказване
факти, окръжният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до
законосъобразния извод, че по категоричен и несъмнен начин е установено по
делото, че подс. А.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“
и чл. 249 ал. 1 от НК.
Относно престъплението по чл.
199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“:
От доказателствения материал по
несъмнен начин се установява, че подс. Ш. е осъществил двата функционално
свързани акта – принудата спрямо С. Г., упражнена в една от двете, предвидени в
закона форми - сила, чрез нанасяне на
удар в тила на пострадалия, която сила е използвана за улесняване отнемането на
инкриминираните вещи – сумата от 50лв., собственост на Г., която е преминала
във фактическата власт на подсъдимия и той се е разпоредил с нея като със своя.
По този начин, с очертаните престъпни прояви, разгледани в тяхната обективна и
субективна връзка, е осъществено от подсъдимия А.Ш. престъплението грабеж.
Тезата на подсъдимия и защитника му по това обвинение остава голословна,
недоказана и противоречаща на останалия
доказателствен материал. В тази инстанция, на подсъдимия и защитата му се
предостави неограничена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на
версията на подс. Ш. за случилото се, а и съдът служебно предприе действия по
проверка на тази версия, но тя бе опровергана по несъмнен начин.
Подсъдимият в обясненията си сочи, че именно в кв. „*“, близо до
изоставено футболно игрище и до магазин „Т.“ е „намерил“ вещите на пострадалия,
а и брат му – св. С. Ш. дори заявява при разпита си пред съда, че в деня, в
който са „намерили“ вещите са видели и пострадалия на посоченото място, след
19.30 часа. Т.е., в контекста и на показанията на пострадалия е установено, че подсъдимият
се е намирал на инкриминираното място и дата, където и когато пострадалият
твърди, че е бил обект на нападение. От
информацията, предоставена за нуждите на делото от работодателя на подс.
Ш. към инкриминираната дата - ОП „*“ – *е видно, че работната смяна на
подсъдимия приключва в 18.00 часа, което сочи, че обективно е възможно той да
се намира на мястото и по времето, когато е извършен грабежа, около 20.30 часа
на 20.04.2018г., според показанията на пострадалия. Не се спори, че вещи,
собственост на С. Г., за който последният твърди, че са му отнети принудително,
са били във владение на подс. Ш. известен период от време и че същите вещи е
предал доброволно в полицията. Съдържащото се в този смисъл в обясненията, в
показанията на св. С. Ш. и на пострадалия кореспондира с протокола за
доброволно предаване на вещи от 05.05.2018г., с протокола за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум от 10.05.2018г., с показанията на
св. Б..
Подсъдимият отрича да се е
снабдил с вещи и пари на С. Г., след прилагане на сила и принуда, като твърди,
че негови лични вещи и банкова карта е намерил два – три дни преди да ги
предаде в полицейското управление. Тази версия, подкрепена само от показанията
на несъмнено пристрастния свидетел – неговия брат С. Ш., не намира подкрепа в
останалия доказателствен материал, а напротив, опровергава се по категоричен и
несъмнен начин. Пострадалият без колебание заявява, че на инкриминираната дата
и място, е бил обект на нападение от лице, което не познава лично, но е видял
добре и може да го разпознае, както и за това, че в себе си е носел освен лични
вещи, документи, банкова карта, ведно с лист с отразен ПИН – код за тази карта,
и сумата от 50 лв. На два пъти, пред полицейски служител от 06 РПУ и в хода на
разследването в процедура по чл.169 от НПК, Г.е разпознал подс. Ш. като своя
нападател. Всички описани от пострадалия вещи като принудително отнети му / с
изключение на сумата от 50лв./ доброволно са предадени от подс. Ш. на 05.05.2018г.
Няма основание да се счете, че за всички останали факти Г.свидетелства
правдиво, но дава неверни показания относно това, че е бил обект на принуда и е
последвало отнемане на 50лв. и други лични вещи, както и за това кой е неговия
нападател. В случай, че Г.е имал користни мотиви да депозира неверни показания
относно вида на отнетите му вещи, не е имало пречка да съобщи, че в негово
владение е била много по-голяма по размер парична сума, с цел по неправомерен
начин да получи обезщетение, каквото не му се следва. Г.не е предявил претенции
спрямо подсъдимия в досъдебната фаза, в съдебното следствие не се конституирал
като страна в процеса, въпреки, че е имал възможност да стори това до момента
на настъпване на смъртта му. Нелогична е и тезата Г.да дава неверни показания
за лицето, което го е нападнало, тъй като няма установен личен мотив или
обяснима житейски цел да се уличи точно подсъдимия в извършване на престъпление,
като в случай, че пострадалият е търсел „изкупителна жертва“ е могъл да посочи
като извършител на грабежа например брата на подсъдимия Ш., с който също е
провел разговор пред полицейското управление. Но пострадалият без колебание е
разпознал именно подс. А.Ш. като своя нападател и това говори за
добросъвестността и обективността на заявеното от него.
Недостоверно и житейски нелогично обяснение се дава от подсъдимия и за
причините, наложили да предаде чуждите вещи, намиращи се в негово владение 15 –
дни след твърдяното им „случайно“ намиране. Пред настоящия състав подс. А.Ш.
сочи, че се е опитал да предаде намерените вещи на полицейски служител още в
първите дни след намирането им, но му е било отказано и разпредено да ги занесе
в полицията. В обясненията си посочи, че е разговарял с лице – полицейски
служител, което индивидуализира със собствено име С. и длъжност СТАРШИНА.
Опитите на съда да открие лице с такива индивидуализиращи белези не се увенчаха
с успех, дори напротив, от постъпилата от Началник * РПУ – *информация става
ясно, че такова лице не работи и не е работило към инкриминираната дата в
полицейското управление, а сред служебните лица, извършвали патрулна дейност в
района, в периода от инкриминираната дата до датата на предаване на вещите,
няма такова със собствено име С.. Не се потвърди като обективна и сочената от
подсъдимия причина да предаде вещите 15 – дни по-късно от „случайното“ им
намиране, а именно служебна ангажираност, непозволяваща да се отиде до близкото
полицейско управление. Към инкриминираните дати подсъдимият Ш., видно от
постъпилата от ОП Ч. – *официална информация и приложените към нея документи,
по график е в почивка на 21 и 22.04.2018г., поради което за него не е имало никаква
пречка, ако действително е намерил чужди вещи и няма отношение към отнемането
им, още на същата дата или на следващия ден да ги предаде. Вместо това, подс. Ш.
не само, че не предава вещите, но още на 20.04.2018г., а след това и на
21.04.2018г. ползва чуждия платежен инструмент. Полицейското управление работи
денонощно и дори подсъдимият да е бил на работа това не съставлява обективна
пречка за своевременно явяване в полицията и предаване на вещите, а не 15 дни
след това, на 05.05.2018г., като в протокола за предаване е отразено, че са
намерени едва на 01.05.2018г., което очевидно е невярно и противоречи на всички
останали данни по делото. Освен от показанията на пострадалия, който сочи, че
вещите са му отнети от подсъдимия на 20.04.2018г. около 20.30 часа след
нанасяне на удар в тила, по делото са налични и данни, извличащи се от
официалната справка от издателя на инкриминирания платежен инструмент /л.66 от
дос. пр./, според която още на същата дата - 20.04.2018г. банковата карта е
ползвана на банкомат в 21.25 часа, с цел извършване на справка баланс по
сметката на Г.. Последният, след грабежа, е бил лишен от владението върху тази
банкова карта и очевидно не е извършвал посочената операция, а тя е извършена
само час след нападението над него и от лице, което е придобило владение върху
картата, а това лице, без никакво съмнение е подс. А.Ш. и дори и той не отрича
този факт. Т.е., банковата карта и останалите лични вещи са били във владение
на подс. А.Ш. още на инкриминираната дата, а не както се опитва да убеди съда,
че ги е намерил по-късно и затова едва на 05.05. 2018г. ги е предал в
полицията. А за това как са попаднали в подсъдимият лични вещи, пари и платежен
инструмент на пострадалия по несъмнен начин е установено от показанията на С. Г.– чрез прилагане на сила и отнемането им без
съгласие на собственика.
От отрицателния факт, че до момента подсъдимият не е бил осъждан за извършвани
грабежи не могат да се вадят никакви доводи във връзка с авторството на
инкриминираното деяние, както се опитва да стори подсъдимия. Според трайната
съдебна практика /Решение № 1122 от 31.03.2006 г. на ВКС по н. д. № 581/2005
г., I н. о., ВКС/ недопустимо е обвинението да почива върху т. нар. сходни
факти за виновността на обвиняемия. Сходните факти по извършване на отделни
деяния могат да бъдат ползвани единствено за изграждане на версии, които могат
да доведат до действителния автор на престъплението, но не и в подкрепа на
обвинението. По аргумент на противното и от факта, че Ш. не е осъждан до
момента за престъплението грабеж, не могат да се вадят доводи за недоказаност
на предявеното му сега обвинение.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че упражнява принуда спрямо
пострадалия, целяща да сломи съпротивата и нежеланието му да предаде личните си вещи и пари, но въпреки
това воден от користни цели подсъдимият е упражнил принудата, след което е
отнел паричната сума от 50лв., за която е знаел, че е на пострадалия и не му се
следва, установил е фактическа власт върху нея и се разпоредил с тази сума като
със своя.
Коректна е дадената от обвинението и възприета от окръжния съд правна
квалификация на извършения от подсъдимия Ш. грабеж по квалифицирания
състав на чл.199 ал.1 т.4
вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”А” от НК. Спрямо А.Ш. е налице
осъждане по силата на постановен съдебен акт по НОХД №5956/2005г. по описа на
РС – Пловдив за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 пр.1 вр. с чл.195
ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, за което му е наложено
наказание 1г. и 3м. лишаване от свобода, което е постановено да се търпи
ефективно. Настоящето деяние е извършено на 20.04.2018г., т.е., след като подс.
А.Ш. е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за
срок, по – голям от една година, изтърпяването на което не е било отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК. Поради което
са налице предвидените в чл.29 ал.1 б.“а“ от НК предпоставки за квалифициране
на извършеното като извършено при условията на опасен рецидив, като от
изтърпяване на наказанието по посоченото дело – 08.12.2016г. до извършване на
деянието, предмет на настоящето производство,
не са изтекли пет години, поради което не е налице пречка / чл.30 от НК/
за прилагане на дадената от прокурора и възприета от окръжния съд квалификация
на извършеното.
Престъплението
по чл.249 ал.1 от НК:
Обект на защита, с уреждането на деянието като престъпно, се явяват
отношенията по сигурност и надеждност на парично кредитната система на
страната, при което да се гарантира, че и при използването на достиженията на
науката и техниката в областта на безналичните плащания няма да се стигне до
неправомерно засягане на режима на въвеждане и използване на тези средства,
както и косвено – на имуществените интереси на лицата.
Правилно е прието от окръжния съд, че дебитна карта № *, издадена от „*“
ЕАД, с титуляр С.Н.Г., издадена от банка „*“ ЕАД, се явява платежен инструмент,
респективно - годен предмет на
престъплението. Платежен инструмент по смисъла на чл. 93 т. 24 НК е „веществено
средство, което позволява, самостоятелно
или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични
стойности. Към момента на извършване на
престъплението е била налице легална дефиниция на понятието „платежна карта” в
чл. 25 ал. 1 от Наредба № 3 / 16.07.2009 г. / отм. 08.05.2018г./ за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, съгласно който: „Платежната карта е вид платежен инструмент, върху
който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за
идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен
достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит,
договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е
издадена картата, и доставчика на платежни услуги.”. Тя е платежен инструмент,
който съгласно чл. 27 ал. 1 от същата Наредба позволява множество операции:
теглене и/или внасяне на пари в брой чрез терминални устройства АТМ; плащане на
стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС,
плащане на стоки и услуги, както и превод между сметки чрез виртуални
терминални устройства ПОС, превод между платежни сметки чрез терминални
устройства АТМ, плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ, справочни и други платежни и неплатежни
операции. По сега действащия Закон за платежните услуги и платежните системи
/обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./ : параграф 1, т.30
от Допълнителните разпоредби : "Платежен инструмент" е
персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури,
договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги
и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно
нареждане.
От обективна страна, изпълнителното деяние е „използване” на платежен
инструмент, което включва всички действия по поставянето му в съответното
устройство, активиране на възможните операции, сред които са и безконтактно
плащане на покупки в търговски обекти. Законодателят е инкриминирал всяко
неправомерно използване на чужд платежен инструмент без съгласието на титуляря,
без да обвързва наказуемостта с прехвърляне на парични средства като изискване
за съставомерност на деянието. Деецът осъществява състава на престъплението и в
случаите, когато само поставя платежния инструмент в банкоматното устройство,
като не е необходимо в резултат на това негово действие да е получил парична
сума. Прокуратурата е привлякла подс. А.Ш. като обвиняем единствено за
използването на банковата карта, при което е получена парична сума, съставляваща
стойността на направена от него покупка в търговски обект, независимо, че от
справката от банката е видно, че и други операции с чуждия платежен инструмент
са извършени от подсъдимия.
В настоящият казус по категоричен и несъмнен начин е установено по
делото, че платежния инструмент не само е ползван, чрез поставянето му в
банкоматни устройства три пъти, но и посредством такова използване е заплатена
покупка в полза на подсъдимия на стойност 4.68лв., осъществена в магазин „ Т.“
на 21.04.2018г. в 18.12 часа. Използвайки възможността при покупки на по-ниска
стойност да не се въвежда ПИН – кода на банковата карта, подс. Ш. е пазарувал в
посочения супермаркет, чрез безконтактно използване на платежния инструмент и
то без съгласието и знанието на притежателя на банковата карта – св. С. Г.,
като чрез безконтактно плащане се е обогатил със сумата от 4.68лв.
Този извод законосъобразно е изведен от окръжния съд на базата на
еднопосочните, кореспондиращи си доказателства, събрани по делото по реда и
начина, предвиден в НПК. От приложеното по делото писмо, ведно със справка – извлечение
от банката – издател на картата /л.66 от дос. пр./ е видно, че титуляр на
кореспондиращата с банковата карта сметка в * ЕАД е св. Г., считано от 30.01.2017г.,
като на инкриминираните дати – 20.04. и 21.04.2018г. тази карта е ползвана,
както за проверка на баланс по сметка, така и за заплащане на покупка в магазин
„ Т.“. Свидетелят Г.е категоричен, че сред отнетите му при грабежа вещи е била
и дебитната карта и след 20.04.2018г. той не я е ползвал, а тя, заедно с останалите
негови лични вещи му е върната едва на 06.06.2018г. А платежния документ е
върнат на пострадалия защото подс. А.Ш. доброволно я е предал на 05.05.2018г. в
* РУ на МВР – *. Владението върху инкриминирания платежен
инструмент и използването му от подсъдимия по описания в обвинителния акт начин
– безконтактно плащане на покупки в магазин „Т.“, без съгласието на титуляря
св. С. Г., не се оспорва и от подс. А.Ш., като за съставомерността на това
деяние е без значение по какъв начин банковата карта е попаднала у подсъдимия.
Обвинението не се гради само на неговото самопризнание, което би било в
нарушение на чл.116 от НПК, а в негова подкрепа е цялата стройна, логична,
еднозначна по съдържанието си доказателствена маса – показанията на
пострадалия, който съобщава, че след грабежа и отнемане на платежния инструмент
е получил известяване от банката, че неговата карта се използва и това става
без негово съгласие, справката от банката – издател, от която са видни датите, часовете и местата, където
платежния инструмент е използван и показанията на св. Б., който при преглед на
предоставения доброволно запис от охранителната камера на магазин „*“ е познал в лицето, извършващ покупка, чрез
банкова карта подс. А.Ш., криминално проявен и поради това добре познат на
полицейските служители. На базата на посоченото окръжният съд е направил
единствено възможния извод относно авторството на деянието в лицето на подс. А.Ш.
и този извод той й не оспорва.
От субективна страна законосъобразно
окръжния съд е приел, че и това деяние е извършено от подсъдимия Ш. при форма
на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че използва платежен инструмент –
дебитна карта, която не му е предоставяна от титуляря – св. Г.и че не е получил
неговото съгласие за използването й, но воден от користни цели – да се обогати,
е използвал платежния инструмент и с него е заплатил стоки от магазин, закупени
за собствена употреба.
Всъщност, именно субективната страна
на престъплението се оспорва от подсъдимия и неговия защитник, като на
вниманието на съда се излага версията, че платежния инструмент е ползван по
грешка, със заблудата, че се ползва собствена банкова карта, каквато подсъдимия
към инкриминираната дата притежавал и тя била заредена с нужните му парични
средства. Тази версия също се опровергава от събраните по делото доказателства.
Да, подсъдимият Ш. към 20.04.2018г. е бил титуляр на два платежни инструмента,
но валидността на издадената му от „*“ карта
VIZA още към 11.2017г. е изтекла и към инкриминираната
дата тя не била функционираща и с нея не
могат да се извършват никакви операции, а преиздадената му карта не е потърсена
и получена от подс. Ш. и поради това е
унищожена. Или, към 20.04.2018г. подс. Ш. не е разполагал с функционираща
банкова карта с издател „*“ ЕАД /писмо –
л.60 от настоящето дело/, поради което очевидно недостоверни са обясненията му
в тази насока. Същият към инкриминираната дата е разполагал с валидна банкова карта, издадена
от „*“ АД / *“ – писмо - л.68 от
настоящето дело/, която е използвана от него на 20.04.2018г., но не и на
21.04.2018г. Към и в писмата, получени
от двете банки – издатели на платежни инструменти с титуляр подс. А.Ш., е
дадено описание на външните белези на тези банкови карти и е видно, че те
съществено се различават от инкриминирания платежен инструмент. Известно е, че
на всеки платежен инструмент се посочват имената на титуляря му, валидност,
номер на картата, като издаваните от „*“ АД пластики са бели на цвят, а
издаваните от „*“ АД / *“ са сини на цвят. Очевидно е различието, дори и при
пръв поглед, между ползваните от подсъдимия банкови карти и инкриминирания
платежен инструмент, който, видно от протокола за оглед на веществени
доказателства / снимки 2, 3 и 4/ е първо с издател друга банка, от която подс. А.Ш.
няма издадена банкова карта, а цвета на същата е червен, а не бял или син. Така,
че да се твърди, че като е използвал инкриминирания платежен инструмент, подс. А.Ш.
нито е забелязал, че тя е издадена от друга банка – * , нито, че е червена, а
не бяла или синя, каквито той е ползвал, е теза, която очевидно е защитна и не
отговаря на обективната действителност. И освен от посоченото, тази теза се
опровергава по категоричен начин и от данните, че инкриминирания платежен
инструмент е използван от подс. А.Ш. не веднъж, не два пъти, а четири пъти в
рамките на два дни /справка – извлечение на л.66 от дос. пр./, което напълно
дискредитира тезата за неволна грешка и неумишлено използване на чуждия платежен
инструмент.
Изложеното до тук квалифицира искането на защитника на подсъдимия за
отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава като неоснователно и
законно основание за ревизия на присъдата в тези й части не се открива от
въззивния съд.
Не така стои въпроса с присъдата в санкционната й част. Проследявайки внимателно
процеса по индивидуализация на наказанията, се откриват нарушения, които са
рефлектирали върху справедливостта на определените с присъдата наказания за извършените
от подс. А.Ш. две отделни престъпления. Съзира
се известно колебание в становището на окръжния съд относно съотношението между
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Макар и да
са отчетени идентични такива и без никакво съмнение валидни и за двете
извършени от А.Ш. деяния, те са третирани различно от окръжния съд, без този
подход да е успешно мотивиран и достатъчно правно обоснован. Тази правна
неувереност е довела до явен дисбаланс на наложените с присъдата наказания за
отделните престъпления. Въззивният съд намира, че нарушенията могат да се
отстранят с настоящия съдебен акт, което е изцяло в интерес на обжалващия
присъдата подсъдим. Като съд по фактите
и по правото, апелативният съд е длъжен да извърши самостоятелен анализ на
визираните в чл.54 от НК обстоятелства и да изложи собственото си становище по
този въпрос.
Коректно, в полза на подсъдимото
лице, окръжният съд е отчел като смекчаващо отговорността му обстоятелство,
валидно и за двете извършени престъпления, ниската стойност на причинените от
деянието вредни последици – 50лв. отнети при извършения грабеж и 4.68лв. –
парична равностойност на закупената в лична полза стока, посредством чуждия
платежен инструмент. Доброволното връщане на вещи на пострадалия също правилно
е прието като обективен факт, снижаващ обществената опасност на извършените
деяния и на дееца. В допълнение към казаното следва да се отбележи и че без
никакво съмнение акта на доброволното връщане на вещи на пострадалия / без
отнетите 50лв./ е допринесъл съществено за установяване авторството и на двете
вменени във вина на подсъдимия деяния, тъй като е станало повод пострадалият да
разпознае нападателя си в лицето на подс. А.Ш.. Връщането на лични документи на Г.несъмнено е
спестило на пострадалия нуждата от издаване на нови такива, процес, неизменно
съпътстван с отделяне на значително време и парични средства за това. Частичното
признание на вината, депозиране на обяснения, които също допринасят за разкриване
на обективната истина по делото, не бива да се неглижират и следва да намерят
своето отражение при определяне на справедливите размери на наказанията за
извършените престъпления. Конкретиката на казуса /относно извършения грабеж/,
преценен чрез сравнението с типичните деяния от този вид налага да се отчете и
интензитета на оказаната спрямо пострадалия принуда, която в случая се е
ограничила с нанасяне на един удар в тила на пострадалия, от който е последвало разпиляване на личните вещи на Г.и отнемането
им от подсъдимия.
В ущърб на подс. А.Ш. няма как да не се отчетат предишните му осъждания
и това е отбелязано в мотивите към присъдата като относимо към двете
инкриминирани деяния, но извън осъждането, което е основание за квалифициране
на грабежа по по-тежкия състав на престъплението – при условията на опасен
рецидив, останалите присъди са все за деяния,
извършени в период, значително отдалечен от инкриминираните дати – преди 10 и
повече години и това обективно обстоятелство следва да се има предвид, а
окръжният съд не го е съобразил. Некоректно извършването на две отделни
престъпления в рамките на два последователни дни е отчетено само при
индивидуализиране на наказанието за престъплението грабеж, но не и за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК, към което също има отношение. От друга
страна извършването на две отделни деяния е предпоставка за прилагане
разпоредбата на чл.24 от НК, която окръжният съд изрично е отбелязал, че не
следва да се прилага в казуса, а вместо това го отчел неправилно, за да завиши
размера на санкцията, която е наложил за престъплението грабеж.
Фактически, при откриващи се и за двете инкриминирани деяния идентични
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, необосновано и немотивирано окръжният съд е
определил наказанието за престъплението по чл.249 ал.1 от НК при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а за престъплението по чл.199 от НК наказанието е отмерено при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, което становище е правно незащитимо.
На базата на посоченото до тук,
настоящият състав споделя виждането на окръжния съд, че не са налице условията
на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, при наличието на които и най –
ниското предвидено в закона наказание да се квалифицира като несъразмерно
тежко. Но отчетените от окръжния съд и допълнително констатираните от този съд
особености и конкретни характеристики на извършените деяния, в контекста на
отегчаващите отговорността обстоятелства, преценени не на принципа на простата
аритметика, а съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира апелативния
съд да счете, че справедливи, съответни на конкретно извършените две
престъпления и на дееца, са наказания, определени в минимума, предвиден в НК и
те ще допринесат в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК. По тези съображения
първоинстанционната присъда следва да се измени с намаляване размера на
наложените на подс. А.Ш. наказания от 3 години лишаване от свобода за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК на 2 години лишаване от свобода и от 10
години лишаване от свобода за престъплението по чл. 199 ал. 1 т.
4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“ на 5 години лишаване от свобода.
Императивно законът предвижда кумулативно налагане и на имуществена
санкция за престъплението по чл.249 ал.1 от НК, като се открива явна колизия между
тази норма и общата разпоредба на чл.47 ал.1 от НК. Според чл. 249 ал.1 от НК размера на глобата не
може да надвишава двойния размер на получената, чрез използването на платежния
инструмент сума, който в казуса възлиза на 9,36лв. Разпоредбата на чл.47 ал.1
от НК обаче фиксира минималния размер на санкцията Глоба - 100 лв. и сочи, че
тя не може да бъде налагана в по-нисък от този размер. Законодателната празнота
и явното противоречие в отделните норми на НК основателно е отбелязано от
окръжния съд и го е мотивирало да се извърши преглед на съдебната практика, в
която по този въпрос се открива единствено цитираното в мотивите към присъдата
решение на ВКС и съдът се позовал на него, макар и то да не е задължително за
съдилищата. Позовавайки се на същото решение и този състав се солидаризира с изразеното
становище и присъдата в тази част се потвърди.
Подсъдимият А.Ш. е извършил две отделни деяния, преди за
което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което
законосъобразно е приложена от окръжния съд разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и
е определено едно общо наказание измежду наложените две с атакуваната присъда, към
което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието Глоба в размер
на 100 лева. Предвид изменението на присъдата в санкционната й част се налага изменение
и в тази й част, като определеното общо най - тежко наказание следва да се
фиксира в размер на 5 г. лишаване от свобода. Това не води до промяна в
определения на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС режим на изтърпяване на
наказанието, който следва да е СТРОГ. Правилно на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1
от НК от наложеното общо най – тежко наказание е приспаднат периода, през който подсъдимият е
бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от
08.05.2018г. до влизане на присъдата в сила.
Разпореждането на съда с приложеното веществено доказателство и с
направените по делото разноски е в съответствие със законовите разпоредби и основания за корекция на присъдата в тази й
част не се откриват.
Поради изложеното до тук и на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 т.1 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №88/12.11.2018г., постановена по НОХД №1470/2018г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А.В.Ш. наказание за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК от три на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода;
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А.В.Ш. наказание за
престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б.
„А“ от НК от десет на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода;
НАМАЛЯВА размера на определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия А.В.Ш. общо най – тежко наказание от десет на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 15 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено, като за постановяването му да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :