№ 19886
гр. ****, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110136310 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу **** с искане да бъде
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 156.82 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по щета
№ **** във връзка с вредите, причинени по лек автомобил марка „****“, модел „****“, с
рег. № ****, от застрахователно събитие, настъпило на 05.12.2016 г. в гр. ****, ведно със
законната лихва от 06.01.2022 г. до окончателното плащане; 63.69 лв. – мораторна лихва за
периода от 06.01.2019 г. до 05.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 507/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Ищецът претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за
исковото производства.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „****“, модел
„****“, с рег. № ****. Излага, че на 05.12.2016 г. в гр. **** е настъпило ПТП, предизвикано
виновно от водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, при което бил увреден
застрахованият при него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е
образувана щета № ****, по която е установено, че се касае за тотална щета и е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 894.20 лв., като е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието
виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил на 16.03.2017 г. ответника да
изплати регресното си задължение, но чрез прихващане на 01.11.2017 г. той е погасил
задължението си частично – до сумата от 2 752.38 лв. Претендира останалата част от
регресното си вземане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Твърди, че с погасяването чрез прихващане на сумата от 2
752.38 лв. е изпълнил надлежно задълженията си, защото тази сума е съобразена с
установените по застрахователната преписка на ищеца вреди и съответства на тяхната
действителна стойност, като претенцията за доплащане на допълнителна сума е
1
неоснователна. Поради неоснователност на главния иск оспорва и претенцията за мораторна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 507/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Исковете са с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В случая с Определение № 31320/07.09.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда доклад, приет без възражения от страните, са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****;
настъпване на 05.12.2016 г. в гр. **** на ПТП между двата автомобила в резултат на
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „****“, с рег. №
****; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с
процесното събитие в размер на 2 894.20 лв., за определянето на което е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; погасяване на 01.11.2017 г. от ответника чрез
прихващане на регресното задължение към ищеца до сумата от 2 752.38 лв.
Единственият спорен по делото въпрос касае размера на регресното вземане на
ищеца, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
2
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават
стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези
разходи вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си
купи вещ със същото качество. Ето защо при увреждане, при което стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, съгласно чл.
390, ал. 2 КЗ е налице тотална щета на МПС и размерът на обезщетението е равен на
действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. Съдебната
практика приема, че от дължимото от застрахователя обезщетение следва да се приспадне
стойността на запазените части към момента на настъпване на ПТП.
В случая от заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза,
прието без възражения от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че действителната стойност на лек автомобил марка „****“, модел
„****“, с рег. № ****, към момента на настъпване на застрахователното събитие е 4 643 лв.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът също кредитира
изцяло, се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 4 244.86 лв. Възражението на ответника,
че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, следва да бъде
определена съобразно представеното Споразумение относно условията и реда за ликвидация
на регресни щети № 852/22.11.2013 г., е неоснователно, защото то е сключено за срок от 1
година, като е предвидена възможност за автоматичното му продължаване за още 1 година,
т.е. максималният срок на действието му е до 22.11.2015 г., поради което то е неприложимо
по отношение на процесната щета, заведена във връзка с ПТП, настъпило на 05.12.2016 г.
От изложеното следва, че стойността на разходите за необходимия ремонт на
увредения автомобил възлиза на 91 % от неговата действителна стойност, т.е. налице е
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като извършването на ремонтни дейности
е икономически нецелесъобразно. Страните не спорят относно прекратяването на
регистрацията на увредения автомобил в съответствие с изискването на чл. 390, ал. 1 ГПК.
От заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза се изяснява, че
стойността на запазените части на увредения автомобил е 1 393 лв. и се равнява на 30 % от
неговата действителна стойност. Следователно стойността на уврежданията по лек
автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, при съобразяване на запазените части
възлиза на сумата от 3 250 лв.
В случая ищецът е платил на увреденото лице застрахователно обезщетение в по-
нисък размер, а преди завеждане на делото ответникът е погасил частично регресната
претенция на ищеца. Следователно предявеният иск за остатъка от регресното вземане е
изцяло основателен. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2022 г. до окончателното плащане.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява,
че ответникът е получил регресна покана на 16.03.2017 г., но е платил само част от
задължението си, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
непогасения остатък е доказан по основание. Размерът на дължимата мораторна лихва за
исковия период съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор
3
за законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 47.76 лв. Следователно акцесорният
иск е частично основателен – за сумата от 47.76 лв., а за разликата над 47.76 лв. до пълния
предявен размер от 63.69 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за заповедното и
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 69.75 лв. –
разноски за заповедното производство /23.25 лв. – държавна такса, и 46.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/; 488.25 лв. – разноски за исковото производство /23.25 лв.
– държавна такса, 372 лв. – депозити за експертизи, и 93 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлизащи на сумата от 21 лв.
/14 лв. – депозит за експертиза, и 7 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, следните суми: на основание чл. 411 КЗ сумата от
156.82 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по щета № **** във връзка с вредите,
причинени по лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, от застрахователно
събитие, настъпило на 05.12.2016 г. в гр. ****, ведно със законната лихва от 06.01.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 47.76 лв. – мораторна
лихва за периода от 06.01.2019 г. до 05.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 47.76 лв. до пълния предявен размер от 63.69
лв.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 69.75 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 488.25 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК сумата от 21 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4