Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 14.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 5291/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 012917/18.03.2019 г. на длъжника по
изпълнението Ш.Г.
ЕООД срещу определените
в покана за доброволно изпълнение изх.№ 012777/12.03.2019г. разноски по изпълнително дело № 20198440400621 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС
в размер на 500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя и 3008,34 лв..–
пропорционална такса към 12.03.2019 г.
Доводите в жалбата са, че разноските
за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като размера на вземанията по
изпълнителния лист е 1278 лв., поради което и следва да се намалят до минималните.
Във връзка с пропорционалната такса се представят доказателства, че длъжникът е
погасил част от публичните си вземания, поради което таксата следва да бъде
коригирана.
Взискателят П.Юг
ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата на длъжника с доводите, че платеният от него
хонорар е близък до минимума, а по изпълнителното дело се е присъединила
Държавата със значителни вземания, което предполага извършване на още множество
действия.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е
недопустима, на обжалване може да
подлежи само актът на съдебния изпълнител, с който се произнася по
искане/възражение за изменение на определени разноски, тъй като съдебният
изпълнител няма как да законът не
въвеждал изискване за отделно посочване на дължимите такси по изпълнение, нито
за индивидуализиране на разноските на взискателя,
като длъжникът можел по всяко време да направи справка по делото. Счита, че
няма основание при изчисляване на таксите а разноските от сумите по
изпълнителния лист да се приспадат сумата по учредения залог в пари по реда на
чл.398, ал.32 ГПК, както и доброволно платената сума, тъй като счита, че първата сума може да бъде върната от съда
само на залогодателя,
съгласно чл.181, ал.3 ГПК и само
по негово нареждане може да бъде използван за друго, като върху него не може да
се изпълнява принудително по реда на запор върху вземания. Плащането в срок не
води до отпадане на задължението за такси по изпълнението. Сочи, че няма
основание платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ да се приемат за
прекомерни, както и че по делото е осъществявано процесуално представителство
за взискателя извън образуването му.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските
по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок
от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Съгласно т.2 от ТР 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК на
обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноски по изпълнението, като в мотивите
изрично е посочено, че не съществува задължение съдебния изпълнител да определя
с нарочен акт окончателен размер на разноските, още повече, че същите могат са
се изменят в зависимост от приложените изпълнителни способи и поведението на
длъжника.
Следователно
независимо от актовете на съдебния изпълнител, последващи
подаването на жалбата от длъжника срещу разноските, посочени в поканата за
доброволно изпълнение, жалбата е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с
разноските, поради което и е процесуално допустима, като новонастъпилите факти не обуславят отпадане на правния
интерес от обжалване, а следва да се съобразят по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 14.02.2019 г. по гр.д.№ 86028/2017 г. на СРС, 145 състав, с който Ш.г. ЕООД е осъдено да заплати на П.Юг ЕАД главница-неустойка в размер на 1278 лв. и 1371,12
лв. – разноски по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 01.03.2019 г.
от адвокат С.С.с представено към нея пълномощно за
представителство по изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат С.е
оправомощила съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ, като не е посочила
изпълнителен способ, но е направила искане за присъждане на разноски в размер
на 500 лв., като към молбата е представен договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ уговарянето на такова възнаграждение, като на
12.03.2019 г. е представено доказателство за изплащане на възнаграждението по
банков път.
След образуване на делото съдебният
изпълнител е уведомил НАП за образуваното дело срещу длъжника, като по електронен път на 11.03.2019 г. е
постъпило удостоверение за наличието на публични задължения в общ размер на
34966,75 лв.
На длъжника е изпратена на 12.03.2019 г.
покана за доброволно изпълнение, връчена
му на 14.03.2019 г., в която са посочени вземанията по изпълнителния
лист за главница и разноски, публичните вземания, както и разноски по
изпълнителното дело – 500 лева –адвокатско възнаграждение, 145,80 лв. –
обикновена такса и 3008,34 лв. пропорционалана такса
към 12.03.2019 г.
С жалбата, по която е образувано настоящото
производство, длъжникът е представил доказателства за извършени плащания на
публични задължения в размер на 16000 лв. и е оспорил поради прекомерност
адвокатското възнаграждение на взискателя, съответно
е оспорил таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Към датата на изготвяне на поканата за
доброволно изпълнение са били налице основания за начисляване на разноски за взискателя в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, като разноските са
поискани, представени са доказателства да са реално направени, поради което и
съдебният изпълнител няма основание да не ги признае, като не може да ги
намалява поради прекомерност, тъй като към този момент липсва възражение от
длъжника.
Към датата на поканата пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
изчислена върху сумите по изпълнителния лист за главница и разноски, публичните
вземания на присъединения взискател и разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, които се включват при
определяне на пропорционалната такса, е 2506,95 лв. Основания за определяне на
друга пропорционална такса извън тази по т.26 ТТРЗЧСИ не се установяват при
проверка на заверените преписи от книжата по делото, поради което и съдът
приема, че посочените в поканата за доброволно изпълнение „пропорционална
такса“ е именно тази по т.26 ТТРЗЧСИ, която е определена неправилно от съдебния
изпълните въз основа на посочените в поканата и подлежащи на принудително събиране
суми, като към този момент съдебният изпълнител няма как да съобрази извършени
от длъжника плащания на публични задължения, които не са му известни.
Към настоящия момент обаче са настъпили факти, следващи определянето на посочените в
поканата такси и разноски, които следва да се съобразят при определяне на размера им.
По отношение на адвокатското възнаграждение във
връзка с възражението за прекомерност, заявено със жалбата, съдебният състав
намира, че възнаграждението следва да се намали до размера от 407,22 лв. за
образуване и представителство по делото, тъй като макар и изпълнителното
производство да продсъжлава, тъй като длъжникът не е
погасил всички вземания, то делото не се отличава с фактимеска
и правна сложност, а издирването на имуществото е възложено на съдебния
изпълнител. Същият размер на разноските е приел и съдебният изпълнител въз
основа на възражението за прекомерност в последващ
свой акт, като доколкото длъжникът не е оттеглил жалбата си в тази част, нито в
жалбата сочи конкретен размер на възнаграждението, който счита за
законосъобразен, за да се приеме, че съвпада с определение от съдебния
изпълнител, съдът приема да има интерес от жалбата си в тази част, независимо
от последващото изявление на съдебния изпълнител.
Таксата по т.26 се определя за целия дълг /
забележка 1 към т.26/, като в нея не се включват авансовите такси и доброволно
платените суми, а само принудително събраните такива, включително разноските на
взискателя извън авансовите такси, като при всички
случаи таксата не може да надвишава 1/10 от подлежащите на събиране вземания.
По отношение на посочените в поканата „
пропорционални такси“ следва да се
съобразят представените от длъжника с жалбата доказателства за плащане, както и
новото удостоверение представено от НАП, в което са посочени публични
задължения на длъжника в размер на 1789 лв., както и намаления размер на
адвокатското възнаграждение на взискателя.
При съобразяване на тези обстоятелства,
подлежащите на принудително събиране вземания са в общ размер на 4845,34 лв. и пропорционалната такса за събиране е в
размер на 484,53 лв., определена въз
основа на документите съдържащите с изпълнителното към датата на изпращането му
в съда, като посочването на таксата във всеки един момент, различен от момента
на събирането й, включително при частични плащания, е само указание за
задължените лица относно последиците на принудителното изпълнение.
Следователно посочената в поканата за
доброволно изпълнение „ пропорционална такса“ е очевидно незаконосъобразно
определена към онзи момент, а и към настоящия момент се явява незаконосъобразна,
като посоченото адвокатско възнаграждение, макар и определено законосъобразно
към момента на изпращане на поканата, подлежи на намаляване поради
прекомерност.
По изложените съображения актът за определяне
на разноски в поканата за доброволно
изпълнение в частта относно разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя и
пропорционална такса следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
определените в покана за доброволно
изпълнение изх.№ 012777/12.03.2019г. разноски
по изпълнително дело № 20198440400621
по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС в размер на 500 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя и 3008,34 лв..– пропорционална такса към
12.03.2019 г., като ОПРЕДЕЛЯ
разноски на взискателя в размер на 407,22 лв. за
адвокатско възнаграждение и пропорционална такса към 12.04.2019 г. ( датата на
изпращане на делото в Софийски градски съд) в размер на 484,53 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: