МОТИВИ
към присъда по НОХД № 4222/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е образувано по тъжба
на Б.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, която в качеството си на частен
тъжител е повдигнал обвинение срещу С.А.Я. – роден на *** *** ***, ***, български гражданин, със завършен 7-ми
клас, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********,
за това, че в периода от 06.03.2020
г. до 11.07.2020 г., в условията на продължавано престъпление, в с. Й. Г., общ.
С., казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно на Б.А.П.,
ЕГН **********, в нейно присъствие, както следва:
- на
06.03.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е отправил
към същата думите: „***, ***, ***. ***.
***“;
- на
22.06.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е отправил
към същата думите: „***, ***. ***. ***.“,
както и: „***, ***.“;
- на 11.07.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно
присъствие, като е отправил към същата думите: „***. ***. ***.“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от
частния тъжител Б.А.П. срещу подсъдимия С.А.Я. граждански иск за сумата от
5 000 лева, съставляващи неимуществени вреди от претърпяно унизително
отношение, накърняване на честта и достойнството и нарушаване на личната
неприкосновеност в следствие на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК вр. чл.
26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Повереникът на частният тъжител П. –
адвокат И. посочва, че фактическата обстановка, описана в
частната тъжба на Б.П., се установява по категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства и от приобщените преписки на РУП – С., а именно -
от свидетелите Н. Н. и К. П., че на 06.03.2020 г., на 22.06.2020 г. и на
11.07.2020 г се установява, че е имало пререкания между С. и Б., съпътствани с
обидни квалификации, отправени от С. към Б., на тези инциденти същият е проявил
циничност, агресия, като тези инциденти са се повтаряли през къси периоди от
време в рамките на повече от 6 месеца, въпреки че обвинението е само за 3
конкретни случая. Още по отношение на
показанията на свид. В. П. предлага същите да не бъдат кредитирани като
обективни предвид това, че свид. П. заяви пред съда, че тъжителката не
упражнявала трудова дейност, а със съответните представени доказателства се установи, че не е спирала да
упражнява такава, още същият свидел е заявил, че не иска да чуе за тази „лека“
жена, а се е развел с нея по взаимно
съгласие с тъжителката П. и изложеното от него не отговаря на представените
писмени доказателства. Още посочва, че дъщерята на В. П. и Б.П., разпитана като
свидетел, и свид. А. Я. са заявили, че единствената причина за развода между
свидетеля и Б.П. не е, защото тя е „лека“ жена, а защото той е упражнявал
физически и психически тормоз над нея, продиктуван от неговата поС.на употреба
на алкохол. Още предлага да не бъдат кредитирани като достоверни и показанията
на В. П., доколкото същите са крайно объркани, тя от една страна казва, че Б. и
С. не са в добри отношения, че не са се обиждали, не са си казвали нищо помежду
си, че не е присъствала на конфликт, а от друга страна казва, че Б. поС.но обижда
С., но говори за събития, които са вън от изследвания период, а именно на
11.10.2020 г., говори, че не са се карали Б. и С., а коментира, че това се
случва през 5 – 6 дена, всеки ден. Още посочва, че личи, че същата свидетелка
има отношение към Б.П., защото заявява, че тя самата е обиждана от тъжителката,
което не е вярно и се опроверга от показанията на К. П., от Н. Н., от А. Я., но
явно свидетелят храни отрицателни емоции към тъжителката, което я кара да даде
такива показания срещу същата. По отношение на показанията на свид. Г. Я. сочи.
че същият заявява, че липсват каквито и да било пререкания между Б. и С., което
не съответства на събраните писмени и гласни доказателства. Взема становище, че
при така събраните доказателства, твърденията в частната тъжба се установяват
по безспорен начин, като се доказва фактическия състав на деянието, визирано в
чл. 146, ал. 1 от НК, а именно обиди, отправени от С.към Б.. Сочи, че от
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е
отправил цинични и позорни квалификации към сестра си в нейно присъствие,
съзнавайки противоправния характер на деянието, и целящ съответния
проитвоправен резултат, в частност – да обиди и накърни сестра си. Взема
становище, че от обективна страна се установява, че на 06.03.2020 г., на
22.06.2020 г. и на 11.07.2020 г. подсъдимият е обиждал сестра си с думи,
посочени в тъжбата и съобщени на съда от разпитаните свидетели. Ето защо
предлага съдът да постанови осъдителна присъда, както и да уважи гражданския
иск така, както е предявен, като определите справедлив размер, имайки предвид
естеството на увредените блага – в случая – личността и достойнството на Б.П.,
интензитета на увреждането – същите са извършени в кратък период от време,
както и мястото на извършване – родният й дом, имайки предвид личността на
пострадалата – същата е почтена, няма
прояви, не е осъждана, а от друга страна да се има предвид личността на
извършителя, като единственото смекчаващо
обстоятелство за С.Я. е, че няма предишни осъждания. Предлага съдът да
го признае за виновен и да уважи иска, като при определяне размера му има
предвид това, че действително става дума за неимуществени вреди от сферата на Б.П.,
но свидетелите сочат, че същата е станала тревожна, изпитва болки в стомаха,
отказва да посещава дома на баща си, единствено по негова молба го е правила
Предлага съдът да постанови осъдителна присъда и да уважи граждански иск в
справедлив размер.
Частният тъжител П. заявява, че е
съгласна с казаното от повереника си и няма какво да добави.
Защитникът
на подсъдимия Я. – адвокат М. предлага подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. Посочва,
че макар да се касае за наказателен процес в по-лека форма, а именно делото е
от частен характер по тъжба на пострадалото лице, то въпреки това основните
начала на НПК следва да са валидни и съответно изискванията на НПК към
обвинението следва да бъдат налични и в настоящия случай. Поддържа, че
процесните деяния, както са изведени в допълнението към тъжбата на тъжителката,
не са доказани по несъмнен начин, като в началата на наказателния процес две
основни неща следва да бъдат доказани – изпълнителното деяние, т. е. има ли
извършено престъпление, и ако да – кой го е извършил. Взема становище, че в
настоящия случай такова пълно доказване не е направено от страна на тъжителка,
като от свидетелските показания по делото, в тяхната общност може да бъде изведен логичен извод, че се
касае наистина за някакъв семеен конфликт между брат и сестра, но това, че има
конфликт и караница, не означава, че е осъществен съставът на престъплението
обида с правна квалификация по чл. 146, ал. 1 от НК и че това е било
възпроизведено от подсъдимия. Посочва, че всички свидетели са близки роднини, в
много близки отношения както с тъжителката, така и с подсъдимия и помежду си,
като техните показания са повлияни именно от тази близост, в който смисъл
свидетелят Н. Н. живее на съпружески начала с П., съответно няма как да се
допусне, че дори и обективната истина да е различна от изложената от
тъжителката версия, той не би я потвърдил, което се отнася и за дъщеря на
тъжителката, която също е пряка зависимост от нея. Същото посочва и относно
показанията на свид. А. Я., който е баща и на тъжителката, и на подсъдимия,
който не дават конкретика именно относно изпълнителните деяния, както са
посочени в тъжбата и както следва да бъдат доказани, не може да даде период, в който те са се
случили, а няма как да се установи, че въпросните деяния са извършени на
посочените от тъжителката дати. На следващо място взема становище, че прави
впечатление, че постоянно се споменава в твърденията от страна на тъжителката,
че цялото село и махала, и улицата е възприела обидите, отправени към нея, но
въпреки това тя се е задоволила с най-близкия си кръг от хора да осигури като
свидетели, а един обективен свидетел, който да има тежест като такъв, би бил
именно някой, който не от близкия кръга е на семейно общуване на тъжителката.
Предлага още да се обърнете внимание на преписката, приобщена от РУП – С., като
при прочита й прави впечатление, че вътре полицейските служители не дават
никъде собствени констатации относно противоправно поведение дори и от страна
на подсъдимия, а тя съдържа преразказ на
твърденията както на едната страна, така и на другата – т. е. всичко, което се
съдържа в нея, е пресъздаване на твърденията на тъжителката. В този смисъл
смисъл посочва, че обвинението по начин, по който да формира абсолютен извод,
не е доказано в настоящия процес и като такова следва да бъде отхвърлено от
настоящия съдебен състав. Относно гражданския иск сочи, че размерът му – както
е предявен , дори да се приеме, че е извършено вмененото на престъпление, е
абсурден, в който смисъл е и съдебната практика, съгласно която подобни деяния
се присъжда като обезщетение съвсем друг размер, доколкото 5000 лева като иск
от страна на тъжител се присъждат обикновено за доста по-интензивни като
резултат вреди на вътрешния и телесния свят на пострадалото лице, ако има
такова. Ето защо предлага гражданският иск да бъде отхвърлен, защото той не е и
доказан, а вредите от него са само предполагаеми. В обобщение предлага съдът да
оправдае подс. С.А.Я. за престъплението по чл.
146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е повдигнато от тъжителката, и да
отхвърли съпътстващия го граждански иск. В условията на евентуалност предлага
да бъде редуцирано обезщетението, което евентуално ще бъде присъдено на
тъжителката П. до разумни размери, каквито сочи, че не представляват поисканите
от защитата на тъжителката.
Подсъдимият Я. сочи, че е съгласен с
казаното от защитника си, предлага да бъде оправдан, както и да бъде отхвърлен
гражданския иск.
В
последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.А.Я. е роден на *** *** ***, ***, български гражданин, със завършен 7-ми
клас, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че частният
тъжител Б.А.П. и подсъдимият С.А.Я. били брат и сестра, като подсъдимият Я.
живеел дома на техния баща – свидетелят А. Д. Я., на адрес ***, а П. живеела в
гр.П., заедно със свидетеля Н. Й. Н. и нейната дъщеря – свидетеля К. В. П..
При това свидетелят А. Д. Я. бил
разделил дворното място на гореописания адрес – *** между своите деца, включително - частният тъжител
Б.А.П. и подсъдимият С.А.Я., като им бил разрешил да ползват своите части.
С оглед на горното, частният тъжител Б.А.П.,
заедно със свидетелите Н. Й. Н. и К. В. П. често пътувала до *** и използвали
определената им част от дворното място – около 150 кв.м., за да отглеждат
зеленчуци.
Във връзка последното отглеждане на
зеленчуци обаче възникнал конфликт между частния тъжител Б.А.П. и подсъдимият С.А.Я.,
доколкото последния твърдял, че при дейността по напояване П. и семейството и
консумирали повече ток за работата на водната помпа, отколкото заплащали.
Въпреки закупуването на контролен електромер и опитите да обективно отчитане на
потребената енергия, съгласие между страните относно въпроса не било
постигнато, а отношенията между тях се влошили.
В резултат на горното, на 06.03.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., при поредната
среща между частният тъжител Б.А.П. и подсъдимият С.А.Я. ***, подсъдимият
отправил към П. в нейно присъствие думите: „***,
***, ***. ***. ***“, които били възприети от частния тъжител П., която за
същото депозирала жалба в РУ – гр.С..
Въпреки
горното, на 22.06.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., подсъдимият С.А.Я. отново
срещнал частният тъжител Б.А.П. ***, като отправил към нея думите - „***, ***. ***. ***.“, както и: „***, ***.“, възприети от частният
тъжител. Последното отново довело до подаване на сигнал от тъжителя в РУ – гр.С..
Отново,
на 11.07.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., в същия имот на ***, подсъдимият С.А.Я.
отново срещнал частният тъжител Б.А.П. и отправил към нея думите – „***.
***. ***.“
Поведение
на подсъдимият С.А.Я. и отправените обиди се отразили негативно на частният тъжител
Б.А.П. – същата треперила, болели я главата и стомаха,в последствие била в депресия, приемала за известно време
медикаменти – валидол и др..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено
въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както следва:
От показанията на свидетеля Н. Й. Н.
/л.42 – л.44 от делото/, от които се установяват повода за конфликта, както и
датите на гореописаните три деяния, събитията при същите, както и точното
съдържание на репликите, отправени от подсъдимият С.А.Я. и към частният тъжител
Б.А.П..
Показанията на свидетеля Н. Й. Н. изцяло
се подкрепят и от тези на свидетеля К. В. П. /44-45/, която също описва
случаите и изразите, на които е станала пряк свидетелите, както и изобщо
отношенията между страните.
В същия смисъл са и показанията на
свидетеля А. Д. Я., който не сочи, да е присъствал на горепосочените случай, но
описва причините за конфликта между своя сини дъщеря.
Съдът намира показанията на свидетелите Н.
Й. Н., К. В. П. и А. Д. Я. за логични, последователни, непротиворечиви, съответстващи
както по между си, така и на останалата доказателствена съвкупност по делото,
поради което приема същите като истинни. От последните се установява
фактическата обстановка, съгласно описаната от съда като възприета такава.
Във връзка с показанията на свидетелите Н.
Й. Н. и К. В. П. следва още да се посочи, че макар последните да са съответно –
лице, живеещо на съпружески начала и дъщеря на тъжителя, то последното само по
себе си не достатъчно основания показанията им да бъдат игнорирани тогава,
когато не се установяват каквито да е да данни, противоречащи на същите.
В този смисъл следва да се посочи, че
заявеното от свидетелите Н. Й. Н. и К. В. П. по никакъв начин не противоречи на
показанията на останалите свидетели - В.
К. П. /л.45-л.46/, В. П. П. /л.46/ и Г. А.Я. /л.103-л.104/. Същите свидетели
описват отрицателното си отношение и конфликт с частният тъжител Б.А.П., но в
същите обяснения няма никакви данни, от които да се внесе съмнение относно
това, че подсъдимият е извършил описаните деяния, доколкото свидетелите не
сочат да са присъствали на конкретните случаи. Ето защо съдът кредитира
показанията на свидетели - В. К. П., В.
П. П. и Г. А.Я. като последователни, непротиворечиви, съответстващи както по
между си, така и на останалата доказателствена съвкупност по делото, като от
последните се установяват отношенията между страните и причините за конфликта
между тях, а същевременно не се внасят данни в противоречие на описаната от
съда като възприета фактическа обстановка.
Съдът съобрази и
приложените по делото писмени доказателства – преписка с номер № 333000-1963 от
13.03.2020г. по описа на РУ – С. при ОД МВР – Пловдив, № 333000-4176 от
23.06.2020 г. по описа на РУ – С. при ОД МВР – Пловдив и № 333000-4613 от
13.07.2020 г. по описа на РУ – С. при ОД МВР – Пловдив, ведно с
протоколите за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. От същите се установяват
влошените отношения между страните и многократно подаваните жалби по този
повод, но не се установяват данни, непосредствено свързани с разглежданите
случаи, предмет на частното обвинение.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият С.А.Я. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на в периода от 06.03.2020 г. до 11.07.2020 г., в
условията на продължавано престъпление, в с. Й. Г., общ. С., казал нещо
унизително за честта и достойнството на другиго, а именно на Б.А.П., ЕГН **********,
в нейно присъствие, както следва:
- на
06.03.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е отправил
към същата думите: „***, ***, ***. ***.
***“;
- на
22.06.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е отправил
към същата думите: „***, ***. ***. ***.“,
както и: „***, ***.“;
- на
11.07.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за честта и достойнството
на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е отправил към същата
думите: „***. ***. ***.“.
От обективна страна се установяват отправените от подсъдимия
Я. изрази към частния тъжител П., а именно – „***, ***, ***. ***. ***“; „***, ***. ***. ***.“, „***, ***.“, „***. ***. ***.“, които извън всякакво съмнение са унизителни за
честта и достойнството на П..
Установява
се още, че горните изрази са отправените
от подсъдимия Я. към частния тъжител П. в нейно присъствие.
На последно
място, от обективна страна, установява се, че горното престъпление е извършено
в условията на продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото е
сторено с три деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Я. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението
си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това
се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във
връзка с деянието. Последното следва и от самия характер на деянието, като
очевидно Я. не би могъл да не осъзнава смисъла на собствените си думи.
Ето защо, съдът призна подсъдимия С.А.Я. – роден на *** *** ***, ***, български гражданин, със
завършен 7-ми клас, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че в периода от 06.03.2020 г. до 11.07.2020 г., в условията на
продължавано престъпление, в с. Й. Г., общ. С., казал нещо унизително за честта
и достойнството на другиго, а именно на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно
присъствие, както следва:
- на 06.03.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е
отправил към същата думите: „***, ***, ***. ***. ***“;
- на 22.06.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е
отправил към същата думите: „***, ***. ***. ***.“, както и: „***, ***.“;
- на 11.07.2020 г. в с. Й. Г., общ. С., е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Б.А.П., ЕГН **********, в нейно присъствие, като е
отправил към същата думите: „***. ***. ***.“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че
обвиняемият С.А.Я. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Също така предвиденото в
НК наказание за престъплението по чл.146, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК е глоба от хиляда до три хилади хиляди лева. При
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от страна на подъсимият Я. инкриминирано
деяние – престъпление по смисъла на чл.146, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК
съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.146,
ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както следва – подъсимият Я. е пълнолетен,
предвиденото наказание за деянието по чл.146, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК е глоба от хиляда лева до три хиляди хиляди
лева и обществено порицание, подсъдимият Я. не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице
предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1
от НК. Поради това подсъдимият Я.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО
РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При
определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1
от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в размер
близък до минималния, но все пак не равен на него. В този смисъл отегчаващо
отговорността обстоятелство следва все пак да бъде отчетено, че са осъществени
три отделни престъпни деяния, както и че тъжителката е била обиждана пред своята
дъщеря. Смекчаващи такива са добрите характеристични данни, липсата на други
установени предходни прояви, както и все пак следва се съобрази, че се касае за
случай от чисто битов характер. Предвид това се налага заключение, че не се
касае за случай с твърде висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът
счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за
осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще
бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След
като призна подсъдимия подсъдимия Я. за виновен в извършване с правна
квалификация по чл.148 ал.2,
вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК,
съдът намери, че така предявения от гражданския ищец Б.А.П. срещу подсъдимия С.А.Я.
граждански иск за сумата от 5 000 лева, съставляващи неимуществени вреди от
претърпяно унизително отношение, накърняване на честта и достойнството и
нарушаване на личната неприкосновеност в следствие на престъплението по чл.
146, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума от 11.07.2020 г. до окончателното й изплащане е ДОКАЗАН ПО ОСНОВАНИЕ.
В
този смисъл установи се, че поведение
на подсъдимият С.А.Я. и отправените обиди се отразили негативно на частният
тъжител Б.А.П. – същата треперила, болели я главата и стомаха,в
последствие била в депресия, приемала за
известно време медикаменти – валидол и др..
Съгласно
чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Ето защо приетата за разглеждане искова претенция се преценява като
доказана по основание.
При
преценка установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази,
че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от
гражданския ищец П. неимуществени вреди с невисок интензитет, касаещи са само в
отправяне на словесни изрази, поради което съдът намери обезщетение в размер на
сумата от 800 лева за достатъчна да обезщети претърпените от гражданския ищец
неимуществено вреди, като се съобрази с обективни критерии за стойност, като
размера на минималната работна заплата за страната към момента на увреждането.
Подсъдимият
Я. следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва от датата на увреждането – 11.07.2020г г. до окончателното й
изплащане, доколкото при вреди от непозволено увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от
датата на деликта до окончателното
изплащане на сумата.
В
останалата му част, а именно до предявения размер за общата сума от 5 000 лева
съдът намери, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан НЕДОКАЗАН ПО
РАЗМЕР
Ето
защо съдът осъди подсъдимия С.А.Я. да заплати на гражданския ищец Б.А.П., ЕГН **********,
сумата от 800 /осемстотин/ лева, съставляващи неимуществени вреди от претърпяно
унизително отношение, накърняване на честта и достойнството и нарушаване на
личната неприкосновеност в следствие на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от
11.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански
иск до претендираната сума от 5000 лева, като НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия подсъдимия С. А.Я. за виновен в извършване с правна
квалификация чл.146, ал.1 от НК, съдът счете, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъда осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 50 /петдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив в полза на
съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.