№ 4113
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110118195 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно и субективно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу
И. Д. И. и С. К. И. с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца, в условията
на разделна отговорност на сумите от 2806,70лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес .........................,
..., аб. № .......... за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 205,33 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата от 42,24 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до 04.2021г., ведно със
законна лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, и 5,85 лв. за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.03.2022 г.
Ищецът претендира от И. Д.ов И. – 1/4, а от С. К. И. – ¾ от посочените суми, като
конкретните суми срещу всеки един ответник са конкретизирани с уточнителна молба с вх.
№ 78563/19.04.2022 г. на СРС,както следва:
- от И. Д. И. се претендира 1/4 от горепосочените суми, а именно: сумата от 701,68
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с аб. № .......... за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 51,33 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата от 10,56 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до 04.2021г., ведно със
законна лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, и 1,46 лв. за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.03.2022 г.
- от С. К. И. се претендират 3/4 от горепосочените суми, а именно: сумата от 2105,04
лева, главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с аб. № .......... за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
1
лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 154,00 лева
за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата от 31,68 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до 04.2021г., ведно със
законна лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, и 4,39 лв. за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.03.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с
наследодател на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК правят правопогасяващо задължение за плащане.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателност на иска следва ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна
енергия с наследодателя на ответниците, по силата на което да е престирал – доставил
топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената
цена за процесния имот през процесния период, както и дължимата цена за ползваната
топлинна енергия.
В тежест на ответниците е при доказване на горните факти да установи
положителния факт на плащане.
При така разпределелната доказателствена тежест в процеса, съдът намира, че
предявените искове са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
2
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая ответниците не оспорват твърденията на ищеца, че притежава право на
собственост върху жилищния имот, находящ се в ......................., ..., при посочените в
уточнителната молба от 18.01.2022г. квоти. Това обстоятелство се установява и от
съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства нотариален акт за
продажба на недвижим имот №135 от 22.10.1997г., нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 07.07.2021г. /на л. 10-12 от делото/ и справки в НБДН за смърт и
наследници на К. И. К. и М. С. К.а. Предвид изложеното, съдът приема за установено по
делото възникването и съществуването на твърдяното договорно правоотношение по
продажбата на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
С окончателния доклад като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните по делото са отделени обстоятелствата, че имотът, за който се претендират
процесните вземания, е топлоснабден, като количествено и стойностно до същия е
доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират окончателна стойност в общи фактури, издадени за
всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за
отопление, която включва топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за загряване на топла вода, както и топлинна енергия за отопление на имота
/отдадена от отоплителните тела/. При определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия, след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, които са отчели именно реално доставеното количество
топлинна енергия през исковия период и направните плащания и според която размерът на
дължимата цена за доставена топлинна енергия, възлиза на 2806,70лв. В експертизата, както
и при изслушването му в проведеното на 28.02.2023г. открито съдебно заседание по делото,
вещото лице изяснява, че процесните суми са прехвърлени в съдебни вземания на
30.03.2022г., поради което не могат да бъдат погасени с плащания при партньори ( в т.ч.
ubbpay). Според експертизата тези плащания се отнасят в погашение на текущи задължения,
3
а съдебните вземания могат да бъдат погасени само с плащане на касите на „Топлофикация
София“ ЕАД. Като кредитира заключението на изслушаната ССчЕ съдът намира, че
правопогасяващото възражение за плащане на ответниците е неоснователно.
Съгласно приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Ето защо предявените искове за главници за цената на доставената топлинна енергия
и за цената на услугата по дялово разпределение, както и за мораторната лихва върху
първата, са изцяло основателни и доказани.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяване на исковете. Ето защо съдът намира, че акцесорната претенция за сумата от 5,85
лева се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и ищеца, и ответниците. Ищецът е
сторил разноски в общ размер на 672,40 лв. по всички предявени искове. От така сторените
разноски ответниците му дължат по съразмерност 671,11 лв., от които в тежест на И. Д. И.
следва да се възложат 167,78 лв., а в тежест на С. К. И. – 503,33 лв.
Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски по делото, поради
което такива не им се следват.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН **********, с адрес .............................. ... да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите от сумата от 701,68 лв., за главница, представляваща ¼ от незаплатената цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ..............................
... аб. № .......... за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 51,33 лева за периода
от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата от 10,56 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до 04.2021г., ведно със законна
лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
167,78 лв. за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,46 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2020 г. до 21.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. К. И. с ЕГН **********, с адрес .............................. ... да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите от сумата от 2105,04 лв., за главница, представляваща ¾ от незаплатената цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ..............................
4
... аб. № .......... за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 154,00 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., сумата от 31,68 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до 04.2021г., ведно със
законна лихва от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 503,33 лв. за разноски по делото,, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4,39 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2020 г. до 21.03.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5