Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Т. Костадинова гр. д. № 523 по описа за 2020
г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :
„*****************“ЕООД,
ЕИК ***********************, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*************“
*************чрез пълномощника Адвокатско дружество „************************“,
представлявано от адв. А.М.А.обжалва Решение №
569/30.07.2020 г., постановено по гр. с. № 2698/2017 г. по описа на КнРС, с което
дружеството е осъдено да заплати на Р.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер ***************лв., представляваща обезщетение по ***************лв.
месечно, за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание на ПИ ***************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. К. с адрес: гр. К.,
ул. „*********************************” *******, с площ ******* кв.м., трайно
предназначението на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор **********************,
номер на предходен план - парцел І, кв.12 по плана на гр. К., чрез държане в
тази имот без правно основание на част със застроена площ ******* кв.м. от
двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от ******** кв.м., за времето от
и вкл. 14.12.2012 г. до и вкл. 14.12.2017 г., в т.ч. за периода 14.12.2012 г. –
15.12.2016 г. ****************лв. и за периода 16.12.2016 г. – 14.12.2017 г. ****************лв.,
заедно със законната лихва, смятано от деня на подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на постановеното решение и се прави искане за
отмяната му и постановяване на друго, с което
да се отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от насрещната страна.
В
съдебно заседание пред окръжен съд страните не са се явили в съдебно заседание,
за да изразят становище.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото
доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за
установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на
чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна е установено
следното:
Видно
от Нотариален акт *******, т.I, рег. № 2055, дело № 140/2016 г. е, че по силата
на делба на недвижим имот И.П.С., С.П.С., А.Й.С.и М.А.К.-С.са
получили в дял и са станали собствиници на ПИ ***************по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК гр. К. с адрес: гр. К., ул. „**************” *******,
с площ ******* кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс.
От
Нотариален акт **********, т.I, рег. № 1406, дело № 102/2016 г. се установява,
че ищцата е придобила посочения по- горе имот по силата на покупко-
продажба.
С
договор за цесия от 16.05.2017 г. ищцата в качеството й на цесионер
е придобила от нейните праводатели по прехвърлителната сделка - С., И., М. и А.С.вземане в размер
на *********лв., представляващо вземане за обезщетение за неоснователно
обогатяване поради ползването на процесния имот за
времето от и вкл. 15.12.2011 г. – 15.12.2016 г. До ответното дружество е
изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, което е било получено на
08.12.2017 г., видно от приложеното по делото известие за доставка.
Видно
от Нотариален акт №107, т.IV, рег. № 4037,
дело № 629/2007 г. е, че ответното дружество е придобило по силата на покупко- продажба „*****************“, със застроена площ
от ******** кв., построен в УПИ I, отреден за „*****************“, в кв. 12, по
одобрения със Заповед № 385/25.05.1999 г. план на гр. К., състоящ се от *****************кв.м.
празно и застроено място, ведно със съответните ид.ч.
от правото на строеж.
С влязло в сила Решение на КнРС,
постановено по гр.д. № 1581/2008 г. по описа на същия съд е признато за
установено по отношение на ответното
дружество, че праводателите на ищцата са собственици
на 2 829/*****************ид.ч. от УПИ І, в кв.12 по
плана на гр.К., състоящ се от *****************кв.м. застроено и незастроено
място, при граници и съседи: ул.“*****************“, УПИ VІІ в кв.13, УПИ ІV в
кв.12, улица тупик с ос.т. 29а – 29б и ул. „*****************“,
вкл. и частта от имота, върху която е изградена на уличната регулация с ул.“К.Николов“,
2 МЖ сграда, представляваща “*****************”, със застроена площ от ********
кв.м. Със същото решение е признато за установено и че “*****************” ЕООД
не е собственик на правото на строеж върху частта от УПИ І, в кв.12 по плана на
гр.К. покрай уличната му регулационна линия с ул.“*****************“, върху
която е построена 2 МЖ сграда “*****************” със застроена площ ********
кв.м. С решение, постановено по в.гр.д. № 59/2012 г. ОС- Кюстендил е отменил решението
на районен съд, с което бил отменен нотариалният акт за собственост в частта, в
която на ответното дружество е било прехвърлено правото на строеж.
В заключението на съдебно- техническата експертиза вещото
лице инж.Л.В.е посочило, че при справка в техническата служба на Община
Кюстендил е установило, че имотът на ищцата е бил включен в парцел I, кв. 12, отреден
за цех за безалкохолни напитки, като със Заповед на кмета от 22.01.2015 г. е
било одобрено изменение на плана, с което в кв. 12 бил образуван УПИ XVI – за
обслужващи търговски дейности, който съвпадал по площ и конфигурация с ПИ №
41112.503.4410. Експертът сочи също, че сградата на ответника е с площ от *******
кв.м.
По делото са приети две заключения – основно и допълнително,
изготвени от вещото лице А.Т., в които е определена стойността на ползването на
процесния имот за исковите периоди по наемни цени и наемните цени на база Наредбата за реда,
придобиване управление и разпореждане с общинско имущество, приета с
Решение№808 от 17.03.2011 г. на ОС- Кюстендил.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове общо за
сумата ***************лв.- обезщетение за неоснователно обогатяване от
ползването без правно основание на ПИ ***************по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК гр. К. с адрес: гр. К., ул. „**************” *******,
с площ ******* кв.м. чрез държане в тази имот без правно основание на част със
застроена площ ******* кв.м. от двуетажна масивна сграда с обща застроена площ
от ******** кв.м., от която 16 283,30
лв. за времето от и вкл. 14.12.2012 г.
до и вкл. 14.12.2017 г., в т.ч. за периода 14.12.2012 г. – 15.12.2016 г. която
ищцата е придобила по силата на договор за
цесия от нейните праводатели и сумата ********** лв. за периода 16.12.2016 г. –
14.12.2017 г. претендирана като обезщетение на
собствено основание. Доколкото се претендира сума и на основание договор за
цесия, то по делото следва да се установи дали и в патримониума
на праводаделите на ищцата е било възникнало вземане
по чл. 59 ЗЗД,
което те са могли да й прехвърлят. В случая двете вземания произхождат от един
общ факт- неправомерно държане на сграда в чужд имот.
Вземането по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на един
правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на правно основание за тази имуществена нееквивалентност.
Тежестта за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти са пораждащи
спорното право. Поради субсидиарния характер на този
иск неговото приложение е възможно само тогава, когато липсват други специални
правни средства за защита, т. е. когато ищецът не разполага с друг иск за
защита на нарушените си права.
В настоящия случай ищцата
твърди, че е придобила правото на собственост
върху ПИ ***************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. К. с адрес: гр. К.,
ул. „**************” *******, с площ ******* кв.м. по силата на договор за покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт **********, т.I, рег. № 1406,
дело № 102/2016 г. Твърди също така, че ответното дружество притежава правото
на собственост върху двуетажна масивна сграда, построена в същия имот,
придобита по силата на договор за покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт №107, т.IV, рег. № 4037, дело
№ 629/2007 г. Следователно ищцата не оспорва правото на собственост на
ответника на построената върху нейния имот сграда, но се позовава на влязло в
сила съдебно решение, с което е отречено на “*****************” ЕООД правото на строеж върху частта върху която е
построена двуетажната сграда “*****************”. В тази връзка следва да се
посочи следното:
Правото на
собственост е абсолютно вещно право, което дава възможност на неговия титуляр
да изисква от всеки правен субект поведение, с което да не препятства или
затруднява упражняването на правомощията владеене, ползване и разпореждане с
вещта. При недвижимите имоти дава и правото на собственика на терена и да го застрои.
Правото на строеж
е самостоятелно вещно право върху чужда вещ по смисъла на чл.63 от ЗС,
доколкото се създава възможност за съществуване на самостоятелно право на
собственост върху постройката, отделно от правото на собственост върху терена,
така, че теренът и сградата да представляват отделни и самостоятелни обекти на
собственост. Като вещно право то има
абсолютен характер, следва обременения участък земя при прехвърлянето му от
собственика на земята, противопоставимо е както на
собственика на земята, така и на всяко трето лице и дава възможност на носителя
си да построи и/или притежава собственост върху определен обект, отделно от
собствеността на земята. Следва да се посочи, че след осъществяването му,
правото на строеж се трансформира в право на собственост върху постройката,
поглъща се и става неделима част от правото на собственост- не може да се
прехвърли само правото на строеж върху сграда, построена въз основа на него,
нито пък правото на собственост върху сградата без правото на строеж..
Следователно правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху
сградата и се съдържа в него. В този смисъл е Решение № 675 от 26.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 656/2009 г., I г. о., ГК.
В настоящия
случай, вземайки предвид изложените по- горе правни съображения и имайки
предвид, че ищцата не оспорва правото на собственост на ответното дружество
върху построената върху имота й сграда, то съдът приема, че тя не оспорва и
факта, че дружеството е носител и на имплицитно съдържащото се в него правото на строеж. При това положение е налице
разделна собственост между земята и сградата, като ищцата като собственик на
земята е длъжна да търпи сградата, както и използването на земята от суперфициарния собственик в рамките на правата по чл.64 от
ЗС. В този смисъл е Решение № 264 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5514/2007
г., IV г. о.
От изложеното
следва, че ответното дружество ползва и държи
сградата на собствено правно основание, поради което не дължи заплащане
на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Ето защо решението на районен съд като
незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
да се отхвърлят исковете.
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК на въззивното дружество се дължат
сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на
4 295.31 лв., от които в размер на
2 520.27 лв. се дължат за първата инстанция съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, а в размер на **********лв. се дължат за въззивната инстанция съгласно приложения по делото списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, КнОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№569/30.07.2020 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 2698/2017
г. по описа на същия съд и вместо него
постановява:
ПРЕДЯВЕНИТЕ
от Р.Т.С., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „*****************“ЕООД,
ЕИК ***********************, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*************“
*************искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сума в общ размер ***************лв.,
представляваща обезщетение по ***************лв. месечно, за неоснователно
обогатяване от ползването без правно основание на ПИ ***************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. К. с адрес: гр. К.,
ул. „*********************************” *******, с площ ******* кв.м., трайно
предназначението на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор **********************,
номер на предходен план - парцел І, кв.12 по плана на гр. К., чрез държане в
тази имот без правно основание на част със застроена площ ******* кв.м. от
двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от ******** кв.м., за времето от
и вкл. 14.12.2012 г. до и вкл. 14.12.2017 г., в т.ч. за периода 14.12.2012 г. –
15.12.2016 г. ****************лв. и за периода 16.12.2016 г. – 14.12.2017 г. ****************лв.,
заедно със законната лихва, смятано от деня на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.Т.С., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „*****************“ЕООД, ЕИК ***********************,
със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*************“ *************деловодни
разноски да двете съдебни инстанции в размер на 4 295.31 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :