Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16225 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от В.Ж.В., чрез неговия настойник Ж.В.В., против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД
гр.София осъдителен иск за сумата 150 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП за
допълнително оперативно лечение и усложнения в здравословното състояние, ведно
със законната лихва от 12.07.2017г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
14.02.2016г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното
поведение на водач на л.а.Лексус с ДК № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. При произшествието пострадал ищецът с
причинено увреждане средностепенна енцефалопатия и продължително коматозно
състояние, без тенденция за възстановяване, които в съвкупност довели до
продължително разстройство на съзнанието. Предявил иск по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ с образувано гр.д.№ 5261/2016г. по описа на СГС, І-14 състав, по което
постановено осъдително решение с присъдено обезщетение за неимуществени вреди обхващащо следните
увреждания: политравма, мозъчна контузия, субахноидален кръвоизлив с остатъчен
г.хигром в дясната фронтотемпорална област, множество посттравматични
контузионни огнища и посттравматична енцефалопатия с дифузна аксонална увреда. В
хода на това съдебно производство ищецът започнал да излиза от коматозното
състояние, започнал да осъществява елементарен словесен контакт, да се храни с
чужда помощ и да поема течности. Твърди на 10.07.2017г. да е постъпил за
допълнително лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София по повод травма на мускул
и сухожилие от групата на перонеоса на ниво подбедрица с контрактура на
повърхностната група на задната мускулатура на подбедрицата, което наложило
извършването на нова операция. На 17.07.2017г. била извършена последваща операция
с три разреза на сухожилието. Твърди тази допълнителна оперативна интервенция
да съставлява последващо лечение свързано с утежненото състояние по повод
контрактура на задна мускулатура на увредената при ПТП подбедрица, поради която
претърпял нови болки и страдания, необхванати от постановеното съдебно решение
и които счита, че подлежат на обезщетяване при условията на ексцес. Сочи още,
че на 12.07.2017г. при извършено компютърно-томографско изследване се
установило, че в резултат на получената от ПТП мозъчно-черепната травма
настъпили допълнителни усложнения в здравословното му състояние, изразяващи се
в мозъчна атрофия, некореспондираща с възрастта, изразяваща се в загуба на
мозъчни клетки и нарушаване на връзките между тях и водещо до допълнителен спад
на мозъчните функции поради загуба на мозъчна тъкан и неврони. Твърди същото да
е в причинна връзка с първоначалното увреждане-мозъчно-черепна травма и нов вид
вреда, за която не бил обезщетен. Допълнителното влошено състояние довело до
допълнителни вредни последици и отклонения в поведението на ищеца свързано със
загуба /намаляване/ на когнитивните способности, слабоумие, моторни нарушения,
промяна в речта и почерка, както и смисловото изразяване, до нарушения в
паметта и концентрацията и загуба на ориентация в пространството. Налице е и
органично разстройство на речта, паметта, волята и интелекта, както и
посттравматично стресово разстройство. Твърди към момента на постановяване на
съдебното решение по предходното съдебно производство такова усложнение в
състоянието му не е било налице, не е
било предвидено и претендирано с исковата молба. Проявило се впоследствие и от
него са претърпени вреди, различни от тези, за които присъдено обезщетение. Въз
основа изложеното претендира от ответника обезщетение на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди при условията на ексцес, ведно със законната
лихва от деня на проявлението им до изплащането и разноски по делото.
Ответникът изразява становище за
основателност на претенцията за вреди в частта за извършената операция на сухожилия
на задната мускулатура на лява подбедрица, тъй като болките и страданията от
това са нов вид вреда, която не е била предмет на предходното развило се
съдебно производство, но оспорва размера на претендираното за тези вреди обезщетение
/в исковата молба е заявена сумата 30 000лв./. В останалата част за сумата
120 000лв. по отношение мозъчната атрофия и свързаните с нея усложнения навежда
съображения тези увреди да са били налице и взети предвид при определяне
размера на обезщетението, поради което не е налице хипотеза на ексцес.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор настъпило на
14.02.2016г. пътно-транспортно произшествие в гр.София, в района на
кръстовището между бул.Черни връх, ул. Богатица и ул.Зорница, при което водачът
на л.а.Лексус с ДК № ******* при приближаване на пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак и маркировка, в нарушение на правилата за движение по ЗДв.П не
пропуснал и блъснал стъпилия на пешеходната пътека пешеходец-ищеца В.Ж.В.. По
случая било образувано НОХД № 14735/2016г. по описа на СРС, 132 състав, по
което с одобрено споразумение водачът А.Й.Р.бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1 вр. с ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.128, ал.2 НК и вр. чл.119, ал.1 ЗДв.П.
Отговорността на водача е обект
на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена и действаща към деня на събитието,
страна по която е ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
Не се спори също, че при
произшествието ищецът получил тежки травматични увреждания, поради които
претърпял вреди.
Ищецът предявил иск на
27.04.2016г. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против ответника за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 500 000лв. с образувано
гр.д.№ 5261/2016г. по описа на СГС, І-14 състав. В исковата молба е посочено,
че вредите произтичат и са свързани с получените от ПТП травматични увреждания:
политравма; тежка мозъчна контузия; дифузна аксонална увреда; фрактура на лява
темпорална кост; фрактура на черепната база в областта на предна черепна
ямка-горна стена на лява орбита; фрактура на лява зигоматична кост; хемосинус
на етмоидиални клетки и десен максиларен синус; контузия на бял дроб вдясно;
авулзивна фрактура на медиалния кондил на лява бедрена кост.
С влязло в сила на 18.07.2017г.
решение № 3338/16.05.2017г. по посоченото дело СГС осъдил ответника да заплати
на ищеца на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди
от 400 000лв. с отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер.
При постановяване на решението съдът обсъдил събраните в това производство
доказателства и конкретно заключение на вещи лица по КСМЕ, според което получените
от ПТП травматични увреждания се изразяват в политравма; мозъчна контузия,
субарахноиден кръвоизлив с остатъчен хигром в дясната фронто темпорална област;
множество постравматични контузионни огнища и постравматична енцефалопатия с
дифузна аксонална увреда, представляващи органични тежки мозъчни увреди с траен
характер. Уврежданията са в най-тежка степен на мозъчно увреждане с необратим
характер. Получена и аксонална увреда или увреда на мозъчните пътища, които
свързват кората с дълбоките мозъчни структури и участват основно в когницията,
т.е. памет, внимание, концентрация, съзнателна дейност. При пострадалия
умствената дейност след като е излязъл от кома и около година от ПТП е на
нивото на 2-3 годишно дете и вероятността дори за минимално подобрение е малка.
Последиците от получените травми и установеното при обективното клинично
изследване към момента на изготвяне на експертното заключение /м.02.2016г./ са
констатирани като тежък еластично-квадрипаретичен пирамиден синдром повече в
ляво, тежък когнитивен дефицит с тазово резервоарни нарушения и психични
нарушения и се определят в съвкупност като постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота. При пострадалия висшите корови функции са
засегнати в тежка степен, което довело до развитие на тежък когнитивен дефицит.
Същият не е в състояние да извършва съзнателна психична дейност, към момента на
извършения личен преглед не може да се придвижва самостоятелно, тежко засегнати
са когнитивните функции-не може да дава смислени отговори, дезориентиран.
Дишането, говора и храненето са възстановени до степен самостоятелно да
извършва тези функции. Не се намира в будна кома и е излязъл от това състояние.
Коматозното състояние е най-тежката степен на количествено нарушение на
съзнанието, при което контакт с пострадалия е невъзможен, той не реагира на
вербални стимули и други стимулации. Запазени са само основни вегетативни
функции като е възможно включването на изкуствена белодробна вентилация. Това
състояние може да бъде преодоляно, без неврологичен и психично-когнитивен
дефицит, но в конкретния случай прогнозата за възстановяване е неблагоприятна
като не може да се даде категоричен отговор за срока и степента на
възстановяване, които зависят от редица фактори.
Като доказателство по делото е
приета епикриза КП № 219 Оперативни процедури на таза и долния крайник със
среден обем и сложност, издадена от УМБЛАСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София, Клиника по
ортопедия и травматология, от която се
установява, че на 10.07.2017г. ищецът постъпил в болничното заведение с
диагноза: последици от други счупвания на долен крайник, травма на мускул и
сухожилие от групата на перонеуса на ниво подбедрица. В анамнезата е посочено,
че постъпва за пореден път в клиниката, като страданието датира от м.02.2016г.,
когато пострадал от ПТП. В момента на приема е с контрактура на повърхностната
група задната мускулатура на подбедрицата, ограничени движения. На
17.07.2017г. е извършена операция чрез
разрези на сухожилието с постигната дорзална флексия около 95 градуса, поставен
Редон дренаж и послоен шев, мека превръзка и гипсов ботуш. В епикризата е
отразен гладък следоперативен период, първично зарастване на раната, без
сетивни и циркулаторни нарушения на оперирания крайник и без усложнения. На
18.07.2017г. е изписан.
Като доказателство е приет
Протокол от компютър-томографско изследване на главен мозък, проведено на
12.07.2017г. в Клиника по образна диагностика при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
гр.София с констатации: при нативното КТ изследване на структурите на главния
мозък не се установиха огнищни промени в паренхима. Корова атрофия,
некореспондираща с възрастта. Вентрикулна система по среднинна линия; ЗЧЯ-без
огнищни промени; Малкомозъчна атрофия.
По делото е изслушано и прието заключение
на вещи лица по КСМЕ, което съдът кредитира. На база данните от образното
изследване от 17.07.2017г., както и на основание обективната находка от
клиничното изследване дават заключение, че при ищеца постепенно се развила мозъчна
атрофия, несъответстваща на възрастовата група, като следствие от тежката
мозъчна травма претърпяна от ПТП през 2016г. В заключението обясняват, че по
медицинската си същност мозъчната атрофия се изразява в намален мозъчен обем
поради загуба на нервни клетки в сивото и бялото мозъчно вещество и може да се
дължи на различни причини. С напредването на възрастта постепенно се развива
мозъчна атрофия, което не може да се тълкува като патологичен процес. Най-често
се засягат фронто-базалните и предни темпорални мозъчни дялове. Клиничните
изяви на мозъчната атрофия се проявяват в когнитивен дефицит, поведенчески
разстройства, паметови нарушения, смущения в говора и комуникацията, личностова
промяна, смущения в двигателната сфера и походката. Тези болестни изяви могат
да са изразени в различна клинична степен и в различно съчетание в зависимост
от органичната мозъчна увреда. Сочат, че в конкретния случай има основание да
се направи обоснован извод, че установената некореспондираща с възрастта
мозъчна атрофия при образното изследване на главния мозък е следствие от
тежката мозъчна травма с развитие на субарахноиден кръвоизлив, контузионни
огнища и последващо развитие на течноеквивалентни колекции и хигром. Тези
промени, в съчетание с развитието на постравматична енцефалопатия, биха могли
да доведат до развитие на несъответна за възрастта мозъчна атрофия. До какви
последици и как ще се развие в бъдеще не може да се определи с точност, но като
цяло крайната прогноза е неблагоприятна. Дават заключение, че усложненията при
ищеца се изразяват в тежък когнитивен дефицит, психоорганичен синдром,
двигателни нарушения, тазоворезервоарна дисфункция по централен тип,
психоемоционлано и поведенческо разстройство, както и допълнително настъпили
усложнения изразяващи се в контрактури в различни мускулни групи и ограничения
в обема на движение на ставите, по повод на което е било проведено оперативно
лечение. По въпроса дали мозъчната атрофия е била налице при изготвяне на
медицинската експертиза по гр.д.№ 5261/2016г. на СГС, І-14 състав, дават
заключение, че са били налице клинични данни за това, но не е била установена
или описана в проведените образни изследвания на главния мозък. Сочат, че към
момента е налице подобрение по отношение двигателните функции и по-лека степен
по отношение на когнитивния и психоорганичен дефицит.
В съдебно заседание поясняват, че
при ищеца е налице дифузна аксонална травма, симптомите на която се проявяват
по-късно във времето, но не и в първите месеци, в сравнително острия период,
когато мозъкът се е успокоявал. Симптомите са ранно клинични и късни. Сочат, че
в случая става въпрос за късен психо-органичен синдром на базата на развилата
се впоследствие корова и мозъчна атрофия, но всичко това е резултат на
дифузната аксонална травма. При прегледа му преди повече от година във връзка с
предходното съдебно производство бил в състояние, в което не е могло да се
преценят тези симптоми и най-вече когницията, тъй като състоянието му било
много близко до получената черепно-мозъчна травма. Аксоналната травма не може
да се прецени по тежест веднага, в първите месеци от получаването й. Сочат, че
в сравнение с предходното състояние е налице задълбочаване на когницията, на
психо-органичния синдром и двигателната
дейност.
При така установеното от
фактическа страна, спорния по делото въпрос е дали състоянието на ищеца се е
влошило в сравнение със състоянието, при което е било присъдено обезщетението,
съответно дали е претърпял нови вреди и в този смисъл налице ли е хипотеза на
ексцес по чл.51, ал.3 ЗЗД.
С разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД
е въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при
непозволеното увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига
те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т.10 от ППВС № 4/1975г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от
деликта по чл.51, ал.1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако
то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото
за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при
присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното
състояние е било предвидено и съобразено от съда.
При ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното,
което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново
състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение /Решение № 196/12.07.2011г. по гр.д.№ 1724/2009г., ВКС, ІV г.о./.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл.51,
ал.3 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването
на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат
квалифицирани като влошаване на здравословното състояние в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т.10 на
ППВС № 4/1975г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта
и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че
разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД обхваща както вредите, които са настъпили от
влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън случаите
на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били
обезщетени.
По делото се установи, че през
м.07.2017г. ищецът постъпил в болнично заведение за допълнително лечение поради „контрактура на задната мускулатура на лява
подбедрица“ във връзка с получена от пътно-транспортното произшествие травма в
тази област с извършена операция чрез разрези на сухожилието с постигната
дорзална флексия около 95 градуса. Според вещите лица контрактурата в мускулите
и сухожилията е свързана с ограничения обем в движенията на ставите в
увредената подбедрица, като оперативната интервенция е била предназначена да го
подобри. Необходимостта от операцията и нейното извършване е станало по време след постановяване на съдебното решение по
гр.д.№ 5261/2016г. по описа на СГС, І-14 състав, и в тази връзка липсва спор,
че вредите от това не са били предвидени, съответно обхванати от присъденото
обезщетение. Те представляват нови такива, несвързани с влошено здравословно
състояние, но са в причинна връзка с пътното произшествие, поради което в тази
част е приложима разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД.
При определяне размера съдът приема
за безспорно, че ищецът е претърпял болки и страдания не само от самата
оперативна процедура, но и такива свързани с лечебния и възстановителен процес,
които са затруднени и мъчителни по причина изключително тежкото
му състояние, основно дължащо се на получената от ПТП черепно-мозъчна травма и
пълната зависимост от чужда помощ, поради което намира за справедливо на
основание чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв.,
съответстващо на претендираното с исковата молба.
Вземането за обезщетението за
влошаване на здравословното състоя ние е изискуемо от момента на влошаването, т.е.
настъпването на новите вреди, от който се дължат и лихви върху новото
обезщетение. В случая тези нови вреди на настъпили на 17.07.2017г., когато е
извършена операцията на ищеца, поради което от тази дата ответникът дължи
законната лихва до изплащането.
По предявения иск в останалата
част за сумата 120 000лв. съдът намира следното:
Безспорно по делото е, че като
последица от ПТП, наред с другите увреждания по тялото, ищецът получил тежка
черепно-мозъчна травма, субарахноиден кръвоизлив с остатъчен синдром в дясната
фронто темпорална област, множество постравматични контузионни огнища и посттравматична
енцефалопатия, квалифицирани като органични тежки мозъчни увреди с траен
характер, които съставляват най-тежка степен на мозъчно увреждане с необратим ефект.
В рамките на предходно развилото се съдебно производство е било установено, че поради
мозъчната травма получил и аксонална увреда /дифузна аксонална увреда/,
представляваща увреда на мозъчните пътища, които свързват кората с дълбоките
мозъчни структури и участват основно в когницията-паметта, вниманието,
концентрацията, съзнателната дейност. Установено е, че висшите корови функции
са засегнати в тежка степен, довело до развитие на тежък когнитивен дефицит,
поради който не е бил в състояние да извършва съзнателна психична дейност-не
може да дава смислени отговори, дезориентиран, невъзможност да се придвижва
самостоятелно, психичното му състояние е на ниво 2-3 годишно дете, с
тазоворезервоарни нарушения и психични нарушения, при запазени вегетативни
функции и единствено възстановена самостоятелност при дишане, говор и хранене.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът получил мозъчна
атрофия, намираща се в причинна връзка с черепно-мозъчната травма от ПТП. От
заключението на вещите лица по КСМЕ става ясно, че клиничните данни за това са
били налице към момента на изготвяне на медицинската експертиза при разглеждане
на гр.д.№ 5261/2016г. на СГС, І-14 състав, но не е била установена или описана
в извършените образни изследвания на главния мозък. Действително в медицинската
документация, както и в резултатите от извършените няколко образни изследвания
през 2016г., приети като доказателства в предходното съдебно производство, не
се съдържа подобна медицинска констатация /такава липсва и в експертното
заключение по КСМЕ по предходното дело/. Не е спорно, че за първи път като
диагноза мозъчната атрофия е установена и посочена при извършеното през
м.07.2017г. компютърно-томографско изследване.
Тези
безспорни факти налагат извода, че признаците на това заболяване /употребеното
от вещите лица клинични данни/ са съществували към предходното съдебно
производство, но диагнозата, която ги определя като мозъчна атрофия е
документално фиксирана /поставена/ по-късно. Оттук следва да се отговори на правния
въпрос дали това заболяване съставлява влошаване състоянието на ищеца, спрямо
това, при което е било определено обезщетението, респ. е ново страдание с
произтичащите от това нови вреди или, макар да не е било диагностицирано
тогава, неговата симптоматика фактически е била установена и съобразена от съда
по първото дело и в този смисъл болките и страданията от него са обхванати от
присъденото обезщетение.
Като последица
от черепно-мозъчната травма ищецът получил дифузна аксонална увреда и мозъчна
атрофия, които засягат функциите на мозъка и представляват последващи усложнения.
От медицинска гледна точка първата е увреда на мозъчните пътища свързващи
кората с дълбоките мозъчни структури, а втората води до намален мозъчен обем
поради загуба на нервни клетки в сивото и бялото мозъчно вещество и най-често
засяга фронто-базалните и предни темпорални мозъчни дялове. И двете са свързани
с нарушение в когнитивните способности на човека-памет, внимание, концентрация,
съзнателна дейност, като и двете водят до тежък когнитивен дефицит, който е налице
при ищеца. Последното се установява при съпоставката на клиничните изяви на
тези заболявания /заключението на КСМЕ по гр.д.№ 5261/2016г. на СГС І-14 състав
и заключението на КСМЕ по настоящото дело/, които се изразяват в тазово
резервоарни нарушения, поведенчески разстройства, паметови нарушения, смущения
в говора и комуникацията, личностова промяна, смущения в двигателната сфера. И
двете се характеризират като тежка форма на увреждане, в случая с неблагоприятна
прогноза за подобрение или незначителна такава, но като цяло необратимо. В
дадените в съдебно заседание обяснения вещите лица сочат, че съществува връзка помежду
им, тъй като развитието на мозъчната атрофия е последица от дифузната аксонална
травма и се изразява в задълбочаване на когницията, на психо-органичния
синдром и двигателната дейност.
Последното обаче не се установява от обективното състояние на ищеца при първото
експертно заключение /м.02.2017г./ и това при изготвянето на заключението по
настоящото дело /м.09.2018г./. При първия преглед е бил на легло със силно
ограничени движения в горните крайници, не може да се обръща в леглото и да
сяда сам, а само с чужда помощ, с тежък когнитивен дефицит, не контролира
тазовите резервоари, невъзможна походка, докато при втория преглед вещите лица
са посочили, че в резултат на непрекъснатата говорна и двигателна рехабилитация
може да седи самостоятелно, но се изправя в леглото до прав стоеж само с чужда
помощ, прави крачки с поддръжка, повишено телесно тегло с невъзможност да се
храни самостоятелно поради контрактури в горни крайници, не контролира напълно
тазовите резервоари, говори, но с тежко нарушение на когницията с изразено
нарушение на краткосрочната памет /не помни какво е ял през деня/, спомня си
събития отпреди травмата, т.е. констатира се известно незначително подобрение в
състоянието.
Въз основа
горното съдът обоснова извод, че в обсъжданата част не е налице влошаване
здравословното състояние на ищеца, тъй като, макар и диагностицирана по-късно, признаците на мозъчна атрофия са съществували
към предходното съдебно производство, били са установени и са взети предвид при
определяне на обезщетението, поради което и претендираните с настоящата искова
молба вреди са обхванати от него. Това обуславя неоснователност на иска в тази
част с последица неговото отхвърляне.
По
разноските:
На
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и не е направил разноски по делото. Представляван е от адвокат при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.Л.Г.-ПАК
възнаграждение от 906лв. съобразно уважената част от иска.
Ответникът
е направил разноски от 400лв. за вещи лица и е представляван от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът определя на 100лв. съобразно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 500лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата 400лв.
пропорционално на отхвърлената част.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважената част от иска от 1200лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Ж.В.,
ЕГН **********, чрез своя настойник Ж.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
сумата от 30 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.51, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес следствие от
ПТП настъпило на 14.02.2016г., изразяващи се в болки и страдания от последваща операция и лечение
на „контрактура на задна мускулатура на
лява подбедрица“, ведно със законната лихва от 17.07.2017г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата 120 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.51, ал.3 ЗЗД за неимуществени вреди от ексцес, представляваща болки и страдания поради
влошаване здравословното състояние вследствие ПТП настъпило на 14.02.2016г. и
изразяващо се в получена „мозъчна атрофия“, ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.07.2017г. до изплащането.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Л.Г.-ПАК
с адрес *** адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 906лв.
ОСЪЖДА В.Ж.В.,
ЕГН **********, чрез своя настойник Ж.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 400лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК********, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 1200лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: