О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№…………../………..2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
Като
разгледа докладваното ч.т.дело №253/2020г.
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството
е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Предмет на производството
е частна жалба на Профи Кредит България ЕООД, ЕИК *********, чрез ю.к.Радина
Илиева, срещу разпореждане №54528/09.12.2019г., постановено по ЧГД
№19342/2019г. на ВРС, 39 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление по
чл.410 ГПК, подадено от Профи Кредит България ЕООД, за сумата от за сумата 5347,56лв. /пет хиляди триста
четиридесет и седем лева и 56ст./, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, по
отношение на длъжника П.В.П..
В жалбата се твърди, че в
обжалваната част актът на ВРС е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че
претенцията на заявителя, заявена по реда на чл.410 ГПК, е пълна, обоснована и
индивидуализирана, поради което отговаря на изискването на формална редовност
по чл.411 ГПК. Към заявлението не са приложени доказателства и съдът не може да
извършва преценка за правоотношението въз основа на липсващи книжа както и сам
да събира доказателства. В това производство, целта е не установяване на
вземането, а проверка дали същото е спорно. Преценката в това производство е
единствено въз основа на изложените от заявителя факти. А установяване съответствието
между твърденията и действителното правно положение е предмет на исково
производство по чл.422 ГПК, при подадено възражение срещу заповедта от
длъжника, т.е. при иницииране на спор относно вземането. Твърди се, че
подаденото заявление не съдържа отрицателни предпоставки, поради което съдът е
следвало да го уважи изцяло, вкл. за процесната сума, представляваща
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Изводът на съда, че
клаузата от договора за тази сума противоречи на закона и конкретно чл.10а,
ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна, е неправилен. Поддържа се, че тези
изводи предполагат не само формална проверка, а преценка за законосъобразност
каквато съдът не може да извърши поради липсата на доказателства към
заявлението. Твърди се, че произнасяне по действителността /нищожността/ на
договора и клаузи от същия въз основа твърдения на заявителя в едностранно
формално производство, без да де даде възможност на същия да обоснове
инвидиуално договаряне, води до предрешаване на спор, какъвто е възможно и да
не съществува между страните. Произнасяне по същество предполага двустранно
спорно производство, каквото все още не е образувано. Поддържа се, че нито
Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит, нито Директива 2009/22
за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, предвиждат проц.механизми, които за задължават нац.юрисдикции да
обявяват служебно нищожността от процесните договори. Цит. в съдебната практика
решение С-618/10 приема, че съдът в заповедното производство се произнася по
действителността и без възражение, но при наличие на фактически и правни данни.
В настоящото производство жалбоподателят поддържа, че не се представят
доказателства, поради което и съдът не може да извърши проценката за
действителност. Жалбоподателят поддържа също, че националното право предвижда
достатъчно механизми за защита на длъжника, вкл. прилагане на формуляр към
връчване на заповедта за изпълнение както и липсата на изискване за мотивиране
на възражението; предвиденото произнасяне служебно и при връчване на заповедта
по чл.47, ал.5 ГПК с назначаване на длъжника в двустранното исково производство
на особен представител на разноски на ищеца. Ако въззивният съд прецени, че
служебното произнасяне по същество на спора е в правомощията на съда,
жалбоподателят поддържа, че уговореното в споразумение към процесния договор,
възнаграждение за допълнителен пакет услуги не е нищожно като противоречащо на
чл.10а от ЗПК. Твърди се, че всички документи – договор, споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет услуги и Общи условия, са подписани на всяка
страница от кредитополучателя. Същият изрично се е съгласил с параметрите на
желания кредит, вкл. с опционалната възможност за подписване на споразумението за
допълнителен пакет услуги срещу възнаграждение. Сключването му е предоставено
на личната преценка на кредитополучателя. /цит.практика на съдилища в РБ, която
няма задължителен характер/
Поддържа се освен това,
че длъжникът П.П. е могъл съгл. ОУ към договора да се откаже от същия без да
дължи неустойка, но същия не го е сторил.
Сключването на това
споразумение за закупуване на пакета допълнителни услуги не е задължително за
ползване на сумата по кредита. Този пакет предполага желание на потребителя да
ползва преференциите по него – кратки срокове за разглеждане на заявлението за
кредитиране, отлагане плащането на вноски по кредита, намаляване месечните
размери на вноските, може да променя датата на падежа и да получава по-лесно
допълнителни парични средства. Искането на потребителя да закупи пакета, след
дадени вече разяснения, е обективирано в подписана от него декларация.
Посочените са всички благоприятни за длъжника гаранции, които дава подписването
му, което в крайна сметка гарантира спокойствието на длъжника и възможността
по-гъвкаво да реагира на всяка неблагоприятна ситуация. Възнаграждението не е
цена на услугите, а дава гаранция, че при нужда същите могат да бъдат
използвани. Този пакет не е пряко свързан с договора за кредит, поради което и
не се включва в ГПР по договора. Поддържа се, че в съгласие с чл.9 и чл.10а,
ал.4 от ЗПК е уговаряне на допълнителни услуги, които подлежат на заплащане.
Поддържа се, че в ГПР попадат и тези услуги, но само когато същите са
предпоставка за сключване на самия договор за кредит, което в случая не е така.
Поради това и разходите по този пакет не представляват част от общите разходи
по кредита. Въз основа на изложеното се претендира отмяна на разпореждането в
отхвърлителната му част и вместо това уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК и за сумата от 5347.56 лева.
Съдът намира частната
жалба за редовна и допустимо образуваното въз основа на същата производство.
Същата е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ
на обжалване акт.
При преценка по същество на жалбата
съдът намира следното: Производството пред ВРС е било образувано по заявление
по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.В.П., ЕГН:**********, за сумата 4775,15лв.
/четири хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и 15ст/ представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/04.09.2018г., сключен между „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК:********* и П.В.П., ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019г.,
сумата 1114,13 лв. /хиляда сто и четиринадесе лева и 13ст./, представляваща
договорно възнаграждение за периода от 25.01.2019г. до 31.07.2019г., сумата
5347,56лв. /пет хиляди триста четиридесет и седем лева и 56ст./, представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, сумата 30,00 лв.
/тридесет лева/, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени за периода от 26.11.2018г. до 31.07.2019г., сумата
139,59лв. /сто тридесет и девет лева и 59ст./, представляваща лихва за забава
за периода от 26.11.2018г. до 31.07.2019г.
Въззивният съд извършва
идентична на проверката на първата инстанция. За издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, процесуалният закон изисква заявлението да
е подадено за вземане за парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден
на районен съд, да не са налице и отрицателните предпоставки на
чл.411, ал.2,
т.2 -4 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на
правилата за редовност на исковата молба, към които препраща нормата на чл.410,
ал.2 от ГПК, респективно надлежна индивидуализация на вземанията и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно
изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура. Във връзка
с горното съдът е констатирал нередовност на заявлението по см.на чл. 411,
ал.1, т.1 вр. чл. 410, ал.2 от ГПК. С депозирана в изпълнение на горното
разпореждане уточняваща молба от 06.12.2019 г. заявителят е посочил, че със
сключване на договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги за
потребителя възниква опция да отложи плащания по договора или да намали размера
на вноската, както и да получи ново финансиране, да промени падежните дати.
При анализ на изложеното в заявлението заемно правоотношение се
установява, че с оглед качеството на кредитополучателя на физическо лице,
договорът по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит, при което освен нормите на ЗПК - Закона
за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител", приложими са и разпоредбите на ЗЗП
– съгласно чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 – 148
ЗЗП, като чл.146, ал.1 ЗЗП прогласява неравноправните
клаузи за нищожни поради пряко противоречие с императивни норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Въззивният съд не
възприема и счита за неоснователни оплакванията в жалбата, че за заповедния съд
не съществува възможност служебно да констатира наличие на нищожна и/или
неравноправна клауза както, че съдът е превишил своите правомощия като е
обсъдил обстоятелства по същество, които следва да бъдат доказани в едно бъдещо
исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N
797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,
с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл.633 ГПК и чл.267 от ДФЕС на реципираната в националното
ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/. Възраженията, че само
пред исков съд и в състезателно производство могат да се разглеждат въпроси за
недействителност на клаузи /чл.26 от ЗЗД/, в частност за нищожност на
потребителски клаузи, са напълно неоснователни и несъответни на изобилната
практика СЕС по тези въпроси. С решение Banco Espaсol de Crйdito (C 618/10, EU:
C: 2012: 349), се посочва естеството на отговорностите, с които е натоварен
националният съд по силата на разпоредбите на Директива
93/13 в рамките на заповедното производство, когато потребителят не
е възразил срещу връчената му заповед. В него е приел по-конкретно, че Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на
държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство,
макар да е установил наличието на всички необходими за това правни и фактически
обстоятелства, да преценява служебно in limine litis или на който и да е друг
етап от производството, неравноправния характер на клауза в договор между
продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. Може
да се гарантира ефективна защита на произтичащите от тази
директива права, само при условие че системата на националното
процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това
по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. Именно затова и съдът още на фаза заповедно производство следва да
осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвижда
възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на
клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен
правата на потребителя, прехвърляйки тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Разпореждането на заповедния
съд в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. С оглед качеството на
заемателя се налага извод, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13
от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга намират приложение
съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността
кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Същевременно е налице изрична забрана съгл.
чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. За да е допустимо събирането на такава
такса за допълнителни услуги, същата следва да не попада в обхвата на
цитираната в ал.2 забрана.
Като прецени съдържанието
на конкретните клаузи за такси за комисионни и допълнителни услуги, се налага
извод, че уговарянето им противоречи и излиза извън присъщите на този вид
договорен ангажимент функции.
Заявлението формално отговаря на изискванията за редовност. Отказаната
сума по заповедта е индивидуализирана по основание и размер, но не следва да се
присъжда, както законосъобразно е преценил заповедният съд.
Настоящия съдебен състав намира претендираните суми, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредит за противоречаща пряко на
разпоредбата на ал.2
на чл.10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от
потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
на кредита. Изрично се сочи от заявителя, че чрез допълнителния пакет
кредитополучателят си е осигурил приоритетното разглеждане на кредита и
неговото отпускане, а експресното разглеждане на документи, респ. проверката на
платежоспособността на длъжника, отлагането на плащане на вноски или намаляване
на размера им и др. /съобразно уточнителна молба на Профи Кредит ЕООД на л.39
по заповедното досие, е част от процедурата по усвояване и управление на
кредита. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е
установена разлика между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, а и не е твърдял, насрещната
страна да се е възползвала от възможността за отлагане, намаляне или смяна на
падежа на определени вноски, поради което начисляването на допълнителни такси
срещу неизвършени услуги противоречи на добрите нрави. Освен гореизложеното,
конкретните престации, за които са начислени тези такси са изцяло насочени към
събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на
допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия
със забраната на чл.10а от ЗПК. По посочените съображения издаването на заповед
за изпълнение за претендираните като възнаграждение за допълнителни услуги е
забранено от императивна правна норма и противоречи на добрите нрави, поради
което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено, а постановеното
в посочения смисъл разпореждане на заповедния съд – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №54528/09.12.2019г., по ч. гр. дело №19342/2019г. по описа на ВРС,
39 състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Профи Кредит
България"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, за издаване на заповед
за изпълнение срещу П.В.П., ЕГН **********,***, за сумата от 5 347.56 лева,
претендирана като възнаграждение за закупен допълнителен пакет по Споразумение
към договор за потребителски кредит от 04.09.2018г., на основание чл.413 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: