СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
31.03.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 04.03.21г. /с участието на секретаря И. Коцева/ гражданско дело № 10381/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от М.
Н. против З. „Л.и.“ АД с правно основание
чл. 432 от КЗ за сумата 26 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/. Претендира се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и законна
лихва върху посочената сума за периода след 18.03.18г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
На 18.03.18г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото – ищецът е претърпял физически
увреждания – травми /физически болки и психически страдания - неимуществени
вреди/. Произшествието е причинено от К. Д.. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на
деянието, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата, и вината на К. Д./ са удостоверени със събрания по делото
доказателствен материал /писмен, гласен и експертен - преценен в съвкупност/.
Към датата на ПТП-е К. Д. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Горните
обстоятелства удостоверяват пряко /категорично – еднозначно/ предпоставките на
чл. 432 от КЗ.
Главният иск е
основателен - до размера на сумата 10 000 лева:
Председателят на
настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи /когато е налице
физическо увреждане/ наличието на неимуществени вреди /физически болки и психически
страдания/ следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва принципно -
винаги, във всяка хипотеза като настоящата/. От друга страна /в същата връзка/ -
релевантното по делото обстоятелство е удостоверено и с медицинска експертиза
/същата описва подробно: причинените на ищеца увреждания, естеството и вида на
проведения лечебен процес, настоящото здравословно състояние на пострадалия и
перспективата за възстановяването му/.
Процесното обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД - в
контекста на горните принципни съображения и при съобразяване на конкретните
/събрани по делото/ доказателства досежно претърпените неимуществени вреди
/медицинска експертиза/. Съдът отчита също възрастта на пострадалия и наличието
на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка:
Приетата медицинска експертиза констатира изрично /категорично/, че в
момента на инцидента – ищецът е бил без поставен предпазен колан. Това
обстоятелство следва /принципно и в конкретната хипотеза – предвид механизма на
инцидента/ да се окачестви като - допринасящо за настъпване на вредоносните
последици от ПТП-е /независимо от разпоредбите на чл. 183, т. 3 от ППЗдП и чл. 188, ал. 2, т. 3 от ППЗдП
с оглед обективното естество на съпричиняването – по смисъла на Постановление №
17 от 63г. на ПВС/. Евентуалната съпричастност към инцидента /съвина/ на водача Л. Лаков /управлявал автомобила, в който
се е возил ищеца/ не може да бъде възложена /в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ в тежест на пострадалия /с оглед правилата на чл. 53 от ЗЗД във връзка с
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД; евентуалният спор между солидарните длъжници – делинквенти
и техните застрахователи подлежи на допълнително уреждане в хипотезата на чл.
127 от ЗЗД/.
Частично основателен
е и акцесорният иск:
В полза на ищеца
следва да бъде присъдена /при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496
от КЗ и чл. 380 от КЗ/ и законна лихва върху горната главница за периода след 09.05.18г.
/когато застрахователят е постановил извън-съдебен отказ за изплащане на
процесното обезщетение/. Възраженията на ответника /касаещи тази претенция/ са
неоснователни – дружеството не е обосновало извън-съдебния си отказ да изплати
претендираното обезщетение с правилото на чл. 380 от ГПК /съгласно съдържанието
на писмото от 09.05.18г./.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.и.“ АД да плати на М.В.Н. ЕГН ********** сумата 10 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ на основание чл.
432 от КЗ; законната лихва върху тази сума от 09.05.18г. до цялостното й
изплащане и 250 лева – съдебни разноски
/на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния
иск за сумата над 10 000 лева.
ОСЪЖДА М.В.Н. да
плати на З. „Л.и.“ АД 185 лева - съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОСЪЖДА З.
„Л.и.“ АД да плати на адвокат Н. 830 лева – адвокатски хонорар
/на основание чл. 38 от ЗА/.
ОСЪЖДА З.
„Л.и.“ АД да плати на СГС 400 лева – държавна такса /на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
Решението е
постановено при участие на К.Ц.Д. /трето лице – помагач на ответника/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: