Решение по дело №5423/2019 на Районен съд - Варна

 

НЕПРИСЪСТВЕНО  РЕШЕНИЕ

 

 

№5069/21.11.2019г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                          

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5423 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от М.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ********, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3864,90 лв. (три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 90 ст.) главница и 109,58 лв. (сто и девет лева и 58 ст.) лихва за периода от 05.05.2009г. до 01.02.2010г., представляваща неизплатено задължение по договор за целево финансиране № **********/10.07.2008г., сумата от 79,49 лв. (седемдесет и девет лева и 49 ст.), представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 100 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, по отношение на която сума е образувано изпълнително дело № 407/2013г. по описа на ************ при КЧСИ с районен на действие ВОС.

Излагат се твърдения, че след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 3389/2010г. на ВРС е издаден ИЛ, въз основа на който е образувано изп. дело № № 407/2013г. по описа на ЧСИ ********* рег. №********* при КЧСИ с районен на действие ВОС. На 26.06.2013г. съдебния изпълнител е изпратил ПДИ до длъжника. На 26.06.2013г. е извършен и запор на сметките на длъжника, което действие твърди, че е последното валидно изпълнително такова. Счита, че за периода от 26.06.2013г. до 26.06.2015г. изпълнителното производство е прекратено при настъпване на перемпция.

            Твърди, че за процесното вземане за главница по договора за кредит и разноски е приложим 5-годишния срок за погасяване по давност, а за вземането за обезщетите за забава приложение намира 3-годишната погасителна давност.

Твърди, че по силата на цесия настоящия ответник е придобил вземането срещу ищеца от кредитора ************, като вследствие на придобиване на вземането ******** е конституирано като нов взискател в изпълнителното производство. 

В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор от ответника.

            Съдът, като взе предвид, че на ответникът са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, както и че предявените искове са вероятно основателени с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и от ищеца е направено в съдебно заседание искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени. Ответникът е редовно уведомен за с.з., което е насрочено за разглеждане за 01.11.2019г, което уведомяване е осъществено на 09.08.2019г., но за същото не изпраща представител, липсва и молба от последния за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предвид изхода от спора и направеното от ищеца искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представените по делото доказателства, в размер на сумата от 304,59 лева.

Разпоредбата на чл. 38 ЗА дава възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ, в случая на материално затруднено лице, като в случай че лицето, на което е била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. С оглед на това и доколкото в договора за правна помощ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. За тази цел следва да бъдат приложени правилата на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагрждения, като бъде определено възнаграждение в размер на 520,77 лева в полза на адв. В.К.Д.,***.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

приема за установено в отношенията между страните, че М.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на ******************** със седалище и адрес на управление *** сумата от 3864,90 (три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 90 ст.) лева главница и 109,58 (сто и девет лева и 58 ст.) лева лихва за периода от 05.05.2009г. до 01.02.2010г., представляваща неизплатено задължение по договор за целево финансиране № **********/10.07.2008г., сумата от 79,49 (седемдесет и девет лева и 49 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, по отношение на която сума е образувано изпълнително дело № 407/2013г. по описа на частен съдебен изпълнител Николай Георгиев рег. №716 при КЧСИ с районен на действие ВОС.

Осъжда ********************* със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 304,59 (трита и четири лева и 59 ст.) лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Осъжда ******************** със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.К.Д.,***, сумата от 520,77 (петстотин и двадесет лева и 77 ст.) лева представляващи определено възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.дело №5423/2019г. на Варненски районен съд за предоставена безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – ищецът М.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл.38 ЗА.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: