№ 122
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500011 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 176 от 05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 49/2024 г. по
описа на Районен съд – Ботевград Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД по иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр.
с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 839.97 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
Застрахователна полица „Автокаско“ от 01.01.2018 г. за причинени
имуществени вреди на МПС – марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № СВ 2400
КВ, собственост на Дирекция „Управление на собствеността и социалните
дейности“ към МВР, при реализирано ПТП на 31.12.2018 г., вследствие на
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на
пътното платно, намираща се на първокласен път I-1, около 193 км. в посока с.
Врачеш, общ. Ботевград, стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура“,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380.00 лв.
разноски в исковото производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“, който
го обжалва с доводи за необоснованост и неправилност. По конкретно излага,
че Протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не отразява пълно
и ясно механизма на реализираното пътно транспортно произшествие. Също
така представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179,
1
ал. 2 вр. чл. 183 ГПК – местопроизшествието не е посетено на място от
служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие
на пътя. Посочва, че произшествието не е станало в присъствие на съставителя
на акта, поради което същият няма материална доказателствена сила за
механизма на ПТП и вредите от него. Поддържа, че договорът за застраховка
„Каско“ на процесния автомобил следва да съдържа минималните
задължителни реквизити, предвидени в Кодекса за застраховането, като едни
от тях са покритите застрахователни рискове, като в конкретния случай
приложената полица не съдържа посочените реквизити. Ако се приеме, че
публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента на
настъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства
дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол
или други упойващи вещества. Посочва още, че останалите приложени с
исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни
свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в
които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не
следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на
ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че
ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в
резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена
възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел
с превишена скорост – нарушение на чл. 21 от ЗДвП, респ. несъобразена
такава по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици. Моли съда да отмени решението и да
отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия водач, поради което да намали размера на
обезщетението, на основание чл. 51 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД,
чрез адв. М. Г., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Решението било правилно и обосновано. По делото били
установени елементите от фактическия състав на вземанията. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с главен осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр с чл. 45 ЗЗД, за осъждане
на ответника-Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца-ЗД „Бул
Инс“ АД сумата от 839.97 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски по Застрахователна полица
„Автокаско“ от 01.01.2018 г. за причинени имуществени вреди на МПС –
марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № СВ 2400 КВ, собственост на Дирекция
„Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР, при
2
реализирано ПТП на 31.12.2018 г., вследствие на преминаване през
необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно,
намираща се на първокласен път I-1, около 193 км. в посока с. Врачеш, общ.
Ботевград, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /26.05.2023
г./ до окончателно изплащане на вземането.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/, заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно доказване.
В настоящия случай между ищеца като застраховател и третото за спора
лице Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ – МВР
като застрахован е бил сключен договор за имуществена застраховка –
„Автокаско“, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие, в
рамките на посочената в договора сума, имуществените вреди, които би
претърпял застрахования в качеството му на собственик на лек автомобил
марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № СВ2400КВ за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г.
Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е
обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие.
Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца
пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в
исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит
застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза. Макар свидетелят М. Р. Л., който е управлявал
служебния автомобил, собственост на Дирекция „Управление на
собствеността и социалните дейности“ – МВР да заявява в разпита си, че няма
почти никакви спомени за случая, то при предявяване на съставения Протокол
за ПТП № 1692220, последният е посочил, че подписа е негов и се придържа
към това което е отразено в него.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №
1692220 от 31.12.2018 г. процесното МПС движейки се по главен път I – 1,
около 193 км. в посока с. Врачеш, общ Ботевград попада в несигнализирана и
необезопасена дупка на платното за движение, в резултат на което на
автомобила били нанесени материални щети. Протоколът е съставен от пътен
полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради
3
което по силата на цитираната разпоредба представлява официален
удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното
лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си
наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е
посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си
преки наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, или
както е посочено в протокола „изровена дупка в асфалта“, както и настъпилите
имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща
доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице
съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа
положение на процесното МПС, наличието на необезопасена дупка и
претърпените вреди. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М. Р. Л., който макар да няма спомени
за събитието, поради отдалечеността му във времето, след предявяване на
протокола заявява, че поддържа отразеното в него, т.е. следва да се приеме, че
показанията на свидетелят препращат към отразеното в протокола и в този
смисъл установяват настъпването на ПТП по описания механизъм. В този
смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена и
приета от първоинстанционния съд, от която се установява че щетите по лекия
автомобил биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както
че механизмът на произшествието е именно този описан в протокола за ПТП,
така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в
причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и
възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно - реализираното
на 31.12.2018 г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 КЗ - да
заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
По делото са представени действащите между страните по застрахователния
договор Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства („Автокаско“), от които се установява, че при
покритие съгласно Раздел II „Покрити рискове и разходи“ , се обезщетяват
вреди от ПТП при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други
подвижни и неподвижни предмети, животни или хора /вклю. в паркирано
състояние/. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се
покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск.
Следователно е възникнало основание за заплащане на застрахователно
обезщетение. По делото е установено, а и не е спорно между страните, че
застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 814.97 лв., с оглед на
което и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента.
4
Макар формалният прочит на цитираната разпоредба да сочи като лице,
спрямо което застрахователят има регресно притезание, причинителя на
вредата, настоящият съдебен състав приема, че застрахователят се суброгира в
правата на застрахования и спрямо лицето, което носи гаранционно-
обезпечителна отговорност за вредите, причинени виновно и противоправно
от другиго. Горното съответства на законодателната идея платилия
застрахователно обезщетение застраховател да встъпи в правното положение
на удовлетворения застрахован и да разполага с неговите средства за защита
на накърнените му субективни права. С оглед на изложеното и доколкото
настоящия състав приема, че видно от Протокол за ПТП, изслушаната САТЕ и
от показанията на разпитания свидетел произшествието се е осъществило по
начина, описан в исковата молба, а именно, че застрахованият лек автомобил е
попаднал в неозначена и необезопасена дупка на пътното платно на главен път
I – 1, около 193 км. в посока с. Врачеш, общ Ботевград, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността
на Агенция „Пътна инфраструктура“ за причините вреди. Налице е
противоправно бездействие от страна на служител агенцията за изпълнение на
вменените й задължения за ремонтиране и поддържане на път - нейна
собственост, където е настъпило ПТП, като вината на съответния служител,
чиято самоличност е ирелевантна, се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, и е налице несъмнена причинна връзка между това
противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице
неблагоприятен имуществен резултат.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. С
оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото не се
ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на
които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо
място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма.
На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на
процесния автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на
скоростта на движение с условията на пътя, съответно със съществуващата на
пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да
5
е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице средствата
за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат
на 814.97 лв., в какъвто размер, редом с дължимите ликвидационни разноски
от 25.00 лв., предявеният иск следва да бъде уважен. Обезщетението се следва
на увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба - 26.05.2023 г. до окончателното му заплащане.
По изложените съображения атакуваното решение на районния съд
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора правно на разноски има въззиваемия на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК. Последният е претендирал такива в размер на 480.00 лв. с ДДС,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, но не е представил доказателства за реалното му заплащане
в съответствие с постановките дадени в Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176 от 05.08.2024 г. по гр.д. № 49/2024 г.
на Районен съд - Ботевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6