Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260826/8.3.2021г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено на осми март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13016 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК,

Образувано въз основа на молба вх. № 288677/ 11.12.2020 год. от М.Г.Р., ЕГН: **********, чрез пълномощник, с искане за допълване на решение в Решение № 261448/ 27.11.2020 год., постановено по настоящото гр. дело.

Искането на ответника е обосновано с твърдения за допуснат пропуск в диспозитива на решението относно дължимите в полза на ответника разноски.

Ответниците по молбата - Д.Р. и Т.Р., депозират писмено становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в което излагат съображения за неоснователност на искането.

 

Депозирана е и молба вх. № 288946/ 14.12.2020 г. от ищците по делото – Д.Р. и Т.Р., с искане за изменение на решението, в частта за разноските. Настоява се, че в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а в евентуалност – се претендира тяхното редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по молбата М.Р., не депозира писмено становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

 

По искането за допълване на решението:

Наведените от молителя твърдения обуславят приложимостта на хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК, до колкото фомрината от съда воля в мотивите на съдебния акт, не отговаря на обективираната в диспозитива.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.  

В случая е формирана воля за присъжнане изцяло на заявените от ответника разноски, като липсва отразяване на същата в диспозитива на решението.

Касае се за допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъдат поправени по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, до колкото по този начин се засяга волята на съда, формирана в мотивите на съдебния акт.

 

По искането на изменение на решението, в частта за разноските:

Разпоредбата на чл. 355 ГПК, уреждаща въпроса за разноските в делбеното производство, се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата, както и до необходимите за извършването на делбата възнаграждения на вещите лица (за поделяемостта и действителната стойност на имотите). Това специално правило не се отнася до задължението за заплащане на разноски за процесуално представителство от страната, в чиято вреда е изходът от спора във всяка една инстанция, за което важи общото правило на чл. 78 ГПК, което не се различава от това по всяко останало исково производство. Така, ищецът ще дължи разноски за процесуално представителство на ответника, при оспорване на иска, при отхвърляне на претенцията за делба, поискано е присъждането на такива разноски и е доказано извършването им (в този смисъл е и Определение № 197 от 4.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3472/ 2017 г., I г. о., ГК).

В настоящата хипотеза разноските са своевременно поискани, като са представени и доказателства, установяващи тяхното реално извършване, поради което и следва да се приеме, че е налице основание за тяхното присъждане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, е обсъдено и съобразено възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразени за фактическата и правна сложност на спора (изискващи познания в градоустройствената нормативна уредба), както и извършените от страните процесуални действия. В тази връзка, не е налице и основание за редуциране на възнаграждението на пълномощника на ответника М.Р. по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № Решение № 261448/ 27.11.2020 год., постановено по гр. дело № 13016 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., като след текста „ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и Т.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** срещу М.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Ф.Д.С., ЕГН: **********, с адрес *** 109 и А.П.С., ЕГН: **********, с адрес ***, иск за делба на дворно място, представляваща имот с идентификатор № *, с площ от 349.00 кв. м., находящо се в *, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 54 кв. м., представляваща имот с идентификатор № *.1, състояща се от входно антре, две стаи и кухненски бокс, както е по отношение на сгради с идентификатори № *.2, № *.3 и № *.4, при квоти: 1/ 8 ид. ч. за Т.К.Р., 1/ 8 ид. ч. за Д.К.Р., 2/ 8 ид. ч. за М.Г.Р., 1/ 4 ид. ч. за Ф.Д.С., 1/ 4 ид. ч. за А.П.С., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.“ следва да се чете: „ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и Т.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят М.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. ГПК“, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх. № 288946/ 14.12.2020 г. от Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и Т.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** за изменение на Решение № 261448/ 27.11.2020 год., постановено по гр. дело № 13016 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., в частта с която е определено присъждане на разноски в полза на съделителя М.Г.Р., ЕГН: **********, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: