Р Е Ш Е Н И Е № 1156
09.04.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12422 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Иск на Б.И.К., ЕГН **********,***, против Прокуратурата на Република
България, гр София , бул. Витоша № 2 ет.
4 представлявана от главния прокурор, с правно основание в чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с §1 от ЗР на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (обн. ДВ, бр. 60 от
5.08.1988 г., в сила от 1.01.1989 г., последно изменен и доп., бр. 94 от
29.11.2019 г.)
Според изложеното, с решение № 207 на Пловдивския апелативен съд от дата
15.11.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело № 392 по описа на този
съд за 2018г, прокуратурата на Република
България, гр София била осъдена по реда на чл. 2 и следващите от ЗОДОВ да заплати на К. сумата от 20000 лева
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, сумата от 15 918
лева- обезщетение за имуществени вреди, неполучени доходи от трудови
правоотношения , и 871.40 лева обезвреда на имуществени вреди – законна лихва
върху внесена по сметка на МВР гаранция в размер на 10 000 лева за времето на
престоя на сумата по тази сметка. Била
присъдена и законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 30.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението на ПАС било в сила от дата 27.06.2019г, когато ВКС отказал с
окончателно определение да допусне касационното му обжалване.
С исковата си молба по ЗОДОВ ищецът
пропуснал обаче да поиска присъждане на обезщетение за забава в плащането на главниците , което е оценил за
периода от 13.06.2014г до 30.09.2016г .
в размер от 8607.89 лева , и се иска от съда да постанови решение , с което да
осъди Прокуратурата на Република България, гр София , бул. Витоша № 2 ет. 4
представлявана от главния
прокурор да заплати на Б.И.К., ЕГН **********,***,
тази сума.
Ответника оспорва исковете, отговорът му е
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Възразява за вземането на ищеца да е
изтекла погасителната давност, като в тази връзка , позоваването е на кратката
тригодишна такава. Възразява също така , че
е неоснователно искането да се присъди обезщетение за забава в плащането
на сумата от 871.40 лева, тъй като
последната сама по себе си представлява обезщетение за забава, но е забранено олихвяването на вече изтекли
лихви. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Искът е допустим, при наличие на твръдяно неудовлетворено притезание.
Съдът
съобрази следното:
В хипотеза по чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите , ищецът
следва да докаже два елемента – наличието на парично вземане, неговия размер и
възникване , както и датата , от която длъжникът е в забава да го плати. При
деликтното увреждане , каквото е това по чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, датата на възникването на правото
на обезщетение и датата на неговата изискуемост съвпадат, с оглед разпоредбата
на чл. 84 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, според която лихвата е
дължима от датата на увредата, без за целта да е нужна нарочна покана.
Безспорно е между страните , и задължително
за настоящия съд на основанието по чл. 297 от ГПК, че с решение на Пловдивски апелативен съд, в сила
от дата 27.06.2019г ПРБ е осъдена да заплати на ищеца общо
36567.40 лева обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразно и недоказано обвинение в престъпление по чл.321 ал. 3 във връзка с ал. 1 от
Наказателния кодекс и по чл. 255 ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 2 пр.1 т.7 във връзка с чл. 26 ал.1 във връзка
с чл. 20 ал. 4 от същия кодекс; досъдебното наказателно производство е било
прекратено в тази му част от държавното обвинание с постановление от дата
13.06.2014г., от която дата възниква правото на обезщетение по смисъла на чл. 2
от ЗОДОВ – тогава е завършен сложният му
фактически състав. Следователно вземане в
горния размер К. има, а държавното обвинение е в забава да го плати още от
датата на възникването.
Правопогасяващите възражения:
Обезщетението за забава се погасява с
изтичането на тригодишна давност съобрано чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, но давността, по аргумент
от чл. 114 т. 3 от същия закон, тече от датата след крайната
дата на периода за обезвреда – дотогава, вземането не е изискуемо с оглед
неясния си размер. Тоест, за процесната вземане давност тече от 01.10.2016г , и
изтича на 01.10.2019г, ако кредиторът К.
бездейства; производството по гр. дело 2404/16 , ПОС , не е от характер да препятства изтичането й ,
тъй като не съставлява процес за вземането , каквото не е предявено в рамките
на това производство. Исковата молба по настоящото производство обаче е
подадена на дата 26.07.2019г, до който
момент не са изтекли три години от датата на възникването на притезанието.
Гаранцията е внесена на дата 29.06.2012г и
е върната на 29.11.2013г , като за този период Апелативния съд е присъдил
обезщетение за вреди – пропуснати ползи (граждански плодове ) от това, че К. е
бил лишен от ползването на сумата от 10000 лева в периода от 29.06.2012г до
29.11.2013г. Сумата за гаранция е
внесена в изпълнение на закона , в частност на чл. 61 ал. 7 от НПК , тоест, тя
се намира на годно основание по сметките на МВР , и оттам, за този период не се дължи връщането й. Присъденото с решението
на АС Пловдив обезщетение не е дължимо поради забава в плащането ( например
заради това , че МВР не е върнало гаранцията след датата , на която е отпаднало
основанието за внасянето й), а заради това , че ищецът е пропуснал ползи за
различен период. Независимо от факта , че и двете търсени от К. обезщетения се
определят по размера си като еквивалент на законната лихва, неоснователно е
възражението на ответната страна , че се олихвяват вече изтекли лихви, тъй като
главницата от 871.40 лева няма характер
на лихва за забава.
Съответно , иска е основателен.
Съдът и служебно изчисли размера на искането
, ползвайки наличния електронен ресурс www.calculator.bg;
изчисления размер съвпада с търсения , тоест иска е доказан и по размер.
Разноските се понасят от ответната страна ,
предвид изхода на спора; доказани са само разноски за заплатената държавна
такса.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр София , бул. Витоша № 2 ет. 4
представлявана от главния прокурор, да заплати на Б.И.К., ЕГН **********,***,
сумата от 8607.89 лева обезщетение за периода от 13.06.2014г до 30.09.2016г ,
представляващ забава в плащането на
главницата от 36567.40 лева обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от неоснователно повдигнато
обвивение в престъпление, присъдени с решение № 207 постановено по възз. гр.
дело № 392/2018г. , ПАС.
Осъжда Прокуратурата на Република
България, гр София , бул. Витоша № 2 ет.
4 представлявана от главния прокурор, да
заплати на Б.И.К., ЕГН **********,***, сумата
от 344.31 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. РУМЕНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.