№ 6580
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20211100107235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ за
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение съгласно определената застрахователна стойност на
МПС по застрахователен договор № 19-0300/150/5000048, ведно с лихва за забава,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане
на лихва за забава в размер на 4064,21лева за периода от 16.04.2020г. до 07.06.2021г.
Ищецът С. Б. И. излага в исковата молба, че на 17.01.2019г. закупил от дружество
„Класически врати“ ЕООД марка „БМВ“, като същият ден регистрирала автомобила по
рег. № *******. На следващия ден е сключен застрахователен договор между
собственика на автомобила от ответното дружество, с която е предоставено
застрахователно покритие, включващо кражба и противозаконно отнемане.
Застрахователната сума по полицата е определена на 35 000 лева, срещу която ищецът
трябвало да заплати застрахователна премия в размер на 2318,74лева, платима на
четири вноски. На 17.11.2019г. около 18.30 часа ищецът паркирал застрахования
автомобил в гр. София, ж.к. „******* като около 21.30 часа установил, че колата
липсва, поради което се обадил веднага на тел 112 и дежурния телефон на
застрахователя, от където му указали на следващия ден в жалбоподателят в централата
да попълни нужните документи. На 18.11.2019г. ищецът подал заявление до
застрахователя за заплащане на обезщетение, като предал два броя ключове от
автомобила, свидетелство за регистрация, талон за технически преглед и за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. На 23.03.2020г. и 25.03.2020г. са представени
останалите изисквани документи. Въпреки това, с писмо от 16.04.2020г. е уведомен за
отказа на застрахователя да изплати обезщетение с размер, съобразно с полицата.
Отказът е мотивиран от обстоятелствата свързани с придобиване на застраховането
МПС, тъй като уведомлението е посочено, че автомобилът е закупен от Швейцария за
1
16000франка, докато съгласно представената на 23.03.2020г. фактура №
430/17.01.2019г. колата е закупена от българска фирма „Класически врати“ ЕООД. На
22.04.2020г. ищецът депозирал възражение срещу постановения отказ, но с отговор на
застрахователя е уведомен, че няма основание за промяна на постановения отказ.
Излага съображения за неоснователност и незаконосъобразност на постановения отказ.
Предвид изложеното предявява искове за осъждане на ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лева, съобразно определената в
договор № 19-0300/150/5000048 застрахователна стойност, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 409 от КЗ
сумата от 4064.21лева лихва за забава за периода от 16.04.2020г. до 07.06.2021г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е представил писмен отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на исковете. Оспорва да са налице предпоставките за
плащане на застрахователно обезщетение, тъй като в заявлението за плащане на
застрахователно обезщетение ищецът посочил , че е закупил автомобила за 16 000
франка, но от представените впоследствие документи за собственост е установено, че е
закупен от българска фирма с фактура от 17.01.2018г. Поради това несъответствие е
постановен отказа от плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че не е
доказано настъпването на кражба, която представлява покрит риск съобразно Общите
условия на застрахователя. Оспорва постановлението на прокуратурата, както и
удостоверението от СДВР от 02.12.2019г. по отношение описаните обстоятелства по
възникване на събитието. Оспорва размера на обезщетението, като твърди,ч е
автомобилът е бил надзастрахован, поради това ако се приеме, че се дължи
обезщетение, то същото следва да е съобразено с действителната стойност на
автомобила. От тази стойност следва да се извади предния капак, който е бил увреден.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ
В тежест на ищеца С. Б. И. е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” за релевантния период; 2. изправност на
ищеца по него; 3. настъпило застрахователно събитие; 4. вреди в определен размер и 5.
неизпълнение на задължението на ответника да заплати застрахователно обезщетение.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: видно от представения по делото договор за застраховка
с № 19-0300/150/5000048/18.01.2019г. /л. 7/, допълнение към застрахователна полица
/л. 8/, промяна към застрахователната полица /л. 9/ се установява, че между страните по
делото е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” за релевантния период. По делото е
2
безспорно установено, че ищецът е заплатил всички договорени застрахователни
премии по сключения застрахователен договор, поради което съдът намира, че е
доказана втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск.
От представените по делото удостоверение от 02.12.2019г., издадено от III РУ
на СДВР /л. 14/; докладни записки /л. 83-л. 85/; съобщение за извършено престъпление
/л. 86-л. 87/; удостоверение, издадено от III РУ на СДВР /л. 148/; постановление за
спиране на досъдебно производство от 19.03.2020г. /л. 149/ се установява, че на
17.11.2019г. процесният автомобил, предмет на сключения застрахователен договор е
бил откраднат, поради което съдът намира, че е доказана и третата предпоставка от
фактическия състав на предявения иск.
По делото е приета основна САТЕ /л. 75-л. 82/ и допълнителна САТЕ /л. 107 и
сл./, кредитирани от съда като компетентно и обективно изготвени, от които се
установява следното: стойността на процесния автомобил към датата на настъпване на
събитието възлиза на сумата от 33080.00 лева /л. 81/; на 29.08.2022г. вещото лице е
посетил фирма „М Кар София“ ЕООД – представител за марката „БМВ“ за България;
на място и двата предоставени на експерта ключове са били разчетени и са съдържали
следната информация: прочетените ключове се отнасят за процесния лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с № на рама WBA3D51080F701411; за ключ № 1 информацията за
последна обмяна на информация между автомобила и ключа /записване/ е 16.11.2019г.
17.12 часа; за ключ № 2 информацията за последна обмяна на информация между
автомобила и ключа /записване/ е 23.01.2019г. 17.03 часа.
Основният спорен момент между страните по делото е дали в случая се прилага
чл. 7.3.1.10 от ОУ /л. 43/ към сключения застрахователен договор. В посочената
разпоредба е предвидено, че застрахователят не изплаща обезщетение за щети,
причинени при незаключено ППС. В случая възражението на ответника е, че
процесният автомобил е бил незаключен, доколкото ищецът твърди, че на 17.11.2019г.
около 18.30 часа ищецът е паркирал застрахования автомобил в гр. София, ж.к.
„******* като около 21.30 часа установил, че колата липсва. Същевременно обаче от
изготвената САТЕ се установява, че от прочетената информация за двата ключа за
процесния автомобил е установено, че информацията за последна обмяна на
информация между автомобила и ключа /записване/ е 16.11.2019г., 17.12 часа /повече
от 24 часа, преди ищецът да паркира процесния автомобил.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В
този смисъл следва да се съобрази константната практика на ВКС, която приема, че за
3
такъв отказ е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. неизпълнение на
задължение по застрахователния договор; 2. неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3. да е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4. настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно–следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето
естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователно събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване на обхвата на
вредите, може да обуслови отказ за плащане на застрахователното обезщетение.
Неизпълнението на задължението може да се изрази в действие или бездействие на
застрахования, и следва да е значително и предизвикало настъпването на събитието,
както и да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното
събитие. /в този смисъл са решение 105/11.07.2017 г на ВКС по т. д. № 1325/2016 г, I Т.
О., ТК, решение № 86/18.07.2013 г на ВКС по т. д. № 2230/2013 г на ВКС II Т.
О., решение № 185/5.03.2014 г по т. д. № 350/2012 г на ВКС I Т. О., решение №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г на ВКС ТК, I Т. О., решение № 2/20.05.2013 г по
т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I Т. О., Решение № 144 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
2365/2019 г., II т. о., ТК, решение № 102/2.10.2012 г по т. д. № 615/2011 г на ВКС/.
Предвид гореизложеното следва да се съобрази и Решение № 32/11.08.2014
г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва такова по
вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху
обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието
изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява
дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение
на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху
проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го
носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ
да плати застрахователната сума или обезщетение.
В настоящия случай ищецът не ангажира каквито и да било доказателства, че
върху обмяната на информацията между автомобила и ключ 2 е упражнявана каквато и
да било манипулация, поради което настоящият състав следва да обоснове извода, че
по делото се установи, че към момента на противозаконното отнемане на процесния
автомобил, последният е бил незаключен. Ето защо на основание чл. 7.3.1.10 от ОУ
към сключения застрахователен договор и при съобразяване на горепосочената
съдебна практика следва да се обоснове извода, че в случая е налице правоизключващо
отговорността на ответника обстоятелство, обуславящо правото му да откаже
4
плащането на застрахователното обезщетение. В тази връзка следва да се съобрази
обстоятелството, че в продължение на повече от 24 часа /изключително дълъг времеви
период/ процесният автомобил е бил отключен. Ето защо неизпълнението на
задължението по застрахователния договор от страна на застрахования е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в общите условия, част от
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Предвид всичко гореизложено искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2963.40
лева – разноски за производството пред СГС /сумата от 450.00 лева депозити за САТЕ;
сумата от 2513.40 лева – адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „******* срещу ЗАД „А.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* обективно съединени искове с правно основание
чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на следните суми: сума в размер на 35 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение съгласно определената
застрахователна стойност на МПС по застрахователен договор № 19-0300/150/5000048,
ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане и сума в размер на 4064.21лева – обезщетение за забава за периода от
16.04.2020г. до 07.06.2021г.
ОСЪЖДА С. Б. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
2963.40 лева – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5