Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 895/2.6.2020г.               Година  2020 02.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.05.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Н. Петкова и при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 247 по описа за 2020 година и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“/РД„АА“/-Пловдив, бул.„Христо Ботев“№82 към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИА „АА“/, представляван от и. д. Началник Г.В., против Решение № 2340 от 05.09.2019 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 4472/2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 36-0000277 от 14.06.2019 г. на и.д. Началник ОО „АА“ - Пловдив, с което на П.П.П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.178б ал.5, т.3 б.“б“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл.24а ал.2 т.3 б.“б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд в оспорената част е неправилен и незаконосъобразен. Претендира отмяната на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба – П.П.П., в писменото си становище сочи, че счита жалбата за недопустима, като развива подробни доводи в тази насока. Алтернативно е счита за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за неососнователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на ПРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

По отношение възражението на касатора за недопустимост на жалбата, съдът намира същото за неоснователно и това е така, тъй като, съгласно чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози, наказателните постановления се издават от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а и чл.96 ал.4, които се издават от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл.91 ал.11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. Съгласно чл.189 ал.12 от Закона за движение по пътищата, Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По административната преписка е представена Заповед № рД-08-249/ 15.05.2015 г., издадена на основание чл.92 ал.2 от ЗАвП и чл.189 ал.12 от ЗДвП, с ко.ято са предоставени  правомощия на началник тогава на ОО „АА“ да издават НП. Видно от самото НП, същото е подписано от и.д. началник ОО „АА“. Жалбата също е подписана от и.д. началник ОО „АА“ – Пловдив. В случая неблагоприятното решение е за ОО „АА“ – Пловдив, понастоящем РД“АА“ – Пловдив и е без значение физическото лице изпълняващо длъжността Началник на отдела/регионална дирекция – с оглед настъпила при касационното обжалване законодателна промяна считано от 01.02.2020г. на Устройствения Правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

            Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с жалба от лице, което има качеството на страна в процеса.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба от П. ***-0000277 от 14.06.2019 г. на и. д. Началник на ОО „АА“ – Пловдив.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: при проверка на 25.01.2019 г. около 15:51 часа, в гр.Пловдив, *** – адрес на учебен център и офис на ф. „Паунов“ ЕООД, притежаваща Разрешение № 3842 от 27.07.2015 г. за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като ръководител на учебната дейност, извърва следното нарушение: при организиране на практическото обучение не е осигурил спазването та дневната натовареност от максимум 10 учебни часа на преподавателя И.С.И., съгласно чл.24 ал.1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС. От шест броя учебни картони, подробно описани в решението и представени по административната преписка е установено, че преподавателят И. е провел практическо обучение на 11 учебни часа, което надвишава дневната натовареност с 1 час на 25.01.2019 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.24а ал.2, т.3 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

Това нарушение е залегнало като фактически основание по АУАН и НП.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства в тяхната хронология и пълнота и е отменил наказателното, като е приел, че не са налице съществени нарушение на процесуалните правила; актът е издаден от компетентен орган и се касае до маловажен случай, тъй като, макар и да е налице това формално нарушение, то е с ниска обществена опасност; представлява инцидентно нарушение, както и, че по преписката липсват данни за други такива нарушения, поради което е следвало да бъде предупреден, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Приел е, че наложеното наказание в размер на 500 лева се явява прекомерно тежко и не би способствало за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Касационният съд намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни. АУАН и НП не страдат от пороци, съответстват на изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. АУАН е подписан от нарушителя, който е посочил, че има възражения, но такова не е постъпило в указания от закона 3 дневен срок. В срок е издадено НП от компетентен административнонаказващ орган, съгласно разпоредбите на чл.92 ал.2 от ЗАвП и чл.189 ал.12 от ЗДвП.

В хода на касационното производство не се ангажираха доказателства, оборващи констатациите на административнонаказващия орган и възприети от съда. Съдът е обсъдил обстойно свидетелските показания на свидетелите и е стигнал до правилния извод, че визираното нарушение действително е извършено от И.С.И., в качеството му на преподавател в учебния център.

При така изложеното, категорично, според настоящия състав правилно е приложена разпоредбата на чл.28 б.„а“ ЗАНН.

Не са установени никакви съществени нарушения на учебния процес, нито на материала който следва да бъде взет от обучаващите се, а само еднократно е надвишена дневната натовареност на курсистите.Това, видно от материалите по делото, безспорно е инцидентен случай, няма данни в учебния център да се извършване други нарушения, както от преподавателите, така и от ръководителя му.

С оглед на това и при липсата на доказателства за конкретно настъпили вредни последици за обучаващите се, този състав на съда счита, че е налице в случая именно хипотеза на маловажен случай.

            В тази връзка следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

            По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав намира, че този му извод следва от действителното фактическо положение на нещата, след направена от съда преценка на конкретната тежест на нарушението и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение с незначителни общественоопасни последици.

По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши преценка за приложението на чл.28 ЗАНН. Тази хипотеза е преценена правилно от районния съдия и същият я е приел обосновано за приложима.

            Като се има предвид, че и преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т. н., но следва да се отчита и същността, както и целите на административно­наказателната отговорност, то очевидно е, че нейното реализиране по отношение на П. в случая може да постигне едно ефективно изпълнение на преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност.

            С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на ПРС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4472/05.12.2019г. по НАХД №4472/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII-ми н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.