гр. Видин 14.03 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав публично заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
И.
ЧЛЕНОВЕ: В. С.
Р. Д.
при секретаря Артинка Ангелова и в присъствието на прокурора М. К, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД №8 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на подсъдимия К.А.М., чрез защитника му адвокат К.А. ***, срещу присъда №9, постановена на 06.11.2018г. по н.о.х.д.№80 по описа за 2018година на Районен съд - Кула.
С присъда №9, постановена на 06.11.2018г. по н.о.х.д.№80 по описа за 2018година на Районен съд - Кула, подсъдимият К.А.М. е признат за виновен в това, че на 22.07.2018г. за времето от 09.00 до 17.00часа в село Големаново, община Кула, област Видин, на ул."Първа"025, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на два броя прозорци, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Нокия", модел 5230 на стойност 50.00лева, и два броя медни пръскачни машини за лозе на обща стойност 88.30лева, всички отнети вещи на обща стойност 138.30лева от владението и собствеността на Т. Н. Г. от село Големаново, без нейно съгласие, с намерение противозаконна да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т .3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като на същото основание във връзка с чл.54 от НК го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една години и три месеца, като на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал. 1 от НК го е намалил с една трета и е определено окончателно наказание за изтърпяване „лишаване от свобода" за срок от десет месеца, при режим на изтърпяване „строг" на основание чл.57, ал.1, т.2 б."Б" ЗИНЗС, като на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по обвинението деянието да е извършено при условията на опасен рецидив по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29, ал.2, б."а" и б."б" от НК,
след като е бил осъждан 17пъти на лишаване от свобода, като за извършени тежки умишлени престъпления е и бил осъждан на „лишаване от свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК пет пъти, а за извършени умишлени престъпления от общ характер е бил осъждан дванадесет пъти на „лишаване от свобода" и от тях изпълнението на наказанието е отложено по чл.66 три пъти.
Съдът, на основание чл.57, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и ал.1, т.1 от НК е приспаднал от така на наложеното наказание времето, през което осъденият е бил задържан през съответните периоди, подробно изброени, а на основание чл.189, ал.З НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото. Веществените доказателства по делото е разпоредил да се върнат на собственика им Т. Н. Г.
По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила една въззивна жалба от подсъдимия К.А.М., чрез защитника му адвокат К.А. ***, излагат доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост по отношение срока на наложеното наказание с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което същата се явявала незаконосъобразна.
Със жалбата се иска да бъде изменена атакуваната присъда, като бъде постановено решение, с което бъде намален срока на наложеното наказание „лишаване от свобода".
По отношение на фактическата обстановка, въззивният състав намира, че същата е обективно установена от първоинстанционния съд, и по нея не се спори от страните, още повече, че производството е протекло при условията на чл.372, т.2 от НПК, тоест подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Освен това, направените от него признания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, каквато правилна преценка е направил първостепенният съд. След анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, събрани по време на съдебното следствие пред Районен съд - Кула, съдът прие, че не е налице установяването на различна от възприетата фактическа обстановка, поради това, съдът намира, че не следва да я повтаря.
Окръжен съд Видин, вземайки в предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
На първо място, с оглед така посочената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния съд. Подсъдимият К.А.М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна, деянието е напълно съставомерно, тъй като се установява по безспорен начин как подсъдимият е извършил деянието за отнемане на посочените вещи.
От субективна страна деянието също е съставомерно, тъй като начина на извършване на престъплението сочи на пряк умисъл - същият е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е техните последици и е искал настъпването им, което и самият подсъдим е признал. По оплакванията в жалбите:
Както бе отбелязано по-горе, оплакванията във въззивната са, че същата е неправилна, необоснована и несправедлива по отношение срока на наложеното наказание с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което същата се явявала незаконосъобразна.
Настоящия въззивен състав намира всички оплаквания за неоснователни, поради следните съображения:
- по оплакването за необоснованост - съдът го намира за неоснователно, тъй като изготвените от първостепенния съд мотиви отговарят напълно на изискванията на чл.305, ал.2 от НПК - подробно е описана фактическата обстановка, като безспорно и несъмнено установена, самопризнанията на подсъдимия и кореспондирането им с всички събрани по делото доказателства, липсата на противоречия в гласните доказателства и писмените такива, за които е направена констатацията, че са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма, както и тяхната безпротиворечивост, логичност и допълване. Обсъдена е подробно и съставомерността на деянието по правната квалификация, посочена в обвинителния акт, както и начина на определяне на наказанието на този подсъдим. Освен това, първостепенният съд правилно е оправдал подсъдимия по обвинението да е извършено при условията на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29, ал.2, б."а" и б."б" от НК, за което също е изложил подробни мотиви.
- по оплакването за несправедливост на присъдата по отношение срока
на наложеното наказание с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намира и него за неоснователно, тъй като нито са посочени
подробно евентуалните многобройни смекчаващи обстоятелства, нито съдът откри в
самото дело такива. Първостепенният съд както бе посочено по-горе подробно се е
мотивирал както относно вида на наказанието, така и относно неговия размер.
Правилно този съд е преценил факта, че въпреки, че подсъдимият има множество
предишни осъждания за умишлени престъпления, някои от които с ефективно
изтърпяване, явно те не са изиграли своята възпитателна и възпираща роля.
Въззивният съд намира, че така наложеното наказание е напълно
справедливо с оглед обществената опасност на деянието, и то би ,трябвало да послужи особено възпитателно и възпиращо за подсъдимия. Съдът намира за неоснователно посоченото от защитата съображение, че следвало де се преценят именно отношенията между подсъдимия и пострадалата, която го подпомага парично, тъй като то по-скоро следва де се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като независимо от доброто отношение на пострадалата, която го подпомага, дава му работа и подслон, той извършил деянието именно чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на два броя прозорци, е отнел чужди движими вещи от същата тази жена, която е проявявала хуманност към него. С оглед изложените по-горе съображения относно оплакванията, направени във въззивната жалба, съдът намира за неоснователни и останалите две оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата.
Вземайки предвид горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като след обстойно обсъждане на доказателствата, намира, че направеният извод от първостепенният съд е правилен, а закона правилно приложен. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №9, постановена на 06.11.2018г. по н.о.х.д.№80 по описа за 2018година на Районен съд - Кула.
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. |
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: