Р Е Ш Е Н И Е
Номер 310 11.06.2019 Година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 13.05. 2019 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 723 по описа за 2016
година
намери за установено следното:
Иск с правна квалификация
чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД, предявен от М.К.З. *** против «Застрахователна
компания Лев Инс» АД, с ЕИК *********, гр.София.
Ищцата М.К.З. с ЕГН **********
***, представлявана от адв.Е.В. ***, твърди в исковата молба, че с влязла в
сила присъда по НОХД № 1975/2014 г. по описа на СГС лицето Т.М.А. е признат за
виновен в това, че на 26.08.2011 г. на бул.Р. в гр.С. в района н бл.**, при
управление на лек автомобил марка БМВ, модел Х-3, рег.№ С 0200 ХК , нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на
две лица- на В.И.З.с ЕГН ********** и на П.Н.Н.-З... На осн.чл.45 от ЗЗД в
наказателното производство подсъдимият А. е осъден да заплати на М.К.З. сумата
от 100 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищцата М.З.
от причинената смърт на сина й В.З..
С решение по гр.д.№
3407/2012 г. на ПОС ответното ЗК Лев Инс АД било осъдено на осн.чл.226,ал.1 КЗ
/отм/. Да заплати на ищцата М.З. сума в размер на 120 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
значителни по обем болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни въки от
смъртта на В.З., настъпила в разултат на поменатото ПТП на 26.08.2011 г. по
вина на Т.М.А.- водач на застраховано при ответника МПС- автомобил марка БМВ,
модел Х-3, рег.№ С 0200 ХК, като вината е установена с влязлата в сила присъда
по горепосоченото НОХД № 1975/2014 г. на СГС. По казаното гражданско дело
ищцата не претендирала законната лихва за забава по чл.84, ал.3 от ЗЗД, дължима
от датата на увреждането, за която отговаря и застрахователя. Поради това първоначално
с настоящата иско молба е заявила претенция за заплащане на обезщетението за
забава за периода от 26.08.2011 г. до 03.11.2016 г. в размер на сумата от
63 617,24 лв., изчислено върху главното вземане в размер на 120 000
лв., присъдени с решението по гр.д.№ 3407/2012 г. на ПОС, както и законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
Впоследствие е предприето от
ищцата изменение на иска по реда на чл.214 ГПК от една страна поради изменение
на размера на присъденото по гр.д.№ 3407/2012 г. на ПОС обезщетение, което с
Решение по т.д.№ 652/2018 г. на ВКС е намалено на 100 000 лв., а от друга-
поради изплащане на същото от страна на ответника на 04.01.2018 г. по
образуваното изп.д.№ 1184/2017 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с
район ан действие ПОС. Така след изменението на иска се претендира заплащане на
сумата от 30521,19 лв. обезщетение за забава върху главницата от 100 000
лв. за периода от 03.11.2013 г. до 03.11.2016 г. / датата на исковата молба/,
както и сумата от 11888,89 лв. за периода след тази дата до 04.01.2018 г.
/датата на изплащане на главницата/ или общо сума в размер на 42 410,08
лв., дължима за периода 03.11.2013 г.- 04.01.2018 г.
Ангажирани са доказателства.
Претендират се разноски.
Ответният застраховател
оспорва иска. С молба от 09.05.2019 г. е заявил възражение за прихващане с
насрещното му вземане в размер от 24 466,43 лв., въз основа на следните
фактически твърдения: След подаване на исковата молба ищцата се снабдила с
изпълнителен лист за сумата от 120 000 лв. въз основа на невлязлото към
онзи момент осъдително въззивно решение по в.гр.№ 346/2017 г. на ПАС. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 1184/2017 г. по описа на
ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, в хода на което ответникът изплатил цялата сума от
120 000 лв. Впоследствие, въззивното решение било частично отменено за
разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. и на ответника били
присъдени разноски в размер на 3932,50 лв. с касационното решение. По изп.дело
от ответника била събрана в полза на ищцата разликата от 20 000 лв., както
и била платена от ответника- длъжник такса по т.26, б.Д от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 533,93 лв. Ответникът заявява прихващане с общата сума от
24 466,43 лв., включваща сумата от 20 000 лв., сумата от 3932,50 лв.
разноски, присъдени с решение по т.д.№ 652/2018 г. на ВКС и сумата от 533,93
лв. платена такса по изп.дело. Представя доказателства.
По искане на ответника е
привлечен като трето лице-помагач Т.М.А.- водач на застрахования лек автомобил,
при управлението на който е настъпило процесното ПТП. Поради настъпила в хода
на делото смърт на лицето и на осн.чл.227 ГПК в производството са конституирани
неговите наследничи по закон: Ю.К.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, Р.Т.А. с ЕГН ********** с адрес *** и К.Т.А. с ЕГН ********** с
адрес *** като трети лица-помагачи на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София. В
с.з. на 13.05.2019 г. третите лица помагачи поддържат становището на ответния
застраховател.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
С влязло в сила решение по
приложеното гр.д.№ 3407/2012 г. на ПОС, ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата от 100 000 лв. като обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сина й В.З., настъпила при ПТП на 26.08.2011
г. по вина на Т.М., водач на застраховано при ответника МПС- лек автомобил
марка БМВ, модел Х-3, рег.№ С 0200 ХК. Този размер на паричното вземане е
установен след частична отмяна с решение по т.д.№652/2018 г. на ВКС на
въззивното решение по в.гр.д.№ 346/2017 г. на ПАС , с което е било потвърдено
изцяло решението на първата инстанция за присъждане на обезщетение в размер на
120 000 лв. Законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД не е претендирана,
респ.не е присъдена с решението.
По
издаден въз основа на въззивното решение изпълнителен лист за сумата от
120 000 лв. е било образувано изп.д.№ 1184/2017 по описа на ЧСИ Минка
Станчева- Цойкова. Видно е от представеното удостоверение от ЧСИ и приложените
преводни нареждания, че вземането, предмет на изпълнителното производство, е
било изцяло заплатено от длъжника на 04.01.2018 г. , като са били събрани и
разноски по изпълнението в размер на 9117,13 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 2240
лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6797,93 лв. с ДДС.
Съгласно
чл.86 ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната
лихва от деня на забавата, който в случая е деня на увреждането / чл.84, ал.3 ЗЗД/. Това е така, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност на автомобилистите» за причинените вреди е функционално
обусловена от отговорността на деликвента и същият се счита в забава от датата
на деликта. В разглеждания случай съществуването на главното парично задължение
е установено със сила на пресъдено нещо между страните, което обуславя извод за
основателност и претенцията за акцесорното такова за законната лихва за забава.
Обезщетението по чл.86 ЗЗД се претендира от по-късен момент- 03.11.2013 г. и се
дължи до датата на изпълнение на главното задължение- 04.01.2018 г., относно
който краен момент не се формира спор по делото. Изложеното сочи, че искът е
доказан по основание , а неговият размер е доказан с помощта на онлайн калкулатор.
Изводът
за основателност на иска налага произнасяне по възражението на ответника за
прихващане с негови насрещни вземания. В тази връзка ищецът възразява, че
прихващане не може да се извърши с оглед характера на главното вземане. Това
становище е незаконосъобразно. Нормата на чл.105 ЗЗД изчерпателно посочва
вземанията, с които е недопустимо прихващане без съгласието на кредитора и те
са: вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания,
породени от умишлени непозволени деяния и вземания за данъци. Процесното
вземане за обезщетение за забава не е измежду тях. От друга страна са налице
всички условия по чл.103 ЗЗД- насрещните
вземания са парични, изискуеми и ликвидни. Тук ще се посочи, че част от вземанията
на ответника- за сумата от 20 000 лв. и 533,93 лв. такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ, подлежат на принудително изпълнение с оглед разпоредбата на чл.245,
ал.3 ГПК, която предвижда , че за връщане на събраните от длъжника суми и
разноски в изпълнителното производство , получени въз основа на предварително
изпълнение на отменено съдебно решение, се издава обратен изпълнителен лист,
т.е., същите се считат за ликвидни. Другото вземане в размер на 3932,50 лв.
представлява деловодни разноски в производството по гр.д.№ 3407/2012 г. на ПОС
,които са присъдени с окончателното решение по т.д.№ 652/2018 г. на ВКС.
В
обобщение на изложеното и след извършване на прихващането, искът ще се уважи в
размер на 17 943,65 лв. /
42 410,08 – 24 466,43/, а до пълния претендиран размер от
42 410,08 лв. ще се отхвърли поради прихващане с насрещните вземания на
ответника в размер на 24 466,43 лв.
При
този изход на спора и на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на пълномощника
на ищцата адв.Е.В. , осъществил базплатно процесуално представителство, ще се
присъди адвокатско възнаграждение в размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
съобразно уважената част от иска възлиза на стойност 1068,31 лв.
На
осн.чл.78, ал.6 ГПК дължимата за производството ДТ ще се възложи на ответника и
съобразно размера на уважената част от иска възлиза на 717,75лв.
Ответникът
не е поискал разноски съобразно отхвърлената част от иска и такива не му се
присъждат.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Черни връх № 51Д да заплати на М.К.З. с ЕГН ********** *** сумата
от 17 943,65 лв., представляваща законна лихва по чл.86 ЗЗД за забава при
изпълнението на парично вземане в размер на 100 000 лв., присъдено с
решение по гр.д.№ 3407/2017 г. на ПОС, за периода 03.11.2013 г.- 04.01.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 42 410,08 лв. поради ПРИХВАЩАНЕ
с насрещно вземане в общ размер от 24 466,43 лв., представляващи сумата от
3932,50 лв. присъдени разноски с Решение № 220/15.01.2019 г. по т.д.№ 652/2018
г. на ВКС, І т.о., сумата от 20 000 лв., получена от ищцата като взискател
по изп.д.№ 20178220401184 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с район на
действие ПОС въз основа на предварително изпълнение на отменено съдебно решение
по в.гр.д.№ 346/2017 г. на ПАС и сумата от 533,93 лв. събрана от ответника като
длъжник такса по т.26, б.Д от ТТР към ЗЧСИ по изп.д.№ 20178220401184 по описа
на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА «Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Черни връх № 51Д да заплати на осн.чл.38, ал.2 от ЗА на Е.М.В. ***
сумата от 1068,31 лв. адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА «Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Черни връх № 51Д да заплати сумата от 717,75лв. държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Решението
е постановено при участието на Ю.К.А. с
ЕГН ********** с адрес ***, Р.Т.А. с ЕГН ********** с адрес *** и К.Т.А. с ЕГН **********
с адрес *** като трети лица-помагачи на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: