Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. Варна, 16.09.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Г.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 10512
по описа за 2014 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита
от домашното насилие.
Образувано е по молба от М.Н.М., с която са отправени
искания за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение И.Д.А., а
именно: да се задължи ответникът да се въздържа от извършва на домашно насилие
спрямо молителите; да се забрани на А. да приближава на 10 метра молителите и
следните адреси: домът й, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” 76, вх. Е,
ет. 6, ап. 123 и работното място на молителката, находящо се в гр. Варна,
Летище Варна.
В сезиращата съда молба
се излага, че молителката и ответникът са имали 2-годишна връзка, която датира
от 2011 год., като в период от около една година съжителствали фактически. През
периода на връзката между страните, ответникът започнал да проявява силна
ревност, придружена с изблици на агресия. Последното станало причина
молителката да прекрати връзката си с А., от когато и понастоящем последният
упражнява спрямо М. системен психически тормоз, отправяйки заплахи за
саморазправа и убийство и опити за физическо насилие. Излага се, че ответникът
е звънял по телефона на М. по 30-40 пъти на ден, които позвъняванията били
придружени със заплашителни текстови съобщения; ходил е на работното й място и
в случай, че успее да се приближи до молителката започвал да я заплашва и
дърпа. Твърди, че на 20.07.2014 год., отивайки на работа, М. видяла ответника
да стои на спирката, намираща се непосредствено до Терминал 2 на Летище Варна и
като забелязал молителката се доближил до нея, при което започнал да я убеждава
да проведат разговор. Притеснена от присъствието му, М. забързала към работното
си място, при което разгневения А. й казал „Не се прави на важна, внимавай
оттук нататък майка ти ще те целува студена”. На 25.07.2014 год., в 13.43
минути, молителката получила текстово съобщение със следния текст „Ей ти много
взе да ме изнервяш, като те пипна следващия път, ще те смачкам бъди сигурна и
то ще е още довечера; баща ти няма да успее да те спаси”. На същия ден, от
същия номер в 13.54ч., получила ново съобщение с текст „Последно те моля, от
тук нямам унищожение ни коли, ни нищо няма да ви оставя”. Излага, че ответникът
е правил опити да разговаря с молителката, включително и като се представя за
служител на различни административни институции, включително и от полицията,
изпращайки съобщения на 18.07.2014 год. Съобщения М. получавала и на 31.07.2014
год., на 01.08.2014 год. и на 08.08.2014 год.
Освен на работното място
на молителката, ответникът е дебнел и пред жилището й, звънял й по домофона, не
се притеснявал да я обижда и блъска пред близки и да крещи на баща й. Твърди
се, че на 23.07.2014 год., молителката била излязла със своя приятелка и на
връщана с кола, от към кварталния магазин се появил А., който управлявал лек
автомобил „Опел”, черен на цвят, с пловдивска регистрация. Опитал се да пресече
пътя на лекия автомобил, в който била молителката и приятелката й, за да ги
накара да спрат и да разговаря с М.. Тя се изплашила и не посмяла да се прибере
в дома си, поради което решила до отиде на работното място на родителите си,
като през целия път ответникът непреставал да засича пътя на автомобила, да ги
притисне и избута от патя, за да спрат. Крещял и заплашвал през отворения
прозорец, че ще унищожи молителката, да спре или ще съжалява. Седмица преди
това – 15.07.2014 год., след като се с братовчедка си се връщали от гостуване
на своите баба и дядо в с. Видно, преди гр. Балчик, забелязала че А., управлява
собствения си автомобил точно след този на молителката. Ответникът започнал да
изпреварва автомобила на молителката, да натиска спирачки рязко, от което М. и
братовчедка й много се изплашили, поради което последната позвънила на бащата
на молителката. А. продължил да шофира след автомобила на М. до гр. Добрич,
след което продължил по пътя за гр. Варна.
На 26.07.2014 год.,
молителката гостувала на своите вуйчо и вуйна, като на следващи ден отишли на
плаж в Кранево. М. се обадила на своите родители, за да отидат и те. Последните
пътували с автомобила на молителката. Малко преди да пристигнат М. забелязала А.
да оставя хавлията си на плажа и да влиза право към молителката във водата, при
което изплашена тя излязла от морето. Когато родителите й пристигнали, й
казали, че малко преди да дойдат са видели ответника да ги изпреварва с
автомобила си. Твърди се ответникът да е наблюдавал непрекъснато молителката и
роднините й, а когато тя се возела на лодка в морето, А. управлявал джет в
непосредствена близост до нея.
На 01.08.2014 год.,
молителката заминала за гр. Шабла, като на 02.08.2014 год. докато лежала на
плажа видяла А., който се настанил на около 20м. от М.. През целия ден бил около
нея и роднините й. Вечерта М., заедно със своята компания, отишли в близкия
бар-дискотека. Ответникът също бил там, като възползвайки се от настаналата
суматоха в заведението по повод възникнал конфликт, се приближил до нея, опитал
се да я отведе настрана, хванал я за ръцете, като я стискал силно, пречил й да
избяга от него и едновременно с това бутал и блъскал М.. Въпреки намесата на
роднините на молителката, ответникът продължил да я стиска за ръцете. Ударил
вуйчо и в лицето и го съборил. След като излезли от заведението се намесил
полицейски служител, който посъветвал молителката да подаде жалба в районното
полицейско управление. Още преди този случай се твърди по повод подадена от М.
жалба, А. да е бил предупреждават по реда на чл. 56 ЗМВР, но последното дало
обратен ефект и тормозът от страна на ответника се засилил. Заплашил
молителката с думите „След като се оплакваш от мене, ще видиш какво ще ти се
случи”, започнал да се държи агресивно, обиждал я, наричайки я боклук, курва.
Твърди се в резултат на горното молителката да изпитва постоянно чувство за
страх, сънят й да е нерушен, физическото й състояние да е нестабилно, има
постоянни главоболие и високо кръвно.
В с.з. по
същество, молителката поддържа молбата си и моли същата бъде уважена, като
исканите мерки бъдат наложени за срок от 1 година и три месеца.
Ответникът И.Д.А.,
в съдебно заседание не оспорва фактите, изложени в молбата, с изключения на
тези да е отправял заплахи към молителката на 20.07.2014 год. и да е писал
текстови съобщения от посочените в молба телефони. Изразява съжаление за
извършеното от него, като не възразява да му бъдат наложени исканите мерки, ако
от това молителката ще се чувства по-сигурна.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
В подкрепа на
молбата е представена декларация от 27.08.2014 год. от М.Н.М., съдържаща
подробно описание на инцидентите от в периода от 15.07.2014 год. до 26.08.2014
год.
Между страните
не се спори, че за период от есента на 2011 год. до лятото на 2013 год.
страните са съжителствали фактически.
Приобщена към
доказателствения материал по делото е и образуваната по повод депозирана от
молителката жалба преписка № 7972/2014 год. по описа на РП-Варна, видно от
която, че спрямо ответника са предприети мерки по реда на чл. 56 ЗМВР, като А.
/съдът намира, че е допусната техническа грешка при изписване на имената на
предупреденото лице и присъствалия свидетел/ е предупреден да не отправя закани
и заплахи с престъпление срещу личността на М.М., възбуждащи основателен страх
за изпълнението им. В дадените пред органите на реда обяснения А. е посочил, че
при раздялата си с М. е имал тежки моменти и наистина е звънял многократно,
които е посочил да е преодолял.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Молбата е
подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед предвидената в чл. 3,
т. 2 от Закона възможност и предвид това, че между страните не е спорно
обстоятелството, че същите са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство. Също така, основана на твърдения за осъществявано по отношение на
молителката системно психическо насилие и такива в периода от 20.07.2014 год.
до 02.08.2014 год., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по
чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за
разглеждане.
Съгласно
нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от закона се ползва със самостоятелна доказателствена сила, съдът
намира са установено, че на 20.07.2014 год., на 23.07.2014 год., 27.07.2014
год. и 02.08.2014 год., молителката М. е била подложена на психически тормоз от
страна на ответника. Доказателства за опровергаване изложеното в декларацията
ответникът не е ангажирал, който и не оспорва осъщественото от него на посочените
по-горе дати.
Съвкупно от изложеното, съдът
намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите
отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на
въздействие върху лицето, които да са адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към
предотвратяване на противоправните актове. За такива, съдът намира предвидените
в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН и поискани от молителката мерки. За този си извод
съдът съобрази вида и характера на конкретните укорими прояви, нееднократността
на извършените актове, предизвикали страх у молителката, което мотивира съда да
приеме, че е налице пряка и непосредствена опасност за здравето на
пострадалата. Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от
закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че системността на
извършваните от ответника действия, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде
наложена за срок от 15 месеца.
С оглед предвиденото в разпоредбата
на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на по
200 лева. За горния си извод съдът съобрази обстоятелството, че деянието е първо
по реда на този закон, тежестта на осъществените актове на домашно насилие и
липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС държавна
такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА И.Д.А., ЕГН **********,***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М.Н.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И.Д.А., ЕГН **********,***, да приближават М.Н.М., ЕГН **********,***, на 10 метра, обитаваното от нея
жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” 76, вх. Е, ап. 123 и работното й
място, находящо се в гр. Варна, Летище Варна, за срок от ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, на основание чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд – Варна, глоба в
размер на 200.00 лева /двеста лева/,
на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд – Варна,
държавна такса в размер на 25.00 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като
обжалването на решението не спира изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският
орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно
органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат
на страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: