Р Е Ш Е Н И
Е №1199
гр. Пловдив, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 15.10.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2131 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 464 от ГПК, предявени от „Биопропъртис“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище ** и адрес на управление ** против П.С.К. с ЕГН **********
и адрес: *** и Земеделска кооперация „**“.
Ищецът твърди, че е взискател по изпълнително дело №
253 / 2015 г. по описа на ЧСИ Д.М., както и по присъединените към него дела №
501 / 2015 г., 928 / 2015 г., № 156 / 2017 г., № 844 / 2017 г. и № 464 / 2018
г., по които длъжник е ответната земеделска кооперация. По основното
изпълнително дело дружеството било уведомено, че е присъединен кредитор –
ответникът П.К., въз основа на представени изпълнителни листове, издадени по
заповедно производство - гр. дело № 5797 / 2018 г. и гр. дело № 6437 / 2018 г.
по описа на РС – **. След проведена публична продан ЧСИ М.направила
разпределение от 15.08.2018 г., като вземанията на двамата взискатели не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване и са от еднакъв ред.
Претенциите на К. се основават на заплащане на неустойка по анекс от 01.06.2012
г., сключен към договор за аренда от 27.05.2015 г., по който страни са двамата
ответници, като понастоящем сумата по двата изпълнителни листа възлиза на
50 980 лв. (петдесет хиляди деветстотин и осемдесет лева). Против
заповедите, въз основа на които са издадени изпълнителните листове, не били
подадени възражения, а освен това – същите не били връчени надлежно и
следователно не може да се приеме, че са влезли в сила. Твърди се, че анексът е
нищожен поради следните основания в тази последователност, а именно: първо –
абсолютна симулация, второ – неспазване на формата, изискуема по ЗАЗ, тъй като
няма нотариална заверка на подписите и е сключен за срок под минималния от 4
г., трето – анексът е сключен от председателя на земеделската кооперация, без
да е взето решение на общото събрание, респ. на управителния съвет, четвърто –
вземането за неустойка е погасено по давност още през 2015 г., ако такава
неустойка изобщо е дължима, тъй като било уговорено, че се дължи при вина на
арендодателя, пето – уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като е уговорена в размер, който не отговаря на
обезпечителните й функции. Поддържа нищожност и на самия договор за аренда. Ако
съдът не счете анекса за нищожен на някое от горните основания, то поддържа, че
неустойка не се дължи, тъй като е уговорена в случай, че правата на арендатора
по сключения договор за аренда бъдат оспорени от трето лице по вина на
арендодателя и му бъде отказано да получи помощ по програма СЕПП. Ищецът
излага, че подпомагане не е отказано и К. е получил помощта, за която е
кандидатствал, а и не било ясно защо ЗК „**“ има вина за това, че едно трето
лице е оспорило правата на арендатора, нито кой момент се приема за падеж на
задължението. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че вземането на П.С.К. в общ размер от 50 980
лв. (петдесет хиляди деветстотин и осемдесет лева), обективирано в заповед за
изпълнение № 3522 / 17.04.2018 г., издадена по гр.дело № 5797 / 2018 г. на РС –
**, както и заповед за изпълнение № 3700 / 25.04.2018 г., издадена по гр. дело
№ 6437 / 2018 г. на РС – **, което той претендира спрямо ЗК „**“, не съществува,
тъй като договорът за аренда от 27.05.2012 г. и сключения към него анекс от
01.06.2012 г. са нищожни, евентуално вземането е погасено по давност,
евентуално – не е дължимо. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът П.С.К.
с ЕГН ********** чрез адв. Д.Х. подава отговор на исковата молба, с който счита
иска за недопустим, понеже ищецът не можел да упражнява чужди права, тъй като
не бил страна по процесния договор и анекс. Наред с горното поддържа неоснователност
на претенциите. Не оспорва, че ищецът е взискател по изпълнителните дела по
описа на ЧСИ Д.М., както и че се е присъединил като взискател в производството
въз основа на цитираните по-горе изпълнителни титули. Действително е проведена публична
продан и ищецът е обявен за купувач на два имота – собственост на ответната
земеделска кооперация. Счита изложените в исковата молба съображения за
нищожност на договора за аренда и анекса към него, респективно тези за
недължимост на вземанията за неустойка и погасяването й по давност, за
неоснователни и ги оспорва. Сочи, че
самият ищец като взискател в изпълнителното производство е подал молба за
спиране на публичната продан и че имуществото на кооперацията, върху което е
наложена възбрана, надвишава вземането на „Биопропъртис“ ЕООД. Освен това
обратно на ищцовите твърдения, за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. на К.
е отказана в пълен размер помощ по програма СЕПП поради застъпване на
бенефициенти, дори му е наложена санкция. По заповедните производства ищецът
депозирал възражения против заповедите за изпълнение по реда на чл. 423 ГПК, но
те били оставени без разглеждане от въззивната инстанция. Предвид
гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът
Земеделска кооперация „**“ не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, от събраните доказателства и
фактите, които се установяват с тях, прие следното:
Предмет на делото са пасивно
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
464 от ГПК, като конкретните доводи за несъществуване на вземането на
присъединения кредитор се основават на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто
/абсолютна симулация/, евентуално чл.
26, ал. 2, предл. трето във вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 4 от ЗАЗ /неспазена форма –
нотариална заверка на подписите, изискуема по ЗАЗ/, евентуално чл. 26, ал. 2,
предложение второ ЗЗД /липса на съгласие –липса на решение на ОС на
кооперацията за подписване на анекса, респ. такова на УС/, евентуално изтекла
погасителна кратка тригодишна давност по чл. 111, буква б) от ЗЗД, евентуално
чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД – нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави.
Евентуално на всички доводи за
нищожност и погасителна давност се прави и възражение, че, ако клаузата за
неустойка е действителна и вземането не е погасено по давност, то изобщо не е
възникнало, тъй като не са настъпили предвидените в клаузата предпоставки, т.е.
възражение за недължимост. В тази връзка в уточнителната си молба на л. 86
ищецът излага съображенията си защо евентуалното му възражение за недължимост
на вземането е предявено след правопогасителното му възражение въпреки
указанията на съда, че само дължимо вземане може да бъде погасено по давност. Поради
това съдът ще се съобрази с така заявената поредност и ще разгледа възраженията
по наведения от ищеца начин.
Ищецът е процесуалноправно
легитимиран по исковете, тъй като твърди, че е взискател по изпълнително дело и
присъединилия се в производството кредитор е привиден. В тази връзка и с оглед
на дадената от съда правна квалификация на спора неоснователни са възраженията
на първия ответник за недопустимост на производството, тъй като ищецът
упражнявал от свое име чужди права. Исковата защита
на взискател, който оспорва съществуването на вземането на друг взискател –
кредитор, е изрично уредена в чл. 464 ГПК. Оспорването може да касае, както
основанието на вземането на кредитора, както е в случая, така и привилегията. При
успешно оспорване на вземането и/или отпадане на привилегията заделената за
присъединилия се взискател сума ще уголеми вземанията на другите взискатели или
ще бъде върната на длъжника, от което произтича правния интерес на взискател да
предяви отрицателен установителен иск за несъществуване на оспореното вземане. Правният интерес от предявяване на този
иск възниква от момента на присъединяване на взискателя, тъй като в този момент
възниква задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на
постъпилите по делото суми и следователно с присъединяването се поражда интерес
от оспорване на вземането (в този смисъл Решение № 159 от 31.03.2009 г. по
ч.гр.дело № 1930 / 2008 г., I г.о. на ВКС).
Ето защо предявените искове са
допустими и ще се разгледат по същество.
При разпределение на
доказателствената тежест в процеса съдът е указал на страните, че по
предявените отрицателни установителни искове достатъчно е ищецът да отрича
претендираното от ответника вземане, като последният трябва да установи
съществуването на вземането си по основание и размер. Изрично на първия ответник е
указано, че за твърденията му, че през стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г.
му е отказана в пълен размер помощ по програма СЕПП, не е ангажирал
доказателства. На
общо основание на ищеца е указано, че следва да установи правоизключващите си и
правопогасителни възражения срещу вземането.
Страните
не спорят по следните факти, които се установяват и от доказателствата по
делото: че ищецът е първоначален взискател по изпълнителното производство, по
което вторият ответник е длъжник; че първият ответник е присъединен взискател
на длъжника в изпълнителното производство въз основа на посочените от ищеца
изпълнителни титули.
Няма спор и относно съдържанието на договора за
аренда и сключения анекс, на който първият ответник основава вземането си, като
спорът е относно правното им действие и преди всичко относно действителността и
дължимостта на договорената с анекса неустойка.
По – конкретно, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.04.2018г е за сумата от 25 000 лв –
главница, представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 90 000 лв
– неустойка, уговорена с анекс от 01.06.2012г към договор за аренда на
земеделска земя от 27.05.2012г ведно с лихвите и разноските, съгласно който договор
и анекс длъжникът /ответната кооперация/ предоставил на кредитора /първия
ответник/ земеделска земя в землището на ** за срок от 2 години, считано от
стопанската 2012г и която неустойка се дължи в случай, че правата на кредитора по сключения
договор за аренда бъдат оспорени от трето лице по вина на арендодателя -
длъжник и му бъде отказано да получи помощ по програма СЕПП. В заповедта е
посочено, че по твърдение на заявителя за стопанската 2012/2013г и 2013/2014г
на кредитора била отказана помощ по програма СЕПП поради застъпване с други
бенефициенти, единият от които е Еко стил ООД, което дружество при
кандидатстване по програма СЕПП посочило същото правно основание за ползване на
земите – договор за аренда с кооперацията, за същите години. На същото основание
на кредитора /първи ответник/ била наложена и санкция.
Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 25.04.2018г е за сумата от 24 000 лв – главница,
представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 90 000 лв –
неустойка по чл. 31 от анекс от 01.06.2012г към договор за аренда на земеделска
земя от 27.05.2012г ведно с лихвите и разноските, като вземането произтича от
сходни на първата заповед обстоятелства.
Присъдените с двете заповеди за изпълнение суми общо
възлизат на исковата сума.
На л. 16 – 76 са приложени два договора за аренда
от 27.05.2012г, сключени между ответниците по делото, за подробно описани земеделски
земи в **, стопанисвани от кооперацията,
за 2 стопански години, считано от стопанската 2012г.
В процесния анекс от 01.06.2012г /л. 76/ е
посочено, че същият е към договор за аренда от 27.05.2012г, без обаче да се
диференцира кой от двата договора се изменя. От съдържанието на клаузите му
също не може да се направи подобно разграничение. На практика към някой от
двата договора за аренда се добавят следните точки, /като и двата договора
завършват с чл. 29/: „чл. 30. Арендодателят чрез ** на Кооперацията дава
изричното си съгласие Арендаторът да извърши регистрация на площите, предмет на
сключения договор за аренда, в ИСАК по схеми и мерки за подпомагане на площ в
кампания 2012/2013г и 2013/2014г и декларира, че няма сключени договори за наем
или аренда с трети лица по отношение на посочените площи; чл. 31. В случай, че правата на арендатора
по сключения договор за аренда бъдат оспорени от трето лице по вина на
арендодателя и му бъде отказано да получи помощ по програма СЕПП, арендодателят
дължи на арендатора неустойка в размер на 90 000 лв“.
Първото възражение на ищеца за нищожност на
анекса поради абсолютна симулация е неоснователно.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички
привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да
бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения по сключеното
съглашение, симулацията е относителна.
Доколкото в случая арендаторът /първи ответник/
се е позовал на неустоичната клауза и е упражнил договореното в чл. 31 право по
съдебен ред /в заповедно производство с влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист/, то очевидно се
касае до желана, а не привидна обвързаност. В настоящия исков процес първият
ответник отново основава оспореното вземане на сключения анекс, с което също демонстрира
волята на страните по него да бъдат обвързани от правните му последици така,
както са външно изразени.
Неоснователно
е и евентуалното възражение за неспазена форма – нотариална заверка на
подписите, изискуема по ЗАЗ.
Действително
и договорите за аренда, и анексът /към някой от тях/ са сключени в обикновена
писмена форма. С т. 3 от ТР 2/2015г се прие обаче, че сключеният не в
предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се
конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за
конверсията. Съображенията са, че договорът за наем се сключва при по-опростена
процедура и ако страните целят по кратък срок, както е в случая, подходящата
форма е именно наемането й.
Доколкото
в случая договорите за аренда и анексът /към някой от тях/ съдържат всички
съществени елементи на договора за наем, конверсията е допустима и сделката не
е нищожна поради неспазена форма.
Неоснователно
е и евентуалното възражение за нищожност на договора, респ. анекса, поради
липса на съгласие – липса на решение на ОС на кооперацията за подписване на
анекса, респ. такова на УС.
С ТР 4/2016г
се прие, че въведеното
с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за
кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за
сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не
създава ограничения в представителните правомощия на ** на кооперацията по
отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между
кооперацията и **. Наличието на решение на общото събрание на кооперацията по
чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите не е необходимо условие за
действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим
имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия
кооперацията орган.
В
случая сделката не е разпоредителна, а на обикновено управление, тъй като и
двата договора за аренда са сключени за срок от 2 стопански години, поради
което законодателно изискване за предварително взето решение на ОС не е
предвидено. Дори под условие да се приеме, че сделката е разпоредителна, то
липсата на решение на ОС и/или на УС за сключване на договор за аренда, респ.
анекс към него, е от значение само за вътрешните отношения между кооперацията и
** и не опорочава действителността на сделката предвид коментираните
тълкувателни разяснения.
Неоснователно
е и евентуалното възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие с добрите нрави.
В
случая неустойката е уговорена в твърд размер и зависи от сбъдването на определени
условия. Тя не е уговорена като плаващ лихвен процент без краен предел или без
фиксиран срок, до който да може да се начислява. Освен това напълно е възможно размерът на неустойката да превишава реално претърпените
вреди именно, за да стимулира длъжника да
не допусне пълно или частично неизпълнение на задължението си. В случая
съобразно конкретиката на договорените условия това означава длъжникът да не
допусне по своя вина ситуация, при която правата на кредитора – арендатор да
бъдат оспорени от трето лице и поради това да му бъде отказано да получи
субсидията, за която кандидатства. Страните свободно определят размера на превишението,
което би могло да противоречи на добрите нрави само ако към момента на сключване на договора то е така определено, че
да не зависи от поведението на длъжника и по този начин да създава
възможност за кредитора да има изгода повече от забавеното плащане, отколкото
от реалното изпълнение. В случая обаче в договорната клауза не може да се говори за
неопределяемост на срока, за който се дължи обезщетението, тъй като то е уговорено в твърд размер, а възникването му зависи
от определени условия, свързани с
поведението на длъжника, който в предходната клауза на чл. 30 от Анекса е
декларирал, че няма сключени договори за наем или аренда с трети лица по
отношение на площите, предоставени на арендатора, т.е. няма застъпване или
дублиране на имоти, което евентуално би съставлявало основание за отказ на
субсидия. Т.е. нито размерът на
неустойката, нито предпоставките, при които би възникнала, зависят от поведението на кредитора – арендатор, а от други стоящи извън него обстоятелства, в
т.ч. от поведението на длъжника – арендодател. Затова не са налице условия за
неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото,
ако длъжникът съобразява поведението си с договореното, вземане за
неустойка не би възникнало. Поради това без значение са и
изводите на в.л. по назначената ССчЕ, тъй като те се основават не на обстоятелства, съществували към
момента на сключване на договора, респ. на уговаряне на неустоичната клауза, а
на последващи обстоятелства, свързани
с декларираната от арендатора печалба за 2012 и 2013г и получените субсидии.
Дори отчетената предполагаема печалба
от обработката на съответния вид култури зависи от заявените за подпомагане
площи, като и двете заявления за подпомагане следват по време датата на
сключване на договорите и анекса към някой от тях. Нещо повече, дори
договореният твърд размер на неустойката да надхвърля реално претърпените
вреди, това не засяга правното й действие, тъй като освен обезщетителен /да компенсира
вредите, които изправната страна търпи поради виновното неизпълнение на
задължението на длъжника/, има и обезпечителен характер /да упражни натиск
върху длъжника да съобразява поведението си с договореното под заплахата да
дължи сериозен размер неустойка/, а също и санкционен.
Поради
всичко изложено договорената клауза не е нищожна и е породила правното си
действие.
Неоснователно
е и евентуалното възражение за несъществуване на вземането поради изтекла кратка погасителна давност.
В случая спорният въпрос за началната дата на изискуемостта на вземането е без
значение, тъй като ищецът като трето за правоотношението лице не може да
упражнява личното субективно право на длъжника.
Възражението
за изтекла погасителна давност е лично правопогасително възражение на длъжника,
който може и да не го упражни и да изпълни задължението си след изтичане на
давността, в който случай не би могъл да иска платеното обратно. То не
принадлежи на трети за правоотношението лица, които не могат да се позоват на
давността, ако длъжникът не е упражнил субективното си право да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора. Изтичането на давността само
по себе си не поражда погасителния ефект, субективното право и задължението
съществуват и след това, поради което изпълнението е извършено на правно
основание и връщане не се дължи, т.е. самото субективно право не се прекратява,
а само процесуалното право на иск и на принудително изпълнение. Погасителната
давност дава право на задълженото лице да откаже правомерно да изпълни
задължението си, като то само преценява дали да се ползва от давността или не.
Изключителни са хипотезите, при които трети лица могат да се позоват на
изтеклата давност спрямо длъжника и поради това те са изрично предвидени в
закона /чл. 142 ЗЗД – за поръчителя; чл. 151 – за учредилия ипотека върху своя
вещ за чуждо задължение/. На практика тези изключителни хипотези касаят трети
лица, поели задължения заради чужд дълг, чиято имуществена сфера се явява пряко
засегната от поетото от длъжника задължение и поради това е справедливо да
могат да противопоставят на кредитора всички възражения, които принадлежат на
длъжника, за чието задължение отговарят, в т.ч. възражението за давност.
Доколкото се касае до изключения, те трябва да са изрично предвидени в закон,
разширителното им тълкуване е недопустимо и не може да се разпростре до правата
на всяко трето лице, което твърди, че е засегнато от съществуването на
облигационна връзка между други две лица.
Основателно
обаче е последното възражение на ищеца, че неустойка не се дължи, тъй като не
са възникнали предпоставките за това.
Материалноправните
предпоставки за възникване на правото на арендатора да претендира неустойка
спрямо арендодателя си са: първо,
оспорени негови права от трето лице; второ, това оспорване да е по вина на
арендодателя и трето, отказ от получаване на помощ по програма СЕПП.
В случая от
една страна е налице проблем със съдържанието на анекса, тъй като не е ясно към
кой от двата договора за аренда се отнася. Това е особено важно предвид
обстоятелството, че, ако е налице отказ от субсидия поради
„застъпване/дублиране“ на имоти, трябва да е ясно дали тези имоти са предмет именно
на анексирания договор за аренда.
Доколкото в анекса изрично е посочено, че се изменя „договорът за аренда
от 27.05.2012г“, не би могло да се презумира, че анексирането касае и двете
наемни правоотношения, които са с различен предмет.
На следващо
място, на арендатора не е отказана субсидия. Видно от приложеното на л. 1030
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г в полза на първия ответник
е оторизирана сумата от 27 639.66 лв и изплатена – сумата от
25 175.94 лв, а видно от уведомително писмо на л. 1045 за кампания 2013г е
оторизирана и изплатена изцяло сумата от 68872.91 лв. Само по първото
уведомително писмо има удържана сума от 2463.72 лв, която представлява
„приспадната от оторизираната субсидия сума в резултат на санкции от предходни
периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или
приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани
от ДФЗ“. Ответниците – при лежаща върху тях и указана им доказателствена
тежест, не установяват удържаната сума да е резултат от „оспорване на правата
на арендателя по вина на арендодателя“. Дори под условие да се приеме, че тази
сума е отказана именно на това основание, то не се твърди и установява
„застъпването“ да касае именно имоти, предмет на анексирания договор за аренда,
а не на другото успоредно съществуващо наемно правоотношение. Дори условно и
това да се приеме, страните не са договорили неустойка да се дължи при частичен
отказ, а само при пълен. Още повече, че в случая приспадната сума е незначителна
на фона на отпуснатата субсидия за двете стопански години и трудно би могла да
се разглежда като „отказ“.
И трето, не
се установява „отказът“ да е в резултат на „оспорени права на арендатора от
трето лице по вина на арендодателя“. Единствените данни за някакви действия от
страна на трето за спора лице са свързани с тези на ** на Еко – стил ООД и
които действия обаче видно от приложената на л. 633 присъда са извършени на
04.06.2014г и нямат отношение към процесния период. Освен това инкриминирани са действията на ** на
това дружество, а не на законен представител на ответната кооперация така,
както се изисква по анекса – „оспорване от трето лице по вина на арендодателя“.
Налага
се изводът, че ответниците не установяват – при възложената им доказателствена
тежест, в полза на първия от тях да съществува вземане за неустойка въз основа
на подписания между тях анекс.
Колкото
до възраженията на първия ответник, че правата на ищеца били охранени в достатъчна
степен от възбраненото имущество на кооперацията по изпълнителното
производство, те са без значение за основателността на иска по чл. 464 ГПК,
който не предвижда подобна материалноправна предпоставка – липса на имущество
на длъжника за удовлетворяване вземането на първоначалния взискател.
При този изход на спора и претенцията за това на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в размер на общо 2 190 лв
– за държавна такса и депозит за в.л., съобразно списък на разноските на л. 1108
и доказателствата за действително направен разход в този размер.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Биопропъртис“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище ** и адрес на
управление **, че в полза на първия
ответник П.С.К. с ЕГН ********** и адрес: *** НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане спрямо втория ответник Земеделска
кооперация „**“ **, представляващо неустойка по чл.
31 от сключен между ответниците анекс от 01.06.2012г към договор за аренда на
земеделска земя от 27.05.2012г, дължима в случай, че правата на арендатора по
сключения договор за аренда бъдат оспорени от трето лице по вина на
арендодателя и му бъде отказано да получи помощ по програма СЕПП и обективирано в заповед за изпълнение № 3522 / 17.04.2018 г., издадена по
гр.дело № 5797 / 2018 г. на РС – **, за сумите от съответно 25 000 лв – главница, представляваща частичен иск от общо дължимата сума от
90 000 лв – неустойка, уговорена с анекс от 01.06.2012г към договор за
аренда на земеделска земя от 27.05.2012г ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 10.04.2018г, до окончателното плащане, както и сумата от 1 000 лв - разноски, както и в заповед за изпълнение № 3700 / 25.04.2018 г., издадена по гр. дело №
6437 / 2018 г. на РС – **, за сумите от съответно 24 000 лв – главница, представляваща частичен иск от общо дължимата сума от
90 000 лв – неустойка по чл. 31 от анекс от 01.06.2012г към договор за
аренда на земеделска земя от 27.05.2012г, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 24.04.2018г, до окончателното плащане, както и сумата от 480 лв – държавна такса и 500 лв –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН
********** и адрес: *** и Земеделска кооперация „**“ ** да заплатят на „Биопропъртис“
ЕООД с ЕИК *********, седалище ** и адрес на управление ** сумата от 2
190 лв – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: