Р Е Ш Е Н И
Е
№ 374 06.03.2015 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На девети февруари две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретар Г.Т.
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 4201/2014г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на М.З.А., ЕГН ********** *** против И.Г.С., ЕГН ********** *** 40 за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева обезщетение по чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща разликата между действително нанесените на собствения му автомобил
”Пежо 407” с рег. № *****
материални щети от извършено ПТП на 01.01.2012г. в гр.Бургас, на кръстовището
на ул.”Ген. Гурко” и ул.”Цар Симеон I” и изплатено застрахователно обезщетение и сумата
от 2000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
ужас от преживяното, ведно със законната лихва от момента на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.01.2012г.,
около 04.30 часа в гр.Бургас, на кръстовището на ул.”Гурко” и ул.”Цар Симеон I” при управление на
товарен автомобил ”Нисан Нивара” с рег. № *****, с концентрация на алкохол 1.28
на хиляда ответникът не спрял на знак ”Стоп”, отнел му предимството и така се
врязал в предната дясна част на управлявания от ищеца лек автомобил ”Пежо 407”,
с рег. № *****, в следствие на което той се е завъртял на платното и се е
ударил в бордюр и билборд. Когато ищецът се опомнил го болели гърдите и не му
достигал въздух. Във връзка със станалото ПТП ЗК”Евроинс” АД – застраховател на
ответника изплатил на ищеца А. обезщетение от 8163 лева, която сума обаче не
покрива нанесените му имуществени и неимуществени вреди. Ищецът твърди, че
вредите са в по – голям размер. С влязло в сила решение по НОХД № 423/2013г. на
БОС е било установено, че ответникът е осъществил престъпно деяние по чл.343б,
ал.1 НК, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта и в
следствие от ПТП е нанесъл значителни имуществени вреди по негова изключителна
вина. Ищецът заявява, че платеното му обезщетение не покрива всички вреди,
поради което предявява иск за 7000 лева обезщетение за имуществени вреди
/разлика между действителните вреди и изплатеното обезщетение/ и за 2000 лева
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и ужас от
преживяното, ведно със законната лихва от момента на увреждането. С
допълнително уточнение ищецът заявява, че при удара е получил натъртвания по
тялото, мускулни болки, гадене и повръщане, а виждайки нанесените на автомобила
поражения е изпаднал в ужас от гледката. С второ уточнение се конкретизирани
видовете вреди по автомобила, както и общият им размер.
Исковете са с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
Заявява, че размерът на иска е силно завишен. Оспорва вината за настъпването на
ПТП да е само негова, като твърди, че вина има и ищецът, който не е направил
необходимото да успее да спре и да предотврати произшествието. Според него
ищецът се е движил със скорост, която не само не му е позволила да спре и
предотврати произшествието, но е допринесла за настъпилото въртене и
допълнителни увреждания на автомобила. Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат. С тези мотиви моли искът да се отхвърли.
Конституираният по
делото помагач ЗД”Евроинс” АД на страната на ответника пледира за
неоснователност на исковете.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска за присъждане на имуществени вреди от ПТП:
Искът е основателен и доказан.
С присъда № 80/01.04.2013г. на БРС по НОХД № 944/2013г. е признат И.Г.С. за виновен в това, че
на 01.01.2012г. около 04.30 часа в гр.Бургас, на кръстовището на ул.”Гурко” и
ул.”Цар Симеон I” е управлявал
МПС-товарен автомобил ”Нисан Навара” с рег. № ***** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.28 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство дрегер, поради което на основание чл.343б,
ал.1, вр. чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 4 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен
срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият е признат за
виновен и в това, че на посочената дата и час, при управление на товарен
автомобил ”Нисан Навара” с рег. **** нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2
от ППЗДвП, движейки се по ул.”Ген Гурко” в посока от съда към улица ”Цар Симеон
I” с концентрация на алкохол
в кръвта си от 1.28 промила, навлязъл в кръстовището, неспазвайки пътен знак
Б2, както не пропуснал движещия се по пътя с предимство в посока към ул.”Св.Кирил
и Методий” лек автомобил ”Пежо 407” с рег. № ****, управляван от М.З.А.,
допуснал ПТП и причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди по лек
автомобил ”Пежо 407”, с рег. № ****, собственост на М.З.М.
в размер на 15362.49 лева, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”а” вр.
чл.342, ал.1 НК, вр. чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП вр чл.58а,
ал.5, вр. чл.54 от НК му е определено наказание пробация. При въззивното
обжалване, с решение № 159/15.07.2013г. на БОС по ВНОХД № 423/2013г. присъдата е изменена само в частта за
наложените наказания за извършените деяния, а в останалата част е била
потвърдена.
Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно районният съд е обвързан от присъдата, с
която ответникът е признат за виновен в извършване по непредпазливост на
посочените в съвкупност две престъпления. Ето защо следва безспорният извод, че
ответникът на посочената дата – 01.01.2012г. е управлявал автомобила си
употребил алкохол и нарушил правилата за движение като навлязъл в кръстовището
на ул.”Гурко” и ул.”Цар Симеон I”,
не пропуснал движещия се с предимство автомобил на ищеца и така причинил ПТП
със значителни имуществени вреди по л.а.”Пежо 407”, собственост на ищеца в
размер на 15362.49 лева. Този извод се подкрепя изцяло и от изготвените по
делото две съдебно-автотехнически експертизи /единична и тройна/, според които
е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите щети. Механизмът на
ПТП е виден и от изготвения протокол за ПТП № 1341190/01.01.2012г. Описаните в присъдата
престъпления по смисъла на гражданското право представляват деликти, т.е.
противоправни деяния, извършени виновно от ответника С., който дължи заплащане
на обезщетение за нанесените вреди на основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Експертизите са изчислили и
действителния размер на щетите, нанесени на управлявания от ищеца автомобил.
Според първоначалната експертиза размерът на застрахователното обезщетение би
следвало да е не по-малко от сумата от 11521.87 лева. Според тройната
експертиза размерът на щетите възлиза на 12168.21 лева. Съдът обаче намира, че
в крайна сметка заключенията на вещите лица по отношения на размера на вредите
са неотносими за решаване на спора. Това е така, тъй като деликвентът е осъден с влязла в сила присъда за
престъпление, от което са причинени по непредпазливост значителни имуществени
вреди – чл.343, ал.1, б.”а” НК. Следователно в конкретния случай размерът на
вредите е част от състава на престъплението, има сила на пресъдено нещо и
съответно гражданският съд е длъжен да се съобрази с този размер /така решение № 22/05.05.2011г. на ВКС
по т.д. №
368/2010г./. С други думи, изводите на назначените по делото експертизи досежно
оценката на причините вреди се оказват неотносими за решаване на спора. След
като има влязла в сила присъда, с която е установен размерът на причинените
значителни имуществени вреди на превозното средство, съдът следва да съобрази
именно този размер.
Следователно размерът на вредите от ПТП е 15362.49 лева. Няма спор, а и
се установява от представения талон на МПС, че автомобилът е собственост на
ищеца А.. Видно от данните по делото, след настъпване на ПТП ищецът е предявил
в качеството си на собственик на увредения автомобил претенция пред
застрахователя по Гражданска отговорност на деликвента ”Евроинс” АД, като
претенцията му е уважена за сумата от 8163.83 лева. Няма спор, че тази сума е
заплатена на увреденото лице, като признание за плащането се съдържа още в
исковата молба. Следователно, след като се приспадне платената сума, остава
дължимо обезщетение за нанесените вреди в размер на 7198.66 лева.
Спор по делото има по въпроса дали
ищецът като участник в произшествието има принос за настъпването му. Такова
възражение е направено от ответника своевременно в писмения му отговор. По
въпроса за съпричиняването присъдата на наказателния съд няма сила на пресъдено
нещо, поради което дали има или няма съпричиняване трябва да бъде изследвано в
гражданския процес. В тази връзка следва да се отбележи, че изготвените две
съдебно-автотехнически експертизи са в разнобой по отношение на този въпрос. Първоначалната
експертиза е дала заключение, че увреденият автомобил ”Пежо 407” се е движел с
70 км/ч, тъй като след удара е започнал да се върти, ударил се е вторично в
бордюр и е откъртил част от него и спрял окончателно на 14 метра от мястото на
сблъсъка. Ето защо вещото лице счита, че и двамата водачи са причинили ПТП –
ответникът като е отнел предимството, а ищецът като управлявал с несъобразена с
пътните и метеорологични условия скорост. Според тройната експертиза преди
сблъсъка водачът на автомобила ”Нисан” не е употребил спирачки и е навлязъл в
кръстовището със скорост от 30 км/ч, която се явява критична скорост на завоя.
Скоростта на автомобила Пежо след сблъсъка е 48.3 км/ч, като тя е по-висока от
скоростта му на движение преди сблъсъка и затова той е променил посоката си на
движение. Скоростта на автомобила Пежо в момента на удара е била 44.1 км/ч.
Техническата възможност водачът на л.а.”Пежо” да предотврати произшествието зависи
от разстоянието до мястото на удара, което следва да е по-голямо от опасната
зона за спиране. Експертизата сочи, че в конкретния случай л.а.”Пежо” се е
намирал на около 8 м. от мястото на удара и л.а.”Нисан” е попадал в опасната му
зона за спиране. Водачът на л.а.”Пежо” не е имал техническа възможност да спре
и предотврати ПТП. Произшествието е настъпило поради навлизане на ответника в
кръстовището и попадане в опасната зона за спиране на л.а.”Пежо”. Причините са
от субективен характер и зависят от поведението на водача И.С., намиращ се в
състояние на алкохолно опиване по време на ПТП.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на тройната
експертиза, която не е оспорена от страните по делото. Същата освен това е дала
по-детайлно изчисление на скоростите на двата автомобила, като е изчислила
скоростта на л.а.”Пежо” в два различни момента – при удара и след удара. Следва
да се вземат предвид и обясненията на вещите лица в съдебното заседание, според
които става дума в случая за страничен, а не за челен удар между двете МПС,
поради което л.а.”Нисан”, който е с по-голяма маса, при удара е изхвърлил на 14
метра разстояние другото МПС. Съдът счита тези изводи за логични, а оттам и
следва да бъдат приети за достоверни и изводите, че преди удара увреденият
автомобил се е движел с по-малка скорост в сравнение със скоростта, придобита
след удара /явно тя е повишена заради страничното удряне и изхвърлянето на
автомобила на разстояние от 14 метра/. По тези съображения съдът възприема
заключението на тройната повторна експертиза, според която няма съпричиняване
от страна на ищеца А., който се е движел с подходяща скорост и не е могъл да
спре навреме, поради което е станало и описаното ПТП. Същото е причинено само
от ответника С. заради отнемането на предимството на движение.
По горните съображения възражението на ответника за съпричиняване на
вредите се явява неоснователно.
След като няма съпричиняване, не следва да бъде намалявано
обезщетението, което причинителят на вредите дължи за тяхното репариране. Както
беше прието, налице е извършено противоправно деяние по чл.45 ЗЗД, което се
изразява във виновно причиняване на ПТП вследствие на отнемане на предимство на
пътя, при което са причинени значителни имуществени щети върху автомобила,
чийто размер е определен в наказателното производство. Следователно
извършителят на деликта дължи да овъзмезди пострадалото лице са причинените
щети. По – горе съдът прие за доказано, че размерът на вредите от ПТП е
15362.49 лева. Част от сумата в размер на 8163.83 лева е вече платена на ищеца
от застрахователя по ГО, като неплатеният остатък възлиза на 7198.66 лева.
Право на ищеца е да прецени дали да претендира този неплатен остатък от
застрахователя или от прекия извършител на деликта, като в случая искът е
насочен към прекия извършител. Доколкото е предявен иск за 7000 лева, т.е. за
по-малко от дължимото и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Ето защо ответникът трябва
да се осъди да заплати обезщетение от 7000 лева, ведно със законната лихва от
увреждането до окончателното изплащане.
По иска за присъждане на 2000 лева неимуществени вреди:
Този иск е неоснователен.
Твърди се, че в резултат на удара на двете превозни средства ищецът е
изпаднал в състояние на безпаметност, освен това е получил натъртвания по
цялото тяло, съпроводено с мускулни болки в ръцете и краката, гадене и
повръщане. Също така при вида на унищожения си автомобил А. изпаднал в ужас и
преживял ”страшно ужасни моменти” осъзнавайки, че вече няма да го използва. Нито
едно от тези твърдения не се доказва по делото. Не са представени медицински
документи, които да удостоверяват натъртванията на тялото, мускулните болки и
повръщането. Дори и ищецът да не е потърсил лекарска помощ и затова да няма
медицинско удостоверение, би могъл да ангажира гласни доказателства за
състоянието си след настъпилото ПТП, но такива не са ангажирани. Няма разпитани
свидетели и за психичните преживявания на ищеца при вида на увредената му кола,
липсват и данни от друго естество, които да навеждат на мисъл за такива вреди.
Ето защо описаните морални вреди се приемат от съда за недоказани. Същите не
могат да се предполагат, а следва да се докажат по категоричен начин, като в
настоящото дело ищецът не направи никакъв опит за доказването им. По тази
причина искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 1318.33
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН **********
*** 40 да заплати на М.З.А., ЕГН ********** *** сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/ обезщетение по чл.45, ал.1 ЗЗД,
представляващо разликата между действително нанесените на собствения му
автомобил ”Пежо 407” с рег. № ****
материални щети от извършено ПТП на 01.01.2012г. в гр.Бургас, на кръстовището
на ул.”Ген. Гурко” и ул.”Цар Симеон I” и изплатеното му застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от момента на увреждането – 01.01.2012г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.З.А., ЕГН ********** *** против И.Г.С., ЕГН **********
*** 40 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева /две хиляди лева/
неимуществени вреди, причинени от извършено ПТП на 01.01.2012г. в гр.Бургас, на
кръстовището на ул.”Ген. Гурко” и ул.”Цар Симеон I”, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
ужас от преживяното, ведно със законната лихва от момента на увреждането –
01.01.2012г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН ********** ***
40 да заплати на М.З.А., ЕГН ********** *** сумата от 1318.33
лева /хиляда
триста и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/ съдебно – деловодни
разноски.
Решението е постановено при
участието на ”Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ********* като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
СА