Присъда по дело №7536/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 464
Дата: 4 юли 2024 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110207536
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 464
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. М. В.
и прокурора И. М. Л.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110207536 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. С. (M. T. S.), роден на
**********г. в с. Д. Х., обл. Х., С. А. Република, сириец, гражданин на С. А.Р.,
с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с регистриран
адрес в гр.С., ж.к. „К. п.“ - I-ва част, бл.., вх. ет.., ап.., с ЛНЧ № *********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 02.04.2024г., около 02:10 часа, в гр.София, на
ул. „Княз Борис I“ срещу № ****, причинил лека телесна повреда -
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на А. С., с
ЕГН: **********, като му нанесъл удар с нож в тила, причинявайки му
прободно-порезно нараняване в тила, което реализира медико-биологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като
деянието е извършено по хулигански и ксенофобски подбуди - на публично
място в присъствието на странични лица, при липса на личен мотив, с
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта
и достойнството на А. С., без причина и непредизвикан от пострадалия, като
деецът крещял „Аллах Акбар“ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
ПО СЪСТАВА НА чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК ,
ПОРАДИ КОЕТО и НА ОСНОВАНИЕ чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр.
1
чл.130, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА
НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА)
ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ДА ИЗТЪРПИ
ЕФЕКТИВНО при първоначален „общ“ режим.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. С. (M. T.S.), роден на
**********г. в с. Д. Х., обл. Х., С. А. Р., сириец, гражданин на С. А. Р., с
начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с регистриран адрес
в гр.С., ж.к. „К.п.“ - I-ва част, бл.. вх.., ет.., ап.., с ЛНЧ № **********, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 02.04.2024г., около 02:35 часа в гр.София, на ул.
„Княз Борис I“ пред № *** извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост - осъществено е спрямо полицейски служител, изпълняващ
служебните си задължения в автопатрул при 03 РУ-СДВР и към служебен
полицейски автомобил на 03 РУ-СДВР - скочил върху предния капак на
служебния полицейски автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с рег. №
*********, собственост на Столична Дирекция на вътрешните работи,
нанесъл множество удари с пластмасова пръчка и с метален предмет с
неправилна форма и остри ръбове, наподобяващ свещник, по предното стъкло
и по предния капак на автомобила, спукал предното стъкло на автомобила,
посегнал да удари с пластмасовата пръчка вещ полицай Б. С. Д., служител на
03 РУ-СДВР, на работа като автопатрул АП-122 при същото полицейско
управление, докато деецът крещял „Аллах Акбар“ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ
ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, ПОРАДИ
КОЕТО и НА ОСНОВАНИЕ чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК,
вр. чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА),
което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ДА ИЗТЪРПИ ЕФЕКТИВНО
при първоначален „общ“ режим.

ОПРЕДЕЛЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ М. Т. С. (M. T.
S.), с ЛНЧ № ********* (и със снета по делото самоличност) едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ измежду наложените му такива с
настоящата присъда за извършените две престъпления от общ характер по
съставите на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325,
ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно - НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА),
което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ДА ИЗТЪРПИ ЕФЕКТИВНО
при първоначален „общ“ режим.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК по отношение на
ПОДСЪДИМИЯ М. Т. С. (M.T.S.), с ЛНЧ № ********** (и със снета по
делото самоличност) от размера на наложеното му и определено по реда на
чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, времето,
2
през което същият е търпял ограничения на правото си на свободно
придвижване по реда на ЗМВР и НПК, ако са били постановявани по
наказателното производството.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. С. (M. T.S.), с ЛНЧ №
*********** (и със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на СДВР сумата от 971.76 лева,
представляващите в сторените в досъдебното производство разноски, ведно
със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за дължима държавна такса за
служебно издаден изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК приложените
на л.14 (гръб) от ДП в хартиен плик доказателствени биологични данни ДА
ОСТАНАТ като неизменна част от доказателствените материали по
наказателното производство.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК
ОТНЕМАНЕТО КАТО ВЕЩИ БЕЗ СТОЙНОСТ на използваните средства
при извършването на престъпната деятелност - един брой нож с дървена
дръжка и един брой метален предмет с неправилна форма и с остри ръбове,
наподяващ свещник (на съхранение в 03 РУ-СДВР), като след влизането в
сила на постановената присъда, СЪЩИТЕ ДА СЕ УНИЩОЖАТ по
предвидения законов ред.

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда от 04.07.2024г. по НОХД № 7536/2024г. по
описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I.). Софийска районна прокуратура е внесла в СРС на 30.05.2024г. на
основание чл.247, ал.1, т. 1 НПК обвинителен акт против подсъдимият М. Т.
С. (.), роден на **********г. в с. Д. Х., обл. Х., Сирийска Арабска Република,
сириец, гражданин на Сирийска Арабска Република, с ЛНЧ № ***********,
(и със снета по делото самоличност), с който са му повдигнати две отделни
наказателни обвинения:
1.). за това, че на 02.04.2024г., около 02:10 часа, в гр.София, на ул. „Княз
Борис I“ срещу № 170-172, причинил лека телесна повреда - разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на А. С., с ЕГН:
**********, като му нанесъл удар с нож в тила, причинявайки му прободно-
порезно нараняване в тила, което реализира медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е
извършено по хулигански и ксенофобски подбуди - на публично място в
присъствието на странични лица, при липса на личен мотив, с демонстрация
на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и
достойнството на А. С., без причина и непредизвикан от пострадалия, като
деецът крещял: „Аллах Акбар!“ - престъпление от общ характер по състава
на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК,
и
2.). за това, че на 02.04.2024г., около 02:35 часа в гр.София, на ул. „Княз
Борис I“ пред № 178 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост -
осъществено е спрямо полицейски служител, изпълняващ служебните си
задължения в автопатрул при 03 РУ-СДВР и към служебен полицейски
автомобил на 03 РУ-СДВР - скочил върху предния капак на служебния
полицейски автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с рег. № *******,
собственост на Столична Дирекция на вътрешните работи, нанесъл
множество удари с пластмасова пръчка и с метален предмет с неправилна
форма и остри ръбове, наподобяващ свещник, по предното стъкло и по
предния капак на автомобила, спукал предното стъкло на автомобила,
посегнал да удари с пластмасовата пръчка вещ полицай Б. С. Д., служител на
03 РУ-СДВР, на работа като автопатрул АП-122 при същото полицейско
управление, докато деецът крещял: „Аллах Акбар!“ - престъпление от общ
характер по състава на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В наказателното производство, като допълнителен участник е привлечен
по разпореждане на съдебния състав, преводачът В. П., който е извършил
надлежни писмени преводи от български на арабски език на релевантните
съдебни книжа, реализирайки и устен превод от български на арабски език и
от арабски на български език извършените на 04.07.2024г. в едно заседание
1
всички съдопроизводствени действия по българския Наказателно-процесуален
кодекс (НПК). По този начин правото на писмен и устен превод и правото на
защита в полза на подсъдимия М. Т. С. (.) по силата на разпоредбата на чл.55,
ал.4 вр. ал.1 от НПК са били гарантирани и ще се гарантират в първата
инстанция (и до завършването на наказателното производство с влязъл в сила
съдебен акт) в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
В открито съдебно заседание, Софийска районна прокуратура (СРП),
редовно призована, чрез районен прокурор И. Л. поддържа повдигнатите
обвинения по съставите на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от
НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК срещу подсъдимия М. Т. С. (.).
Представителят на обвинението с висока професионална ангажираност и
компетентна процесуална обязаност заявява, че извършените от подсъдимия
С. престъпления са доказани по безспорен и категоричен начин, включително
и от неговото самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Релевира се
подобрен и изчерпателен доказателствен анализ на събраните в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. По този начин,
представителят на обвинителната власт приема доводите, че обществената
опасност на извършените от подсъдимия С. престъпления е сравнително
висока със завишена степен на обществена опасност, както и поради
завишената степен на обществена опасност и на техния извършител. Прави се
искане съдът да прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
които да предопределят индивидуализирането и налагането на
законосъобразни и пропорционални наказания на подсъдимия С.. Според
прокурора съдът следва да съобрази, като смекчаващи вината обстоятелства -
чистото съдебно минало на подсъдимия С. и неговата млада възраст. Не
следвало да се отчита самопризнанието на подсъдимия С., като смекчаващо
вината обстоятелство, доколкото се явявало да е елемент на диференцираната
процедура на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Инвокират се подробно и изчерпателно аргументи какви са отегчаващите
вината обстоятелства спрямо наказателно-преследваното лице според
обвинението, а именно заявява се, че има наличие на множество
престъпления; че е проявено явно демонстриране на незачитането на
обществения ред в страната; че е налице сравнително висока степен на
обществена опасност на извършените престъпления; че е завишена степента
на обществена опасност на личността на дееца. Излага се, че в местата за
лишаване от свобода е било регистрирано противоправно поведение от страна
на подсъдимия С., свързано с неспазване на установения вътрешен ред и
безопасност спрямо останалите лишени от свобода. Изложеното мотивира
представителят на СРП да приеме, че на подсъдимия С. следва да се определят
ефективни наказания „лишаване от свобода“ при зачитането на изискванията
на материалния закон по чл.23, ал.1 от НК и на разпоредбите на ЗИНЗС.
Приема се, че не са налице предпоставките на подсъдимия С. да бъде налагано
условно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл.66,
ал.1 от НК. Моли се съдът да се произнесе със съдебния си акт в този смисъл.
Подсъдимият М. Т. С. (.), редовно призован и след надлежно връчване
на съдебните книжа с придружаващите ги преводи на арабски език, се явява
2
доведен от ГД „Охрана“ пред съдебния състав, с оглед действащата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същият се представлява
от служебния си защитник - адвокат И. И., редовно призован.
Защитникът на подсъдимия М. Т. С. (.) – адвокат И. И. инвокира
подробни, обосновани, изчерпателни и професионални доводи и съображения
свързани с упражняването на правото на защита на представляваното лице (и
най-вече се излагат защитни аргументи по въпросите на наказанието).
Представителят на защитата, както и самия подсъдим С., не заявяват пред
съдебния състав в хода на съдебните прения оспорвания на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и/или на събраната
доказателствена съвкупност. Спорът по делото касае единствено относно
размера на наказанията „лишаване от свобода“, които следва да се
индивидуализират спрямо подсъдимия С., но най-вече дали бъде условно
наказание определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
или ефективно (само по този въпрос и защитата, и прокурорът се разминават.).
Защитникът адвокат И. И. предлага на съда спрямо подзащитния му да се
определи условно наказание по чл.66, ал.1 от НК. Заявява се, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства. Защитата акцентира, че целите на
наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати с условно осъждане.
Релевира се, че подсъдимия С. веднага, непосредствено след привличането му
като обвиняем, се е признал за виновен. Счита се, че подзащитния на адвокат
И. изразявал критично отношение към случилото се и съжаление за
извършеното. Излага се, че подсъдимия С. е искал да се извини на
полицейския служител и пострадалия. Поддържа се, че следвало да се вземе
под внимание състоянието на подсъдимия С., което е обективирал по време на
извършване на деянията си - че се е държал неадекватно според полицейските
служители. Заявява се, че според обясненията на подзащитния му, същият
(деецът) е бил „доста объркан“ в недобро състояние, обусловено и от военното
положение в неговата родина Сирия. Заявява се, че подсъдимия С. изцяло е
бил подпомогнал разследването - например участвал е в освидетелстване по
КСППЕ. Не се приемат аргументите на прокурора, че подсъдимия С. е
създавал проблеми в местата за лишаване от свобода. Прави се искане съдът
да постанови своята присъда, като уважи исканията на защитника адвокат И. и
тези на подсъдимия С..
Подсъдимият М. Т. С. (.) признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителният акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че самопризнанието му ще бъде
ползвано от съда при постановяване на крайния съдебен акт, без да се събират
други доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В
правото си на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, се прави
искане от подсъдимия М. Т. С. (.) съдът да определи и му наложи условно
наказание, заявявайки, че извършеното от него нямало да се повтори.
II.). Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
3
НПК приема за установено следното:
III.). От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се оспорват от страните
установените факти и/или събраната доказателствена съвкупност.
Спорът касае единствено относно това дали е приложим института на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК спрямо наказателно-
преследваното лице или следва да се постанови ефективно изтърпяване
на определеното му от съда общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“.
Подсъдимият М. Т. С. (.), е роден на **********г. в с. Д.Х., обл. Х.,
Сирийска Арабска Република, сириец, гражданин на Сирийска Арабска
Република, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
регистриран адрес в гр.С., ж.к. „К. п.“ - .... част, бл...., вх...., ет...., ап....., с ЛНЧ
№ ********.
На 02.04.2024г. около 02:10 - 02:35 часа в гр. София, свидетелите П. И. Т.
и пострадалия А. С. (А. С.) - руснак, гражданин на Руската Федерация,
разговаряли на тротоара пред дома на свидетеля Т. на ул. „Княз Борис I“ №
159.
(Свидетелите Т. и С. разговаряли на български език на улицата съвсем
спокойно. (Свидетелят Т. бил наемодател на свидетеля С. - негов хазяин).
Свидетелят С. работел, като помощник в хостел на българска територия в
гр.София и разбирал добре български език.).
Свидетелят С. решил да си тръгва към края на разговора си със
свидетеля Т., когато в същия момент към него се приближил подсъдимият М.
Т. С. (.). Последният казал нещо на арабски език на свидетеля С., което
свидетелят С. не разбрал.
Подсъдимият М. Т. С. (.) едновременно сочел (с пръста на ръката си)
нагоре към небето, докато говорел на арабски език на свидетеля С..
Свидетелят С. не успял да завърже никакъв разговор с подсъдимия М. Т. С.
(.), тъй като двамата не намерили общ език, на който да се разберат.
(Свидетелят С. опитал да разговаря с подсъдимия С. на английски език,
но без успешно, тъй като му се отговаряло на арабски език от подсъдимия С.).
Внезапно, без причина и без да е бил предизвикан от свидетеля С.,
подсъдимият М. Т. С. (.) бръкнал в дрехите си, извадил от тях (дълъг
кухненски) нож (с дървена дръжка) и започнал да крещи: „Аллах акбар!“.
Свидетелят С. се уплашил. Той (свидетелят С.) се затичал в посока
напред към ул. „Цар Симеон“, бивайки преследван (при разстояние от около
20-30 (двадесет-тридесет) метра от подсъдимия М. Т. С. (.). (Подсъдимият С.
се движел зад свидетеля С.. Преследвал го с ножа.).
На ул. „Княз Борис I“ срещу № 170-172, подсъдимият М. Т. С. (.),
настигнал свидетеля С. в гръб, докато го преследвал с ножа. (Двамата се
движели с тичане един след (зад) друг).
4
При приближаването на свидетеля С., подсъдимият М. Т. С. (.) нанесъл
на свидетеля С. в гръб с държания от него нож в ръката си удар в областта на
тила (на пострадалия С.), причинявайки му прободно-прорезно нараняване в
същата област на тялото. (Започнало да тече кръв от мястото на
нараняването).
От удара свидетелят С. изгубил равновесие, като паднал в посока напред
на земята, а подсъдимия М. Т. С. (.) се хвърлил върху него и го ухапал на
няколко места по тялото на пострадалия С. - (включително били извършени
ухапвания по гърба му (на пострадалия С.). Свидетелят С. бързо се изправил,
успял да се отдели от своя нападател и намерил помощ при свидетеля П. И. Т.,
в чийто дом на ул. „Княз Борис I“ № 159 успял да се скрие - (затичал се
обратно към същия адрес с изминаване на разстояние от около 20-30
(двадесет-тридесет) метра). След като се скрил в дома на свидетеля Т.,
свидетелят С. наблюдавал през процеп на входната врата на ул. „Княз Борис I“
№ 159 действията на своя нападател. (Същевременно подсъдимият М. Т. С.
(.) видял оттеглянето на свидетеля С. към дома на свидетеля Т., последвал го
отново, изпуснал свидетеля С., който затворил входната врата на адреса пред
него, но останал отвън с държания от него нож, обикаляйки около входната
врата на адреса). Бил подаден сигнал от свидетеля С. на Национален телефон
112.
На мястото на събитията със служебен полицейски автомобил марка
„Шкода“, модел „Рапид“ с per. № *****, пристигнали свидетелите Б. С. Д. и
М. З. Г., служители на 03 РУ-СДВР. Свидетелите Д. и Г. били на работа по това
време, като автопатрул АП-122 при същото полицейско управление. Когато,
обаче, видял спиращия до него автомобил, намиращия се на място подсъдим
М. Т. С. (.) се засилил и скочил върху предния капак на служебния полицейски
автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с per. № СВ 2467 НР, собственост
на Столичната дирекция на вътрешните работи, нанесъл множество удари с
метален предмет с неправилна форма и остри ръбове, наподобяващ свещник,
по предното стъкло и по предния капак на автомобила, спукал предното
стъкло на автомобила, като след това посегнал да удари с държаната от него
пластмасова продълговата вещ свидетелят Б. С. Д., докато крещял „Аллах
акбар!“, преди да бъде задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 (двадесет и
четири) часа.
IV.). Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен и категоричен начин въз основа на самопризнанието на
подсъдимия М. Т. С. (.) относно всички фактически обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и въз основа на събраните
по делото чрез процесуалния инструментариум на НПК гласни
доказателствени средства, писмени доказателства, веществени доказателства
и приложените способи за доказване, които го подкрепят (самото
самопризнание), а именно: 1.). писмени доказателства – заповед за
задържане по ЗМВР; справка за съдимост; медицински документи за
свидетеля С.; фиш от ЦСМП на л.70 от ДП; 2.). писмени доказателствени
средства – протоколи в ДП от разпити на свидетели и два протокола от
огледи на местопроизшествия; протоколи от процесуално-следствени
5
действия в ДП и съдебната фаза на наказателното производство; 3). гласни
доказателствени средства – от разпита на свидетелите А. С.; П. И. Т.; Б. Р.
Ш.; М. Ц. Ш.; Б. С. Д.; М. З. Г.; 4.). веществени доказателства - един брой
нож с дървена дръжка и един брой метален предмет с неправилна форма и с
остри ръбове, наподяващ свещник (на съхранение в 03 РУ-СДВР); 5.).
веществени доказателствени средства – фотоалбуми от огледи на
местопроизшествие; 6.). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на
свидетели; съдебни експертизи - СМЕ, КСППЕ; два огледа на
местопроизшествия.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно
изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в
този смисъл Академик Стефан Павлов с научния му труд „Наказателен
процес“, издание 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е и Решение № 194 от
12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“.
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите
на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства, ведно със
самопризнанието на подсъдимия М. Т. С. (.), обосновават в пълнота
възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно производство в
съдебната му фаза фактическа обстановка.
В настоящите мотиви към постановената присъда следва да бъде
отбелязано за пълнота на изложението, че съгласно тълкувателните
постановки на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС
(ТР за съкратеното съдебно следствие) съдът е задължен да приеме за
установени и доказани по реда на чл.371, т.2 вр. с чл.372, ал.4 от НПК
фактическите обстоятелства и факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, при наличието на самопризнание за тях от обвиненото
лице, без да събира други доказателства за самопризнатите факти.
Решаващата инстанция на съда е съобразила и е спазила тези постановки, като
единствено е прецизирала и допълнила (словесно, с оглед юридическия език
на изразяване на съда, който е уникален за всеки юрист) с допълнителна
информация известни детайли от инкриминираните събития, за да може да се
формира пълна представа за престъпните действия на подсъдимия С. в тяхната
цялост, но и за да може да се проследи (и най-вече) вътрешното убеждение на
съдебния състав по силата на закона, доказателствата и фактите по делото в
настоящите мотиви (малко по-долу в частта на наказанията за
престъпленията) във връзка с индивидуализирането на вида и формата на
крайната наказателна репресия спрямо обвиненото лице, която следва да бъде
реализирана на основание чл.1 от НПК вр. чл.301 от НПК за същия. Съдът
счита, че с тези допълнителни прецизирания (на словесния изказ на
прокурора) не се предявяват нови факти или нови фактически положения
извън предмета на доказване, дефиниран в чл.102 от НПК, доколкото тези
6
факти и словесни прецизирания на обстоятелствата от пределите на доказване
по делото са съществували в приложените в наказателното производство
доказателствени способи, а подсъдимия С. се е защитавал срещу тях
(разследването му е било предявено, като защитата му като обвиняем субект
всякога се осъществява само срещу фактите). Според решаващата инстанция
на СРС доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно
и пълно се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната
истина, кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът
не би могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване, както и извършеното от подсъдимия С. самопризнание на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт в хипотезата на глава
XXVII от НПК - чл.371, т.2 от НПК. По делото липсват противоречия и
неясноти в доказателствената съвкупност. В ДП не са реализирани
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на
защита и процесуалните права на подсъдимия С. и/или на процесуалните
права на пострадалото лице - свидетелят А. С.. Събрани са писмени и
веществени доказателства. Двата огледа на местопроизшествията са
извършени по реда и способите на НПК - в присъствието на поемни лица, от
компетентен разследващ орган и в предвидената от закона писмена форма.
Протоколите от огледните действия съдържат необходимите законови
реквизити, като констатациите от тях се установяват и се подкрепят от
фотоалбумите от огледите на местопроизшествията, но и от показанията на
свидетелите С., Д., Г., Ш., Т. и Ш.. Изпълнените в ДП две съдебни експертизи
- СМЕ и КСППЕ са обосновани, мотивирани и професионално защитени.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия М. Т. С. (.) самопризнание за
доказаните по делото факти (самопризнанието му не е изолирано и съдебния
акт на съда не се основава единствено на самопризнанието му) се подкрепя
напълно от събрания по делото непротиворечив и единен доказателствен
материал. Съдът приема, че от показанията на свидетелите С., Д., Г., Ш., Т. и
Ш. и от изготвените по делото в ДП СМЕ и КСППЕ и с оглед събраните
писмени и веществени доказателства, се установяват извършените
престъпления от общ характер по съставите на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3
вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и техния
извършител. Тези факти се изясняват по безспорен, доказателствено обезпечен
и хармоничен начин от възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка.
Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите С., Д., Г., Ш., Т. и Ш., както и изготвените по делото СМЕ,
КСППЕ, писмени и веществени доказателства и огледни протоколи, тъй като
те изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия С. за извършените от
него посочени две престъпления. От целия доказателствен материал, поставен
в основата на установената фактическа обстановка, ясно се установяват
7
механизма на извършване на престъпленията от общ характер по съставите на
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от
НК, техният автор, датата и часът на извършването им, изпълнителните им
деяния, мястото където са били реализирани. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално, логично, обичайно и допустимо всеки един
свидетел в настоящото наказателно производство да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка по начина,
по който ги е възприел със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и
възпроизведени в един последващ по-късен момент. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия М. Т. С. (.) и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
множество от писмени и веществени доказателства, налице е
самопризнанието на подсъдимия С., както и гласни доказателствени средства
с приетите по делото съдебни експертизи и при отчитане на извършените
огледни действия с фотоалбумите към протоколите им. Налице е редовност и
законосъобразност във формата и съдържанието на извършените чрез
процесуалния инструментариум на НПК процесуално-следствено действия с
приложените способи на доказване за събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Съдът намира, че показанията на свидетелите С.,
8
Д., Г., Ш., Т. и Ш. и цялата доказателствена съвкупност не съдържат
противоречия, логични и ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът
намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал, като
се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в
своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до
извода, че подсъдимия С. е извършител на двете престъпления по чл.131, ал.1,
т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Самопризнанията на подсъдимия М. Т. С. (.) за признатите от него от
обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и
съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК,
изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП
доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцирана
процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК да се събират непосредствено пред
съдебния състав други доказателства. Доколкото по делото не са налични
противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да
кредитира изцяло събраните доказателства. По тази съображения и с оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира, че е положил дължимите по
стандартите на НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК усилия да осъществи
съответен пълен, детайлен и всеобхватен анализ на събраните в
производството доказателства и доказателствени средства, за да гарантира
ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за да спази принципите на
правовата и демократична Държава, според които съдът следва да бъде
обективен и безпристрастен при решаването на въпросите на чл.102 от НПК
вр. чл.1 от НПК.
V.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
V.1). Подсъдимият М. Т. С. (M. T. S.) е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 02.04.2024г.,
около 02:10 часа, в гр.София, на ул. „Княз Борис I“ срещу № 170-172,
причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК на А. С., с ЕГН: **********, като му нанесъл удар с
нож в тила, причинявайки му прободно-порезно нараняване в тила, което
реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански и
ксенофобски подбуди - на публично място в присъствието на странични лица,
при липса на личен мотив, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството на А. С., без причина и
непредизвикан от пострадалия, като деецът крещял: „Аллах Акбар!“.
Настоящият съдебен състав приема за доказано и установено по силата на
извършения в обстоятелствената част на мотивите към присъдата му
доказателствен анализ на събраните в наказателното производство
9
доказателства и източници на релевантна информация, че подсъдимия М. Т.
С. (.) е извършил от обективна страна състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд за
дирене на наказателната му отговорност и преследване. Решаващата
инстанция на съда приема, че са реализирани и доказани като настъпили
всички елементи от обективната страна на възведеното престъпление.
Престъплението по посочения престъпен състав е реализирано спрямо
пострадалия А. С. по хулигански и ксенофобски подбуди.
Проявлението на омраза и вражда в конкретен акт на насилие спрямо
личността на конкретна човешка личност и/или неговия имот и имуществени
права, основани на неговата раса, народност, етническа принадлежност,
религия и/или политически убеждения, изразяват недоброжелателно
отношение, чувство за зложелателство и силна ненавист. Омразата изразява
по-интензивно преживяно чувство от враждата, близка до нетърпимостта.
На конкретно местопроизшествие, подсъдимият М. Т. С. (.), според съда,
е проявил религиозната си, дори радикализирана фанатичност към
божествения образ на своя Бог, според каноните на Исляма. Действията на
местопроизшествието са били съпътствани с викове и крясъци с думите
„Аллах Акбар!“ („Аллах е Велик!“.). Съдът намира, че извършеното от
подсъдимия С. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1
от НК е резултирало по своята насоченост към конкретна жертва - физическо
лице, което е довело до засягането, както на публични, така и на частни
интереси.
Засягането на частния интерес завършва в увреждането на телесната
неприкосновеност на пострадалия А. С. от действията на дееца С..
Пострадалият С. е бил нападнат на инкриминираната дата и публично място с
опасно средство (хладно оръжие) - с дълъг кухненски нож. На същия е било
причинено от подсъдимия С. прободно-порезно нараняване в тила, което е
реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. В тази насока, са приложените по делото
медицински доказателства за пострадалия С.; фиша от Центъра за спешна
медицинска помощ в гр.София и изпълненото заключение на СМЕ.
Пострадалият С. е имал кръв по главата си след нараняването си. Тази кръв е
била възприета от свидетеля Т., на който пострадалия С. му споделил, че е бил
„наръган“ с нож. Непосредствено след събитието, пострадалият С. е бил
превързан и „зашит“.
Засягането на публичния интерес от деянието на подсъдимия С. резултира
в реализирането на хулигански и ксенофобски подбуди едновременно при
нанасянето на леката телесна повреда на пострадалия С., което води до
изпълването на елементите от квалифицирания състав на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият С. и
пострадалия С. не са се познавали. Не са имали лични отношения един спрямо
друг преди събитията. Липсва личен мотив в действията на подсъдимия С.
спрямо пострадалия С.. Деянието на подсъдимия С. е извършено публично на
широко място, по което преминават по принцип ежедневно и постоянно
10
множество от хора (без ограничение на възрастта им). Нападението е
извършено нощем. На събитието (за престъплението спрямо пострадалия С.) в
неговата цялост е присъствал свидетелят П. И. Т.. Между подсъдимия С. и
пострадалия С. не е бил реализиран двустранен разговор, основан на взаимен
диалог в дух на разбирателство и съгласие (например). Те не са се били
разбрали, защото са говорели на различен език - подсъдимият С. е говорел на
арабски, сочейки небето с пръст на ръката си и крещейки: „Аллах Акбар!“ (и
докато извършвал противоправните си действия), а пострадалия С. опитал на
английски език да разбере какво подсъдимия С. е излагал към него с речта си,
какво е искал да му каже или направи. Спрямо пострадалия С. на
инкриминираната дата и място е била реализирана употребата на физическо
насилие против личността му, основани на неговата раса, народност,
етническа принадлежност, религия и/или политически убеждения.
Използваната от подсъдимия С. физическа сила е довела до настъпването на
отрицателен негативен резултат за личността на пострадалия С. – например
нанесена му е била конкретната установена по делото лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК. Налице е увреждащ резултат не само по чл.130, ал.1 от НК,
но и такъв по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Обществените отношения, които се закрилят от престъпния квалифициран
състав на престъплението са засегнати в интензивна и висока
общественоопасна степен. Поради това, престъплението на дееца на С. не се
явява да е от частен характер. Употребеното насилие спрямо свидетеля С. се
основа на неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия и/или
политически убеждения. Пострадалият С., който не владее арабски език, тъй
като народността му е на руснак, владее английски език, не е мюсюлманин,
говори български език и същия не е отговорил на призива на подсъдимия С. с
думите: „Аллах Акбар!“. Пострадалият С. има действителна, а не
предполагаема принадлежност към определена раса, народност, етническа
принадлежност, религия и/или притежава определени политически
убеждения. При хулиганските подбуди - същите в съдебната практика са
квалифицирани като немотивирани, т.е. нелогични са, често са и необясними.
При ксенофобските подбуди се обективира по интензивен начин отрицателен
възглед за определена човешка личност, обособена в съзнанието на дееца,
според един от възможните признаци - неговата раса, народност, етническа
принадлежност, религия и/или политически убеждения. Възгледът е
формиран въз основа на предразсъдък. Това е неправилна отрицателен оценка
за лица, принадлежащи към група от хора, определена от изброените в закона
признаци. Тя (тази негативна отрицателна оценка) може да се изрази в
отрицателно отношение или да доведе до отрицателно (дори насилствено)
поведение с дискриминационен характер. В нейния обект стои
категоризацията. Психологията я определя като процес, при който субектът се
стреми да опрости обекта, който възприема като сложен. Това последното
става определящо за отношението на дееца към жертвата. Породените на тази
основа нетърпимост, омраза, ненавист, неприязън и други пораждат актове на
насилие срещу лица и материални обекти, които в съзнанието на дееца са
свързани със съответната общност - например с т.нар. немюсюлманската
11
общност (т.е. с християнската такава); с изповядващите принципите на по-
радикализираното мюсюлманско вероизповедание; с прилагащите
принципите на т.нар. в мюсюлманската общност - „дхижад“ или „свещената
война“ на мюсюлманите с неверниците (хората неизповядващи исляма). При
проявлението на вината на дееца при ксенофобските подбуди, дори и при
хулиганските такива, отликата е високата им емоционална наситеност при
посегателството по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК. Тя
поражда подозрителност; дискриминационно отношение; чувства на
враждебност; омраза към предмета на дискриминация; поставеност на дееца
над обществения ред и правовия мир в Държавата и/или проявяване на такава
поставеност над неприкосновеността телесната неприкосновеност и
спокойствието на гражданите и/или тяхното имущество. Типични са
догматизираните ксенофобски нагласи при ксенофобските подбуди, които
нямат рационален произход и се проявяват всякога в агресивно поведение. Те
могат да са извънредно устойчиви, защото деецът не е склонен критично да ги
преразглежда и да усвоява разколебаващата ги информация. Проявата на на
ксенофобска вражда, омраза и/или расова дискриминация се извършва при
форма на вината пряк умисъл. Престъплението на подсъдимия С. по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК е реализирано при такава форма
на вината, включително и за хулиганските, и за ксенофобските подбуди.
Обективните му действия водят до приемането на тези изводи, тъй като от тях
се извежда наличието на прекия му умисъл, а не в това какво същия
субективно твърди или неговия защитник адвокат И. излага пред съда -
например, че подсъдимия С. е бил объркан; че е бил обременен от тежкото
военно положение в Сирия; поради несигурността на хуманитарния му статут
в Република България и доколкото е бил неадекватен според свидетелите,
разпитани в ДП. Според съда същият е бил съзнателен и адекватен, като в
действията му се отчита висока степен на упоритост, преследване на
престъпната си цел и предвид опасността според съда, същият с държания от
него нож да причини на пострадалия С. по-сериозни телесни увреди (и дори
смърт), които не са настъпили по чиста случайност и поради активността на
свидетеля С. да се отдели от своя извършител, който (деецът С.) дори го хапел
по тялото и гърба му, докато били един върху друг. От доказателствата по
делото е видно, че пострадалия С. не е бил обективирал чрез поведението си
думи и действия, с които да е предизвикал заслужено вниманието и
последващата агресия на подсъдимия С.. Пострадалият С. нито е обидил, нито
е удрял или заплашвал подсъдимия С.. Напротив, той е заплашения; той е
застрашения, той е дори унизения. Пострадалият С. е този, който е физически
„наръган“ в тила на тялото си - в задната част на главата и шията у човека, с
опасно средство - хладно оръжие или дълъг кухненски нож.
Съдът счита, че подсъдимия С. безпричинно е демонстрирал
пренебрежителното си отношение към пострадалия С., който е бил нападнат
изненадващо с нож, след преследване на жертвата на разстояние от около 20-
30 метра (а дори такова преследване за същото разстояние е било реализирано
на обратно, когато свидетелят С. се върнал в дома на адреса на свидетеля Т., за
да се спаси от своя нападател, който отново го е преследвал с ножа), като
12
осъщественото нападение е довело до изпадане в шок, до възникване на стрес,
страх, уплаха и лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, ведно със загуба
на равновесие на обекта на нападението. Налице е, дори според съда, и
противоправна проява на акт на нехуманно отношение, характерно за
древните времена, която е била извършена от подсъдимия С., а именно било е
реализирано от него спрямо пострадалия С. хапене на няколко пъти по тялото
и гърба на последния (на пострадалия С.) (докато деецът бил върху
пострадалия след нападението над него с ножа му) на публично място, нощно
време, в присъствие на хора, след нападение с дълъг нож и то на територията
на държава-членка на Европейски съюз, с цел да се навреди, накърни и/или
засегне. По този начин, подсъдимият С. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред, като изразил явното си неуважение към
ценностите на обществото и установения правопорядък в причиняването на
пострадалия С. лека телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди на
открито публично място, нощно време, в присъствието на странични лица,
при липса на личен мотив, с брутална демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на А. С., без
причина и без да е бил предизвикан от пострадалия, като деецът крещял:
„Аллах Акбар!“. Подсъдимият С. демонстративно и скандализиращо е показал
превъзходството си над обществото и телесната неприкосновеност на
личността на пострадалия С.. Безспорно е установено е, че хулиганските и
ксенофобските подбуди на подсъдимия С. предшестват, съпътстват и са
последващи на реализираното посегателство над пострадалия С., съобразно
възприетата от съда фактическа обстановка. Подсъдимият С. реално се е
показал чрез престъплението си по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130,
ал.1 от НК в “надмощно“ положение „contra legem” 1.). при незачитане на
нормите на принципа на телесната неприкосновеност, живот и здраве,
съществуващи за всяка човешка личност, независимо от произхода й, в
национален и международноправен мащаб и регламентирани като върховна
ценност от конституционен ранг във всяка правова и демократична Държава
– обект на нормирана закрила и защита, 2.). в нарушение на принципа за
неприлагане на изтезаващи и унизяващи методи на тормоз или нападение,
причиняващи физическо и/или психическо издевателство, над който и да е
човек и личност, от който и да е човек и личност, 3.). при несъобразяване на
принципа на равнопоставеност на хората, независимо от произхода им,
ценностите им и мирогледа им на живот, които дадености не нарушават
закона по никакъв начин, както и 4.). при погазване на принципа на
позитивното право, обичайте и добрите нрави споровете между хора да се
съотнасят по законният метод на жалбата само пред компетентните в
Държавата органи – съд, прокуратура и полиция.
Престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК е
извършено при форма на вината пряк умисъл от подсъдимия С.. Същият е
съзнавал, че действията му по упражненото насилие спрямо пострадалия С.,
са били насочени към изграждане на забранено от закона отрицателно
субективно отношение у едно или повече трети лица с проявения насилствен
13
физически акт на омраза, враждебност, нетърпимост, ненавист и злодеяние.
Същият е съзнавал, че противоправните му действия от 02.04.2024г. са били
насочени към личността на пострадалия С. - според един от възможните
признаци - неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия и/или
политически убеждения, и това го е мотивирало към физическото нападение
спрямо него с опасно средство - хладно оръжие (дълъг кухненски нож, годен
да причини, дори смърт). Подсъдимият С. е обективирал с действията си
спрямо пострадалия С., че може да прояви своите хулигански и ксенофобски
подбуди, независимо от установения обществен правопорядък в страната.
Същият е проявил безкритичност в престъпните си действия. Съзнавал, че
личността на пострадалия С. е физически насилвана от него според един от
възможните признаци - неговата раса, народност, етническа принадлежност,
религия и/или политически убеждения, като умишлено, целенасочено,
целеустремено и противоправно е искал това да се случи, което е и сторено.
V.2). Подсъдимият М. Т. С. (M. T.S.) е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 от НК, за това че на 02.04.2024г., около 02:35 часа в гр.София,
на ул. „Княз Борис I“ пред № 178 извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост - осъществено е спрямо полицейски служител,
изпълняващ служебните си задължения в автопатрул при 03 РУ-СДВР и към
служебен полицейски автомобил на 03 РУ-СДВР - скочил върху предния
капак на служебния полицейски автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с
рег. № *********, собственост на Столична Дирекция на вътрешните работи,
нанесъл множество удари с пластмасова пръчка и с метален предмет с
неправилна форма и остри ръбове, наподобяващ свещник, по предното стъкло
и по предния капак на автомобила, спукал предното стъкло на автомобила,
посегнал да удари с пластмасовата пръчка вещ полицай Б. С. Д., служител на
03 РУ-СДВР, на работа като автопатрул АП-122 при същото полицейско
управление, докато деецът крещял: „Аллах Акбар!“.
Настоящият съдебен състав приема за доказано и установено по силата на
извършения в обстоятелствената част на мотивите към присъдата му
доказателствен анализ на събраните в наказателното производство
доказателства и източници на релевантна информация, че подсъдимия С. е
извършил от обективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.2 вр.
ал.1 от НК, за което е предаден на съд за дирене на наказателната му
отговорност и преследване. Реализираният основен състав по чл.325, ал.1 от
НК на престъплението „едро хулиганство“ се съдържа в квалифицирания
състав на по-дръзкото „едро хулиганство“ по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Решаващата инстанция на съда приема, че са реализирани и доказани като
настъпили всички елементи от обективната страна на възведеното
престъпление с неговите квалифициращи елементи. Деянието в неговата
цялост (от първото до последното действие до момента на поставянето на
белезниците на подсъдимия С.) по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост. Налице е онази престъпна упоритост в изявена,
14
активна, груба, дори арогантна, нахална форма на непристойните действия на
подсъдимия С., грубо нарушаващи по брутален начин обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Доказани са според съда от
показанията на свидетелите С., Д., Г., Ш., Т. и Ш. и цялата доказателствена
съвкупност противоправните действия на усложнената деятелност на
подсъдимия С. по състава на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяващи се в 1.).
скачане от негова страна върху предния капак на служебния полицейски
автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с рег. № **********, собственост
на Столична Дирекция на вътрешните работи; 2.). в нанесените множество
удари с пластмасова пръчка и с метален предмет с неправилна форма и остри
ръбове, наподобяващ свещник, по предното стъкло и по предния капак на
автомобила, в резултат на което настъпило спукване на предното стъкло на
автомобила; 3.). в посегателствата с удари от страна на подсъдимия С. с
държаната от него пластмасова пръчка - движима вещ, която може да причини
щети (без значение дали е върху човек и/или върху имущество според
интензитета на упражнената сила - колкото по-силен е човек, толкова вредата
може да бъде по-голяма) спрямо полицай Б. С. Д., по времето докато
свидетелят Д. изпълнявал служебните си задължения по ЗМВР по опазване на
обществения ред; 4.). в отправяните викове с крещене от страна на
подсъдимия С. с думите: „Аллах Акбар!“ („Аллах е Велик!“).
Тези противоправни действия от състава на извършеното престъпление
по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК на дееца С. са били насочени против
установения в страната правов ред. Те са и изключително дръзки, нахални и
упорити (по интензивен начин) сами по себе си - заедно и в тяхната
съвкупност, при което негативните правни последици от засегнатите
обществени отношения по състава на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК са по-високи,
по-интензивни и дори по-увредени (накърнени). От страна на подсъдимия
Сухел, извършил престъпленето по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК са налице и
посегателства върху човешка личност - съдът визира като цяло
посегателствата над свидетеля С. и свидетеля Д., при което се приема, че
деянието му в негова цялост (с извършените противоправни действия) са и
такива по чл.325, ал.2 от НК, извършени с изключителна дързост при грубо
нахалство, упоритост и крайна безцеремонност. Проявено е с престъплението
по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК от подсъдимия С. активно пренебрежително
поведение към полицейските органи от СДВР, към установения в страната
правов и обществен ред, засягайки се и спокойствието на гражданите. Според
съдебната практика, принципно ако едно деяние хулиганство резултира
спрямо насочеността си към полицейски орган, то това деяние само по себе си
е достатъчно да се квалифицира като углавно „едро хулиганство“, а в случая е
правилно и законосъобразно е квалифицирано от прокурора и като дръзко
„едро хулиганство“ по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК - престъплението „едро
хулиганство“ е по-изявено по неговата висока степен на обществена опасност
в рамките на реализирания квалифициран състав. От страна на подсъдимия С.
е проявявана и съпротива срещу органите на властта. Налице е
изключителната дързост в проявите на действията на подсъдимия С.,
субсумиращи се към квалифицирания състав по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК
15
съгласно ППВС № 2/1974г. на ВС, според което изключителна (особена)
дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността, като непристойните действия упорито не се
прекратяват (интензивни са – изводът е на съда), изразяват пренебрежително
отношение към обществения ред и към други обществени и/или лични
интереси, като се показва по-грубо нахалство или по-тежко оскърбление (за
разлика от деянията от същия вид).
Деянието по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено от подсъдимия М. Т.
С. (.) при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като
същият е разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това поведение. За да определи формата на вината, съдът обсъди
не само субективното отношение на дееца, но и всички налични обективни
признаци, съпътстващи извършването на деянието. Деецът е имал съзнание за
квалифициращите признаци на престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК
(този аргумент съдът го съотнася като приложим и за друго престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК.).
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО.
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от
закона цели. Според чл. 36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната (общата) превенция. В различните правни
системи съществуват различни възгледи за съотношението между
индивидуалната и генералната превенция. Ако се приеме, че наказанието е
ориентирано главно към престъпника, който трябва да бъде поправен, то
видът и размерът на наказанието зависят преди всичко от индивидуалните
особености на конкретната личност. Ако се приеме, че основната цел на
наказанието е да въздейства върху другите членове на обществото, т.е.
генералната превенция, то наказанието трябва да съответства на тежестта на
престъплението.
Нашият Наказателен кодекс е изграден върху разбирането, че наказанието
трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя
съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за
целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством
справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се
16
постига крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата
превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на
общата превенция. Излизайки от това именно разбиране законодателят е
приел, че неправилното индивидуализиране на наказанието (б.м.) (при което
не са съобразени целите на наказанието) обуславя несправедливост на
наказанието. И обратно - справедливото наказание поначало е целесъобразно.
(В тази насока е, книгата „Наказателен процес на НРБ“, на Академик
Стефан Павлов - гр. София, 1989г., стр. 595) – аргумент от Решение № 528
от X.1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. на ВС, с докладчик - съдията
Никола Филчев, както и Решение№ 386 от 29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г.,
I н. о. на Върховния съд на Република България.
При определянето на наказанията по чл.54 от НК за извършените от
подсъдимия М. Т. С. (.) две престъпления от общ характер по съставите
на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр.
ал.1 от НК решаващата инстанция на Софийски районен съд се съобразява с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на всяко от
наказанията, дефинирани от законодателя за всяко престъпление поотделно,
съгласно постановките на материалния закон, при отчитане на обществената
опасност на деянията и личността дееца, както и на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. По този начин съдът би зачел и спазил
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК. При
индивидуализацията на наказанията за всяко от престъпленията на
подсъдимия С. съдът следва да отчита, както конкретната вина на дееца, така
и всички други обстоятелства, които макар да нямат пряко отношение към
субективната страна, по един или друг начин са способствали за извършване
на престъпната деятелност, но могат да бъдат отчетени и при преценката за
индивидуализацията на наказанието или наказанията в светлината на чл.36 от
НК. Решаващата инстанция на съда отчита, че понятието степен на
обществена опасност включва обстоятелствата, свързани с личността на дееца,
с обстоятелствата, характеризиращи неговото поведение преди, по време на и
след извършване на престъпленията. Преценката на обществената опасност на
деянията касае преценката какво е негативното въздействие (и при какви
изменения) върху съществуващите обществени отношения (съобразно техния
характер и значение) в резултат на извършените престъпления по съставите
на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
В тази връзка, завишената степен на обществена опасност на
престъпленията и личността на техния извършител, при очертаната
агресивност и бруталност изисква по-сериозна реакция на Държавата за
пресичане на такива прояви, както от дейците, така и от останалите членове на
обществото. В тази насока е решение № 450 от 19.12.21014 г. по НД №
1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за убийството на студента Стоян
Балтов).
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от
НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до 3
(три) години.
17
За престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5 (пет) години.
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. на подсъдимия М. Т. С.
(.) за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от
НК съдът е индивидуализирал и наложил по реда на чл.54 от НК вр. чл.58а,
ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година,
което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при
първоначален „общ“ режим. Съдът индивидуализира наказанието „лишаване
от свобода“ спрямо подсъдимия С. за престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК в общ размер от 1 (една) година и 6
(шест) месеца (сумирано от 18 (осемнадесет) месеца), което се редуцира на
основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 от него (от 6 (шест)
месеца) и при наложено с присъдата на съда наказание „лишаване от свобода“
в краен размер от 1 (една) година (или от 12 (дванадесет) месеца).
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. на подсъдимия М. Т. С.
(.) за престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът е
индивидуализирал и наложил по реда на чл.54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 8 (осем)
месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи ефективно
при първоначален „общ“ режим. Съдът индивидуализира наказанието
„лишаване от свобода“ спрямо подсъдимия С. за престъплението по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 от НК в общ размер от 2 (две) години и 6 (шест) месеца
(сумирано от 30 (тридесет) месеца), което се редуцира на основание чл.373,
ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 от него (от 10 (десет) месеца) и при
наложено с присъдата на съда наказание „лишаване от свобода“ в краен
размер от 1 (една) година и 8 (осем) месеца (или от 20 (двадесет) месеца).
Всяко от наказанията на подсъдимия С. за престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и за престъплението по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 от НК са фиксирани от съда поотделно, преди редукцията им
по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, точно в средния предел на наказанията
„лишаване от свобода“ в рамките на и до техните законови граници на
максимумите им - до 3 (три) години за престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и до 5 (пет) години за престъплението по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Наказанията на подсъдимия С. за престъплението по чл.131, ал.1,
т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и за престъплението по чл.325, ал.2
вр. ал.1 от НК за всяко поотделно са индивидуализирани при превес на
многобройни отегчаващи вината обстоятелства.
Решаващата инстанция на СРС не установява по делото наличието на
многобройни и/или изключително смекчаващо вината обстоятелство по
отношение на подсъдимия С., при което липсват законови основания за
приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. “б“ от НК. Единствените две смекчаващи
вината обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца С. и сравнително
младата му възраст (на 22 години). Тези смекчаващи вината обстоятелства не
са многобройни сами по себе си, нито са изключителни (нито по вид, нито по
18
брой или по тежест). Не са смекчаващи вината обстоятелства или
изключително смекчаващи такива изложените от защитника на подсъдимия С.
- адвокат И., твърдения, че подзащитния му е бил „объркан“ на
местопроизшествието или че се е държал неадекватно, поради тежкото
положение на неговата страна Сирия и/или поради несигурността на
хуманитарния му статут на бежанец. Действията на подсъдимия С., изведени
от показанията на разпитаните в ДП свидетели, на инкриминираната дата и
място не са били нито „объркани“, нито несигурни, нито свързани с военното
положение в неговата страна Сирия или с неговия временен статут на
бежанец. Напротив, престъпленията на дееца С. по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.
3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК и обективираните му в
тях активни действия са били целенасочени, целеустремени, упорити,
противоправни, безцеремонни, неморални, груби, арогантни, опасни, желани,
дръзки, демонстративни, дори последователни (организирани). Била е
проявена висока активност, агресия, и дори съпротива (спрямо полицейските
служители) от страна на дееца С.. Оказването на процесуално съдействие от
страна на подсъдимия С. на органите на разследването или например на
КСППЕ чрез неговото освидетелстване се обуславя като осъществено само и
единствено, поради факта на процесуалния му статус на задържано лице с
взета с влязъл в сила съдебен акт мярка за неотклонение по НПК и на
приложените от органите на разследването и прокурора техни правомощия по
разкриване на обективната истина и фактите по делото. Действията на
свидетелите - полицейски служители Д. и Г. от 03 РУ-СДВР са довели до
задържането на подсъдимия С., след реализирането на престъпленията по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1
от НК, до неговото реално неутрализиране и до осуетяването на опасността
(която е била действителна), деецът С. да извърши по-тежка наказуема
деятелност, която е могъл и е имал готовност, дори и желание да реализира (в
тази насока са показанията на пострадалия свидетел С.). Съдът отчита, че
подсъдимия С. изразява в наказателното производство формално съжаление за
стореното, но според съда, същото не се обуславя от действителното му
личностно разкаяние или желание за критичност (такива съдът не възприе в
условията на устност и непосредственост в съдебно заседание), а се обуславят
единствено и само от действащата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане по стража“; от желанието на дееца С. да излезе на свобода извън
задържащата го на правно основание пенитенциарна институция колкото се
може по-бързо (а това може да се реализира например с условното му
осъждане по чл.66, ал.1 от НК), както и от упражненото му право на защита в
съкратеното съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК (разяснено на подсъдимия С. и оказано му от неговия
защитник), че ако не изрази евентуално съжаление за стореното, съдът може
да не бъде снизходителен към него (например). Съдът приема, че повторното
бонифициране на подсъдимия С. с наказание „лишаване от свобода“ в по-
занижен размер от определените му с присъдата от 04.07.2024г. или с
прилагането на института на чл.66 от НК, при липса на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или на изключително такова по делото,
19
което да доведе до приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, ще се счита
за неоправдано снизхождение за деянията от същия вид и ще се счита за явно
несправедливо в нарушение на материалния закон и разпоредбата на чл.36,
ал.1 от НК. Съгласно ТР 1/2009г. на ОСНК на ВКС самопризнанието на
подсъдимия по отношение на производството по чл.371, т.2 от НПК е част от
фактическия състав на диференцираната процедура и същото се отчита
повторно при индивидуализация на наказанието само в случай, че съставлява
елемент на цялостно и обективно проявено на досъдебното производство
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението/престъпленията и неговия/техния извършител. Извършените
действия от органите на разследването и от съда по разкриване на
престъпленията по реда и способите на НПК и по осигуряването
присъствието на подсъдимия С. в наказателното производство са в резултат от
правомощията на тези органи. Именно чрез тези действия е дадена
възможност на подсъдимия С. да участва лично в процесуално-следствените
действия, независимо, че за престъпленията му не се прилага разпоредбата на
чл.93, т.7 от НК. Проявата на добросъвестно процесуално поведение от негова
страна е в резултат на тези действия. Не е проява в приоритет на лично
отношение, желание и съдействие за разкриването на обективната истина.
Напротив самопризнанието на подсъдимия С. се отчита само при преценка
приложението на чл.371, т.2 от НПК, а при липса на обратни доказателства, не
може да се отчете повторно.
Съдебната практика познава случаи, при които деянията и простъпките
на лицата с чисто съдебно минало могат да притежават по-висока степен на
обществена опасност и морална укоримост, за разлика от деянията и
простъпките на лицата с обременено съдебно минало, но чиято обществена
опасност и морална укоримост не са толкова завишени. В такива случаи,
съдебната практика, а и настоящия съдебен състав, приемат, че наказанията за
престъпленията, извършени от лицата с чисто съдебно минало, следва да
бъдат определени и индивидуализирани от съда по един законосъобразен,
индивидуален, пропорционален, целесъобразен и справедлив начин, който
изпълва ефективното постигане на личната и генерална превенция,
съдържащи се като неотменими елементи в целите на наказанието по чл.36 от
НК.
Такъв подход е приложила в настоящото производство и
първоинстанционния съд.
При индивидуализацията на наказанията на подсъдимия С. за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр. 3 вр. чл.130, ал.1 от НК и за
престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК за всяко поотделно, съдът е
проявил един и същи равнопоставен подход във връзка с приложението на
чл.54 от НК със зачитане на установените по делото смекчаващи (посочени
малко по-горе в настоящите мотиви) и отегчаващи вината обстоятелства;
мотивите и подбудите за извършване на престъпленията; механизма на
престъпленията; вида на засегнатите (накърнени) и застрашените от
увреждане обществени отношения; обществената опасност на всяко от
деянията; обществената опасност на личността на техния извършител,
20
независимо от младата му възраст и/или чисто съдебно минало.
Съдът с присъдата си от 04.07.2024г. ще изложи и отговор по въпроса
какъв следва да бъде подходът на Държавата в сходни случаи спрямо
личностите на извършителите на такива престъпления и дали тя би имала за
цел въобще да използва спрямо тях наказателната си репресия по
законоустановения начин за ефективното постигане на целите на наказанието
съгласно чл.36 от НК и на целите на чл.1 от НПК (непосредствената задача на
наказателния процес), или само би гарантирала, образно казано достъп до
правосъдие за страните и членовете на обществото „на хартия или за
отбелязване на цифрови показатели“.
Приложимостта на института на условното осъждане не следва да се
абсолютизира всякога и винаги, само поради факта на чистото съдебно
минало на дееца и/или младата му възраст.
Съдът следва да оценява кумулативно кое наказание и как следва да се
изтърпи и дали по този начин могат да осъществят в достатъчна степен
предупредителния и поправителния ефект на наказанието спрямо личността
на дееца. Следва да се съобразяват винаги постановките на чл.54 от НК, кое
наказание от предвидените по чл.37 от НК и каква да е формата на
изпълнението му и дали те могат да доведат до реално и действително
постигане на целите на личната и генералната превенция с оглед изграждане
на достатъчни психологически бариери, стимули и задръжки чрез
предупредителния и превъзпитателния ефект на наказанието и с отнемането
на възможността за извършване на последващи престъпни прояви от същия
идентичен вид или като тези, дефинирани от съставите на особената част на
Наказателния кодекс, спрямо подсъдимия С., с едновременното реализиране и
на реално предупреждение към останалите членове на обществото
(включително и към чужденците и лицата с хуманитарен статут) със същото
съдържание и цел за постигането на същия правен ефект. Според съда, от
страна на Държавата не следва да се допуска извършването на такива сходни
високи по обществена опасност престъпления при реализирането на
генералната превенция с предупреждение към останалите членове в
обществото и най-вече към намиращите на територията на Република
България физическа лица - чужденци или такива с хуманитарен статут,
независимо от тяхната религиозна принадлежност, доколкото и те следва да се
въздържат от извършването на подобни на противоправните на подсъдимия С.
престъпни прояви по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, зачитайки спазването на установените в страната
обществен ред, правопорядък, закони, правила и принципи на
неприкосновеността на гражданите срешу всякакъв вид посегателства, които
нарушават правата и свободите им.
Като отегчаващите вината обстоятелства съдът приема, че са налице
следните такива:
1.). За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от
НК съдът отчита наличието на два броя едновременни квалифициращи
признака от състава - наличието на хулигански и ксенофобски подбуди.
21
2.). Проявената престъпна упоритост на подсъдимия С. при
извършването на престъпните прояви по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр.
чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Показани са от същия при извършването на престъпленията -
целеустременост, плануваност, организираност, подготовка (ходел е с нож
със себе си, който предварително скрил в дрехите си), системност и
продължителност на престъпните му действия. Подсъдимият С. с железен
предмет - свещник, с остри ръбове на няколко пъти, след като се качил
върху предния капак на полицейския автомобил, започнал да удря със
свещника предното стъкло на автомобила, спукал го, а след това с
пластмасова пръчка и с държания от него свещник продължил да удря по
автомобила на СДВР, посягайки да удари с пластмасовата пръчка и
личността на свидетеля Б. С. Д., който изпълнявал служебния си дълг по
опазването на обществения ред (още, докато бил в полицейския
автомобил през прозореца на вратата на МПС подсъдимият Сухел
посягал към свидетеля Д.). Подсъдимият С. е търсил саморазправа. Искал е
такава. Показал я. Получил я. Целял е накаже и нарани някой. Сторил го. Без
свян. Без срам. Посегнал е на човешка личност; на полицейски служител;
причинил е щети, засегнал е по интензивен начин правовия ред в самата
Държава. Имал е готовност още да продължи на местопроизшествието със
своите противоправни действия във висока интензивност, при което
общественоопасните последици биха били по-големи. Спрямо подсъдимият С.
е бил използван електрошок, за да може да бъде овладяна агресията му и с
оглед помощта на свидетеля М. Ц. Ш., който съборил подсъдимия С. на
земята, като след поставянето на белезниците на ръцете му, на
местопроизшествието са се били притекли още служители на СДВР.
Подсъдимият С. бил възприет като изключително агресивен по време на
престъпната си деятелност, както от свидетеля С., така и от останалите
свидетели по делото. КСППЕ е посочила, че използваното лекарство от
подсъдимия С. - две таблетки „лирика“ не води до страничните ефекти, които
твърдял пред вещите лица, че са се проявили спрямо него - а именно, че е имал
дезориентация и че е имал действия „като на сън“. За съда са определящи не
субективните твърдения на подсъдимия С., а неговите обективните действия и
намерения с оглед целеустремената му престъпна деятелност, която е
извършил според установените по делото факти.
3.). Преследването на пострадалия А. С. от подсъдимия С. с нож на
два пъти на две разстояния между 20-30 (двадесет и тридесет) метра в
района на инкриминираното място в гр.София на ул. „Княз Борис I“
между № 159 и № 170-172. В момента на извършването на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, след като подсъдимия С.
едновременно сочел (с пръста на ръката си) нагоре към небето, докато
говорел на арабски език на свидетеля С. и след като последния не успял да
проведе диалогичен (разбран) разговор с него, то подсъдимият С. внезапно,
без причина и без да е бил предизвикан от свидетеля С., бръкнал в дрехите си,
извадил от тях (дълъг кухненски) нож (с дървена дръжка) и започнал да
крещи: „Аллах акбар!“. В този момент пострадалият С., докато се намирал до
22
свидетеля П. И. Т. в района на адреса му в гр.София, ул. „Княз Борис I“ № 159,
същият побягнал напред и в близост до № 170-172 на същата улица, където
бил настигнат от подсъдимия С., който го преследвал с ножа, деецът С. му
нанесъл удар с ножа в областта на тила му - в областта на главата и шията
отзад, като пострадалия С. политнал напред, паднал на земята, а подсъдимия
С. започнал да го хапе на няколко пъти по тялото и гърба му, докато бил
отгоре му. Пострадалият С. се изправил, измъкнал се от подсъдимия С.,
върнал се при същото изминато разстояние от 20-30 (двадесет-тридесет) метра
в посока към дома на свидетеля Т., влязъл в имота му, затворил входната
врата, а подсъдимия С. бил възприет с ножа в близост до входната врата да
обикаля и да очаква пострадалия да излезе. Налице е била висока активност
на подсъдимия С. в преследването на пострадалия С. с реализираното
посегателство не само с нож, но и с хапене (т.е. дори и с голи средства, или
иначе казано тялото му е било използвано като негово второ оръжие).
4.). Опасността, която е била реална, за пострадалия А. С. да настъпи
и по-застрашаваща и по-увреждаща правна последица, не само за
здравето му, но и за живота му. На същия е била причинена лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в прободно-порезна рана в
областта на тила му - задната част между главата и шията на човек. В тази част
на човешкото тяло се намира човешката глава, жизнено-важен орган и
преминаващи магистрални кръвоносни съдове. Чистата случайност, бягството
на пострадалия С., измъкването му от дееца С., обратното му бягство към
дома на свидетеля Т., и намесата на органите на 03 РУ-СДВР след сигнала на
телефон 112, са предотвратили опасността подсъдимия С. да увреди не само
здравето, но и живота на нападнатото лице С.. Съдът отчита, че средството -
използвания голям кухненски нож с дървена дръжка, съгласно гласните
доказателствени средства, приложения огледен протокол и фотоалбума към
него, е било годно да причини, дори смърт. Съдът съобразява, че конкретния
нож има дълго над 10 (десет) см желязно острие (без дължината на дръжката),
а според показанията на свидетеля С. и свидетеля Т., се установява, че същия е
бил „наръган“ с нож в областта на тила му, а СМЕ потвърждава, че
нараняването му е било едновременно и прободно, и порезно, т.е.
използваният нож едновременно е прободил и е режел мястото, към което е
било насочено използваното конкретно хладно оръжие (според установените
факти).
5.). Изпитваните от пострадалия С. физически болки; страдания;
интензивна уплаха за здравето му и живота му при реализирането на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК .
Пострадалият С. се уплашил при възприемането на държания от подсъдимия
С. голям кухненски нож с дългото му острие. Уплахата му е била реална. Тя се
е отнасяла не само за неговото здраве, но и за живота му. Инстинктът му за
съхранение и тази уплаха, са го мотивирали да побегне от подсъдимия С. и от
държания от него нож, и дори да не е успял да предотврати настъпването на
нараняването в областта на тила му с ножа на дееца, като пострадалият С. се
измъкнал от захвата на подсъдимия С., който го е хапел по тялото и гърба му,
докато били земята, изправил се и побягнал обратно към дома на свидетеля Т.,
23
за да се спаси, образно казано, от продължаващото преследване и от
посегателствата на своя нападател. По времето на тези действия пострадалият
С. е изпитвал физически болки и страдания, интензивна уплаха, стрес,
безпокойство, притеснения, терзания. Спрямо същия, дори е било проявено
поведение на унижаване и обида, тъй като не е бил извършил нищо
противоправно спрямо подсъдимия С., за да се оправдае последващата към
него агресия като заслужена или същата да е била проявена в защита на
евентуално засегнати блага. Т.е. пострадалият С. не е нападал подсъдимия С..
6.). Извършени за изключително кратко време (в порядъка на
минути) два вида разнородни престъпни прояви по два различни
престъпни състава на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и на
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, което показва, че подсъдимия С. е накърнил,
увредил и е застрашил в интензивна степен значими за Държавата и
обществото обществени отношения, които са предмет на закрила от съставите
на особената част на НК.
7.). Внезапността, моментът на изненадата и неочакваността на
нападението на дееца С. над пострадалия А. С., в момент, когато същият
(пострадалото лице) не се е защитавал и човешката му защитна реакция е
липсвала.
8.). Проявените от дееца С. жестокост, ненавист, наглост,
демонстративност, безцеремонност, арогантност във физическото
посегателство с нож и хапене над пострадалия С. при реализирането на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Поводът и мотивите за проявата на физическо насилие над пострадалия С. са
неоправдани и са абсурдни, лишени от каквато и да e житейска логика. Били
са използвани изненадата и внезапността на нанасянето на удара с нож спрямо
пострадалия С. в момент, когато защитната му реакция е липсвала или се е
целяло да бъде сломена. Този съдебен състав счита, че деецът С. с оглед на
обстоятелствата по делото е имал готовност да нанася още удари с държания
от него нож или да продължи да хапе пострадалия С., докато изричал думите:
“Аллах Акбар!“ („Аллах е велик!“).
9.). Извършването на престъпните прояви по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и
пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК от страна на
подсъдимия С. при религиозна, дори фанатична изразеност с думите:
“Аллах Акбар!“ („Аллах е велик!“), като на пострадалия С. сочел, дори с
пръста на ръката си нагоре към небето, крещейки същите изрази. Съдът
подчертава тези факти не защото има упрек към мюсюлманската общност,
към ислямското вероизповедание или Корана, а защото те са от значение за
извеждането на всички релевантни обстоятелства, условия, особености и
специфика относно двете извършени от подсъдимия С. престъпления.
Подсъдимият С. е представител на арабската общност. За това няма спор.
Гражданин е на Република Сирия. В страната ни същият притежава
хуманитарен статут на бежанец, поради военното положение в родината му.
Въпреки хуманитарния му статут на бежанец, подсъдимият С. е задължен да
спазва и зачита правилата, законите и правовия ред в Република България.
24
Същият не го е направил. Престъпните му прояви по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и
пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК с оглед начина,
условията и механизма на извършването им и при използването на думите
“Аллах Акбар!“ („Аллах е велик!“) целят да предизвикат страх, смут,
объркване, несигурност, промяна на мисленето и ужас не само спрямо
личността на пострадалия С., но и спрямо свидетеля Д., като служител на
реда, но и спрямо останалите членове на обществото. Според съда
престъпните му прояви с оглед начина на извършването им и предвид
религиозния оттенък, който съдържат, целят да предизвикат и/или увлекат по
религиозни подбуди и други лица, споделящи принципите на ислямския
фундаментализъм. Престъпните му прояви са извършени на публично място,
и нощно време (през нощта човешките реакции на защита са значително по-
ограничени и не са активни). Използван са нож и предмет с остри ръбове -
представляващ свещник (а това е религиозен предмет в християнството).
Извършени са били посегателства спрямо две човешки лица с дълъг остър
нож и с пластмасова пръчка; както и нападение против движимо имущество
(относно нанесените щети по полицейския автомобил с използвания предмет
свещник), но и е реализирано и посегателство спрямо правовия ред и
спокойствието на гражданите. Пострадалият С. е бил хапан по тялото и гърба
му от подсъдимия С.. Същият крещял и изразите „Аллах Акбар!“ („Аллах е
Велик!“) по времето на извършването и на двете престъпления.
Настоящата инстанция на СРС по свое вътрешно убеждение приема, че
престъпните действия на подсъдимия С. по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр.
чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК граничат с проявите на
тероризма, религиозния фанатизъм (ислямският фундаментализъм) и терора.
Религиозният фанатизъм или т.нар. ислямски фундаментализъм в основата, на
което стои формата на насилието с религиозна насоченост, проповядва идеята
за създаване на ислямско общество, изчистено от светски закони и норми,
управлявани единствено и само по законите на Шериата. Терорът по
съдържание се тълкува като система от мерки за преследване, насилие и
физическо унищожение на хора; за промяна на мисленето; за осъществяването
на натиск; за създаване на несигурност за постигането на определени цели -
политически, държавни, военни, социални и/или религиозни. По този начин, с
такива прояви с такива цели се подкопават принципите на държавното
конституционно устройство в Държавата, и могат да предизвикат социално
напрежение, смут, паника, последващи реакции между различните общности в
страната. Тези доводи мотивират съда да приеме, че престъпната деятелност
на подсъдимия С. изначално не е за подценяване.
10.). Съдът подчертава тези факти в тяхната цялост при анализа на
отегчаващите вината обстоятелства, за да изведе като безспорна и моралната
укоримост, изключително високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия С. и изключително високата степен обществена
опасност на престъпленията по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК за разлика от престъпленията
от същия вид.
В тази насока е Решение № 90 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
25
167/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова, според
което определянето на размера на наказанието не е в резултат на
механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по
цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната
конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на
онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре
отговаря на целите по чл. 36 от НК.
Изложените съображения са мотивирали съдът да приеме, че спрямо
подсъдимия С. не са налице основанията за приложението на чл.66, ал.1 от НК
относно индивидуализираните му наказания „лишаване от свобода“, тъй като
условното осъждане в случая само по себе си не е ефективно за постигането
на целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Тази преценка на съда не е
израз на възмездие, а се основава единствено и само на фактите по делото,
събраните доказателства, приложението на закона и на вътрешното убеждение
на състава. Целта на съда е отдаде значимост на целите на наказанието и на
тяхното реално постигане. Условното осъждане не е достатъчно по тежест и
правни последици, което да способства за постигането на предупредителния и
превъзпитателния ефект на наказанието, за разлика от ефективното
изтърпяване на определеното по чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, наложено на
подсъдимия С. по реда на чл.54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК. Подсъдимият С.
задължително следва да бъде изолиран в пенитенциарна институция за
определения му с общо най-тежкото му наказание „лишаване от свобода“
срок, за да му се отнеме реално възможността да извършва престъпления на
територията на страната; за да се превъзпита с психологически стимули,
бариери и задръжки към въздържането му от извършването на престъпления,
но и за да отправи сериозен предупредителен ефект към останалите членове
на обществото да се въздържат от престъпни прояви, като настоящите такива
или като тези, за които са регламентирани престъпните състави от особената
част на НК. По този начин биха се постигнали и ще се постигнат опазването
на обществения ред в страната; спокойствието на гражданите;
неприкосновеността на личността им и/или на тяхното имущество, но и ще
реализират и зачитането на принципите на правовата и демократична
Държава, които настоящият съдебен състав безусловно споделя и прокламира.
Определените наказания по реда на чл.54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК - за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и за
престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и осем месеца, следва да се изтърпят
ефективно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС „при първоначален общ
режим“.
Съдът приема, че наказанията за престъпните прояви по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК са
определени от състава по обективен и справедлив начин с балансиран подход.
Определянето на по-ниски наказания от индивидуализираните такива ще се
26
счита за неоправдано снизхождение и ще закрепят чувството за безнаказаност
на подсъдимия С.. Съдът приема, че санкциите за двете престъпления в
тяхната цялост спрямо подсъдимия С. са законосъобразни, справедливи и
съответни на тежестта на всяко от двете извършени престъпления и на
личността на извършителя им, тъй като способстват към постигане на
специалната и на генералната превенции. Наложените му наказания
„лишаване от свобода“ по реда на чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК са
индивидуализирани по вид и размер съответстват на целите на чл.36 НК при
съобразяване на фактите и установените по делото отегчаващи вината
обстоятелства, и доколкото липсват каквито и да е било многобройни или
изключително смекчаващи вината обстоятелства. „Съдът следва да съобрази
целите на наказанието, които са свързани, както с личната, така и с
генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а се намират в
диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се
разгледа като средство за осъществяване на общата”– Р № 36/ 03.02.2000 г. по
н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
Съдът не следва да отчита по никакъв начин какво въздействие е оказало
върху личността на подсъдимия С. наказателния процес, тъй като
наказателният процес няма превъзпитаващи и/или предупредителни цели,
насочени към изграждане на задръжки и бариери срещу извършване на
престъпления по смисъла на чл.36 от НК вр. чл.1 от НПК. Превъзпитаващо и
предупредително въздействие законодателят е предвидил, че се постига само с
наказанията по чл.37 от НК, които са задължителен елемент от наказуемостта
на всяко престъпление. Участието на един обвиняем в наказателен процес
изпълва целите на наказателния процес по чл.1 от НПК и на основание чл.269,
ал.1 от НПК или във връзка с действащата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ съдейства за гарантиране на правото му на защита
при изследване на въпросите по чл.102 от НПК има ли извършено
престъпление, какъв процесуален и материален закон следва да се приложи и
при установяване на вина какво наказание по вид и размер следва да се
наложи на обвиненото лице с присъдата на съда. Това е основната
непосредствена цел на наказателния процес, позитивно уредена в чл.1 от
НПК. Наказателният процес няма за задача да превъзпитава или
предупреждава едно обвиняемо лице съгласно чл.36 от НК срещу извършване
на престъпления по НК. При индивидуализиране на наказания по НК съдът
приема, че не следва да се съобразява обстоятелството дали процесът е
постигнал превъзпитаващо и предупреждаващо въздействие върху
обвинението лице, и това да рефлектира пропорционално върху интензитета
на наказателната репресия. Тази преценка се извършва само с наказанието за
конкретния престъпен състав, при установяване на основанията за това в
съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон.
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. съдът е приложил
материалния закон и на основание чл.23, ал.1 от НК е определил по
отношение на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ измежду наложените му такива с настоящата присъда за
извършените две престъпления от общ характер по съставите на чл.131, ал.1,
27
т.12, пр.1 и пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, а
именно - наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 8
(осем) месеца), което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи
ефективно при първоначален „общ“ режим.
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. съдът е приложил
материалния закон и на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднал от
размера на наложеното на подсъдимия С. и определено по реда на чл.23, ал.1
от НК общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, времето, през което
същият е търпял ограничения на правото си на свободно придвижване по реда
на ЗМВР и НПК, ако са били постановявани по наказателното производството.
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. съдът е приложил
процесуалния закон и на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия
С. да заплати в полза на СДВР сумата от 971.76 лева, представляващите в
сторените в досъдебното производство разноски, ведно със сумата от 5.00
лева в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист. Отговорността за разноски е обективна закономерна
последици от изхода на наказателното производство в съответствие с
изискванията на чл.189, ал.3 от НПК.
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. съдът е приложил
процесуалния закон и на основание чл.301, ал.1, т.11 от НК е постановил
приложените на л.14 (гръб) от ДП в хартиен плик доказателствени
биологични данни да останат като неизменна част от доказателствените
материали по наказателното производство
С присъдата на съдебния състав от 04.07.2024г. съдът е приложил
процесуалния закон и на основание чл.301, ал.1, т.11 от НК е постановил
отнемането като вещи без стойност на използваните средства при
извършването на престъпната деятелност - един брой нож с дървена дръжка и
един брой метален предмет с неправилна форма и с остри ръбове,
наподобяващ свещник (на съхранение в 03 РУ-СДВР), като след влизането в
сила на постановената присъда, същите следва да се унищожат по
предвидения законов ред.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ



28
Съобщи за изтекли лични данни