Решение по дело №3420/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 399
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530103420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                17.03.2020 г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                                      ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 19 февруари                                                                 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Ралица Димитрова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 3420 по описа за 2019 година.

 

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр. Пловдив, в която твърдят, че на 29.05.2019 г. подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към А.А.А.. По входираните документи било образувано ЧГД № 2812/2019 г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал, 5 ГПК, поради което подават настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-СП 3/10.05 2008 г. и влезли в сила на 27.06 2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е бил необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството /цитиран в исковата молба/.

Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент ответникът не упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия.

Според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им. Обектът на А.А.А. бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на чиято лицензионна територия се намирал. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този смисъл и чл. 42 от общите условия на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение Юг" ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързват потребителите, без да било необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период.

А.А.А. имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползвана от същия ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида на обекта на потребление. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури.

Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от общите условия снабдяването с ел. енергия започвало след подаване на заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия да крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на разпределителната мрежа Електроразпределение Юг ЕАД. С тези документи клиентът заявявал желанието си да бъде снабдяван с електроенергия от крайния снабдител ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и да му бъдат предоставяни мрежови услуги от ЕВН България Електроразпределение ЕАД, идентифицирал се като клиент и индивидуализирал обекта си. В изпълнение на общите условия ответникът подал заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата на 29.02.2012г., ведно с декларация за съгласие от останалите съсобственици на обект с ИТН 2088097 същият да бъде заведен по неговия клиентски номер.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги обект с ИТН 2088097, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Ком № 57 и представляващ магазин.

За А.А.А. бил открит клиентски номер ********** в качеството му на собственик на обекта, съгласно Удостоверение за наследници изх. № 697/28.02.2012 г. и справка от имотен регистър.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия доставили на обекта на ответника за периода 23.09.2017 г. – 22.03.2019 г. електроенергия на обща стойност 110.72 лв., която до този момент не била заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 9.22 лв. за периода 11.11.2017 г. – 28.05.2019 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

Молят съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А.А.А., както следва:

- 110, 72 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 23.09.2017г. - 22.03.2019г.;

- 9, 22 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.11.2017г. -28.05.2019г.

- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират направените разноски в заповедното производство, както и направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.А.А., чрез назначения особен представител адв. В.К.. В съдебно заседание особеният представител адв. К., счита исковата молба за неоснователна, а искът за недоказан. Моли съда да постанови решение, с което да остави иска без уважение.

 

Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2812/2019 г. по описа на РС - Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1492 от 30.05.2019 г. за сумата от 110,72 лева главница за незаплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.09.2017 г. до 22.03.2019 г., по партида с клиентски № **********, с 9,22 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2017 г. до 28.05.2019г. и законна лихва, считано от 29.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение /чл. 78, ал. 8 от ГПК – изм./.

По делото са представени и приети като доказателства Заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия да крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата;  Декларация за съгласие от съсобствениците; Удостоверение за наследници изх. № 697/28.02.2012г.; Справка от имотен регистър; Фактури – 18 бр., както и Препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК за установяване на неизпълнено задължение за заплащане на доставена електрическа енергия за сумата от 110, 72 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 23.09.2017г. - 22.03.2019 г., 9,22 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.11.2017 г. - 28.05.2019 г., както и законна лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния обект, поради което е придобил качеството на потребител на ел. енергия. По силата на чл. 7, т. 1 от  Общите условия ищцовото дружество е поело задължението да снабдява с ел. енергия процесния обект на ответника в гр. Стара Загора, ул. „Ком“ № 57. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Общите условия ответникът се е задължил и да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.

Крайният клиент, какъвто се явява ответникът използва преносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която е присъединен при публично известни общи условия, съгласно разпоредбата на чл. 104 А от Закона за енергетиката. В случая, ответникът се явява потребител, който е присъединен към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, следователно следва да заплаща всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на крайния снабдител. В този смисъл е разпоредбата на чл. 42 от Общите условия на ЕВН България Електроснабдяване АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Общите условия, клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми дължи на ЕВН Електроснабдяване обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на назначения особен представител на ответника, че по делото липсва заявление –декларация за започване на продажба на ел.енергия, тъй като такава е представена /л. 3 от делото/ от 29.02.2012 г., както и  Декларация за съгласие от съсобствениците /л.4 от делото/ за ползване на разпределителната мрежа. Видно от справка от имотния регистър, ответникът и другите съсобственици са продали процесния имот на друго лице  - Илия Кирилов Караджов на 23.05.2019 г., като това обстоятелство очевидно не е отразено по партидата на имота.

Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание, ответникът не оспорва дължимите суми, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е основателен и доказан изцяло, поради което следва да бъде уважен, тъй като клиентът на ищцовото дружество не е заплатил стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и начислената  цена за достъп до разпределителната мрежа за процесния период.

На осн.чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото делото в размер на 675 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за юрисконсулт и депозит за особен представител, както и направените по ч.гр.дело разноски в размер на 75 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на А.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Централен”, ул. ”Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт С.П., сумата от 110,72 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 23.09.2017 г. - 22.03.2019 г., сумата от 9,22 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.11.2017 г. - 28.05.2019 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1492 от 30.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2812/2019 г. по описа на СТРС.

 

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Централен”, ул. ”Христо Г. Данов" № 37, направените разноски по настоящото дело в размер на 675 лв., както и сумата в размер на 75 лв., представляваща направените по ч. гр. дело № 2812/2019 г. по описа на РС-Стара Загора разноски.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: