Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260067
гр.
Пловдив, 09.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на тридесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на
секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на
прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ
като разгледа
докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЧНД №537/2020г.
по описа на съда
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ във вр. с Рамково
Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005год. относно прилагане на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции.
Предмет
на разглеждане е депозирана от адв. Г., в качеството
му на защитник на заинтересованото лице Ц.Н.Ц., жалба против Решение № 260015/19.10.2020г.,
постановено по ЧНД №480/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Със същото
е ПРИЗНАТО Решение № 17.0504653.7 за налагане на парична
глоба, издадено от П.П.Р., Ц.с.„Глоби“ - Г.,
постановено на 17.10.2019 година, влязло
в законна сила на 09.11.2019 г., с което на Ц.Н.Ц. е наложена финансова санкция в размер на 120
евро за административно нарушение по
реда на § 41 ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO
(Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG (Закон
за движението по пътищата); 11.3.6 BKat (Каталог за
глобите), както и е определена парична сума за разходите по производствата,
които са довели до решението в размер на 28,50 евро, или общо финансова санкция
148,50 евро с левова равностойност от 290.44 лева. Постановено е решението да
се изпрати на НАП П. за изпълнение и събиране на дължимите суми в определената
им левова равностойност.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на закона, тъй като изпращащата държава - Федерална
Република Г., не е изпълнила изискванията на чл.35 т.10 от ЗПИИРКОРНФС - да
уведоми заинтересованото лице и да го призове за съдебния процес, в рамките на
който решението за налагане на финансовата санкция е било взето. Прави се
искане, поради изложеното, решението на окръжният съд да се отмени и да се
постанови ново, с което да се откаже признаване на решението, издадено от П.П.Р., Ц.с.„Глоби“ - Г..
В апелативния съд, засегнатото лице и
защитника му заявяват, че поддържат жалбата и направеното с нея искане по
изложените съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и
законосъобразно предлага да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди
по отделно и в съвкупност приложените към делото писмени доказателства, взе
предвид становището на страните, намери за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
делото е налично Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005г., с превод на български език. Удостоверението е изготвено
от компетентен изпълнителен орган на издаващата държава, отразен в б. „в“ от
удостоверението и съдържа необходимата информация, в това число относно
извършеното от засегнатото лице нарушение – по вид, време и място, приложимата
към него нормативна база, действаща в изпращащата държава, и начина, по който
производството по издаване на решението е било проведено.
Поради
това настоящия състав споделя казаното от окръжния съд, че са спазени
изискванията на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС за форма, съдържание и
удостоверяване. Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е изпратено по
електронна поща, т.е. изпълнени са и изискванията на закона за използване на
надлежно защитен начин, позволяващ удостоверяване на автентичността им.
Правилно е становището на окръжния съд, че е бил компетентен да се произнесе по
делото, тъй като съгласно чл.31 ал.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане
на финансови санкции се признава от съда по местоживеене или обичайно
пребиваване на засегнатото лице. Категорично е установено, че Ц. има настоящ и
постоянен адрес на територията на Пазарджишкия съдебен орган, което не е и
спорно обстоятелство по делото.
И
така, сезиран с акт, издаден от компетентен орган на друга държава – членка на
ЕС, компетентният да се произнесе окръжен съд Пазарджик правилно е преценил, че
е било проведено административно производство, в рамките на което е било
санкционирано извършено от българския гражданин Ц. нарушение по Закона за
движение по пътищата, действащ в Г., изразяващо се в управление на МПС със скорост, превишаваща максимално
допустимата за населено място. Актът, чието признаване и изпълнение се иска, е
влязъл в законна сила, видно от отразените в удостоверението данни. Отново, според
отразеното в удостоверението производството е било писмено, актът е връчен
надлежно на Ц., като му е разяснено правото на съдебно обжалване и сроковете за
това, което изключва приложението на чл. 35 т.9 от Закона, т.е. не е налице
визираното в този текст основание за отказ за признаване и изпълнение на решението.
Няма как да се обсъжда в конкретния казус изпълнение на визираното в чл.35 т.10
от закона изискване, тъй като то е неотносимо към
настоящия случай. Дори само от наименованието на органа, издал решението - П.П.Р., Ц.с.„Глоби“ – Г. става пределно ясно, че то не е
резултат от проведен съдебен процес, за които заинтересованото лице да бъде
уведомено с надлежното му призоваване. Това обстоятелство е изрично отразено и
в б.“ж“ от удостоверението, според което несъдебен орган е постановил акта, с
който санкцията на Ц. е била наложена.
За да се стигне до съдебен процес следва засегнатото лице да е поискало това,
да е изразило желание за обжалване на лично връчения му административен акт.
Сам Ц. не твърди от това свое право да се е възползвал, такива данни и от
отразеното в удостоверението не може да се извлекат, напротив, за обратното
сочи липсата на отбелязвания в б. „з“ от удостоверението. Така че изпращащата
държава не е имала нито задължението да уведомява Ц. за съдебен процес, нито за
го призовава за такъв, защото публичен съдебен процес не е провеждан, а
решението е последица от административно производство, в рамките на което е
било издадено. Не може да се сподели виждането в жалбата, че не трябва българския
съд да се доверява на отразеното в удостоверението в посочения до тук смисъл –
че искане за обжалване на административния акт от страна на Ц. не е отправяно. Известно е, че отношенията между държавите – членки на
ЕС, каквато е и Г., се основават на принципите на взаимно доверие и
сътрудничество и некоректно е да бъде поставяно под съмнение обективността и достоверността на отразените
в удостоверението обстоятелства.
Финансовата
санкция е наложена за деяние, за което не се изисква двойна наказуемост – чл.30
ал.2 т.1 от Закона, а извършеното несъмнено представлява престъпно деяние и по
българското законодателство - ЗДвП.
Размерът
на наложената санкция Глоба, чието изпълнение се иска отговаря на изискванията
на чл.35 т.6 от Закона. Към момента не е изтекъл давностния
срок за изпълнение на така наложената финансова санкция, според
законодателството на издаващата държава, която изтича на 09.11.2022г. според
отразеното в удостоверението, не са налице доказателства, установяващи имунитет
или привилегия на засегнатото лице, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Не се касае за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не е
осъществено нито изцяло, нито отчасти на територията на РБългария,
не е извършено и извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не препятства предприемане на производство по отношение на
същото.
Правилно
и в съответствие с чл.32 ал.1 вр. с чл.16 ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС е изчислена левовата равностойност на наложената Глоба и присъдените
разноски, определена съобразно фиксинга на БНБ към момента на влизане в сила на
решението, чието признаване и изпълнение се иска –290.44лв, като за съда не
съществува възможност за преценка на размера на същата, респ. за намаляването
му, тъй като не е налице хипотезата на чл.32 ал.2 от Закона - нарушението не е
извършено извън територията на издаващата държава, съотв.
не попада под българска юрисдикция. Липсват доказателства за извършено частично
или пълно плащане на дължимите суми, поради което и не са налице основания за
прихващане по смисъла на чл.17 от закона.
И
след като основания за отмяна и/или изменение на атакувания съдебен акт не се
откриват, като правилен и законосъобразен той следва да се потвърди и мотивиран
от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260015/19.10.2020г., постановено по ЧНД
№480/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: