МОТИВИ към присъда № 130
по НОХД № 326/2017 год.
Подсъдимият А.К.Н. ***, е предаден на съд за това, че в
условията на повторност, след като е бил осъден с решение № 204/02.10.2007 г.
на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2007 г., с решение №
207/29.12.2008 г. на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на 06.05.2009 г. и
с решение № 85/09.06.2016 г. на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на
28.06.2016 г., да издържа свои низходящи – синовете си В.А.Н., роден на *** г.
и Е.А. Н., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 79 месечни вноски за периода от
01.09.2010 г. до 01.04.2017 г., като за периода м. септември 2010 г. до м. януари 2016 г. общо 65 месечни
вноски по 125 лв., равняваща се на сумата от 8125 лв. за двете деца и от м.
февруари 2016 г.
до м. март 2017 г.
включително общо 14 месечни вноски по 210 лв., равняващи се на сумата от 2940
лв. за двете деца, всичко на обща стойност 11065.00 лв. – престъпление по чл.
183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от НПК. Представителят
на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за разглеждане на
делото по този ред. Съдът се произнесе с определение наказателното производство
по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „лишаване от
свобода” в размер, ориентиран към средния, предвиден от законодателя, както и
да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.
Подсъдимият заявява, че напълно признава вината си и
съжалява за извършеното от него. Защитникът му адв. П. М.моли съдът да му
наложи наказание в рамките на 6 месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като съдът констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата
си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
На 17.08.1999 г. подсъдимият А.Н. и св. М.З. сключили
граждански брак. На 29.05.2001 г. се родило първото им дете В., а на 25.02.2004
г. второто Е..
С решение № 204 от 02.10.2007 г. на Районен съд гр.
Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2007 г., бракът между двамата родители
бил прекратен. Родителските права върху двете деца били предоставени на майката
– св. М.В.З.. За бащата, подсъдимият А.Н., бил определен режим на лични
отношение между него и малолетните му деца. Бил е осъден да изплаща ежемесечна
издръжка за всяко от децата си в размер на 40 лв., или общо за двете деца 80
лв.
С решение № 207 от 29.12.2008 г. на Районен съд гр.
Тутракан, размерът на ежемесечната издръжка за детето В. бил изменен на 70 лв.
С решение № 25 от 31.03.2009 г. на Окръжен съд гр.
Силистра, влязло в законна сила на 06.05.2009 г., е изменил ежемесечната
издръжка за детето Е., като размера бил определен на 55 лв.
Така общо за издръжката на двете си деца подсъдимият Н.
следвало да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 125 лв.
Подсъдимият А.Н. не плащал редовно издръжката. С
присъда № 139 от 29.06.2009 г., влязла в законна сила на 15.07.2009 г.,
постановена по НОХД № 111/2009 г. по описа на РС гр. Тутракан, той е бил осъден
за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от НК му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Във
връзка с наложеното наказание РС гр. Тутракан е издал изпълнителен лист, който
бил изпратен на РД на АДВ гр. Варна. До този момент глобата не е платена.
С решение № 85 от 09.06.2016 г. на РС гр. Тутракан,
влязло в законна сила на 28.06.2016 г., размерът на ежемесечните издръжки за
децата В. и Е. бил изменен на 105 лв. за всяко от децата, или общо за двете деца
210 лв.
До м. август 2010 г. вкл. подсъдимият Н. работел и
чрез удръжки от трудовото му възнаграждение издръжката на децата била
изплащана. От м. септември 2010 г. до м. март 2017 г.той не е платил нито една
вноска за издръжка на децата си В. и Е..
В СИС при РС гр. Тутракан са образувани три
изпълнителни дела с длъжник А.Н. и взискател св. М.З. – ИД № 102/2008 г. за
дължими издръжки за двете деца в размер на 40 лв. за всяко от тях; ИД №
298/2009 г. за дължима издръжка за детето В. в размер на 70 лв. и за детето Е.
в размер на 55 лв. и последно ИД № 59/2016 г. за дължими издръжки за двете деца
в размер на по 105 лв. за всяко от тях.
Видно от писмо изх. № 253 от 10.02.2017 г. на РС гр. Тутракан, по трите изпълнителни
дела няма постъпили суми от подсъдимия А.Н..
Съгласно писмо изх. № ФС-23-1586#1 от 13.03.2017 г. на Община Тутракан, дължимата от
бащата ежемесечна издръжка за децата В. и Е. общината е изплащала на техния
законен представител, а именно на майка им св. М.З., както следва: за периода
м. април 2011 г. до м. декември 2013 г. вкл. ежемесечна вноска в размер на 115
лв.; за периода от м. януари 2014 г. до м. юни 2016 г. вкл. ежемесечна вноска в
размер на 125 лв. и за периода от м. юли 2016 г. до м.февруари 2017 г.
вкл.ежемесечна вноска в размер на 160 лв.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт, се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимия Н. в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимият А.К.Н. от обективна страна е
осъществил всички елементи на престъпния състав на чл. 183, ал. 4 във връзка с
ал. 1 от НК. Въпреки, че е бил осъден с решение № 204/02.10.2007 г. на РС гр.
Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2007 г., с решение № 207/29.12.2008 г.
на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на 06.05.2009 г. и с решение №
85/09.06.2016 г. на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на 28.06.2016 г., да
издържа свои низходящи – синовете си В.А.Н., роден на *** г. и Е.А. Н., роден
на *** г., в условията на повторност, съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 79 месечни вноски за периода
от 01.09.2010 г. до 01.04.2017 г., като за периода м. септември 2010 г. до м. януари 2016 г. общо 65 месечни
вноски по 125 лв., равняваща се на сумата от 8125.00 лв. за двете деца и от м.
февруари 2016 г.
до м. март 2017 г.
включително общо 14 месечни вноски по 210 лв., равняващи се на сумата от 2940.00
лв. за двете деца, всичко на обща стойност 11065.00 лв.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия А.Н. с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, желаел е настъпването на обществено опасните последици и е извършил
всичко, зависещо от него, за да настъпят те.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия А.К.Н. за
виновен в това, че в условията на повторност, след като е бил осъден с решение
№ 204/02.10.2007 г. на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на 29.10.2007 г.,
с решение № 207/29.12.2008 г. на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на
06.05.2009 г. и с решение № 85/09.06.2016 г. на РС гр. Тутракан, влязло в
законна сила на 28.06.2016 г., да издържа свои низходящи – синовете си В.А.Н.,
роден на *** г. и Е.А. Н., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 79 месечни
вноски за периода от 01.09.2010 г. до 01.04.2017 г., като за периода м.
септември 2010 г.
до м. януари 2016 г.
общо 65 месечни вноски по 125 лв., равняваща се на сумата от 8125.00 лв. за
двете деца и от м. февруари 2016
г. до м. март 2017 г. включително общо 14 месечни вноски по
210 лв., равняващи се на сумата от 2940.00 лв. за двете деца, всичко на обща
стойност 11065.00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на
подсъдимия към извършеното от него, оказаното от него съдействие за
установяване на обективната истина в двете фази на наказателното производство,
улеснявайки по този начин разследващите по досъдебното производство. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът приема обремененото му съдебно минало.
Причини за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия А.К.Н. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода” наказание „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3 години, както и наказание „обществено порицание“, което
да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата във в-к „Тутракански глас” и
в-к „Напредък”.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът,
на основание чл. 58а от НК, редуцира размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ с една трета, като определи окончателен такъв в размер на четири
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3
години.
Съдът намира, че така наложените по вид и размер
наказания съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването им ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 4 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на подсъдимия А.К.Н. мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: