РЕШЕНИЕ
№ ………/............06.2012 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и
дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА МАРКОВА
При участието на секретаря Х.А. като разгледа
докладваното от съдията Терзийска възз.т.д.
№ 1138/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна
жалба от ЗАД „ВИКТОРИЯ” АД против Решение № 299/02.02.2012 г. на ВРС по гр.д. №
486/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от ЗАД
„ВИКТОРИЯ” АД иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 422 от ГПК за установяване
в отношенията между страните, че „ЖАКО” ЕООД дължи на ищеца сумата от 24943.75
лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 20.07.2009
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание запис на заповед с дата
на издаване 20.07.2009 г. с падеж 31.08.2009 г.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и
като такова моли да бъде отменено. Счита, че съдът е допуснал процесуални
нарушения и е приложил неправилно материалния закон. Твърди, че съдът не е
съобразил направеното признание на факти от ответника, а именно дължимостта на
сумата от 49943.75 лева по анекс № 1/16.07.2009 г. и обезпечителния характер на
издадените два записа на заповеди относно сумата. Сочи, че възраженията за
прихващане, приети за разглеждане от първоинстанционния съд са недопустими за
разглеждане в производството по чл. 422 от ГПК, отделно по част от тях,
доколкото са били релевирани и в друго производство /по гр.д. № 210/2010 г. по
описа на ВРС/, има формирана сила на пресъдено нещо относно неоснователността
им. Моли за отмяна на решението и присъждане разноски за двете инстанции.
Ответникът в отговор счита жалбата неоснователна, а
решението на ВРС за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди. Сочи, че ВРС правилно е приложил закона, а ищецът не е доказал
вземането си. Моли в случай, че въззивният съд намери за доказано по основание
и размер вземането на ищеца да разгледа и уважи процесуално правните възражения
за прихващане. Моли за присъждане на разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез
процесуален представител поддържа изложеното и го доразвива в писмена защита по
спора.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения
материал по делото, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По заявление на ЗАД „ВИКТОРИЯ”, в образуваното
ч.гр.д. № 9293/2009 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист в полза на застрахователя против „ЖАКО” ЕООД за
сумата от 24943.75 лева по запис на заповед от 20.07.2009 г. с падеж 31.08.2009
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
заявлението до окончателното изплащане на същото.
Поради депозирано възражение в срока по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника „ЖАКО” ЕООД и след указания към кредитора по чл. 415
от ГПК е предявен иск за установяване вземането по горепосочената заповед.
В исковата молба са наведени твърдения и за
каузалното правоотношение, изпълнението на което се обезпечава с процесната
запис на заповед, а в отговора на исковата молба са релевирани възражения, част
от които по естеството си процесуално правни за прихващане, други – материално
правни за недължимост на вземането поради погасяване чрез плащане като по тях
съдът ще се произнесе по-долу след като разгледа исковата претенция.
1. По
предявения иск:
Безспорно е /с оглед твърденията по исковата молба и
становището в отговора на ответника/, че на 20.07.2009 г. „ЖАКО” ЕООД е издало
запис на заповед, с която без протест се е задължило да заплати на кредитора
„ЗАД ВИКТОРИЯ” сумата от 24943.75 лева на дата 31.08.2009 г. Ценната книга е
документ, редовен от външна страна, съдържащ всички реквизити по чл. 535 от ТЗ
и установява вземане в полза на приносителя му в посочения размер.
Също така между страните не е било спорно и това е
видно от доказателствата – писмени и заключението по ССЕ, изслушано във
въззивното производство, че записът на заповед обезпечава изпълнение на
задължение на „ЖАКО” ЕООД по споразумение между страните от 09.06.2009 г. и
анекс № 1 от 16.07.2009 г., съгласно които правоотношението по осъществяване на
застрахователни услуги като брокер в полза на „ЗАД ВИКТОРИЯ” от страна на
„ЖАКО” ЕООД е прекратено, констатирано е, че брокерът не е отчитал премиите по
застрахователни полици в размер към 18.06.2009 г. от 49943.75 лева, която сума
е прието да се погаси на две вноски, първата в размер на 25000 лева до дата
31.07.2009 г., втората в размер на 24943.75 лева до дата 31.08.2009 г. Именно
за обезпечаване изпълнението на задължението по заплащане на втората вноска е
подписан процесният запис на заповед. Сумата от 449943.75 лева /по анекса/ е и
счетоводно отразената в предприятието на застрахователя по съответната
аналитична сметка, като задължение.
При горното установителният иск по чл. 422 от ГПК е
безспорно доказан по основание.
По размера: твърдението на ответника в отговора е, че за
погасяване на задълженията по анекс № 1/16.07.2009 г. е превел в полза на ищеца
сума от 6649.50 лева. Макар наименовано от „ЖАКО” ЕООД като възражение за
прихващане всъщност е материално правно изявление за недължимост поради
погасяване чрез плащане.
От заключението по ССЕ, изслушано в настоящата
инстанция, кредитирано като обективно и компетентно дадено е видно, че
постъпилите суми за погасяване на задължения по Анекс № 1 са общо в размер на
5436.50 лева.
В исковото производство след заповедно, вземането
трябва да се установи по основание и размер към датата на сезиране на
заповедния съд, в случая 04.09.2009 г. По тази причина плащания след тази дата
се съобразяват в евентуално изпълнително производство от съдебния изпълнител
при събиране на сумите. До релевантната дата 04.09.2009 г. са извършени
плащания, съгласно таблицата в ССЕ от дата 04.07.2009 г. /сума 237 лева/ до
дата 02.09.2009 г. /сума 134 лева/. При аритметично сборуване на сумите се
получава общо 3800.50 лева. Остатъкът до 5436.50 лева са заплатени след
образуване на заповедното производство. Следователно по размер установителният
иск е основателен до 21143.25 лева, а за горницата е неоснователен по размер.
При това се налага разглеждане на възраженията за
прихващане, но не всички, а тези по които няма сила на пресъдено нещо,
формирана с влязлото в сила решение по гр.д. № 210/2010 г. на ВРС. По делото
има копие на съдебния акт, а служебно на съда, след деловодна проверка е
известно, че решението е в сила от 03.03.2011 г.
Производството по горепосоченото дело е с предмет
вземането по записа на заповед, обезпечаващ плащането на първата вноска по
анекс № 1/16.07.2009 г., а именно сумата от 25000 лева с падеж 31.07.2009 г.
Изобщо не е спорно, че ответникът е направил
идентични възражения /за недължимост и за прихващане/ в настоящото и другото
производство. Първото от тях е това за плащане на сумата от 6649.50 лева за
погасяване задължението по анекса, по която настоящият състав даде разрешение
/отразило се на размера на исковата претенция, до който се явява основателна/.
Второто възражение, което е действително процесуално
правно за прихващане със сумата от 18437.66 лева – дължимо на брокера
възнаграждение по отчетени застрахователни полици, ВРС по гр.д. № 201/2010 г. е
приел, че е неоснователно /не поради недоказаност/, до такъв извод е достигнал
и при разглеждане на възражението за прихващане за сумата от 25000 лева - част от 32633.63 лева, представляваща
изплатени застрахователни обезщетения на правоимащи лица, дадена без основание.
Следователно със сила на пресъдено нещо е отречено цялото насрещно вземане на
ответника, предявено за прихващане, а не само тази част, равна на вземането,
предявено с иска. Относно разликата е недопустим нов процес. По тези
възражения, които са направени и в настоящото производство се разпростира
силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 210/2010 г. и съдът не може да
ги пререшава повторно, поради което и не ги разглежда. Изключение би могло да
се търси в случай, че възраженията по гр.д. № 210/2010 г. са отхвърлени поради
неизискуемост или некомпенсируемост, но случаят не е такъв.
Възраженията за прихващане, предмет единствено на
настоящото дело са следните:
„ЖАКО” ЕООД твърди, че има насрещно вземане от
застрахователя за сумата от 10173.34 лева по валидно сключени и неотчетени в
срок полици, индивидуализирани в справка № 3. Същата се намира на л. 121-126 по
първоинстанционното дело. Видно от наименованието на справката, касае се изобщо
за неотчетени премии към ЗАД „ВИКТОРИЯ” за 2009 г. Допуснатата ССЕ по искане на
ответника в първата инстанция не дава отговор на въпроса за датите, на които
тези суми по застрахователните премии са отчетени при застрахователя. А
съгласно чл. 3 от споразумението от 07.03.2008 г. /за осъществяване на
застрахователни услуги от брокера и размер на възнаграждението/, същото се
определя върху целия застрахователен договор, но се изплаща пропорционално на
база постъпили застрахователни премии по договора. Следователно предпоставка за
настъпване на падежа е плащане на премията /при закъснение, от съответната
дата/. Липсата на доказателства за датите на внасяне на премиите от ответника в
счетоводството на ищеца препятства извод за основателност на възражението за
прихващане /поради недоказаност/. Идентично е становището на съда и касателно
възражението за прихващане със сумата от 2320 лева, получена без основание от
ищеца под формата на глоби за късно отчетени застрахователни полици от „ЖАКО”
ЕООД.
Заключението в първата инстанция по тази задача е
дадено единствено след проверка на документи в предприятието на ответника и
представени от него доказателства по делото. Същите удостоверяват изгодни за
страната, която твърди, факти. Ищецът е оспорил това възражение по размер като
е посочил, че броят наложени глоби, респективно размерът на същите не е
соченият от ищеца и няма надплащане. В тежест на ответника е при пълно и главно
доказване да установи размера на насрещното си вземане, което не е извършено
след като няма насрещна проверка в счетоводството на ищеца. На ССЕ е била
поставена тази задача и при проверка предприятието на ищеца. Вярно е, че ищецът
не е оказал съдействие на експерта за изготвянето на експертизата, но
предупреждение към него по чл. 161 от ГПК няма, нито настояване от ответника в
производството пред ВРС за изпълнение на задачата в цялост.
В контекста на изложеното, искът на ЗАД
„ВИКТОРИЯ” е доказан до размера от
21143.25 лева, а за горницата като неоснователен ще се отхвърли. На база
материалния интерес в уважената част се следват и разноски за двете инстанции.
На ответника се следват на база отхвърлената част.
От ищеца са направени общо разноски в размер на
1297.76 лева за държавни такси и експертиза, от които се присъждат 1100.03 лева
и към тях за всяка от инстанциите сума в размер на 872.87 лева /или общо за
двете 1745.74 лева/ за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 8 вр. чл. 7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. На ответника се следват общо разноски за първа
и втора инстанция на база сумата 3800.50 лева. Доказателства за извършени има
за 950 лева адвокатско възнаграждение, а с определение по чл. 248 от ГПК,
първоинстанционният съд е присъдил 200 лева. От общо 1150 лева, дължими са 175.22
лева. По компенсация на ищеца ще се присъди сума от 2670.55 лева.
В контекста на изложеното решението на ВРС ще бъде
отменено частично, както и ще бъде отменено Определение № 4530/22.03.2012 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 299/02.02.2012 г. на ВРС по гр.д. №
486/2010 г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА с което е отхвърлен предявеният от ЗАД „ВИКТОРИЯ” АД иск с правно
основание чл. 124 вр. чл. 422 от ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „ЖАКО” ЕООД дължи на ищеца сумата от 21143.25 лева /част от
24943.75 лева/, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от
20.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание запис на
заповед с дата на издаване 20.07.2009 г. с падеж 31.08.2009 г., по която в
производството по ч.гр.д. № 9293/2009 г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.9 от ГПК и
вместо него постановява:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че
„ЖАКО” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Дебър” № 34 дължи на ЗАД
„ВИКТОРИЯ”, ЕИК *********, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф” № 65 сумата от
21143.25 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от
20.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание запис на
заповед с дата на издаване 20.07.2009 г. с падеж 31.08.2009 г., по която в
производството по ч.гр.д. № 9293/2009 г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.9 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за горницата над 21143.25 лева до 24943.75 лева, като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Определение № 4530/22.03.2012 г., постановено в
производството по гр.д. № 486/2010 г. на ВРС по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЖАКО” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Дебър” №
34 да заплати на ЗАД „ВИКТОРИЯ”, ЕИК *********, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф” №
65 сумата от 2670.55 лева, разноски в производството за първа и въззивна
инстанция за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.