№ 289 / 8.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. МОНТАНА, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана …. …. четвърти наказателен състав в публично заседание на 24 юли......………….…………………………...........
през двехиляди и осемнадесета година........……………………..…в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова........….….……..……...…………и в присъствието на прокурора...…………............................….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова..…………….…….......…... АН дело 675 по описа за 2018г.........……….....…...…….………………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17 - 0996 - 005731 от 08.12.2017г. издадено от Началник сектор “Пътна Полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, на жалбоподателя В.П.К.,xxx е наложено наказание по чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В.П.К. обжалва постановлението и оспорва констатациите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят В.П.К., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана да обжалва наказателното постановление страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът възприема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
АУАН е съставен на жалбоподателят затова, че на 28.11.2017 г. около 15:10 часа по РП 1-1 /Е79/ км 97+000 с посока на движение към гр.Монтана управлява лек автомобил „БМВ 525Д”, с рег.№ РВ3764СВ без свидетелство за управление на МПС, същото отнето, лишен от правоуправление на МПС. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Наказващият орган приел, че липсват спорни обстоятелства и издал атакуваното НП, като приел същата фактическа обстановка но, че жалбападателят е нарушил разпоредбата на чл.150 А ал.1 от ЗДвП- управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.
При извършена проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление.
Видно от съставения АУАН е, че в него е прието, че жалбоподателят В.П.К. е неправоспособен водач на пътно превозно средство, като последният е със статут на отнето свидетелство на управление. Същевременно е посочено, че извършеното от него деяние, покрива признаците на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление пък е отразено, че на базата на същите факти, деецът е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Посочената като нарушена разпоредба в АУАН по чл.150 от ЗДвП вменява задължение да се управлява МПС само от правоспособен водач, т.е. тази разпоредба би била нарушена само ако управляващият МПС не е правоспособен водач.
Същевременно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП санкционира водач на МПС, които е с отнето/иззето СУМПС по административен или съдебен ред.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочена именно тази хипотеза, като едва тогава е била прецизирана и действително нарушената правна норма. Според съда е недопустимо с получаване на санкциониращият акт деецът да бъде запознаван с всички релевантни по административното обвинение обстоятелства, сред които е и действително нарушената правна норма и по този ред да бъде извършено коригиране в текстовото изписване на посочената в АУАН хипотеза на нарушението. В същия акт е била изписана и санкциониращата норма, която предвижда налагане на наказание за нарушенията по чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП. Санкциониращата разпоредба предвижда налагане на наказание глоба в размер от 100 до 300 лева на водач на МПС, който е бил лишен от това право по административен или съдебен ред.
В този смисъл съдът приема, че съставеният АУАН, въз основа на който е било издадено и обжалваното наказателно постановление, е бил издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, което е било отстранено едва при издаването и връчване на наказателното постановление (в този смисъл е и Решение № 96 от 06.02.2015г. по КАНД № 613/2014г. по описа на Административен съд - гр.Монтана.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 - 0996 - 005731 от 08.12.2017г. издадено от Началник сектор “Пътна Полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя В.П.К.,xxx е наложено наказание по чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: