РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Велики Преслав, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. П.а
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. П.а Административно наказателно
дело № 20223610200365 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М. Ю. К. с
ЕГН ********** с адрес гр.******** срещу Електронен фиш серия К №4937907 на ОД МВР-
Шумен за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Отрича се извършване на нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно.
Жалбоподателят се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Защитникът поддържа
жалбата, сочи гласни доказателства в подкрепа на твърдението си, че не жалбоподателя е
управлявал автомобила на посочената в АУАН и НП дата и място и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по
чл.60 от ЗАНН моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
нарочна молба процесуалния представител оспорва изцяло жалбата, излага становище по
съществото на спора и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 18.05.2021г., жалбоподателят управлявал собствения си л.а.”БМВ 520 Д” с рег.№****по
1
път втори клас № 73 км.35+706 /р.н за с.Александрово, общ.Смядово, обл.Шумен/ в посока на
движение към гр.Шумен. На посочената дата и на същия пътен участък за контрол на правилата за
движение по пътищата било поставено техническо средство АТСС - ARH CAM S 1, с което
средство се извършва измерване на скоростта на движение на автомобилите. На посоченият пътен
участък скоростта на движение била ограничена с пътен знак В-26 до 70 км/ч. Независимо от
ограничението в 15.59 часа на 18.05.2021 г. жалбоподателя управляват л.а.”БМВ 520 Д” с рег.
№*****със скорост на движение 96 км/ч, което било установено с поставеното техническо
средство АТСС- ARH CAM S 1. Посредством същата система на 15.06.2021 г. на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административнонаказание
глоба в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш
бил връчен на 25.09.2022 г. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателя не е представила в
ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило
нарушението, респ.копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в
срока по чл.189,ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото свидетел, тъй
като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените по делото писмени
доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до неговото опорочаване.
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от
компетентен орган, като в настоящият случай е установена побезспорен начин компетентността,
която произтича както пряко от закона и е делегирана със Заповед на Министъра на ВР, която е
приложена по делото.
При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от
ЗАНН, т. е. налице е яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на
жалбоподателя.
Процесното административно нарушение, за което е повдигнато обвинение на
жалбоподателя е установено на 18.05.2021 г., електронния фиш е издаден на 15.06.2021 г. в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Както изрично е цитирано в жалбата съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН - не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
2
извършване на нарушението и видно от текста на цитираната разпоредба датата на връчване на
електронния фиш не е включена в обстоятелствата, които имат значение за изчисление на
давностните срокове, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Обн., ДВ, бр. 36/2015 г. - "При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта", т. е. не е въведено
изискване АТСС да е поставено на видимо място в обсега на пътя, така както сочи нарушителя.
Подобно изискване не се съдържа и в чл. 10, ал. 3 от същата Наредба, предвиждаща Протоколът за
използване на мобилно АТСС да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, каквато по делото има представена. Дори обаче такава снимка
да не беше представена, то би било налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не
препятства установяването на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в
протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТСС е установимо и от
снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая
съвпада с това на установяването му. Заснетата от ARH CAM S1 снимка направена на 15.06.2021 г.
в 15.59 часа несъмнено попада сред тези, визирани в съставения протокол, в който е удостоверено
начало и край на работа. Протоколът е подписан от полицейския служител с удостоверяване, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването.
От друга страна съдът приема, че в съставения за нарушението АУАН ясно и
разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното
техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен вид и номер. В акта е описано
точното място на извършване на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил.
В приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила,
отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 70 км/ч и измерената скорост
на движение на автомобила – 96 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от - 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без
човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая.
Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни
технически средства нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският
служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го
придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е
автоматизирано.
С посочената Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. / са регламентирани ясни правила за използването на мобилни
технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за
движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП е допустимо и когато
3
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни
автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за
контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. А съгласно ал. 2 единствено в
случаите, когато нарушенията са установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават, а нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение.
Цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл. 165, ал. 3 от ЗДП, предвиждаща,
че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил
издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление. Нарушението е установено с
автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо стационарно преносим
уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Предвид изложеното неоснователни са възражението на жалбоподателя, както за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, обосновани с
посочване на присъствие или отсъствие на контролен орган при установяване на нарушението чрез
АТСС, както и за недопустимост на заснемането, установяване на процесното нарушение чрез
АТСС, съответно за неприложимост на чл.189, ал.4 от ЗДвП. С оглед преодоляване на посочените
в ТР№1/26.02.2014 г. постановено по ТД№1/2013 г. на ВАС, проблеми по отношение на
приложението на АТСС, което е било и основание за постановяване на решението за уеднаквяване
на съдебната практика е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, поради което посоченото решение е
неприложима към настоящия случай.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване
от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15
ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.”БМВ 520 Д” с рег.
№***** е измерена с автоматично техническо средство вид ARH CAM S1, което е одобрен тип
средство за измерване, видно от представено удостоверение издадено от БИМ. Същото е било
технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението, видно от протокола за
преминала периодична проверка. За които обстоятелства са представени писмени доказателства,
неразделна част от административнонаказателната преписка. Поради което направеното в тази
връзка възражение от жалбоподателя е неоснователно. Предвид изложеното настоящият състав
приема, че в конкретният случай са изпълнени изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата контролът да се осъществява от АТСС
4
одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и преминали първоначални и последващи проверки. Доколкото нарушението е
установено с годно техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която
по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе от приобщената по делото
като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване
е видно, че на посочените дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от
административнонаказващия орган нарушение. От обективна страна същият, като водач на
моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на
пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 70 км/ч извън населено място,
въведена пътен знак "В26". Въведеното ограничение на скоростта е установено с приобщената по
делото схема на процесния пътен участък от АПИ ОПУ – Шумен. При така приетото за установено
от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в
размер на 100.00 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено
място от 21 до 30 km/h. В конкретния случай разрешената максимална скорост /70 км/ч/ е
превишена с 26 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е
точно фиксирано по вид и размер - глоба в размер на 100 лв., поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в
атакувания електронен фиш.
Настоящото нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
нарушителя от обичайната за този вид административни нарушения, което от своя страна
изключва възможността отговорността му да отпадне с предупреждение съгласно чл. 28, б. "а" от
ЗАНН, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното от АНО искане за присъждане на
разноски, съдът намира следното: Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК, ал. 4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил
в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4937907 на ОД МВР-Шумен за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система с който на
М. Ю. К. с ЕГН ********** с адрес гр.******** за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 лв. /сто лева/, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА М. Ю. К. с ЕГН ********** с адрес гр.******** , да заплати на Областна
Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв./осмедесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6