№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание
на шести април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
|
|
|
||
|
при секретаря |
Ангелина
Георгиева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 624/2023г. |
||||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД, ЕИК ***, гр.София, р-н М., ул.ПК № **, представлявано от изп. д-р А.Е.Г. чрез адв.Л.Ц., против Решение № 125/23.01.2023г. на ВРС, ХХХII-ри състав, постановено по НАХД № 4349/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 70/03.10.2022г. на н-ка на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и на основание чл.51 ЗЧРБ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв. Със същото решение в полза на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Твърди, че ВРС не е съобразил, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН, т.к. в същите не са посочени дата и място на извършване на вмененото нарушение, както и че на практика АНО твърди извършване на нарушение в чужбина – полетът е от гр.Б., Г., там се извършват проверките на документите на пътниците (при чекиране на багажа им, а не на борда на самолета) – поради което следва да се приложи чл.4 ЗАНН. Сочи и че непредставянето на паспорт от пътника не е равносилно на нарушение на чл.20, ал.1 ЗЧРБ, който изисква превозвачът да извърши проверка за наличие на определени документи, преди извършване на превоза, като АНО по никакъв начин не е установил извършването на нарушение от превозвача. В тази връзка сочи и че от описаните в АУАН и НП факти, не се установява кой и как е извършил проверката на документите на пътника на летището в гр.Б. – дали са служители на превозвача или на други лица. По същество сочи и че както Г., така и България, са страни членки на Европейския съюз, поради което осъщественият полет се явява вътрешен по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ. Иска се отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Началникът на Гранично полицейско управление – Летище Варна към РД „Гранична полиция“ – Аерогари, чрез юрк. А Н , оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 5188/04.04.2023г. Моли същата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът приеме жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая ВРС не е съобразил Решение № 459/2014г. на Министерски съвет, касаещо въвеждането на опростен режим за контрол на лица на външните граници на Европейския съюз.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 07.08.2022г., около 14.00ч. в гр.Варна, на ГКПП – Аерогара Варна, при проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република България на пътниците, превозени с полет BUC **** на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД от гр.Б. до гр.Варна, било установено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в Р България, а именно – гражданинът на К. Y.P. , роден на ***г. Пътуването било извършено въз основа на обикновен паспорт на К. № ****, издаден на 07.08.2020г., валиден до 06.08.2030г., който пътникът представил. Прието било, че „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, в качеството му на превозвач, не е установило наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изискват за лицето съгласно Приложение № 1 от Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. – нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр.чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, за което му бил съставен АУАН № 70/08.09.2022г., а въз основа на него било издадено НП № 70/03.10.2022г., с което на основание чл.51 ЗЧРБ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
За да потвърди наказателното постановление ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН, т.к. вмененото във вина на лицето нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Противно на оплакванията в жалбата е прието, че са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на извършване на проверката. Нарушението е довършено когато превозът е завършен, поради което е прието за несъстоятелно твърдението, че е било извършено по друго време и на друго място, а не в гр.Варна. По същество ВРС е изложил мотиви, че от събраните доказателства безспорно се установява, че „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД е осъществило превоз с процесния полет на гражданин на К., въз основа на обикновен паспорт, удостоверяващ неговата самоличност, но без да е издадена виза за лицето за влизането му в България или разрешение за пребиваване. Прието е че в случая съгласно чл.8, ал.1 ЗЧРБ и чл.3, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на ЕП и на Съвета от 14.11.2018г., гражданин на К. може да влезе в РБ ако притежава виза. В случая липсва основание за освобождаване от това задължение в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който РБ е страна, или в акт на Министерски съвет. За неоснователно е прието твърдението, че с извършения превоз не се пресичат външни граници на ЕС. Съобразени са разпоредбата на чл.2, т.1 и т.2 на Регламент (ЕС) № 399/2016г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, които дават легални дефиниции на [понятията] „вътрешни граници“ и „външни граници“, като в този смисъл и по арг. от чл.1 от Кодекса е прието, че „вътрешни граници“ са тези между държавите-членки, включени в Шенгенското пространство, респ. „външни“ са границите на тези държави-членки, които не са присъединени към Шенгенското споразумение. Тъй като за РБ все още не е налице пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство, границите на страната са външни такива, вкл. и по смисъла на Регламент 2018/1806 и Регламент № 539/2001г. По така изложените съображения е прието, че процесният полет от гр.Б., Г. до гр.Варна пресича външна граница на държава-членка, която е част от Шенгенското пространство, поради което за гражданите от трети страни, какъвто е гражданинът на К., се изисква наличие на виза или разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, издадено от държава-членка, имаща вътрешна граница. По тези мотиви е прието, че дружеството-превозвач е осъществило състава на вмененото нарушение. Изложени са и подробни мотиви защо нарушението не може да се приеме за маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН
Така постановеното решение е неправилно.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за това, че в администартивнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване в АУАН и НП на дата и място на извършване на нарушението, както и че е приложима разпоредбата на чл.4 ЗАНН, т.к. нарушението е извършено в чужбина.
ВРС е обсъдил така направените възражения и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящото решение препраща към тях.
Неправилно обаче ВРС е приел, че релевантните към спора факти са безспорно установени и вмененото административно нарушение е доказано.
Превозвачът „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД е санкциониран за нарушение на
чл.19, ал.1, т.1, вр. чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ, за това, че на 07.08.2022г., с
полет BUC **** e превозил от гр.Б., Г. до гр.Варна, България, гражданин на К. –
Y.P. , роден на ***г., само въз основа на представен от пътника обикновен
паспорт на К.
№ ****, издаден на 07.08.2020г., валиден до 06.08.2030г., без превозвачът да е
установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се
изискват за лицето съгласно Приложение № 1 от Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на ЕП
и Съвета от 14.11.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.
Според ал.2 на с.р., не се изисква виза, когато това е предвидено в
Регламент (ЕО)
№ 539/2001г. на Съвета в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор, по който Р България е страна, или в акт на
Министерския съвет.
Регламент (ЕО) № 539/2001г. на Съвета от 15
март 2001г., е отменен с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 ноември 2018г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва
да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки,
както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.
Съгласно чл.3, пар.1 от Регламент (ЕС)
2018/1806, гражданите на третите страни, посочени в Приложение I – сред които е
и К., трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на
държавите членки.
С Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима
на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), се
предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните
граници между държавите членки на Съюза, както и се установяват правила за
граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите членки
на Съюза – чл.1.
Съгласно
чл.2, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/399, „вътрешни граници“ означава: а)
общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите членки; б)
летищата на държавите членки за вътрешни полети; в) морски, речни и езерни
пристанища на държавите членки за редовни вътрешни фериботни превози.
Според чл.2, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/399, „външни
граници“ означава сухопътните граници на държавите членки,
включително границите по реки и езера, морски граници и техните летища, речни
пристанища, морски пристанища и езерни пристанища, доколкото те не
представляват вътрешни граници.
Съгласно чл.2, пар.6 от Регламент (ЕС)
2016/399, „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което
не е гражданин на Съюза по смисъл на чл.20, пар.1 от ДФЕС и което не попада в
обхвата на приложение на т.5 от настоящия член.
По смисъла на чл.2, пар.10 от Регламент (ЕС)
2016/399, „граничен контрол“, означава дейност, извършвана на границата, в съответствие със и за целите на
настоящия регламент в отговор изключително на намерение за преминаване на
границата или акта на преминаване на тази граница независимо от какви
съображения, и се състои в гранични проверки и наблюдение на границата;
Съгласно
чл.3 от Регламент (ЕС) 2016/399, същият се прилага за всяко лице, което пресича
вътрешна или външна граница на държавите членки, без да се засягат: а) правата
на лицата, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на
Съюза; б) правата на бежанци и лица, които търсят международна закрила,
по-специално по отношение на забраната за връщане.
Съгласно чл.6,
пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/399, при планиран престой на територията на
държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки
180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки
ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните
условия: а) да притежават валиден пътен документ, който дава право на
притежателя да преминава границата, отговарящ на посочените в [точки i) и ii)];
б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) №
539/2001 на Съвета, с изключение на случаите, когато те притежават валидно
разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване; в) да обосноват целта и условията на планирания престой и
това, че разполагат с достатъчно средства за издръжка както за срока на
планирания престой, така и за завръщането си в страната на произход или за
транзита към трета страна, в която е гарантирано тяхното приемане, или че са в
състояние законно да придобият тези средства; […];
Съгласно чл.6, пар.2 от Регламент (ЕС) 2016/399,
за целите на прилагането на параграф 1, датата на влизане се
определя като първия ден от престоя на територията на държавите членки, а
датата на излизане — като последния ден от престоя на територията на държавите
членки. При изчисляването на продължителността на престоя на територията на
държавите членки не се вземат предвид периодите на престой, разрешени съгласно
разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване.
Според чл.6,
пар.5, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/399 чрез дерогация от пар.1, на граждани
на трети страни, които не отговарят на всички условия, посочени в параграф 1,
но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, се
разрешава влизане на териториите на другите държави членки с цел транзитно
преминаване, така че да могат да достигнат територията на държавата членка,
която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочно
пребиваване, освен ако имената им не са включени в националния списък на
сигнали на държавата членка, чиято външна граница лицата се стремят да
преминат, и ако сигналът е придружен от указание за отказ за влизане или
транзитно преминаване.
Съгласно
чл.8, пар.3 от Регламент (ЕС) 2016/399, при влизане и излизане гражданите на
трети страни подлежат на цялостни проверки, както следва: а) обстойната
проверка при влизане включва проверка на условията за влизане, установени в
член 6, параграф 1, и когато е приложимо, на документите, които удостоверяват
пребиваване и упражняване на професионална дейност. Това включва подробна
проверка, обхващаща следните аспекти: i) проверка дали гражданинът на трета
страна притежава документ, който е валиден за преминаване на границата и който
не е с изтекъл срок на валидност, и дали документът е придружен, където е
необходимо, от съответната виза или разрешение за пребиваване;
Съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧРБ, при влизане в Република България чужденецът декларира целта
на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва
адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.
Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България,
не попълват адресни карти.
Съгласно
чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва
да притежава: 1/ редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава е необходима.
Съгласно
чл.20, ал.1, т.1, пр.1 ЗЧРБ, превозвач, който превозва по суша, по въздух или
по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е
длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на
визата, когато такава се изисква.
В случая безспорно лицето превозено от
санкционираното дружество е гражданин на трета държава – К., който съгласно
чл.8, ал.1 ЗЧРБ и чл.6, пар.1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/399 може да
влезе в РБ ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. Съгласно ал.2 на
чл.8 ЗЧРБ не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент ЕО
539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор, по който Република България е страна, или в акт на
Министерския съвет.
Неправилно ВРС е приел, че в случая не е налице
предвидено от закона изключение, т.к. с Решение на МС № 48 от 27.01.2012г.
публикувано в ДВ бр.9 от 31.01.2012г. е прието, че до датата на пълното
присъединяване на страната към Шенгенското пространство, РБ ще признава като
равностойни на нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване
за период до 3 месеца в рамките на всеки 6 месеца, считано от датата на първото
влизане, документи издавани от държавите членки, които прилагат изцяло
достиженията на правото от Шенген, сред които документи е и „разрешение за
пребиваване”. Тоест, не е необходимо наличие на виза за влизане и краткосрочно
пребиваване с наличие на такъв документ издаден от друга държава членка, като
влизането и пребиваването се ограничава до 3 месеца в рамките на всеки
шестмесечен период.
Видно от АУАН и НП, в случая е прието, че
превозвачът не е установил К. гражданин да притежава валидна виза или
разрешение за пребиваване.
По делото обаче са налице данни, че лицето е
имало издадено разрешение за пребиваване в Г. – факт, който е относим към
преценката за съставомерност на деянието, но е останал неизяснен във въззивното
производство. Не е установена също целта и продължителността на пребиваването
на лицето.
В проведеното на 23.11.2022г. открито съдебно
заседание като свидетел е разпитана М С С. – служител на ГКПП Аерогара – Варна,
свидетел по акта и присъствала при установяване на нарушението. От начина, по
който са протоколирани показанията на св.С. – „…той ми представи разрешение
за пребиваване, издадено от Република Г., като той заяви, че има такова
издадено, но не го носи“, не може да се установи дали лицето надлежно е
удостоверило разрешено пребиваване в Г. или само е твърдяло такова пред
служителите, осъществяващи граничния контрол.
При тази неяснота в показанията на свидетеля на
съставянето на акта – която може да се
дължи както на неясно изявление на свидетеля, което съдът по време на разпита е
бил длъжен да прецизира, така и на некоректно протоколиране – в контекста
на уредбата в Решение на МС № 48 от 27.01.2012г. и чл.8, ал.2 ЗЧРБ, ВРС
неправилно е приел, че спорът е изяснен от фактическа страна, не е необходим
разпит на актосъставителя и вмененото административно нарушение е безспорно
доказано.
Горното налага отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
При новото разглеждане на делото следва да се
съберат доказателства, в т.ч. чрез повторен разпит на св.С. и разпит на
актосъставителя, за релевантните за спора факти, а именно – гражданинът на К. Y.P.
, роден на ***г., притежавал ли е и представил ли е
при извършване на граничния контрол на 07.08.2022г. разрешение за пребиваване,
издадено от Г., както и каква е била целта и продължителността на престоя му на
територията на Р България.
При този изход на спора, въпросът
за разноските пред настоящата инстанция следва да се разгледа от ВРС по реда на
чл.226, ал.3 АПК.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл.222, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 125/23.01.2023г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 4349/2022г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията в настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.