Решение по дело №20819/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1413

гр. Варна, 17.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20819 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от М.М.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез пълномощника му адв.П.П.П. – АК Варна срещу „А.с.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца:

Сумата от 364.38 лв. /триста шестдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 18.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и

Сумата 1.52 лв. /един лев и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ***г. – ***г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „***“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 900 лева.  Трудовия договор бил прекратен, считано от ***г. на основание чл.71, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че не му е заплатено трудовото възнаграждение за периода на трудовото правоотношение – ***г. до ***г. Трудовото възнаграждение било дължимо до края на м. ***г. и с неизплащането му ответното дружество изпаднало в забава, като обезщетението за периода **г. до ***г. било в размер на 1.52 лева.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът признава иска и представя доказателства за заплатена по банковата сметка  на ищеца сума в размер на 371 лева.

Ответникът твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ***г. ищецът не се явил в офиса на дружеството за да получи полагащото му се трудово възнаграждение и не е посочил банкова сметка ***, по който работодателят да изпълни задължението си. Ищецът дори нямал пълен адрес нито в трудовия договор, нито в исковата молба.

Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, признава иска и моли за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, признава извършеното в хода на процеса плащане и моли за присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. 

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

С протоколно определение от 17.02.2020г. е прието за безспорно между страните по делото и ненуждаещо се от доказване наличието на трудово правоотношение между страните в периода от ***г. до ***г. , по силата, на което ищецът изпълнявал длъжност „снабдител“ в ответното дружество при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 900 лева.

Ответното дружество на ***г. е заплатило на ищеца сума в размер на 371 лева по банковата сметка посочена в исковата молба, видно от представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане /л.25/.

Постъпването на претендираните с исковата молба суми в пълен размер се  признава изрично от ищцовата страна.

В този смисъл исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло при съобразяване на извършеното след предявяване на исковете пълно погасяване чрез плащане от страна на ответника.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска. В срока за отговор на исковата молба ответникът е извършил плащане на сумата и е признал исковете, поради което приложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК зависи само от преценката дали ответникът е дал повод за исковете.

Съгласно чл.270, ал.1 КТ „трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата“, което е приложимо до наличието на трудово правоотношение и предприятие, където се извършва работата. След прекратяване на трудовото правоотношение по отношение на задължението за заплащане на трудовото правоотношение се прилагат общите правила на ЗЗД и изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора – чл.68 б.„а” ЗЗД. Падежът на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца е настъпил, като по делото не са представени доказателства ответното дружество да е извършило опит да изпълни това задължение, напр. да покани ищеца да се яви в предприятието или да направи опит за изплащане на задължението чрез пощенски запис. Твърдението, че адреса на ищеца посочен в трудовия договор не е пълен и не е могло да бъде извършено уведомяване или плащане на този адрес не е доказано. При липса на активно поведение на длъжника, с което да направи опит да изпълни задължението няма как да бъде споделена тезата в отговора на исковата молба, че е налице забава на кредитора.

По изложените съображение не са налице кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 ГПК предпоставки за възлагане на разноските върху ищеца. Според представените списък на разноските и доказателства към него ищецът е извършил разноски в размер на 300 лева, под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 100 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Водим от горното, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу „А.с.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца:

Сумата от 364.38 лв. /триста шестдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 18.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и

Сумата 1.52 лв. /един лев и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ***г. – ***г., поради направено от ответника плащане след завеждане на делото.

 

ОСЪЖДА „А.с.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „А.с.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на предявените искове.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: