№ 4
гр. Русе, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201582 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Рея Кеър България“ ЕООД, депозирана
против наказателно постановление № 18-002023/27.07.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба
№ 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл.
62, ал. 5 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и издадено в противоречие с действащата
нормативна уредба – при нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения, липса на компетентност, неспазена
законова форма и неизяснена в достатъчна степен фактическа обстановка.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба. Инвокират се доводи, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение. На следващо
място се посочва, че в наказателното постановление е отбелязано, че
1
нарушението е от 23.05.2022г., а допълнителното споразумение е от
20.05.2022г., поради и което не е изтекъл тридневния срок към датата,
посочена в АУАН и НП, на която се твърди, че е извършено нарушението.
Излагат се доводи, че извършената проверка на дружеството е завършила на
08.07.2022г. и от тази дата е издаден и АУАН, като при приключването на
самата проверка е даден срок до 13.07.2022г., в който е указано да бъде
отстранено нарушението и не е редно да се установява, че при неизтекъл срок
дружеството е в нарушение, за неизпълнение на задълженията си на Наредба
№ 5. На следващо място се развиват съображения, че свидетелят извършващ
самата проверка е свидетел при съставянето на АУАН и той е подписал акта
както като лице присъствало при установяване на нарушението, така и като
лице присъствало при съставянето на АУАН, а ЗАНН не позволява тези две
качества на едно и също лице, тъй като законът борави с думата „или“ и
трябва да е алтернативно. С оглед възраженията по отношение на датата и
мястото на извършване на нарушението, се твърди, че при съставянето на
АУАН не е спазено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Посочва се, че е
нарушена и разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗАНН, предвид
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, както и че в конкретния случай АУАН не
е съставен в продължение на три месеца от откриването на нарушителя,
доколкото проверката е извършена на 24.06.2022г. Посочва се, че липсват
изискуемите, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН реквизити за съдържанието на
наказателното постановление, а именно описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Оспорва се, че има констатирана
промяна на мястото на работа и в случая не е приложима разпоредбата на чл.
121а КТ, тъй като в случая има не командироване, а изпращане на работник.
На последно място твърди, че в наказателното постановление липсва кои
разпоредби са били нарушени виновно. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, че датата на установяване на
нарушението и датата на неговото извършване са различни дати и в
конкретния случай, нарушението, както е посочено в наказателното
постановление е установено на 24.06.2022г. при извършване на проверка, а
2
самото нарушение е от датата, на която е изтекъл срока за регистриране на
допълнителното споразумение в НАП и доколкото се касае за
законоустановен срок, дори и да има грешно посочване на датата на
нарушението, това не е попречило на санкционираното дружество да разбере,
в какво се състои нарушението, за което е издадено наказателното
постановление. Във връзка с твърденията на дружеството, че АУАН е
съставен преди да е изтекъл срока на даденото предписание се посочва, че
това са две самостоятелни производства и дружеството не е санкционирано за
неизпълнение на дадено предписание, а е санкционирано за нарушение във
връзка с нерегистриране на съответното допълнително споразумение. Във
връзка с твърденията на дружеството жалбоподател, че Дирекция „Инспекция
по труда“ е знаела, че тези нарушения са извършени много по-рано и АУАН е
съставен сред тримесечния срок се посочва, че освен проверката дали е
регистрирано дадено споразумение, трябва да бъде извършена проверка на
дружеството, да бъдат представени тези споразумения и в самата система на
НАП няма възможност да се направи физическа проверка на документите,
които се намират при работодателя. Моли се да бъде постановено решение, с
което да бъде потвърдено наказателното постановление.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.06.2022г. била извършена проверка по документи за спазване на
трудовото законодателство на „Рея Кеър България“ ЕООД, в хода но която
3
било констатирано, че работодателят е командировал работничката Т.Т.К.,
ЕГН: **********, за периода от 21.05.2022г. до 21.09.2022г. в Германия, с
допълнително споразумение от 20.05.2022г., към трудов договор №
61/19.05.2022г., на основание чл. 121а от КТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, като работодателят не е подал до ТД на
НАП, уведомление, съгласно приложение № 1, в тридневен срок за изменение
на трудовия договор на Т.Т.К., ЕГН: ********** по чл. 121а, ал. 1 КТ.
Във връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател
бил съставен АУАН № 18-002023/08.07.2022г., в което така установените
факти били субсумирани като нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба №
5/23.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ. Прието е, че нарушението е от 23.05.2022г.
АУАН бил съставен в присъствието и бил връчен на управителя на
дружеството лице. Същият бил подписан без възражения.
Такива не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1 е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба №
5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62,
ал. 5 КТ, извършено на 23.05.2022г.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
4
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Без опора в закона са доводите на дружеството жалбоподател, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е съставен
преди да е изтекъл срока за изпълнение на даденото на дружеството
предписание работодателят да подаде до ТД на НАП уведомление за
изменение на трудовия договор. Даденото предписание представлява
принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. чл. 22
ЗАНН и по своята същност е акт на оперативна самостоятелност на
контролния орган целящ предотвратяване и преустановяване на нарушението,
а не дейност по налагане на административно наказание, за извършено
нарушение. Самото производство по издаване на ПАМ не изключва
провеждането на административнонаказателно производство и реализирането
на административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по
реда на ЗАНН.
Неоснователни и без опора в закона са доводите на процесуалния
представител на дружеството жалбоподател, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като свидетелят по АУАН е извършил
5
проверката на дружеството, в хода на която е констатирано нарушението.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН изисква АУАН да бъде съставен в
присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. В настоящия случай това изискване е спазено,
тъй като свидетелят по АУАН е именно свидетел, присъствал при
установяване на нарушението и никъде в АУАН не е посочено, че същият е
само и единствено свидетел при съставянето на акта.
Без опора в материалите по делото са твърденията, че са нарушени
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП
самото нарушение е описано по начин напълно индивидуализиращ същото,
чрез посочване на всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател и правната
норма, която е приета за нарушена.
Не е нарушен и чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като наказателното
постановление е издадено на 27.07.2022г., а АУАН е съставен на 08.07.2022г.
т. е. в преклузивния шестмесечен срок.
Не е допуснато нарушение и на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като
откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предпоставя
установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички
елементи от фактическия състав на административното нарушение. В
конкретния случай нарушението е установено в хода на извършената в
периода от 21.06.2022г. до 06.07.2022г. проверка, а АУАН е съставен на
08.07.2022г., т. е. в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Принципната възможност на наказващия орган да извърши
проверка, в един по-ранен момент, когато да установи неизпълнението на
задължението на дружеството жалбоподател, не може да бъде приравнено на
установяване на нарушението и нарушителя, за да бъде прието, че именно
срокът по чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от по ранен момент – изтичане на
срока за подаване на уведомление до ТД на НАП.
Не е нарушена и разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗАНН, тъй
като наказателното постановление, както беше посочено е издадено в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
На последно място, доколкото е ангажирана отговорност на
юридическо лице, същата е безвиновна и не следва в наказателното
6
постановление да се обсъжда въпрос за вина.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, която
задължава работодателя, в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ да изпрати
уведомление, съгласно приложение № 1 в ТД на НАП в тридневен срок от
промяната.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ касае командироване на
работник или служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
В настоящия случай допълнителното споразумение, с което
работникът е командирован е сключено на дата 20.05.2022г. и съответно
тридневния срок по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, изтича
в 00,00 на 23.05.2022г.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление като дата на нарушението, изрично е посочена 23.05.2022г.,
поради и което обективно към посочената в АУАН и НП дата на която е
прието, че е извършено нарушението – 23.05.2022г., не може да бъде
обоснован извод, че дружеството е осъществило състава на нарушението, за
което е санкционирано, тъй като все още не е бил изтекъл тридневния срок, в
който дружеството е следвало да изпълни задълженията си да подаде
уведомление, както изисква приетата за нарушена разпоредба.
В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на наказващия орган, тъй като в случая не се
касае за процесуално нарушение, а за липса на осъществен състав на
нарушение към посочената в НП дата на нарушението.
Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от
обективната страна на нарушението, а в случая към датата, на която е прието
от страна на наказващия орган, че е извършено нарушението, все още не е бил
изтекъл законовия срок, в който дружеството е следвало да изпълни своите
задължения.
7
По гореизложените мотиви наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание.
С оглед пълнота на изложението, във връзка с ангажираните от
жалбоподателя доводи, че в случая не се касае за командироване, същите са
неоснователни, тъй като видно от допълнителното споразумение, същото е
сключено именно на основание чл. 121а КТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители,
които разпоредби касаят именно командироване на работници и служители.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат
присъдени направените от същото разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 272 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-002023/27.07.2022г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2, ап. 4, на
основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева, за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА“ – град СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.
„Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2, ап. 4, с адрес *** СУМАТА в размер на 272
(двеста седемдесет и два) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9