Мотиви към присъда по НОХД N 2490/2017г. по описа на ПРС, V н.с.
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.И.И. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.151 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,
за това, че през периода 16.08.2016 г. –
30.10.2016 г. включително, в землището
на с.Тюркмен, обл.Пловдив, в с.Борец, обл.Пловдив и в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – В.А.А. ЕГН ********** ***, както
следва:
§
на 16.08.2016 г. в землището
на с.Тюркмен, обл.Пловдив, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - В.А.А.
ЕГН ********** ***
§
на неустановена
дата през м. септември 2016 г. в с.Борец, обл.Пловдив се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - В.А.А. ЕГН ********** *** и
§
на 30.10.2016 г. в гр.Пловдив,
се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - В.А.А. ЕГН ********** ***,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на
наказанието предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията по чл. 58а
ал. 4 от НК, което с оглед чистото
съдебно минало да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
ПОДСЪДИМИЯТ в съдебно заседание се признава за виновен,
признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подсъдимия – адв.Т. пледира за наличието на хипотеза
на чл. 55 от НК при определяне на наказанието лишаване от свобода, което
следва да се наложи под минималния
предвиден в закона по чл. 151 т. 1 от НК 2 годишен срок и се приложи чл.66 от НК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното:
ДЕЯНИЕ:
Подсъдимият Б.И.И. е роден на *** ***, ******, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН
**********.
Към
инкриминирания период
/16.08.2016 г. – 30.10.2016 г./ малолетната свидетелка В.А. *** заедно със своя настойник
– свид.Г.А.Б.,
баща на покойната
й майка А.А. /починала на 28.12.2011 г. в гр.Бордо, Франция/. Като заместник към настойническия
съвет на св.В.А. бил назначен
нейния вуйчо – свид.А.Г.А.,
а за съветник – св.М.А.И..
През
м. февруари 2016 г. малолетната
В.А. се запознала с подс.Б.И., с когото установила контакт чрез социалната
мрежа „Фейсбук“. Известно време след това двамата
се срещнали и лично, като свид. В.А. ***, където подс.И. живеел със своето семейство
– майка си – свид.Д.М.и своя баща
И.А.. След тази среща свид.А. и подс.И. продължили да контактуват чрез Фейсбук, докато
на 16.08.2016 г., в телефонен
разговор помежду им В.А. предложила на Б.И. да се
срещнат в близост до село Гранит,
където свид.А. щяла да го
изчака. Уговорката била след като
двамата се видят да посетят
с.Костиево, в което подс.И. имал родственица /леля/.
Около 20.21 ч. на 16.08.2016 г. И. и А. се срещнали, според
първоначалната уговорка между тях и потеглили
към с.Костиево с неустановен в хода на разследването таксиметров автомобил. В землището на с.Тюркмен,
обл.Пловдивска, свид.А. казала
на подсъдимия, който помолил
таксиметровия шофьор да спре превозното
средство, че желае да осъществи
с него полов акт. Подс.И. и свид.А. слезли
от автомобила и се насочили към
намираща се в близост поляна, на която двамата
осъществили полов акт, с изричното съгласие на свид.А. и дори по нейна инициатива. Малко по-късно двамата се върнали отново
в таксиметровия автомобил и
продължили към с.Костиево. Там те пренощували в дома на лелята
на подсъдимия, където спали
в отделни стаи и на следващия ден
били отведени в кметството на с.Борец,
тъй като междувременно близките на свид.А. потърсили съдействие
от органите на полицията, за
установяване на нейното местонахождение.
Впоследствие, на неустановена
дата през м.септември 2016 г., след като учебната година
вече е била започната, А. и И. *** и се съвкупили. Свидетелката
А. била избягала от дома си,
отишла в с.Борец, където подс.И. я изчаквал в края на селото
с такси и след като я посрещнал, двамата се върнали
в дома на неговата баба. По същото време
бабата и дядото на подсъдимия /неустановени в хода на разследването/
били в дома си, но тъй
като те спели
неусетили появата на внука им
и неговата спътница. Срещите между свид.А. и И.
се осъществявали след бягства на
А. от дома, в който тя живеела
със своя настойник.
На 30.10.2016 г., свид.А. отново избягала
от дома на
дядо си – свид.Г.Б.,
като се срещнала
с подс.И. и двамата се настанили да нощуват
в хотелски комплекс в покрайнините в гр.Пловдив, където се съвкупили
за трети път. На следващия
ден двамата се разходили по
главната улица в гр.Пловдив и ненадейно срещнали майката на И. – свид.Д.М., която
уведомила настойниците на свид.А. за нейното
местонахождение.
ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ:
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от следните, събрани по делото доказателствени материали, приобщени към
доказателствената маса по реда на 372 ал.4 НПК – т.е. от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, вкл. протоколи
за извършени процесуалноследствени действия, протоколи от разпитите на свидетелите по делото, справка съдимост,
характеристична справка, справки за лица български граждани, уведомителни
писма, както и експертните заключения.
В
хода на разследването е назначена СМЕ
/л.58-59/, от която се установява, че при прегледа на
В.А.А. не са били установени видими травматични увреждания по главата,
шията, гръдния кош, корема, горните
и долните крайници. При съдебно-гинекологичния преглед се е установила
девствена ципа, която е месеста с налобен свободен край и наличие на естествени щърбини
по нея. Анатомичното
устройство на девствената ципа позволява да бъде
извършен полов контакт без от
това да останат
видими травматични увреждания.
Според заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза /л.67-78/ В.А.А. не страда от
психично заболяване или умствена изостаналост.
Същата е психично здрава към момента
на експертизата и не е провеждала лечение – стационарно или амбулаторно в ЦПЗ гр.Стара Загора и гр.Пловдив. Физическото и психическото развитие на В.А.А. позволява да дава
достоверни показания по факти имащи
значение за делото. Макар възрастта
й да допуша вероятност – не се установява процес
на патологична внушаемост, като изразената лабилност и податливост на влияние от значими
фигури и авторитети, не нарушават възможностите
й достоверно да пресъздава фактите от значение за
делото. При В.А. не може да се говори за
наличието на формиран характер, тъй като това
е конструкт, чието формиране продължава до 18-21 год. възраст,
поради което се приема, че
демонстрираните
личностови черти могат да променят
своята изразеност. За периода около
изследването могат да бъдат отбелязани
актуални характерови и личностови черти, като наличие на
трудности в социалната адаптация, нисък фрустрационен праг /нисък толеранс към непостигане на значима цел
или резултат/, наличие на социална
незрялост и импулсивност в действията. Тези черти не бива
да бъдат възприемани като отклонения в характера поради две причини:
1/ характерът на индивида в тази възраст все още
не е изграден и търпи промени и моделиране, и 2/ изявата на такива
черти се среща при около
половината от лицата в пубертетна и юношеска възраст. Въпреки изявите на социална и емоционална
незрялост, В.А. може правилно да възприема
фактите, имащи отношение по делото
и да ги възпроизвежда
правилно. Тя демонстрира достатъчни психични годности в уменията да различава
категории като добро и лошо, законно
и незаконно; разбира понятие като закон,
ред, правосъдие, отговорност, наказание. На база представените личностови характеристики възрастта на подрастващ и борба с авторитетите В.А. демонстрира модел на поведенческо отреагиране, описан по-подробно в частта за обсъждане, при
който подрастващия е склонен да взема
импулсивни решения и недостатъчно обмислено, но не патологично, да извършва антисоциални действия, като бягства от дома,
встъпване в сексуален контакт.
Като гласни доказателствени средства съдът намира,
че фактите по това производство съгласно повдигнатото обвинение на подсъдимия
се установяват от показанията на всички свидетели
по делото.Показанията им са обективни, последователни и взаимно свързани, както
и съответни и на самопризнанието на подсъдимия. Така, съдът ги възприема като
годни доказателствени средства, дадени на досъдебното производство при спазване
реда за събирането им и законова форма по правилата на процесуалния ни
наказателен закон. Всички тези доказателствени източници – гласните
доказателствени средства, писмените доказателствени средства, заключенията на
вещите лица водят на безспорна установеност на фактическата обстановка, описана
по-горе, подкрепят изявлението на подсъдимия относно признаването на всички
факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. НПК не допуска осъдителната присъда да почива единствено на
самопризнанието на извършителя, като след тази констатация и съдът постанови
определението си по чл.372 ал.4 от НПК, при което в това производство съдът не
дължи този задълбочен анализ на доказателствата при излагане на мотивите към присъдата,
именно поради липсата на спор между обвинение и защита относно фактите,
подлежащи на установяване по чл.102 от НПК, за което е необходима преценката и
констатацията на съда по чл.372 ал.4 от НПК още на фаза съдебно дирене, което
бе сторено в съдебното заседание.
При така установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка и анализа на събраните
доказателства по делото чрез способите за доказване и ангажираните
доказателствени средства, СЪДЪТ направи
следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
С гореописаното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 151 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна Б.И.И. през периода 16.08.2016 г. – 30.10.2016 г. включително,
в землището на с.Тюркмен, обл.Пловдив, в с.Борец, обл.Пловдив и в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – В.А.А.
ЕГН ********** ***, както следва:
-
на 16.08.2016 г. в землището
на с.Тюркмен, обл.Пловдив, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - В.А.А.
ЕГН ********** ***
-
на неустановена
дата през м. септември 2016 г. в с.Борец, обл.Пловдив се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - В.А.А. ЕГН ********** *** и
-
на 30.10.2016 г. в гр.Пловдив,
се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - В.А.А. ЕГН ********** ***, доколкото извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 от НК.
В хода на производството се установиха всички елементи от правната
квалификация на деянието. Наличието на съвкупяване с малолетната А., която не е
невършила към онзи момент 14-годишна възраст. Престъплението е продължавано,
защото през непродължителни периоди от време и при наличието на една и съща
обстановка са извършено три деяния спрямо личността на едно и също пострадало
лице.
Относно
коректната правна квалификация на престъплението, съдът счита, че следва да
отчете и следното:
Първото
деяние е извършено от И. малко преди той да навърши пълнолетие – т.е. като
непълнолетен. Съгласно съдебната практика в този случай продължаваното престъпление
се квалифицира като извършено от пълнолетно лице, а непълнолетието на дееца при
започване на престъплението /т.е. за първото деяние/ се отчита при
индивидуализацията на наказанието. В този смисъл Р 56-88-ОСНК на ВС, Р
62-89-ОСНК на ВС, Р 87-2000-ІІ НО на ВКС.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на
общественоопасните последици. Той е бил напълно наясно с възрастта на
пострадалата.
Съобразно правната квалификация на извършеното
от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от две до шест години лишаване от свобода.
При индивидуализиране на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, след преценка на
обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, съдът намира, че следва да бъде
определено наказание на подсъдимия по чл.55 ал.1 т.1 от НК - под минималния
размер от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
За да стигне до този извод съдът
отчете наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
които са многобройни и същевременно наказанието дори и в минималния размер от
две години не би изпълнило целите на наказателната превенция. А те са – добрите
характеристични данни на извършителя, чистото му съдебно минало, младата
възраст, съдействието при разследването, проявеното критично отношение,
признанието на вината и съжалението за извършеното, непълнолетието му при
извършване на деянието на 16/08/2016г., общо известните социално-битови нрави
на общността, към които се числи деецът и пострадалата за заживяване на семейни
начала във възраст близка до малолетната за жената, факта, че именно последната
дори е била активна към извършване на съвкупленията. В този смисъл налице е
хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и на основание чл.58а ал.4 от НК съдът
счита, че наказанието, което следва да
се наложи на И. следва да е в почти минималния размер на наказанието лишаване
от свобода, предвидено от законодателя, като на същия се определи и наложи наказание
ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода. По този начин именно ще се постигнат целите
по чл.36 от НК.
Поради същите мотиви според съда
не се налага подс.И. да бъде изолиран от обществото
за да изтърпява реално наказанието лишаване от свобода. Следва на основание чл.
66 ал. 1 от НК да се отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ неговото изтърпяване, който срок започва да тече
считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият
Б.И.И. следва да бъде осъден да заплати на основание чл.189 от НПК направените
по делото разноски общо в размер на 309,56 лева по сметка на ОД на МВР -
Пловдив в полза на бюджета на Държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС